За "Стихотворения от безкрая" на Ивалин Николов

Добре дошъл в оазиса, принесъл се от безкрая! Чрез него поезията на Ивалин Николов ще те приветства, читателю, ще те прегърне, а след последната глътка ще остави в теб пъстрота. Не тази, която плисва умел художник върху платно, а тази на Човека, който така обича думите, че буквално ги прави уловими на мига и за най-капризния читател.

„Стихотворения от безкрая“ е като първолаче, дошло за първи път в училище. Тя е първа за автора, но в нея чрез увереността на мастиленото перо се литва лесно към синевата, която нашепва свобода за Човека. А когато имаш свободата, можеш да постигнеш всичко и да заявиш гласно: „Щастлив съм!“

И тогава безкраят подарява. Подарява ни целия хор на щурците, небесни мотори, песента на дъжда, но и цялата зрялост на времето, в което си струва да докоснем себе си, но и другите.

Различните теми в книгата отскачат от страница на страница, което ме впечатли като поет, читател, а и като първи уловил стихотворения от безкрая. И само мога да благодаря! Но и да те поведа към тях, защото тук се усеща силата на всяка една дума.

Ако си от хората, които искат да избягат от скуката или пък от динамичния ден, тук ще откриеш времето, в което да заявиш сам на себе си „Щастлив съм!“

Радостен път и на теб!

Ивелина Цветкова – редактор

Зрялост

Признавам си, че вече съм пораснал.

И с този факт животът ме прокле.

Аз в себе си дълбоко осъзнавам,

че все по-трудно е да съм дете.

Със чаша вино вдигам този тост

за всеки миг от детските години,

за всеки час на село във неделя,

за дългите лета и майските градини.

Три свещи паля в тъмното - за щастие.

Най-малката - за мойто детство - изгоря.

Най-ярка е свещта за младостта ми,

по-бляскава и от звездите във нощта.

Свещта запалена за мойта старост

гори със пламъка на детската ми сила.

Когато побелее моята брада,

младостта от моя спомен ще е жива.

Като молитва от монашеска уста,

когато взирам се във мойто огледало,

прошепвам тихо, че душата остарява…

Как искам да започна всичко отначало!

И срещам образа си във това стъкло –

модерен мъж с каскет ме поздравява.

Той винаги назад ще се обръща.

Аз винаги все тука ще оставам.

(Из "Стихотворения от безкрая")

Художник корица: Даниел Меразчиев

"Стихотворения от безкрая" може да заявите с послание и автограф от автора тук:

https://www.facebook.com/Linokalipsis

 

За "Тя е всичко" на Рада Цонева...

"Тя е в грешния пулс на сърцето

и съня, в който често се давиш.

Тя е глътката от питието –

първо сладка,

но после вгорчава..."

Така започва дългоочакваната от читателите книга на Рада Цонева "Тя е всичко" и още от първите страници ще стопли кръвта ви по Целзий, надгранично над вашата болка.

Дебютната ѝ стихосбирка е с енергията на истинското изкуство, напомнящо, че светът може да бъде по-хубав, когато подхождаме с любов към всичко...

"И не знам ти понасяш ли толкова,

с нея трябва човек да внимава!

Тя обаче е електрошокова –

спира пулса,

а после спасява..."

А ето какво споделя Румяна Пелова - редактор на книгата:

"Винаги съм се чудила на уж начетени и интелигентни хора, когато ми задават въпроса: „Не смяташ ли, че след Омар Хайям е трудно, да не казвам невъзможно, да се пише за любов?“

И аз винаги съм защитавала тезата, че да, Хайям е казал много, но в никакъв случай всичко, за любовта. Че любовта и тогава, и сега има свои нюанси, свое развитие, своя фабула, които за всеки човек са индивидуални.

И след като веднъж ви насочих към Ориента, в случая към Персия, ще ви отведа и към арабите, с техните „Приказки от 1001 нощи“. С чиста съвест мога да кажа, че в стихосбирката „Тя е всичко“ са събрани творби на Рада Цонева, които ще нарека спокойно „Стихове от 1001 нощи“. Всичко има в тях – и разказ, как обича поетът чрез строфите си, и болката на жената, която среща невъзможната любов, и дори гледната точка на мъжа, който попада на единствената и неповторимата.

Направи ми впечатление, че дори стихотворенията с еротична насоченост не са вулгарни, нито цинични, а откровено нежни, докосващи, написани с такова майсторство и женственост, че човек иска да попадне в тази приказност и да я изживее докрай – отново и отново.

Това е първата книга на въпросната авторка, но лиричните бисери в нея са изпипани до съвършенство. Не в класически стих, в който отклоненията от ритъма и римата са нежелателни, но в близко до него звучене, което, от своя страна, му придава индивидуалност, самобитност и изящество, присъщи на истинските дарования.

Искрено се надявам лирическият сборник на Поетесата с метлата да има успех сред вас, читатели. Защото в псевдонима ѝ откривам двоен символ – веднъж замитането на чувствата, ако не са попаднали на точния човек и веднъж полетът – бил той унищожителен или творчески – това оставям на вас, да го тълкувате всеки през своя натюрел."

Очаквайте скоро "Тя е всичко"!

Художник корица и илюстрации: Веселин Цонев

Можете да се срещнете с творчеството на Рада и да заявите книгата тук: https://www.facebook.com/PoetesatasMetlata

 

 

 

Премиера на стихосбирката "4 х 33 звезди" на Звезделин Минков в ШиЗи Импро Клуб в гр. София...

ИК „Многоточие“ и Звезделин Минков представят

„4 х 33 звезди“

от Звезделин Минков

Заповядайте на премиерата на най-новата стихосбирка „4 х 33 звезди“ и среща с актьора, поета и писателя Звезделин Минков в уютната обстановка на ШиЗи Импро Клуб в гр. София. 

Нашият будилник днес известява 4, защото 4 х 33 стихотворения могат да бъдат близо до вас на 24 май 2023 г, от 18 часа.

Звезделин Минков е български актьор, имитатор и хуморист. Известен е като един от най-добрите имитатори на Тодор Живков, Георги Парцалев, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др.

Роден е на 10 ноември 1959 г. в гр. Козлодуй. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Елка Михайлова (1979 – 1983). Работил е като конферансие и хуморист в Ансамбъл „Магистрали“ към Министерството на транспорта с художествен ръководител Стефан Диомов и солисти Ваня Костова, Росица Ганева и др. Играл е на сцената на Драматичен театър „Димитър Димов“ в Кърджали, Врачанския театър, Ямболския драматичен театър „Невена Коканова“, Народен театър „Иван Вазов“. Бил е конферансие на няколко български цирка. От 2001 г. е актьор на свободна практика.

Включен е в поетичния сборник на Любомир Левчев „SMS поезия“ (2004).

Член е на Дружеството на ямболските писатели.

Автор е на стихосбирките „Песни за Мария”, „Усещане за вечност“, „Земни небеса“, „Поетични междуметия“, „4 х 33 звезди“, както и на сборника с разкази „Стенание“ и книгата „Малки спомени за големия Парцалев“, реализирани и като аудиокниги, прочетени от самия него.

Очакваме ви!

 

 

Линк към събитието:

 https://www.facebook.com/events/218735417520432/?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[%7B%22extra_data%22%3A%22%22%2C%22mechanism%22%3A%22left_rail%22%2C%22surface%22%3A%22bookmark%22%7D%2C%7B%22extra_data%22%3A%22%22%2C%22mechanism%22%3A%22surface%22%2C%22surface%22%3A%22create_dialog%22%7D]%2C%22ref_notif_type%22%3Anull%7D

 

Театърът – магията на мойто съществуване,

цветът основен от палитрата ми на художник,

картината със позлатена рамка в моя дом,

прекъснатият сън от улов на рибаря,

от злато жилката на иманяр в сърцето,

и чаша мляко за безпаметния състарен миньор…

Кулисите, прахта и жадната ми сцена,

гримьорната, прожекторът и тъмният работник,

декорите, и на лицето тъжният ми грим,

ще бъдат тъй желаната завеса,

която ще се спусне точно начаса...

Но любовта ми няма да прекъсне.

Към Театъра любов. И към една жена.

(Из стихосбирката "4 х 33 звезди")

 

 

Откровено за вас: За "Път над страха" на Димитър Драганов и портрета на живота днес...

 Няма нищо по-хубаво от това да успееш да задържиш в сърцето си творчеството на някого, но и да останеш с подадена ръка за всеки, който си струва да я докосне. Няма нищо по-хубаво от това да споделяш успехите си с друг, особено когато сте имали общ път.

Щастлива съм, че общият ни път с Димитър Драганов е творчески, вече и приятелски!

След работата ми по стихосбирката му „Портрет на живота“ задържах подадената си ръка, защото поезията на Димитър не позволи да я отдръпна. И заедно с екипа на ИК „Многоточие“ – в мое лице - Ивелина Цветкова - и това на Даниел Меразчиев – ето ни в гр. Велико Търново, отново рамо до рамо.

Нежен дъжд, слънце, дъга, извила се над нас, разходка из улиците на гр. Велико Търново. ИК „Многоточие“ и поетът Димитър Драганов сме в едно от емблематичните заведения в града... А тя се състоя в гр. Велико Търново на 15 април, в навечерието на Великден, на запис, и днес ви я представяме тук в „Откровено за вас“.

„Път над страха“ е твоя, читателю. Тя е продължение на книгите „Моят глас“ и „Портрет на живота“, появила се с още по-мъдрото перо на твореца, което расте ли, расте… Тя е превъртане на поетичния километраж, където младият автор заявява „нямам нужда от капка почивка“. И няма как да има, тъй като поезията толкова широко и удобно се е наместила в сърцето му, че може да се чуе още преди да разлистите книгата. Чувате я, нали? Имайте целия път в третата стихосбирка на Димитър Драганов „Път на страха“! Тук е само третото стъпало, откъдето да му кажете „Здравей отново, млади творецо!“

Тези мои думи ще откриете в уводната част на най новата книга на Димитър Драганов „Път над страха“, а в следващите редове са творчество и приятелство ръка за ръка.

Здравей, Митко! Нашата предишна среща в „Откровено за вас“ беше през януари 2022 г., когато си поговорихме за добрите писма, за Първия международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, както и за наградата ти в него – Голямата награда за издаване на напълно безплатна книга от ИК „Многоточие“. Какво се промени от онова настояще до днес в твоя творчески път?         

Здравейте, мили приятели на вдъхновяващото слово, което ни събра като прегръдка на грижовен родител! Изключително щастлив съм да се срещнем отново в „Откровено за вас“ за Издателска къща „Многоточие“ – Издателството на мечтите, които се сбъдват точно в неговия офис с ефирна творческа лекота, помагаща ни да повярваме във всеки един момент, че „светът е магия незрима и до топла надежда се свежда“, както споменавам в свое стихотворение, написано с много любов преди няколко години! Надали ще прозвучи високопарно от моя страна, ако точно тук и сега, с откровено поставена на сърцето ръка, искрено направя откровението, че в този момент, когато се сещам за всичко, през което преминахме рамо до рамо като същински усмихнати воини през последната великолепна година, от очите ми напират да закапят кротки, тихи сълзи на радост и щастие от вече постигнатото.      
     След Първия международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, в който имах честта да получа Голямата награда за издаване на напълно безплатна стихосбирка и който даде нова посока на живота ми, се промениха изключително много неща, които допринесоха за продължаването на положителното ми израстване и развитие като творец и като личност. Спирам на място и ги оглеждам като на филмова лента, която неуморно създадохме заедно с Вас. Сещате ли се за емоциите от онази вечер на 27 декември, когато се срещнахме за пръв път на живо във Велико Търново – на награждаването на авторите в Първия международен конкурс? След това за мен като творец се отвориха изключително много врати и възможности, по-голяма част от които успях да оползотворя успешно и за които ще ви разкажа сега.  
     Последваха представяния на втората стихосбирка „Портрет на живота“ в различни медии, които подкрепиха стойността на това, което се опитвам да кажа и да предам на читателите като светли послания, участия в литературни четения в цялата страна, запознанства с вдъхновени автори, участие в пореден проект на Издателство „Многоточие“ през лятото на изминалата 2022 година, представяния на стихосбирката в различни градове, позициониране на книгата в книжарница „Хеликон“, Велико Търново, както и журиране във Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, в който голямата награда бе присъдена на София Милева. С щастливо сърце си спомням за инициативата на Дарик Радио, град Бургас, в която госпожа Дияна Бедросян в края на месец март на 2022 г. се превърна в един пореден посланик на добрите писма от втората ми стихосбирка „Портрет на живота“, която пое напът към други свои верни читатели, а името на Издателство „Многоточие“, за което винаги ще се застъпвам, заяви убедително с уверен глас пред цяла България, че подкрепя безапелационно своите автори – своите скъпи и обѝчни деца – в реализирането на техните многобройни творчески дела. Никога няма да забравя за инициативата „Зелено четене“ от месец май на миналата година, благодарение на която отново стихосбирката продължи напред по своя път в български градове – като една истинска малка колесница на надеждите, направлявана от зоркия родителски поглед на Издателството на мечтите. И така можем да продължим до безкрай.            
            Ще го направим.      

Стихосбирката ти „Портрет на живота“ докосна много читатели в страната и извън граница. Промени ли се портретът на живота от гледна точка на психолога в теб и от тази на поета?   

   Изключително интересен въпрос, за който благодаря сърдечно! Втората ми стихосбирка „Портрет на живота“ докосна душите на много читатели, което ме прави щастлив и вътрешно умиротворен! Портретът на живота от гледна точка на психолога в мен се промени изключително много и ми разкри в още по-силна степен многообразието на живота, пред което заставам мъничък като прашинка, с копнежа да се уча, да откривам и да преоткривам неговата магия! Обогатих се и мисля, че успях да прозра още повече неща за света около себе си като психолог, а и като поет. От гледна точка на поета нещата продължиха в същата линия. Продължавам да опознавам живота и съм радостен, че ми се случва всичко това. Заедно с вас! Ние знаем какви трудности срещаме по пътя и как понякога се случва така, че като че ли сме на крачка от това да се откажем, защото те – трудностите, за които пиша – стават прекалено много, но въпреки това никога не се отказваме. Като поет смятам, че портретът на живота е в жълтия цвят на слънцето. А вие?     

Да, и аз така го виждам – и като творец, и като издател, и като човек, поглеждащ през прозореца в утрото, в очакване да се слея с хубавия ден. Но как да се вижда по друг начин животът, когато виждам и такива млади творци като теб, които неуморно и с голямо желание предават доброто натам. Да продължим разговора ни, че за слънцето мога да говоря много…

На прага на настоящето, готова да достигне с още по-силна топлина до сърцата на твоите верни читатели, е третата ти стихосбирка „Път над страха“. Искаме сега с Даниел Меразчиев да стиснем ръката ти, също толкова топло, да те поздравим за неуморимия дух, за това, че през тази една година ти не се отказа да пишеш, въпреки нелекия лабиринт, в който срещна злонамерени хора в пространството на интернет, но някак с лекота им махна с ръка „Да, тук съм“ и продължи пътешествието си към новата ти книга. Къде се намира пътят над страха?         

    Тук отново спирам на място и поглеждам към това, през което преминахме заедно с вас, будители от Издателска къща „Многоточие“! Всичко изглежда чудесно – като приказка, която старателно продължаваме да пишем всеки ден! Напът е третата ми стихосбирка „Път над страха“, която се появява благодарение както на вашето съдействие, така и на съдействието на един скъп човек и пътешественик. Пътят над страха е не просто поетична илюзия, а всъщност се намира право пред нас. Знам, понякога е много трудно да успеем да го зърнем с поглед, защото сме изтощени и се чувстваме обезнадеждени, но той – повярвайте – той наистина е пред нас! Трябва само да подскочим още малко – да, като дете с хвърчило в ръце пред усмихващото му се лятно небе! – и ще го видим в пълната му красота, очарование и блясък.  
     Прави сте, отбелязвайки, че през тази една година в нелекия лабиринт, наречен литературна реализация, срещнах немалко злонамерени хора, които се опитаха всячески да ми въздействат по негативен начин, но това са рисковете, които крие интернет пространството. Понякога това ме правеше тъжен, защото в поезията отдавам огромна част от душата си, и боли тогава, когато човек бива замерен с обиди на фона на рими и мечти, създадени с вяра, надежда и любов. Оксиморонно е. Въпреки тях не спирам, а се опитвам да продължавам напред и да прогресирам. Струва си!

 

На снимката: Димитър Драганов, Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев

    Ние от ИК „Многоточие“ проследихме твоето израстване, твоите срещи с публика, наградите ти от най-различни конкурси. Кой ден от тази изминала една година ти донесе най-красивия портрет в 23-годишния ти живот?          

      Вие от Издателска къща „Многоточие“ сте прекрасни хора и приятели по перо, като  казвам това не просто от някаква ситуационно приемлива куртоазия, а го казвам, защото го усещам със сърцето си! Най-красивият портрет от тази изминала година в 23-годишния ми живот ми донесе денят на отпечатването на „Портрет на живота“, но и не само – тук ще добавя и деня, в който се срещнахме за пръв път във Велико Търново и се запознахме, ще добавя и нашите чудесни моменти на творческа радост и споделените емоции в несгодите. Вълнуващи бяха представянията на стихосбирката във Велико Търново – в Регионалната библиотека и в Читалище „Никола Михайловски“, както и в Ловеч, в Дома на културата, като именно те ме докоснаха до още много читатели и почитатели на писаното слово.  

     Съвсем скоро ще навършиш 24 години, а вече си имаш път над страха. Какво ли следва след него, нужно ли е да се замисляме?      

    Много скоро, на 20 май, навършвам 24 години, през които изградих с неимоверно много усилия своя път над страха – с усилия, болка, планини от труд и множество превъзмогнати страхове. Знам откъде тръгнах и през какво преминах, за да достигна до настоящото си положение, както и съм благодарен на хората, които бяха до мен, когато ми беше най-трудно. Лично според мен след пътя над страха следва пътят към мъдростта и още по-разумните решения, които рисуват светлината по пътеката, по която вървим. По каква пътека вървим и накъде отиваме – това зависи изцяло и единствено от нас. Според мен трябва да се сме рационални и да се замисляме какви действия реализираме в живота си, какви решения вземаме, какво искаме и на какво сме готови, за да го постигнем.           

    Днес гр. Велико Търново е толкова приветлив, топъл и с празника Великден, и ни приюти в това любимо за нас заведение „Сити пъб“. Тук всеки един детайл е толкова изпипан, че директно се настанихме в уюта, който създават и тухлените стени, мазилка, големите прозорци, аранжировки. Тук специални гости са били Джон Лоутън, Глен Хюз, Джо Лин Търнър, а ето там е уникалният мотор, събрал автографите на всички членове на AC/DC. Нека мислено сега да поемем с този мотор нанякъде. Къде искаш да отидем?   
           
    Емблематично заведение и емблематична обстановка! Нека сега мислено с този уникален мотор да поемем към света на поезията и да поримуваме заедно. Аз ще направя първата крачка.   

ДЕЦА НА ДЪГАТА

В царския град под дъгата преминахме ние.
Заваля. Многоточие спря под поройния дъжд.
Там, където красивото слово игриво се крие,
извисена мечта се роди. Заблестя изведнъж!

С Ивелина Цветкова и Дани говорихме благо
за различни копнежи, докоснали мирния ден.
Прелетя като звън в атмосферата мила и драга
нова книга, а ние, изглежда, не можем да спрем.

Дъжд вали... Многоточие нямаше капка тревога.
Тръгнах смело и ведро по градските улици с тях.
Търновград се засмя. За секунда не казах „Не мога“.
Над страха от тъгата смирено и с рими летях.

Многоточие спря и дъждецът целуна земята.
Нас градът ни прегърна – частица от силния свят.
Сътворихме усмивки. Нали сме деца на дъгата,
за които мечтите в живота дори за секунда не спят...

 
    Където и да отидем, аз знам, че в нас ще е благодарността – благодарност към първата ни среща в конкурса, тази за днешната среща, а и за срещата с един невероятен пътешественик на име Велко Иванов, който закупи твоята авторска картина „Надежда“ заедно с пакет книги на ИК „Многоточие“, и по този начин помогна с част от сумата за отпечатването на новата ми книга „Път над страха“. Благодарен съм за подкрепата ви, на теб и на Даниел Меразчиев, на вас, ИК „Многоточие“, че подкрепихте изцяло, както „Портрет на живота“, така и новата ми стихосбирка „Път над страха“. Това е безценен подарък за мен и път, по който да продължа срещите си с читателите. Нека с този уникален мотор да достигнем и до Велко, независимо в коя точка на света се намира в момента и да му прочетем стихотворението, което създадохме заедно с теб, а там изгревите със сигурност ще ни намигнат и ще ни насочат накъде да продължим.

 

    Добре, нека да достигнем до изгревите и споделим заедно нашето стихотворение…

ПОСВЕТЕНО НА ПЪТЕШЕСТВЕНИК

 

Автори: Димитър Драганов и Ивелина Цветкова

На Велко Иванов и музата на предпазливите приключения

 

„Голямата наука да живееш щастливо се състои в това да живееш само в настоящето.“

Питагор

 

Какво ли по света ни ти видя?

Какво ли по света ни те омая?

Пътува любопитната душа.

Любува се и искрено мечтае.

 

Повика ли те Тихи океан,

Бейрут или далечна Анадола?

Замина ли в зори за Техеран?

Душата ти ли свири на виола?

 

Виж плаващ залез има в Еквадор

напомня все на детство или лава,

а пътят е цитат на Питагор,

и може да ти дава, и да дава.

 

Навярно литват сребърни ята,

когато утринта е миг безкрайност.

Красива песен в мъжките сърца…

И ние срещаме се…

                                         С благодарност! 

 

    Нека сега да се разходим из улиците на Велико Търново. Тук съм родена и всичко наоколо е като прегръдка. Какво беше твоето първо усещане, когато дойде от гр. Стралджа, за да учиш тук Психология?        

     Велико Търново е един прекрасен град с богата история, в който през 2018 г. дойдох от град Стралджа, за да изучавам специалността Психология във Великотърновския университет, като завърших своя бакалавър през месец юни на изминалата 2022 г. Първото ми усещане, когато се преместих в града, бе свързано с известна доза страх от новостите, с които се сблъсквам, защото тогава за мен те бяха прекалено много и се чувствах объркан в динамиката на всичко, което ми се случваше. Смяна на града, запознанства с нови хора, изграждане на нов приятелски кръг, университет, обучение... Не знаех какво ще последва и бях уплашен, но се радвам, че тогава предприех тази стъпка в своето развитие, защото въпреки страховете не се отказах, като се опитах да бъда максимално гъвкав. Сега отново бих потвърдил, че всичко сторено си струваше!

     А кое стихотворение от новата ти книга си създал на един дъх, без да се замисляш дали има ритъм или рими?          

     Това е стихотворението, което написах на един дъх, без за секунда да се замислям за рими или ритъм.         

ПРЕВЪРТАНЕ НА ПОЕТИЧНИЯ КИЛОМЕТРАЖ

Нямам нужда от капка почивка.
Ще се вихря в словесните степи! 
Ще намеря мечтана щастливка
след двубоя с химерите слепи.

Сто лета ще се будя в зорите,
след което ще тичам нататък –
там, където танцуват душите,
а злините са чезнещ придатък!

Да отворя ли скоба за дами,
за които ще свалям вселени
и с които в неделните драми
ще усещам бушуващи вени?

Ще замина дори и в Аляска,
ако кажат жените красиви!
Там, отгоре, звездите ще пляскат!
Тишината живота завива.

Ще послушам църковни тропа̀ри.
Съкратете до „vidi“ и „vici“!
Тази вечер прегръщам олтара
до едното обѝчно момиче!

Ще направим дечица навярно.
Не защото е просто прието!
Ще ги водим в любимата Варна –
да се слеят душевно с морето.

Знайте – пиша поредната книга.
Скоро влиза смирено в печата.
В мен словесно море се издига!
С колесница пристига съдбата.

Ще намеря мечтана щастливка
след поети нелеки плесници.
Нямам нужда от капка почивка,
а от полъх на музи стотици!

    Какво виждаш в лицата на хората, вървящи срещу нас сега? Дошли са хора от различни краища на страната. Вярвам, че би измислил на момента по стихотворение за всеки един от тях.
        В момента около нас вибрират различни съдби, различни емоции, различни животи. Хората, които са наоколо, са носители на доброто. Те изпращат своите добри писма от различни краища на света и аз съм благодарен и радостен, че мога да усетя тази енергия тук заедно с вас! В лицата на хората, които срещаме, виждам някаква тревожна замисленост, болка, но в същото време и щастие и ведрина. Знаете ли, съвсем спонтанно ми хрумна идея! Да им посветим това стихотворение!         

 

 Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
                    

                         Валери Петров
 

Не тъгувам, поете любими!
Знам: добрите писма са напът!
Те летят над нивя и градини
и в сърцата човешки ще спрат.
 
Знам, че някой ги пише далече
всяка вечер с море от любов!
Скрил душа под дебело елече,
си представям Валери Петров.
 

Зима вие навън и припява.
Носи в своята песен мечти.
Тя душите ни сякаш смирява
и помага да вдигнем глави.
 
Над Балкана прелита надежда
и се губи в небесната вис.
За поета всемирът се свежда
до римувани строфи на лист.
 
Те, писмата, се пишат с целувка,
а зората ги праща към нас.
Днес писмото е блага милувка,
подарена с усмивка на Вас.

Аз писмото си пиша, защото
знам – отсреща човек ще чете.
Ще му пратя добро по клеймото
и словесна любов – от сърце!

По клеймото ще диша надежда.
Тя по пътя ще мисли за Вас.
Всеки миг в нас светът се оглежда
и шепти ни, останал без глас:

„Мили хора, недейте тъгува!
Напишете на някой с душа,
че животът вовеки си струва!
Да си пратим добрите писма!“

       Всеки е тръгнал нанякъде по своя път… А какво би има пожелал сега?           

     Всеки е тръгнал нанякъде по своя път и се опитва да остави някаква следа след себе си, с която да бъде запомнен в огромните предели на времето. На всеки един бих искал да пожелая здраве, щастие, хармония, удовлетворение, вдъхновение, прекрасни моменти, наситени с великолепни емоции, споделени с близки и обичани хора – и Вяра! Вярата е онзи безценен неизчерпаем източник на енергия и сила, който може да промени целия човешки живот! Стига да имаме нужната мотивация и сила да се устремим към нея, бихме могли да извършим прекрасни дела! Вярата ме подтикна да изпратя онова свое добро писмо към вас през 2021 г., след което всичко останало е... усмивка. Благодаря отново, че се срещнахме и реализирахме това светло, слънчево интервю за Издателство „Многоточие“, което в края на 2021 г. ми върна вярата в чудесата и всеки ден ме вдъхновява да надскачам собствените си възможности по пътя напред.           
      Момчето от задните чинове в училище, което плахо направи първите си стъпки в необятния свят на поезията в кабинета на щастието в училището в Стралджа, е щастливо и всеки ден пее, за щастие копнее и крачи смело по безкрайната пътека, хванало за ръка като първолаче „Многоточие“.     

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. редактор на ИК „Многоточие“

 

Вървейки из улиците на града, заваля толкова нежен дъжд, че буквално ни прегърна. Зарадвахме му се. Беше топъл, както нашата среща. Сетне пред нас се изви красива дъга, която сякаш някой ни нарисува нарочно. Наредените една до друга къщи на стария Търновград блестяха от дъжд и слънце и всичко това ни примами да продължим.

А дъгата? Тя беше път над страха, както е озаглавена и най-новата стихосбирка на Димитър Драганов.

Притворихме тримата очи, усмихнахме се и мислено се изкачихме по нея. Сетне се изгуби някъде там, в комина на далечна къща. Скоро ще се появи отново, защото пролетта обича да ни показва на нас, хората, нови пътища. Обича да украсява делници и празници. И всеки от седемте цвята може да сбъдва желания. Не вярвате ли? Опитайте! Ние продължаваме… И там някъде ще се срещнем…

 

Снимка: Дъгата над гр. Велико Търново

ПЪТ НАД СТРАХА

Има път над страха. Само трябва да видиш
две искри, светлина и човешки копнеж.
Представи си море, куп разпръснати миди
и врата към живота – усмихнат и свеж.

Кой те дърпа назад? Няма нищо, човече!
Тази вечер сред хора мигът е добро.
Продължаваш напред? Измори ли се вече?
Тази вечер сърцето е фино стъкло.

Светлините мълчат и е прелестно тихо!
От години не беше го чувствал, нали?
От години светът ни чаровен на стих е,
но реално в гърдите сърцето гори.

Има път над страха. Път полека проправям
към живота си ведър, приветлив и нов.
Представи си море, по което ще плаваш,
и едничка смирена човешка Любов.

  За още срещи с творчеството на автора и заявки за книгата му тук: https://www.facebook.com/dimitardraganovpoetry

 А ако желаете да издадете вашата мечтана книга в ИК "Многоточие", пишете ни: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie