Очаквайте!
Димитър Кондузов е само на 13 години, но поезията му обхваща големите теми. Талантът му радва и обещава.
Най-младият от авторите, издали своя книга в ИК „Многоточие“. И има ееей такава голяма усмивка.
Първата му стихосбирка скоро ще е в ръцете на читателите и носи заглавието „Млада поезия“.
„Родният ми град е Ивайловград, но от три години живея със семейството си в село Хухла – родното село на баща ми. В Хухла започна всичко.
В Хухла усетих енергията на природата и вдъхновението към поезията. Там въздухът е просто по-различен. През първата година от преместването си почти не пишех, а това, което изливах върху страниците с мастило, не считах за нещо специално. Но благодарение на тях – моето семейството, приятели и учители – усетих силата. И не се отказах. Продължих.
Мина време, минаха седмици и месеци. Престраших се. Започнах все по-често да изразявам себе си в стихове. Тогава ми дойде идеята, че може би трябва да запазя и съхраня моите мисли – моите стихове – на сигурно място. А какво по-сигурно място от книгата?“, споделя младият автор.
Носителката на Славейковата награда за 2021 г. и на наградата „Ивайло Балабанов“ през 2022 г. Петя Цонева, редактор на книгата, определя Димитър като чудото на младата поезия:
„Едно дете пише за Родината, паметта, свободата и училището.
Това дете е родом от с. Хухла, родното място на големия български поет Ивайло Балабанов.
А времето е преситено от словесна безтегловност, в която посоки, граници, истини и спомени се размиват...
Английският поет-романтик Уилям Уърдсуърт казва, че детето е баща на човека, и е прав. В тази първа поетична книга на малкия-голям поет Димитър Кондузов ще погледнете през неговите очи как „В килията Паисий Хилендарски /пишеше с мастило и перо...“; как любовта живее „в сърцата, не големи, не силно тласкащи кръвта,/ а тези дето вечно са засмени“; ще прочетете за самотата, приятелството, святото училище и първите любими учители, майката, лятото, изкуството...
Прекрасно е заглавието на стихосбирката, „Млада поезия“. Имаме огромна потребност от нея, защото живеем в края на времето в един прекомерно пораснал свят, изгубил ясния и чист поглед на детството. Затова съм безкрайно щастлива, че сред пренаселеното пространство на съвременната „пораснала“ поезия се появява това истинско чудо, тази следпотопна, чиста земя, осветена от полет на бял гълъб.
На добър час, мило дете!
Носиш на раменете си крилете на поезията, а там, където е тя, където е детството, няма как светът да свърши без спасително бъдеще. Защото…
Изкуството е нещото, което
би накарало всеки усмивка да има.
Най-мощното оръжие взето,
способно да се побере в картина.“
Очаквайте скоро „Млада поезия“!
Художник корица: Тихомир Делчев
Редактори: Зоя Накова, Петя Цонева
Коректор: Ивелина Цветкова
