Когато наскоро си припомних за времето на първата ми книга "Обърнато небе", си спомних и за първото ми стихотворение, което написах в час по литература. Тогава бях дете, а десетгодишните ми мисли ме караха да вдишвам дълбоко от поезията, по детски, а и от всичко красиво, което ме заобикаля.
През творческите ми 36 години досега срещах красота във всичко, което ме заобикаля и някак си редях чрез нея делниците като пъзели. Беше реално, вече по женски, а вдишването
е все по-дълбоко с всички приятелства, изпитания и радости.
Днес отново се радвам по детски, защото новата ми книга влиза за печат. И някак е двойна радостта ми, защото проектът ми е умножен по две.
Представям ви корицата на новата ми книга, която е 2 в 1 и носи заглавията „Дама в реалното“ и „Вдишай дълбоко“. Тя се чете в две посоки. От която и страна да започнете, все има начало. Двете книги се сливат някъде в средата, за да си намигнат със „Здравей!“ и отведат към ново начало.
„Дама в реалното“ се състои от два цикъла - „Орисване“, съдържащ най-новите ми стихотворения, а вторият е с авторски мисли за живота, озаглавен „Бъркотия на мислите“. Редактор е 23-годишният Димитър Драганов, който ме спечели като приятел с поезията си, с настроението си към живота с цялото човешко благозвучие, а и с неговото добро писмо, което грабна голямата награда в миналогодишния литературен конкурс на издателство „Многоточие“ „Защо пиша това писмо?“.
„Вдишай дълбоко“ е поема за приятелството, за болката и радостите на една жена, която среща най-голямото изпитание в живота си. Дали успява да преодолее трудностите и да вдигне глава отново, ще ви разкаже Дарина - главният герой в поемата. Нейната ръка е толкова близо до ръката на Вяра, че разстоянията не са преграда за нищо. „Вдишай дълбоко“ ще опита да ви разплаче, усмихне, замисли, а и ще ви подаде ръка за утрешния ден. Редактор на „Вдишай дълбоко“ е прозаикът Даниел Меразчиев. Прекрасната корица е негово дело.
Всеки, който пожелае двойната доза „Дама в реалното. Вдишай дълбоко“, получава подарък - Карти „сМисли за утрото“ в електронен вариант.
Слънчев лъч през януари...
„Дама в реалното“ е не просто книга със стихотворения и изтъкани житейски прозрения, а е и широко разтворен прозорец, който ни разкрива специфичния облик на красива, лирична и оптимистична гледка. Пред нас пристъпва на пръсти и ефирно танцува, облечена в нежни рими, чувствителната душа на поетесата Ивелина Цветкова, с която творческите ни пътища се пресякоха и прегърнаха в края на 2021 г. В нейните звънливи женски редове, неминуемо доставящи голяма естетическа наслада, винаги Словото е Живо и Щастливо. То диша и пее, а през широко разтворения прозорец бихме могли да съзрем с изпълнени с възхищение очи като на забавен каданс „набъбнала Витоша“, която „пери се в сняг под небе“, „земя, която слуша как кипнал е животът“, както и „ден, напълнил днес земята като чаша“.
Великолепният метафоричен водопад засиява ярко като същинска супернова в пространството и ни представя с поетична изтънченост рисунка на величествената човешка, природна и вселенска недостижимост, пред която заставаме удивени:
„Ще идват спомени, ще идват и ще си отиват,
дори да няма ни, тъй искащи зеленото.
Небето ще налива, знам, и някак ще ни слива
с земята – тази пълна с цвят вселена!“
(Из „Вселена“)
Онази „зарязана в ъгъла дама“, на която посветих емоционални редове преди известно време, фино разкъсва мембраната на миналото, за да намери в настоящето своето морално-нравствено превъплъщение, устойчиво извисило се над тегобите на битието, и в емблематичното стихотворение на Ивелина Цветкова „Дама в реалното“:
„Днес светът е зарязана в ъгъла дама,
но по мъжки изправям глава. И крада.
Да, крада от цвета, който после ще няма
тези мои тъй крехки, но нужни крила.“
(Из „Дама в реалното“)
Дамата демонстрира, че умее да управлява страховете си, познава се изключително добре и за нея не съществуват онези изначални духовни ограничения, които могат да спънат човек, докато върви по трънливия път на живота. Тя е развълнувана като дъх на свежа роса през мека утрин, в която пием кафето си преди работа; тя е очарователна, замислена, тъжна и... влюбена, мечтаеща за полет до Париж!
С целувка ще събудиш любовта ни
(така, за приказка на обичта).
А някъде в Париж, за обещание,
ще ти призная, че за мене си света.
(Из „Полет до Париж“)
Във втората част на книгата, озаглавена като „Бъркотия на мислите“, се изправяме пред всичко друго, което можем да си представим, но не и пред бъркотия на мислите! С нейната стройна квинтесенция „Дама в реалното“ ни напомня: „Ако не мислеше толкова много над нещата, нямаше да си пълен с толкова противоречия“, както и: „Не плачи, когато вали дъжд. Повикай слънцето... Да го повикаме!“
За мен като редактор „Дама в реалното“ е като слънчев лъч през януари, който топло гали кожата на душата, когато ни е най-студено. И ето я, доближава се до мен. Пристъпва уверено и като че ли целият свят затаява дъх в този миг. Усмихва се и ражда пролет. Спирам на място, поглеждам я в очите и единственото, което правя, е да ѝ подам ръка, за да ѝ помогна да стъпи с острите си токчета на сцената на българската поезия, на която е най-вълшебна. И реална.
Димитър Драганов - редактор на "Дама в реалното"
