"Да подарим заедно и на Коледа" - инициатива на издателство и автори

„Да подарим заедно и на Коледа“, така се казва инициативата на ИК „Многоточие“ и автори, които се включиха в нея. Така се казва и кутията, която напълнихме заедно с радост.

Когато се подарява, не се шуми, но нашата кутия е толкова шумна, че се чува отдалече творчеството на тези мили хора.

Изказваме благодарността си към вас, автори на „Многоточие“, към всички, които дарявате авторските си книги на библиотека, независимо по кое време на годината и в коя точка на страната и чужбина се намирате!

Кутията ни ще пътува. Ще пътува с целия си празничен шум от 36 книги до библиотека. А там те ще притихнат по рафтовете, ще се запознаят с други. После ще си шушукат много дълго и ще разказват. Ще разказват на читателите своите весели и невесели истории, и вярваме, че ще ги обикнат.

Книгите на „Многоточие“ винаги се пишат и отпечатват с много любов към хората. И тук искаме да благодарим на всички, с които взаимно се откривахме през годините и създадохме нашето голямо семейство Многоточие! Бъдете здрави! Желаем ви незабравими весели празници и щастлива Нова година!

Коледната ни кутия отива при едни прекрасни хора, грижещи се за книгите и читателите в библиотеката към НЧ „П.К.Яворов – 1920“ гр. София.

А празничния шум в кутията направиха:

„Закъснял подарък“ – разкази на Дебора Йорданова

„В тишината“ – поезия на Николина Барбутева – Кацарова

„Сезонни ескизи“ – поезия на Румяна Пелова

„Господи, и ти ли…“ – повест на Румяна Пелова

„Снишават се звездите“ – роман на Румяна Пелова

„Шевици от раклата – легенди в рими“ – поезия на Таня Мезева – 2 броя

„Белези“ – роман на Блага Бонева

„Утрото на делфина“ – разкази на Блага Бонева

„Чорлави рими с герои любими. Нов Емигрантски декамерон“ – книга 2 в 1 поезия на Рада Капралова

„Родината в мен“ – поезия на Рада Капралова

„Между два свята – облаци и розови листенца“ – разкази и импресии на Деница Динева

„Между два свята – връзка със сърцето“ – стихотворения и разкази на Деница Динева

„Пясък в шепата“ – поезия на Петър Пацев

„Белязани да помним“ – поезия на Памела Мекушина

„Душата ми е лира тънкострунна“ – поезия на Георги Костодинов

„Закъснял подарък“ – поезия на Георги Костодинов

„Слънчева и вятърна“ – поезия на Йорданка Господинова

„Докосната“ – поезия на Албена Иванова

„Шепот“ – поезия и картини на Кали Кол

„Обикновен живот‘ – роман на Десислава Стоянова

„Сивия кардинал“ – ловни разкази на Първан Киров

„Пролетен поздрав“ – поезия на свещ. Лъчезар Лазаров

„По широкия свят“ – разкази, есета, исторически очерци на свещ. Лъчезар Лазаров

„Аз, милото и домашните любимци“ – хумористични разкази на Таня Арабова

„Тишината на есента“ – поезия на Лара Шарли

„Портрет на живота“ – поезия на Димитър Драганов

„През обектива“ – поезия на Яна Ангелова – Яни

„Чуй сърцето, докосни небето“ – разкази на Светослава Соколова – Домусчиева

„Ритъмът на сърцето“ – поезия на Иван Ралчеваски

„Детенце все си ти…“ – поезия за малки и пораснали деца на Ивелина Семова

„Заради една мечта“ – разкази на Славея Семова

„Обич е“ – поезия на Виолета Бедринова

„Дама в реалното. Вдишай дълбоко“ – поезия на Ивелина Цветкова,

както и сборниците „На следващия ден“ – разкази, колектив,

„Моята сватба“ – разкази, колектив

(още наши сборници, както и книги на други от авторите ни вече присъстват там)

Благодарим, приятели!

Уважаеми приятели от библиотеката при НЧ „П.К.Яворов – 1920“ гр. София, приемете нашия подарък, който изпращаме с благопожелания и много автографи за читателите. 

 

Резултати от Втори международен поетичен конкурс "Защо пиша това писмо?" на ИК "Многоточие"...

Уважаеми госпожи и господа! Скъпи приятели! Вторият Международен конкурс „Защо пиша това писмо“ на тема „Моето добро писмо“ приключи и победителите вече са ясни, но преди да ги обявим, ще прочетете малко статистика.

Както знаете, идеята на конкурса беше да се напише стихотворение върху лист хартия с оригинална идея на писмото и да се изпрати до адреса на ИК „Многоточие“ по пощата. Физическата, а не електронната. За последното срещнахме огромно съдействие от страна на „Български пощи“. Решихме всичко това да се случи преди Коледа, а победителите да бъдат известени малко преди самия празник. И ето че сме на прага на най-светлия празник!

Получихме 235 стихотворения, изпратени чрез 162 писма. Освен от всички краища на нашата Родина имаше писма и от Белгия, Северна Македония, Чешка република, Австрия и Гърция. Най-младият участник е на 7 години, а най-възрастният на 81 години. Самите писма са произведение на изкуството – получихме всякакви колажи, рисунки и дори писмо в капсула на времето, стихотворение – игра, а и такова написано в спирала. Много интересни писма и тази година!

Разделихме участниците в конкурса в три възрастови групи, а именно – до 18 г., 19-35 г. и над 35 г. Единствено Голямата награда е независима от възрастовите групи и тя е само една.

А сега нека преминем към наградите!

Уважаеми госпожи и господа, жури в състав ИК „Многоточие“ и миналогодишният победител Димитър Драганов присъждаме Голямата награда във Втория международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“ на:

София Милева, на 30 г., от гр. Хасково, за стихотворението „Писмо“. София получава като награда безплатно издаване на книга от ИК „Многоточие“, статуетка „Ангелско сърце“, картина „Лодките на светлината“, нарисувана от Работилница iva.art, както и почетна грамота. Честито, София!

Тази година имаме и Златна грамота, която се присъжда на Дарина Димитрова Димитрова от гр. Варна, за стихотворението „Хартиени птици“. Дарина получава предметна награда позлатена вечна роза, книгата „Слънчева и вятърна“ на Йорданка Господинова, както и грамота. Тя участва с „Бележник на доброто – предай нататък“, в който е и „Хартиени птици“. Този бележник ще събира всички стихотворения, спечелили Голямата награда в „Защо пиша това писмо?“, включително и награденото от миналата година „Моето добро писмо“ на Димитър Драганов.

Награди за възрастова група до 18 г.:

Първо място – Анджела Ивайлова Георгиева, на 12 г., от гр. София, за стихотворението „Доброто“. Тя получава книги на ИК „Многоточие“ – стихосбирките „През обектива“ на Яна Ангелова - Яни, „Родината в мен“ на Рада Капралова и комплект-работилница „Истински неща“, колектив.

Второ място – Цвета Никол Теодорова Петрова, на 10 г. от гр. Русе, за стихотворението „Що е то добро“ – грамота.

Трето място – Теодора Александрова Василева, на 17 г., от гр. Враца за стихотворението „Надежда“ – грамота.

Награда за отлично представяне получават:

Явор Бориславов Антов, на 18 г., от гр. Сливен – за стихотворението „Искри“ – грамота

Елена Ивайлова Стилиянова, на 15 г., от гр. Луковит – „За вас, учители, с любов“ – грамота

Даниела Кузманова, на 9 г., от гр. Кърджали – за стихотворението „Бялата лястовица“ – грамота

София Христова Матеева, на 9 г., от гр. София – за стихотворението „Приятелство“ – грамота

Мартин Петров Мечкаров, на 17 г., от Прага, Чешка република – грамота

Специални награди „Колектив“ се присъждат на:

3 Г клас при ОУ „Любен Каравелов“ гр. Бургас с ръководител Гергана Гинева – Йорданова – грамота

Литературен клуб „Словото се превръща в поезия“, ученици от 3 клас при СУ „Черноризец Храбър“, гр. Пловдив, с ръководител Мария Харалампова – грамота

Награди за възрастова група 19-35 г.:

Първо място – Елиа Тилева от гр. Казанлък – за стихотворението „Поезия без думи“. Елиа получава като награда стихосбирките „Песни за вчера, днес и краткото ни утре“ на Николай Колев, „През обектива“ на Яна Ангелова – Яни и „Ритъмът на сърцето“ на Иван Ралчевски, както и грамота.

Второ място – Андрей Руменов Андреев от с. Гроздьово, общ. Долни Чифлик – за стихотворението „До майка“ – грамота.

Трето място – Виктория Симонова от гр. Пещера, за стихотворението „Вълшебство“ – грамота.

Награда за отлично представяне получават:

Яна Василева – Цури от гр. Благоевград за стихотворението „Едно добро никога не идва само“ – грамота

Евгения Динева от гр. София, за стихотворението „Наследство“ – грамота

Рамадан Летифов Капсъзов от с. Горно Дряново, общ. Гърмен, за стихотворението „В доброто смисълът се крие“ – грамота

Памела Мекушина от гр. Пещера за стихотворението-игра „Любовта е жива“

Награди за възрастова група над 35 г.:

(Тук единодушно решихме да има две втори и две трети награди)

Първо място – Георги Костодинов от гр. Чипровци, за стихотворението „Надеждата“. Георги получава стихосбирките „Дама в реалното. Вдишай дълбоко“ на Ивелина Цветкова, „През обектива“ на Яна Ангелова – Яни и „Слънчева и вятърна“ на Йорданка Господинова, както и грамота.

Второ място – Никола Апостолов от гр. София, за стихотворението „Писмо до теб, мила“ – грамота.

Второ място – Радка Илчева от гр. Бургас, за стихотворението „Бездомник“ – грамота.

Трето място – Хари Спасов от Пловдив, за стихотворението „За мама, в Италия“ – грамота

Трето място – Петрана Петрова от гр. Враца, за стихотворението Надежда“ – грамота.

Награда за отлично представяне получават:

Светлана Николова от гр. Харманли, за стихотворението „Покаяние“ – грамота

Маргарита Петрова от гр. Видин, за стихотворението „Най-доброто писмо“ – грамота

Саша Иванова Марулевска от гр. Дупница за стихотворението „Да живееш“ – грамота

Диана Фъртунова от гр. Бургас за стихотворението „Без адрес“ – грамота

Таня Мезева от гр. Горна Оряховица, за стихотворението „Изпращам блян“ – грамота

Мария Коцева от с. Трудовец, за стихотворението „Писмата“ – грамота

Ирена Цветкова от гр. Плевен, за стихотворението „Ненаписани писма“ – грамота

Милка Николова от гр. Търговище, за стихотворението „Есен в минор“ – грамота

Анна Теофилова Молева от Австрия, за стихотворението „Откакто те обикнах“ – грамота

Нели Иванова от гр. Варна, за стихотворението „Обади ми се“ – грамота

Мадлена Георгиева Борисова от гр. Берковица за „Ретро влак“ – грамота

Специална награда „Най-оригинално писмо“ се присъжда на Милчо Петров от гр. София. Той получава като награда книгата „Дама в реалното. Вдишай дълбоко“ на Ивелина Цветкова и грамота.

ИК „Многоточие“ награждава всички участници в конкурса „Защо пиша това писмо“ с 10% отстъпка за издаване на книга в издателство „Многоточие“. Тази награда няма срок на годност, освен дадения ни от Всевишния.

Всички награди ще бъдат изпратени след празниците с помощта на „Български пощи“. Всички грамоти ще достигнат до наградените в електронен вариант, по електронната поща.

Освен наградените в конкурса, избрани стихотворения от всички участници ще бъдат публикувани в сборник „Защо пиша това писмо?“, който ще бъде издаден в началото на 2023 г. Авторите ще бъдат информирани допълнително за това.

Молим за още малко внимание!

ИК „Многоточие“ изказва благодарност за огромното съдействие на „Български пощи“ при провеждането на този конкурс.

ИК „Многоточие“ изказва благодарност на Рада Капралова, Яна Ангелова – Яни, Иван Ралчевски, Йорданка Господинова и Николай Колев, които дариха авторски книги за награди.

ИК „Многоточие“ изказва благодарност и към всички вас, които с невиждано желание се включихте в нашия конкурс. Искрено се надяваме творческият ентусиазъм никога да не ви напуска. Ще очакваме вашите писма след една година, по същото време, приятели!

Повечето снимки от писмата ви вече публикувахме на страницата ни във Фейсбук и в Инстаграм.

Всички вие проявихте невероятна палитра от таланти, не знаем дали го осъзнавате.

БРАВО!

Бъдете здрави! Весели празници! За нас беше чест!

С уважение и сърдечни пожелания за вдъхновени дни!

Ивелина Цветкова, Даниел Меразчиев и Димитър Драганов

19.12.2022 г. Издателска къща „Многоточие“

гр. София ………………..

………………..

…………………

 

 

От благодарността до „Самотните макове“ и обратно…

 

Срещнах я преди години, в родния за двете ни гр. Велико Търново. Така всяка наша среща и до днес има същата усмивка, както някога. Днес сме заедно тук в „Откровено за вас“. А тя е Райна Недялкова. 

Родена през 1971 г. Автор на книгите „Моята изповед“, „Веселушко“, „Неугаснала жарава“, „Недоизказано“, „Промълвила тишина“, „Стъклени души“, „Целувка на сълза“, „Мечо с диабет“ ( в съавторство с Марияна Димитрова ), „Душа в бяло" (поезия), а съвсем скоро предстои да излезе десетата ѝ книга – стихосбирката „Шепот на дъжд“.

Разказът ѝ „Самотните макове“ наскоро достигна границите на гр. Малко Търново и си извоюва Първо място в Литературния конкурс „На следващия ден“, организиран от ИК „Многоточие“.
Участниците в конкурса трябваше да изберат две трицифрени числа, които журито преобразува в географски координати. Най-близкото населено място до координатите беше подтемата на участниците.

Освен грамотата си, Райна днес държи в ръце и сборника, който събра разкази от конкурса. А в него е и той, този, който спечели най-силно сърцата на жури, читатели и приятели. А усмивката ѝ е все така на лицето. Навярно я виждате и вие...

 

Какво е усещането сега, Райна, когато държиш в ръцете си сборника „На следващия ден“, в който е и твоят разказ „Самотните макове“?

 

Усещането да държа в ръцете си сборника ,,На следващия ден“ е невероятно. Все едно съм прегърнала едно новородено детенце... Защото за мен всяко ново стихотворение, всеки нов разказ, всяка нова книга са мои нови ,,рожбички "... Много съм щастлива от факта, че спечелих първото място в конкурса „На следващия ден“, но още по-щастлива съм да видя разказа си в книга...

 

Разкажи за това как написа разказа „Самотните макове“. Била ли си в това градче?

 

Никога не съм била в Малко Търново, за мое съжаление... Разстоянието между Велико Търново (откъдето съм аз и където живея) до Малко Търново е голямо, а и съм нямала път натам... Надявам се, ако е волята Божия, догодина, живот и здраве, да посетя това градче...

За градчето почерпих информация от Интернет и ,,чичко Гугъл"... Там прочетох и за граничната застава и за случая със загинал граничар... Също и за легендата за Бастет – жената котка... Всичко останало и тези  факти вплетох в сюжета на разказа си... Написах го за един ден... Един следобед...

А защо ,,Самотните макове" точно? Нарекох го така, защото в един от обектите на Регионален Исторически Музей – Велико Търново, където работя, Шишмановата баня  в квартал „Асенов“ – Велико Търново между плочките, незнайно откъде, беше израснал един самотен див мак... И понеже работя като хигиенист... редовно се грижа за чистотата на обектите... Когато има трева, колегите пръскат... Аз случайно забелязах този самотен див мак и помолих колегите да го оставят там, без да го пръскат с отрова. И така цяло лято той цъфтя, вятърът полюшваше нежните му камбанки и сякаш ми благодареше... Оттам реших да озаглавя така разказа си. Нищо, че моят мак беше самотен и само един. В разказа ми маковете станаха два самотни диви мака, символ на обичта и на душите на двамата ми героя...

 

А кое е това, което те вдъхновява в гр. Велико Търново? Може би болярските утрини?

 

Вдъхновява ме всичко... И болярските утрини, и калдъръмените улички, и тесните сокаци и накацалите къщи като нагиздени моми, които една над друга надничат... И спомените за детските ми дни, и историческите забележителности. Все пак съм родена тук, израснала съм тук и безкрайно обичам моя Търновград.

 

Ти си творец, който радва с поезия и проза малки и големи. Успяваш да зарадваш всеки. Не отиваш никога с празни ръце на концерти, премиери и други поводи. Наскоро дори направи коледна питка за коледния концерт на детско-вокално студио „Румина“.  Има ли го доброто в нас, хората?

 

Знаете ли, моята душа е щастлива тогава, когато е усмихнала нечия чужда душа... Това е може би тайната за моето щастие... Обичам да усмихвам чуждите души – било с думи, било със стихове, било с малки жестове или малки подаръчета... Тайната може би се крие в уроците, които ми даваше покойният ми дядо Лазар (светлина за душата му), който ме учеше „Прави добро, а Бог вижда и пише там горе, в тефтерите си!“. И така се опитвам да спазвам съвета на дядо. Опитвам се да правя мънички добрини, с които да усмихвам чуждите души... Това е подаръкът за моята душа... Опитайте, не е трудно и не боли. Правете мънички добрини и ще усетите как ви се усмихва сякаш целият свят!... И ако трябва да отговаря какви са съставките за моето щастие – да правя всичко с любов! Иска ми се първата съставка да е здравето, защото то е най-ценното нещо... И да го забъркаме с много обич, към близки и непознати дори, любов към ближния – неподправена и чиста, искрена и безкористна... И без да чакаш отплата... Защото, повярвайте ми, че Бог наистина вижда и връща стореното добро под една или друга форма... И то се връща към теб рано или късно... Затова се опитвайте да бъдете добри, да правите мънички добрини, да внасяте радост в чуждите души, за да е слънчево на вашите души и да ви се усмихва целият свят...Повярвайте ми, не боли!

 

Коледа е близо. А покрай светлия празник сякаш се появява и благотворителността. Ти се отзоваваш цяла година на нуждаещи се, помагаш на много хора, имащи нужда от средства за лечение. Даряваш от сърце… Има ли дума, според теб, която би ни обединила всички. Която да е като вълшебна песен, и  изпеем ли я заедно, да станем по-добри?

 

Не знам има ли дума, която да ни обедини... Да бъдем по-добри, не само по Коледа... Думата може би е ЧОВЕЧНОСТ... Или пък ЛЮБОВ...

 

Да, нужно е да ги даряваме по-често. Кое от твоите стихотворения чувстваш като най-специално за теб. Посветено ли е на някого?

 

Знаете ли? Аз обичам всички мои „рожбички“ (така наричам моите стихове)... Те са като мои дечица и не мога да ги разделя кое е по-любимо от друго... Може би едно от най-любимите ми е стихотворението ,,Промълвила тишина", дало заглавие на една от моите стихосбирки... Посветено е на един мъж, който и до днес остава моята несбъдната обич, моята болка и рана, и когото, за мое съжаление, нямам до мен в нелекия си, но, повярвайте ми, свиден и хубав ЖИВОТ... Хубав, макар и понякога горчив, защото вече 35 години живея с моя неканен гост в живота си – диабет тип 1 (инсулинозависим)... И колкото и да ми е трудно понякога, колкото и да се чувствам сама, душата ми е щастлива, защото знам, че там някъде съм усмихнала поне една чужда душа! И това ми стига, за да съм истински щастлива.

 

Какво искаш да се случи утре, на следващия ден, когато Райна ще се събуди отново с усмивка?

 

 

Утре, на следващия ден... Искам да се събудя и да чуя новината, че човечеството е победило завинаги диабета... Искам да няма войни, да няма бедни хора, да няма деца без родители, да няма хора, бягащи от войните и мизерията в собствените си страни в чужди, непознати страни. Искам всички да бъдат добри. Искам да няма болести и глад... И просто да се обичаме.

 

Благодаря за тази среща за „Откровено за вас“ и ИК „Многоточие“. Пожелай нещо на твоите читатели?

 

На моите читатели, на моите приятели и неприятели, на всички хора – първо пожелавам здраве! Защото то е безценен дар от Господ. Ценете го, пазете го... И за всяко утре не губете надежда! Вярвайте в доброто! Усмихвайте се, и както ми каза моята руска приятелка Ника при моето мечтано пътуване преди 3 години в Москва: „Не бързайте! Пред вас е вечността!" И винаги правете онези ваши мънички добрини, за да усмихнете чуждите души... Тогава, повярвайте ми, ще бъдете истински щастливи...

Светли рождественски празници на всички!

Бъдете здрави и благословени!

 

Снимка: личен архив

 

 

Книгата с 200 страници, цената ѝ е 12 лв и може да бъде заявена тук: 

https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл.редактор на ИК "Многоточие"