Този разговор пожела читателят, защото книгите, за които ще стане въпрос, няма да имат премиери, поради пандемичната ситуация в страната ни. Затова благодаря на журналиста и писател Анелия Попова, която пожела всичко това да е един отворен прозорец към всички.
Ивелина Цветкова
Разговорът ми с Ивелина Цветкова прегръща времето по особен начин – със силата на посланията и малките ключета от пъстри истини в тях. Прилича много и на книгите, които тя пише, в които цветовете имат способността да вдъхват надежда. Самата тя е наситен цвят, с който ме срещна работата по дебютната ми книга „Кибрит“, на която Ива е редактор.
Повод за разговора ни сега са нейните две нови книги – първата по рода си „Вкусна книга“ и първата ѝ прозаична книга „Дневник с диагноза“. Те са много различни и въпреки това излизат от печат заедно. Неслучайно. Защото са пряко отражение на всичко, което се случва и в реалния живот на Ива, в нейната душа и ежедневие, а на моменти то е толкова пъстро и дишащо, че човек се замисля дали не е украсено с художествени похвати. И остава изненадан, защото наистина не е, а дори е още по-хубаво, защото е истинско – каквото е и всяко откровение в следващите редове. Насладете им се с отворена душа…
Ива Цветкова е родена през 1976г. във Велико Търново, но в момента живее и работи в гр.София. Завършва ЮЗУ „Неофит Рилски“ със специалност „Педагогика на обучението по техника и технологии“, специализация „Лека промишленост“.
Нейни книги са „Обърнато небе“, „В прегръдките на сезоните“, „С чадърче от глухарче“ „По струните на моята любов“ (съвместно с Дора Ефтимова), „Къща за птици“, „Под тъжното око на Господ“, „Мастилени приказки“, „Сладкарничка за бъдеще“, „С форма на геврече“, както и приказки в рими за деца „Училище в гората“ и „Весела въртележка“. „Вкусна книга“ се отпечатва заедно с тринайсетата ѝ книга „Дневник с диагноза“ – разкази, която е посветена на жените с диагноза рак на гърдата.
Нейни стихотворения са публикувани в български и международни сборници. Награждавана в национални и международни конкурси: Награда на Общински съвет – Община Кула (поетичен конкурс „Йордан Йончев“), първа награда в „Искри над Бяла“ – 2016, първа награда в XIV-ти национален поетичен конкурс „Любовта...“ 2014г. Враца, първа награда в националния конкурс „Н. Вапцаров“ 2020 г, първа награда в поетичния конкурс „Пролет моя“ 2016, втора награда в националния конкурс „Ний всички сме деца на майката земя“ – 2020г, Специална награда от Агенцията за хората с увреждания в международния конкурс „Огърлица от разЛОМени сърца“ гр.Лом – 2020г., Награда на Народно читалище „Напредък – 1869“ Горна Оряховица, за постижения в областта на поетичното творчество, почетна грамота и плакет от НЧ „Съгласие-1873“ – Русаля, и много други. Главен редактор и управител на Издателска къща „Многоточие“, съвместно с прозаика Даниел Меразчиев. Член на Литературен клуб „Асен Разцветников“ при НЧ „Напредък – 1869“ гр.Горна Оряховица.
Ива, има една особена чувственост, която струи от книгите ти. Думите са ярки, пъстри и мисля, че са отражение на реалните емоции и преживявания, които имаш. Правилно ли разчитам същността ти и това ли е посланието, което искаш първо да докосне читателите?
Аз се радвам, че виждаш и усещаш всичко това, защото чрез моята пъстра емоционалност, която е реална, всъщност се ражда творчеството ми, а то е като една ситно изплетена цветна кошница, пълна с лакомства за всеки. А в нея има стихотворения, разкази, картини, дори и моята кухня – с всичките ѝ шишенца с подправки, и чрез всеки, който се е докоснал до тези лакомства, усещам – как доброто става по-добро, цветният ден по-цветен, а аз по-богата, защото това, да чуеш от отсрещната страна думата „благодаря“, някак успява да усмихне деня, че нещо си дал или променил делника на другиму, че то се е харесало и усмихнало някого, или е дало отговори на житейски въпроси, които всеки си задава в даден момент.
Съчетанието между поезия и кулинария е голямо предизвикателство, само по себе си, а проявлението му в първата по рода си „Вкусна книга“ звучи наистина интригуващо. Как се роди идеята за нея?
По този въпрос мога да говоря дълго, каквито са и нашите разговори с теб по принцип – някак като разговор с лятото, но ще се постарая да съм кратка.
При мен идеите се раждат както в кухнята. Ако дъщеря ми каже, че иска кекс, аз го правя, и всеки път е различен, с различни плодове в него, ядки, съставки, дори форма, за да я изненадам. Така съм и с моите читатели, и всеки път се старая да поднеса нещо ново и различно с книгите си. Може би по това приличам на тате, всеки път успява да ме изненада с нещо (усмихва се). Моето семейство е като една голяма кухня с всички уреди, а ние сме продуктите и някак успяваме да слагаме заедно по нещо ново на „масата“. А родът ми е много цветен по професии – учители, композитори, инженери, музиканти, готвачи… дори и библиотекар си имаме. Може би ще те изненадам, че освен, че съм по професия учител, свиря и на акордеон – посещавах Музикална школа седем години в гр.Горна Оряховица – градът, в който израснах, в квартал „Пролет“, който ми даде всички тези цветове. Това може би повлия по-бързо да открия, че поезията си има ритъм. С израстването ми, и заради любопитството към една дебела готварска книга за ресторанти, подарена ми от моя чичо, който беше готвач, започнах да приготвям най-различни ястия. След това да намалявам грамажите, понеже бяха големи за едно семейство, а по-късно и да променям съставките. Е, имах много несполучливи опити, но точно те успяха да ме научат на това, че кухнята си има основи и че всеки път мога да променям всичко, за да стигна до покрива ѝ. Сега, когато мъжът ми попита „ще има ли интересно за вечеря“, знам, че ме предизвиква, за да се усмихваме всички в дома ни, но първоначално сякаш леко се сърдех вътрешно, защото си мислех, че не му е вкусно поднесеното. Усетих това по-късно, след като осъзнах, че той изяжда всичко и то с една уж прикрита благодарност – със звука на „Ммм“ и усмивка. Но съм благодарна, защото експериментирането ми с храната не спря, а и той се включва вече в приготовлението, и е по-весело.
А „Вкусна книга“ се роди като съвкупност от всичко това, като предизвикателство от мои приятели и читатели, които следяха с интерес публикациите ми с най-различни ястия, други опитваха от тях. А идеята да има в книгата и от поезията ми, е изцяло моя, защото мисля, че има нещо общо между тях, а и пожелах отново да избягам от стандартното и скучното.
Настроението и експериментите ли са тази печеливша комбинация, която кара човек да преоткрива дори и неподозираните си възможности, както го правиш ти, съчетавайки поетични и кулинарни шедьоври?
Човек се преоткрива и в тъга, и в радост, настроенията са различни. Всеки има тъжни и радостни дни. Едно стихотворение, изразяващо емоционалността на свой тъжен ден, докосва силно читателя, но когато почти цялото ти творчество е такова, за мен говори, че нещо не е както трябва, защото, според силата на Вселената, нашата мисъл е нужно да е чиста и пълна с положителна енергия, за да получим обратно това, което желаем. Аз съм простила на всички, които са ми причинили по някакъв начин дискомфорт, не съм се уморила от това, но съм и за правдата, и за това, че никой няма право да вкарва вина в другия.
Един тъжен ден е капан от хищни мисли и може да ни заключи дълго в него, а едно тъжно творчество може да отведе и читателя в него. Не казвам, че трябва да се пише само за радостта, но предпочитам една книга да е с шарките тъга-радост. Аз съм попадала на такива книги като редактор в издателството ни, след което не се чувствам добре. Връщала съм книги обратно, за да се осмисли от автора – дали така наистина трябва да поднесем на читателя. Но ето, преоткрила съм и възможностите си чрез всичко това.
Какво би посъветвала хората, които са категоризирали в съзнанието си готвенето просто като част от домакинските си задължения? И дали, ако си позволяваха по една щипка цветно настроение, щяха да променят тази представа, както и пределите на рутината в живота си?
Не мога
да давам съвет за това, защото всеки трябва да живее, както пожелае. Но знаеш
ли, много жени глезят мъжете с кулинарни изкушения, а те обичат това и никога
не отказват. Всичко, което води до бързо, лесно и привлекателно в една
кулинарна рецепта е предизвикателство за този, който иска да я поднесе с
чувство на масата. Много е важно настроението върху покривката. Него не го
описвам в книгата, защото за него може да се говори много, а в същото време е
индивидуално, но пък съм вмъкнала и описала азбука на билките и подправките в
кухнята и тяхното приложение, защото и те не отстъпват по важност, да не кажа,
че са от най-важните за апетит и здраве. А всичко останало съм представила в
раздели и всеки може да приготви салата, супа, предястие, ястие, десерт и нещо
от тестените изделия. Книгата е с 60 кулинарни рецепти + 40 стихотворения + азбука
на билки и подправки =145страници, които могат да бъдат и помощник, и учител, и
настроение. Към всяка една книга има подарък за читателя от мен,това е изненада.
Но „Вкусна книга“ не е предизвикателство само за жените, а и за мъжете, които, ако хвърлят един поглед, могат да експериментират, променят, творят... Има много семейства, в които мъжете, превъзхождат с въображение и прецизност нежната половинка в кухнята, с това да експериментират с кулинарни рецепти, да приготвят масата с нужна красота, както и да поднесат с настроение. И най-важната съставка от празничната рецепта е налице – семейство, което аз имам и много обичам! Но има и такива, които очакват да открият своята половинка, и знаеш ли, това може да се превърне в сбъдната реалност с помощта на „Вкусна книга“ – като изберат една от рецептите в нея, приготвят и впечатлят човека, когото усещат най-близо. Тогава вкусът на сбъдването е толкова запомнящ се, че може да се подправи единствено с нежността на лирични думи. Има ги и тях в книгата. Така че насладата е на всяка страница, настроението също го има.
Всъщност достатъчна ли е „една захарна пръчица за настроение“, за да преобразим реалността? И ако следвам това сравнение – как се справяш в по-солените моменти от ежедневието, и какво би казала на тези, които често „пресоляват манджата“ не само в кухнята, но и в живота?
О, „пресолилите манджата“ учат и себе си, и другите, а и пресоленото е хубаво, че може да се оправи, но зависи колко сол има в него. Но е нужно всеки да опита пресоленото, за да посрещаме всяка следваща поднесена лъжица подготвени и за това, защото не всеки желае да поднесе сладост. А една „захарна пръчица“ мога да я определя като една усмивка или звънко „Здравей“, като „Обичам те“, „Благодаря“ или просто да видиш през прозореца красивата гледка, за която благодариш всеки ден от своя собствен дом. Но знаеш ли коя е най-голямата захарна пръчица – това да си здрав и тогава тя е достатъчна, за да имаш всичко останало, което изброих, стига да го подаряваш на друг, а то ще се върне обратно.
Следвам смисъла за настроението вътре в нас, което има силата да преобразява и външната действителност, за да те попитам и за „Дневник с диагноза”, която е първата ти прозаична книга, както самата ти я определяш. Как стигна до нея и какво ще открием в нея?
Може би трябваше да издам всичките дванайсет преди нея, за да стигнем до нейното име в днешния ни разговор. Както вече споменах, всеки има свои тъжни дни. В първата ми непоетична книга „Дневник с диагноза“ има една такава история с много болка, която разказва някой, на когото реших да сложа снимка в края ѝ. Този някой е толкова малък, но и достатъчно голям, защото успя да подари вяра и надежда, и на мен. Тази история всъщност е истинска, преживяна, надеждата, вярата и любовта присъстват в целия текст, а краят диша много повече от други, събрани накуп, затова е и радостен. С книгата не искам да натъжавам никого, напротив – тя е пълна със всякакви цветни истории за добро настроение – разкази и импресии. Но тя има мисия, и може би това е единствената ми книга, която не читателят я пожела, а аз – изцяло. Това е книга на времето, а във времето всяка осма жена чува диагнозата рак на гърдата. Реших да я посветя на всички тях, и на тези, които вече не са между нас, изгубили борбата с рака. Книгата има силата, която има и самата история – силата на любовта, въпреки болката. Аз много ѝ се радвам, защото първият, който я прочете изцяло, беше мъжът ми – прозаикът Даниел Меразчиев, който е и редактор на книгата. Той е много критичен към творчеството ми, а това, което ми каза, след като приключи книгата, някак ще запомня, защото е хубаво. Надявам се читателите да я харесат и да помогне на много жени, като им припомни, че профилактичните прегледи са много важни, и не само това, дори и че всички с тази диагноза не са сами в борбата, а и че миналото трябва да остане в чекмеджето на болката…
Определяш я като книга на времето, което живее във всички нас. Означава ли това, че можем да го разгадаем до такава степен, че да надникнем отвъд него, предвид това, че времето е най-голямата загадка на човечеството?
Да, времето във нас е много важно за нас самите, за здравето ни, дори заради тези, които обичаме. Когато не го разгадаваме сами, а с обичните си, някак успяваме заедно и е по-лесно. Макар и неразгадано докрай, общият път е като този на пролетта, а тя носи все по нещо ново.
Случвало ли ти се е да злоупотребиш с емоциите си, ако приемем, че в живота си всеки има своите трудни моменти, в които вероятно стига и до своите емоционални крайности? И как се овладява такава мощна сила, която подобно на силата на вятъра, може, както пишеш, да посява дълго семенца на надеждата, а не да руши?
„Дневник с диагноза“ не е тъга. Тя вдишва нов живот – като новородено, което поема първа глътка въздух и иска да разкаже на всички какво е усетило в утробата на майка си. Такава съм и аз – искам да разкажа радостите, а да чуе, който пожелае. Когато разкажеш радост, тогава можеш да отсяваш ветровете, които рушат от тези, които посяват. Понякога, когато искаме да разкажем радостта си на целия свят, има вероятност да ни зашлевят с някоя дума или действие, но това са тези, хора, които не познават силата на надеждата и светлия ден. Може би с това злоупотребявам понякога, с усмивката си. А особено в година на пандемия имаме нужда от нея, а и по принцип, защото днес може да ни е последният ден на земята. Понякога разказвам и за нерадостите, защото те се раждат с помощта на други хора, за които е нужно да разказваме, не от слабост или натрупан гняв, а заради това, че солта може да се премахне като се обединим.
Позволявам си накрая да обединя палитрата от послания във „Вкусна книга“ и „Дневник с диагноза“, защото мисля, че тяхната събирателна е в умението да създаваме хармония в живота си, в любовта към самия живот, но и в стремежа да оставаме пъстри като личности в него, независимо през какви изпитания преминаваме. Какво отвъд силните послания в книгите си би отправила като пожелания към читателите, които със сигурност ще минат през цяла вселена от усещания, докато ги разлистват, както се случи с мен?
Мисля, че в двете книги могат да се открият нужни за всеки човек послания – за приятелството, семейството, вярата, надеждата и любовта, самоопознаването е едно от първите може би. Предвид моя житейски път и пътя на лиричния в творчеството ми, с всички нерадости и радости това са те. Може би най-силното пожелание в тях е „Бъдете здрави!“, което често отправям като поздрав към хората, но сега като се замисля, в тях не говоря за книгите. Затова пожелавам това –
Имайте цяла вселена от усещания, за да успеем да решим сбора:
Аз+Ти=Безкрайност
Нека е безкраен пътят на книгите, защото чрез тях може да преродим света!
Интервю на Анелия ПОПОВА
