В света на книгите...

ИК „Многоточие“ е специализирана в издаването на българска художествена литература. Нашите издания покриват широк спектър от теми. Издаваме български автори от цял свят, с различни истории, идващи от различни интереси.

Сред най-успешните ни и популярни книги е сборникът „Отвъд“, който в края на миналата година събра истински разкази на очевидци на свръхестествени явления и беше отпечатан в началото на тази година. Поради ограниченията за обем обаче множество истории останаха непубликувани. Получихме писма по електронната ни поща, на страницата на издателството ни и позвънявания по телефона от хора, които горещо искат да споделят своите преживявания. Затова ИК „Многоточие“ започна да събира нови истории за издаване на сборник с паранормални преживявания. Той ще се нарича „Отвъд 2 – има още нещо“ и ще бъде отпечатан в началото на лятото.

Работата ни в издаване на книги е любов, а печатната и рекламна дейност набира скорост с оборудването с машини за това и обхватът ни ще бъде по-голям за достигане на желано удовлетворение на широк кръг клиенти.

Любовта към творчеството е силата, която ни обединява и движи целия екип на издателство „Многоточие“, а силата на думите са убежище за всеки, пожелал да избяга от забързания свят, както и да си отговори на въпроси, чиито отговори е търсил в ежедневието, но и да бъде вдъхновен.

Ако искате да издадете книга, не се колебайте да се свържете с нас. ИК „Многоточие" ще ви съдейства във всяко едно отношение – редактор, коректор, предпечат, дизайн на корицата, ISBN.

Пишете ни, отговорите на вашите въпроси са безплатни!

https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B5-548310052367375 

 

 

 

Откровено за вас - Ваня Акъллиева: Думите идват, без да ги търся…

„Ето - аз дишам, работя, живея...“ И тя диша, работи и живее, и стихове пише и ги умее… Тя е Ваня Акъллиева.

Родена на 23 март 1971 година в град Горна Оряховица, но още в ранното ѝ детство семейството се преселва в град Русе, където преминава целият ѝ живот. Тя е страстен читател от ранна детска възраст, а като дете мечтата ѝ е да стане писател или поне учител по български език и литература. Интересът ѝ в областта на поезията обаче се е изчерпвал с творчеството на нашите класици, най-вече към Вапцаров. Научава стихосбирката му „Моторни песни“ наизуст още във втори клас. Но един ден, през 2019г., вече държи дебютния си сборник „Разнолики думи“ – неочакван дори и за нея.

Ваня е член на Литературен клуб „Многоточие“ от март 2020г., във който спечели награда от конкурс със стихотворението „По-добрият човек“.

Имаме основание да вярваме, че Ваня Акъллиева скоро ще ни изненада и с трета стихосбирка, но нека самата тя ни разкаже за втората, която е издание на „Многоточие“ и е със загадъчното име „Основания“.

Всеки е бил запленен от поезията на Вапцаров, но повечето от нас в по-късни години. Какво се случи във втори клас, Ваня?

Много добре си спомням какво и как се случи. През лятната си ваканция, която прекарвах при баба си в град Лясковец, нямах приятелчета, и докато се опитвах да запълвам някак времето си и скучаех, както сега съвременните деца никога не са скучали, попаднах на книги в една от стаите. Разгледах ги, с надеждата да открия нещо интересно, тъй като вече обичах да чета и знаех, че нищо не лекува така добре скуката, както четенето. Така попаднах на стихосбирката на Вапцаров и останах очарована от музиката в нея. Едва ли съм я разбирала тогава, но усещах, че е нещо истинско и искрено. И си измислих игра – да науча цялата стихосбирка наизуст, като се изпитвам сама за всяко стихотворение от началото до края. И до днес ги помня наизуст. Никой друг от българските поети не усещам толкова близък до моята душевност, както е Вапцаров. След много години кандидатствах икономика в Стопанската академия в Свищов с изпит по български език и литература. Нямах време тогава да се подготвям (вече имах работа, семейство, деца) и отидох на късмет на кандидат-студентския изпит. Когато се падна Вапцаров, разбрах, че явно ми е писано да ме приемат. По-лесен автор за мен нямаше как да бъде даден...

Според мен месецът, в който новото те очаква на всеки ъгъл, е месец март. Всичко, което изброих по-горе, се случва през март, а и втората ти стихосбирка сложи начало на „Основания“ сега, когато пролетта се ражда и ни предвещава нещо ново и хубаво. Как посреща новото един счетоводител, каквато е твоята професия, и претворяваш ли всичко дошло с усмивка, каквато е и пролетта?

Март е специален за мен – в него съм родена. На всеки първи март си наричам – каквото е времето на рождения ми ден, такава ще съм и аз през годината. Въпреки че съм разбрала колко е рисковано подобно наричане – случвало се е на 23 март да е както истинско лято, така и люта зима. Пролетта е сбъднато вълшебство, чрез което природата ни показва, че надежда винаги има, че кръгът на сезоните се върти непрестанно и следва ново начало. Какво по-голямо чудо от това…

Колкото до въпроса – дали посрещам с усмивка всичко, което идва в живота ми, отговорът ми е – не. Има време и за тъга, и за черна мъка, и за страдание, както има време и за радостни усмивки. Отричайки тъмните цветове на живота, никой не може да бъде истински и цял. Зад постоянния позитивизъм се крие повече или по-малко фалш.

Случвало ли се е да се изгубиш в редовете на някое твое стихотворение и да не знаеш как да продължиш? Как намираш изхода?

Разбира се. За някои идеи просто още не съм готова. На истински добрите стихотворения думите идват, без да ги търся. Явно идеята е достатъчно отлежала някъде в подсъзнанието ми и аз знам какво искам да кажа, дори и без да го осъзнавам. Случва се да започна нещо и да не стигна далеч. Тогава не ми остава нищо друго, освен на този етап да се откажа. Човек трябва да се научи да оставя нещата, които не подлежат на негов контрол. Така отваря място за други, за които е вече готов. Тук е мястото да кажа, че никога не знам дали ще има следващи стихотворения. Писането е като пътуване в неизвестното – не знаеш какво има отпред. Дори не знаеш дали пътят вече не е свършил.

Имаш стихотворение със заглавие „С поглед на луд“. Какъв е погледът на един луд човек в творчеството ти?

Щастлив, защото е над нещата, на които ние робуваме – пари, суета... Ще ти отговоря най-изчерпателно с едно стихотворение от първата си стихосбирка:

 

Градският луд

С устремена походка,

и през лято с балтон,

той е гледка самотна

и петно на сив фон.

Но и част от средата,

характерна за тук –

вече песен изпята,

или градският луд.

Въобще не му пука,

че напълно е сам –

само видимо тука

е и някъде там,

дето няма вериги,

ни пари, суета –

там са всички щастливи,

преоткрили света...

И с налудна усмивка,

все така устремен,

той ми леко намигва

и минава край мен.

Аз, напълно нормална,

в миг обръщам очи –

завистта ми е странна.

И дано не личи!

Стихотворението ти „По-добър човек“ беше отличено с трето място в „Многоточие“. Всеки носи положителни и отрицателни черти в себе си. Как определяш кой човек е по-добър от други?

Труден въпрос, но имам отговор на него. По-добрият има едно рядко срещано качество, наречено емпатия. Той умее да се чувства така, както се чувства другия и се стреми да постъпва с ближния си, както би искал да постъпват с него. От лошата постъпка го боли, независимо дали той я върши или я вършат на него. Затова си я позволява рядко – просто има съвест и държи да е чист пред нея.

Като гл.редактор на издателството се запознах със всяко едно стихотворение от книгата ти. В повечето от тях долових скрити послания. Но аз като поет по-лесно усещам това докосване. Мислиш ли, че посланията в стиховете ти ще достигнат до всеки един читател?

Всяко стихотворение е огледало, в което се оглежда читателят. Той не може да види в отражението си нещо повече от собствения си образ. Първоначално не го разбирах и се изненадвах от най-различните интерпретации на читателите. С времето проумях, че никой не може да надскочи себе си такъв, какъвто е в момента, в който чете. А послания трябва да има във всяка творба. Иначе няма смисъл тя да бъде създавана.

Ти си родена в гр.Г.Оряховица, известен като разпределителна гара на всички влакове. Това е един вид кръстопът. Но не само кръстопът, а и точка, от която излизат множество пътища. Аз израснах в този град. Мислиш ли, че всички ние сме пътници в този живот и накъде пътуваме?

Разбира се, че сме пътници. Понякога си стоим сами в купето. Друг път – след като животът пак потегли след някоя спирка, други влизат при нас и сядат, за да пътуваме заедно – понякога за кратко, друг път – за дълго. Посрещаме и изпращаме... Гледаме през прозореца как лети край нас животът, като странични наблюдатели. При дълго пътуване слизаме на някоя по-голяма гара, защото има дълъг престой, за да се поразтъпчем и да погледаме спрелия свят. Пътуваме през целия си живот, както и другите, но все пак различно от тях. Краят на маршрута ни е един и същ. Всички го знаем какъв е, въпреки че не си го избираме сами.

Накрая бих искала да завърша със стихотворението „Пътнически влак“. Пожелай нещо на всички пътници на тази земя, която не можем да наречем наша. А аз ти пожелавам много спирки, но такива като „Основание“, за да ни помахваш с тази усмивка, която имаш сега. И с твоята поезия, защото има основание да я има.

От сърце желая на всички да сме здрави! Да не губим близки, защото много боли. Да станем по-добри хора и постъпваме с другите, както бихме искали те да постъпват с нас. Да сме по-отговорни, защото само отговорният е свободен. Да живеем, сякаш всеки ден ни е последен – със жажда, глад и нестихващо любопитство. Времето ни тук е малко и нека не го губим.

Сърдечно благодаря на ИК "Многоточие" за професионалното и коректно отношение! Бъдете!

 

Пътнически влак

Пътувам с пътнически влак,

подгонил следващата спирка.

Унася ме със „трака-трак“.

И стряска – с писъка на свирка.

 

Във мъничкото ми купе

по спирките народ напира.

И всеки носи светове,

за да пътувам със Всемира...

 

Различни са – едните спят,

а другите им вдигат врява.

А някои влизат в моя свят

и чак до края там остават...

 

Попитат ли ме: „Докъде?“ –

посочвам мътния прозорец.

И казвам: „Синьото небе!

И ако може – по-нагоре!“...

 

 

 Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл.редактор на ИК "Многоточие"

https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B5-548310052367375

 

С най-хубавите шевици на времето - "Шевици от раклата - легенди в рими"...

Може би сте усетили вече магията на книгата, която виждате, и заради красивата корица, и заради заглавието, но не в тях е тайната за магичното…

От незапомнени времена до ден днешен легендите не спират да вълнуват въображението ни и много съвременни истории са вдъхновени точно от тях.

А как би изглеждала една легенда, сътворена от една моя съгражданка и приятел Таня Мезева? Отговорът е тук, пред теб, читателю. А той може да бъде чут и от звънкия глас на автора, и от пулса на читателя.

Аз няма да влизам в подробности и с онова скучно ръкопляскане, което намирате в много книги, защото тук има музика, а тя ще ви поведе като в хоро, в което проличава вярата на човека, че всичко е в ръцете на Бога. И така, както се ръкопляска в края на танц, така и вие ще кажете гласно „Браво!“. И не само защото легендите ще задържат вниманието ви заради разноцветната си история, немалкото паметници, местности, а и заради ритъма на стъпката на поета. Ще научиш и как се пази търновското, което е богатство за мнозина.

Наслади се, читателю! Всяка поетична шевица има свои цветове, свое място, загадъчност. И благодари на автора Таня Мезева, благодари за любовта, която подарява чрез думи на всички. Благодари и за българското, което живо пази в сърцето си, а и за тази красива ракла, която тя нарисува за корицата на книгата и изпълни със светлина, за да имаш и ти.

И както започват някои легенди с „Някога, в най-стари времена…“, аз ще допълня – „Тогава не са знаели, че поетът Таня Мезева ще извеза най-хубавите български шевици на времето.“

Ивелина Цветкова

 

 

"Отвъд" продължава с "Отвъд 2 - има още нещо"

Уважаеми госпожи и господа! Скъпи приятели! През месец февруари ИК „Многоточие“ издаде сборник „Отвъд“, съдържащ истински разкази на очевидци на свръхестествени явления. Поради ограниченията за обем обаче множество истории останаха непубликувани. Получихме писма по електронната ни поща, на страницата на издателството ни и позвънявания по телефона от хора, които горещо искат да споделят своите преживявания. За това ИК „Многоточие“ започва да събира нови истории за издаване на сборник с паранормални преживявания. Той ще се нарича „Отвъд 2 – има още нещо“, а условията са следните:
1. До 1 разказ на автор.
2. До 4 страници текст във формат А4.
3. Авторът да е очевидец на събитието. Допускат се и легенди от родния му край, стига те да не са широко разпространени в медийното пространство.
4. Всеки автор може да ползва псевдоним за участието си в сборника, но издателството трябва да знае неговите истински имена. Те няма да бъдат разпространявани на трети страни.
5. С изпращането на разказ за сборника „Отвъд 2 – има още нещо“, авторът автоматично се съгласява той да бъде публикуван в сборник.
6. ИК „Многоточие“ си запазва правото да отхвърля предложени разкази, без да дава пояснения на автора. Всички разкази, които са одобрени за сборника, ще бъдат публикувани във фейсбук групата на Литературен клуб „Многоточие“.
7. Срокът за изпращане на разкази е до 25.04.2021г. (включително), но може да приключи по-рано, ако от одобрените разкази бъдат изпълнени 350-360стр.
8. Разкази за сборника „Отвъд 2 – има още нещо“ се приемат единствено на имейл адрес: klub_mnogotochie@abv.bg
След официалния тон, ще дадем някои допълнителни пояснения. Ограниченията за брой разкази и техния обем е за да могат да се включат повече хора в сборника. Повярвайте ми, има много желаещи! Ограничението за обем на книгата е за да може тя да запази достъпната за всички цена от 15лв. Ако и този втори том се окаже, че не е достатъчен, обещаваме да има трети! Поради големия брой автори, издателството няма възможност да им подари безплатна бройка от сборника, както сме правили в други наши издания. След като изпратите творбите си, бъдете търпеливи – може да отнеме ден-два преди да бъдат публикувани.
Благодарим Ви за проявения интерес!

Линк към групата Литературен клуб „Многоточие“:

https://www.facebook.com/groups/356959951343390

 

Детенце все си ти...

Макар че детските книги празнуват в деня на рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен – 2 април и хората от цял свят вдъхват любов към четенето и привличат вниманието към детската литература, ние празнуваме и днес, защото не са малко книгите за деца на авторите, избрали ИК „Многоточие“, а книгите им са един свят, който оживява не само пред очите на малчуганите, а и пред очите на този, който им ги чете. Съдим и през погледа на родители, когато вечер вкъщи се превръщаме в артисти, за да грабнем още повече вниманието на децата ни и заспят с усмивка. Превръщаме се и в страшен вълк, и в принцеси.

Такъв е светът на най-новата книга на Ивелина Семова „Детенце все си ти“, където намериха място стихотворенията ѝ за деца сред красиви илюстрации. Книгата е така подредена, че ще откриете първо стихотворения за най-малките, след което за празници и сезони. Авторката не е пропуснала и порастването, семейството, родината, и дори може да посетите заедно с детето си училище, още преди да е навършило нужните години за това, но и да го видите и вече пораснало…

…Моето малко момиче,

дето най-мило наричам,

как неусетно порасна

и страховете надрасна,

вирна главицата руса

в знания нови се впусна,

малката топла ръчичка

вече от моята пусна

и се отправи самичка,

своето място да търси.

Моето скъпо момиче,

дето безкрайно обичам…

(из стихотворението „Моето момиче“)

 

 

На по чаша с кафе, на друго място, в друго време…

Този разговор,  с автор, който ще ви представя, сякаш беше на друго място, в друго време, близък, на по чаша с кафе, а в същото време много далечен, защото тя е от Бургас, но живее от 2006г. в Торонто, Канада. Тя не знаеше, че правя това интервю, защото разговорите ни са откровени и нямаше значение дали ще знае. Казах ѝ в самия край... А тя е Лина Михова.

След като приключихме работата по книгата ѝ, тя ми разказа своята лична история за отиването ѝ в Канада. В нея са свързани много човешки съдби, раздели, любовта на едно семейство, а такъв е и краят ѝ, който продължава все още – любов. Не тази история е описала авторката в първия си любовен роман, но повярвайте, личната ѝ история ме разтърси чрез силата на любовта, а тя присъства и в „На друго място, в друго време“.

Разговорите ни са приятелски, защото са такива със всеки автор, но Лина стана любимка на ИК „Многоточие“. Ще попитате защо сред толкова много автори. Да, ще ви кажа. Не само защото е написала романа си чрез телефона си, да, чрез него, държейки на ръце малкото си дете, а защото пожела тази книга, не само за читателите, но и за себе си. Защото и толкова много повярва в нас, че нямаше претенции кога ще излезе книгата ѝ от печат.

Това, което често споделя  в наши разговори, е: „Чест е за мен, че животът ме срещна с вас, дори и да е само виртуално. Благодаря ви! Обичам ви! Не може повече от това…“ Благодарността е ценна за нас и я получаваме от всички, с които работим, а чрез Лина сякаш получаваме благодарност от друго време, от друго място.

Дебютният роман на Лина Михова е познат вече на мнозина, защото тя споделя много откъси от него във фейсбук, но и на страницата на Литературен клуб „Многоточие“, където е член от близо една година. Трудно бихте проследили чрез откъси емоцията в книгата. А тиражът почти се изчерпа, понеже го заявиха мнозина.

На едно място, в сегашно време, в радостта си, тя сподели на хората работната  корица на книгата, която не беше готова за печат, и получи лавина от няколко недоброжелатели, заради една запетая в повече. Но всичко това събуди по-голям интерес  у читателя, защото тя пожела да достигне до хората, които наистина я искат. И така, тези, които ѝ пожелаваха успех, се множаха.

Но ето и разговора ни – свеж, наситен, на моменти с детска усмивка, защото авторката беше в парк, с децата си, където често пише свои разкази там, в движение, чрез  собствения си телефон…

- Здравей, Лина! Искам първо да те попитам, ти наистина ли написа романа чрез телефона си?

- Здравей! Да, започнах първо на счупен лаптоп. Не му работеше спейса и буквата „А“. И така до осма глава нямаше буквата А.

- Буква А си е начало и не можем без нея. Кое сложи старт на романа „На друго място, в друго време“?

Аз пиша от тийнейджърските си години. Много обичах да създавам есета. А когато бях бременна, четях много  романи, но ме дразнеше това, че героите все се запознават като големи и накрая се женят. През 2016г. реших, че ще напиша роман, който искам да прочета, но не съм открила. И започнах в тетрадка. Изпълних три. Майка ми ги намери, и зачете. Сториха ѝ се много интересни и ме подтикна да ги издам. Тук искам да ѝ благодаря за това и подкрепата ѝ. През 2018г. започнах да преписвам текста на счупения лаптоп, но не издържах и започнах на телефона, и оттогава всичко правя на него. Всичките си разкази пиша в движение, на телефона. Там редактирам, всичко правя на него. Дори и докато готвя, приспивам малкото си дете или когато спи в ръцете ми.

 - Знаеш ли, много ми хареса това изречение в романа: „Сара, нейната дъщеря, бе достатъчно смела да се отдаде на чувствата и пренебрегне мнението на хората, изживявайки истинската любов – на друго място в друго време.“ За смелостта ще разберат читателите, но има ли за теб значение хорското мнение?

- Не, когато се усеща цялата отрицателност, не. Ако е приятелски съвет, разбирам, но познавам много жени, които заради това, какво ще кажат хората,  са пропуснали много в живота си. И когато прочетат романа, ще се разпознаят сами. Аз направих като моята героиня Сара, но някои като Ния. Чрез този роман исках да покажа, че смелостта се възнаграждава с щастие. Важно е да нямаме страхове и да правим това, което ни прави щастливи.

- Усеща се динамика в романа ти, което ми харесва, явно не е само от това, че пишеш в движение, но докато редактирах книгата, в много от текстовете усетих щастие. Кое те прави всъщност щастлива? В друга държава, с три деца, за които се грижиш, работиш. Какво е щастие?

- Когато пристигнах тук, не харесвах тази държава и бях на приливи и отливи. След завършването ми в училище, си пожелах едно последно лято. Обичах да излизам с приятели в България, но в един момент се  оказах в чужда държава с бебе на ръце, без приятели и само с баща ми. Дълги години се самообвинявах, самосъжалявах. Но в един момент просто си казах „Стига!“ Имам прекрасни деца, тогава бяха вече две, имам стойностни родители, които много обичам, успях да създам стойностни приятелства и разбрах, че аз съм щастлив човек. За мен семейството е щастие.

- А с какво е по-различен романът ти от другите. Чувстваш ли го завършен напълно и би ли написала продължение?

- Романът ми е завършен и самият край го прави още по-уникален. Той е всичко онова, което ми е липсвало в романите, които съм чела. Нестандартен е не само краят му, а и с това, че се проследява  историята на героите поотделно.

- А коя е другата дума на любов и има ли перфектна любов?

- Машина! Зная, че звучи странно, но си имам теория за това. А перфектна любов няма. Не знам и защо съществува  тази дума. Нищо перфектно не е перфектно, а ако имаше такова, би било скучно. Дядо казваше, че ако не ти вдигнат кръвното от сутринта, пиши го бегало. Там, където има жар, има и огън. Не е нужно да се стремим към нищо перфектно, само към това, което ни прави щастливи. Любовта е в малките неща. В моя дом любов е, когато мъжът ми не ми направи кафе, но ми даде време да го изпия, например, като се грижи за малкото ни дете през това време. Любов е, когато ми каже: „Почини си, аз ще измия чиниите.“…

- Сега ще ти призная, че твоята книга я завърших с навехната ръка, но не посмях да ти кажа. Исках да завърша книгата, защото знам колко много я очакваш. Знам и че скоро ще се появи вторият роман, който подготвяш, а дебютният „На друго място, в друго време“ ще бъде преведен и представен и в Канада.

- Ох, щях да разбера, нали знаеш, че не бързам… А другият роман е с много интересна история за момиче, което заминава за Америка с родителите си, има странни видения и учи Психология. Аз имах мечта да завърша това. Записах, но дойдох в Канада.

- Ако беше изгубила романа си от телефона, ей така, повреди се и изчезне, щеше ли да напишеш същия или би променила нещо?

- Да, въпреки че запазвам файловете на флашка, абсолютно да, дори мисля, че го знам наизуст. Моите творби са моите острови, където сама си създавам свят, какъвто ми харесва. Вярвам, че и читателите ще го харесат. Вярвам и във вас, защото вие не осъзнавате, но аз усещам как ме държите за ръка и ме водите през всичко това. С вас минавам с вдигната глава.

- Ти имаш прекрасно семейство, деца. Усмихват се от снимките, които ни изпращаш.

- Да, те са щастието ми и се радвам, че ме откриваш, когато съм щастлива. Щастлива съм и че ви срещнах, че към романа ми има толкова голям интерес, още преди да е отпечатан, но благодарение на вас, на вашата подкрепа и търпение към мен, съвсем скоро, с отпечатването му, ще кажа на глас „Много, много съм щастлива!“

- Пожелай на твоите читатели това, което не искаш да изгубиш никога от сърцето си.

- На интервю ли съм? Добре, че не ми каза. Желая на моите читатели смелост. Смелост да се борят с трудностите, смелост да отстояват позициите си, смелост да следват мечтите си и не на последно място – да обичат със сърцето си!

- И сега нека обърнем чашите си с кафе и завършим разговора ни с усмивка, какво виждаш в своята? А в моята?

- Гълъб. Той е вярност, известява неочаквана и приятна новина. А в твоята виждам мъдрост и дълголетие. Пожелавам ви дълголетие от сърце…  

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл.редактор на ИК "Многоточие"

 Книгата може да заявите от страницата на авторката Лина Михова или чрез страницата на ИК "Многоточие". Ще бъде налична в началото на месец април.