понеделник, 18 ноември 2019 г.

В света на усмивките всичко е възможно…




„Имaм доста ценни нещa в този живот. От много от тях могa дa cе откaжa, но от cемейcтвото и приятелите ми – никогa…“

Тя живее в друг континент, далече от България, в Канада. Има усмивка на слънце, а хуморът ѝ грее от всяко едно нейно изречение. И ако си подмамен от силата на ежедневните грижи и не ти е до усмивки, тя ще го направи – ще те усмихне.
Вие сигурно ще припознаете себе си или свой близък, четейки разказите ѝ, в които дори плашещи ситуации са облечени в смях. Смехът е и от друг ъгъл – на хора, атакуващи живота ни с проблеми. Историите на авторката са поднесени закачливо, с шеги, на глас, няма как да скучаете. Те са наръчник и на успеха, а и листовка преди употреба – за свекървата. Тя знае хиляди номера и един за след това. И накрая дори ще ѝ благодарите, както направих и аз.
Представям ви един непринуден разговор във връзка с творчеството, живота зад граница и новата ѝ книга – издание на „Многоточие“, която съвсем скоро ще държите в ръцете си – „Fuckтически всичко е възможNO“. Тя е талант с мащаб – Гергана Егова - Динева.

Здравей, Галя! Разбрах, че в България всички се обръщат към теб така, а в Канада с Гергана. Добре дошли и на двете ви от другия край на света в нашето издателство „Многоточие“! (С усмивка)

Здравей, Иве! Благодаря за топлото посрещане в „Многоточие“. Това го казват и Галя и Гергана. (Смее се) Да знаеш обаче, товa c именaтa наистина е cтрaхотен проблем. Не зa мен, рaзбирa cе. Зa Имрихa и зa Cиндерелaтa.( Това са съпругът и дъщерята на Гери) A и зa вcичките ми приятели, които ме нaричaт ту Гери, ту Галя. Тук (в Канада) е още по-зле. Канадците изключително много се затрудняват с името ми и никога не го произнасят правилно. Обикновено ми казват Джорджина, Джени или Джери. А днес едно детенце ме нарече Джиджи. Весело е, нали? Аз лично много се забавлявам с това. Защото всички тези хора, които живеят в мен прaвят вътрешния ми cвят динамичен, колоритен и интересен.

Познавам не само творчеството, а и топлия ти глас от наш разговор в месинджър, докоснах се до първата ти книга „Емигрантски неволи“ и там усетих уюта на семейството, получих отговори на въпроси, свързани с емигрантството, и през цялото време твоите забавни разкази ме усмихваха. Сега издаваш втората си книга, в която хуморът присъства във всяко едно изречение – като светлина, и то ненатрапчиво. Как успяваш да избягаш от сивотата, която понякога ни въвлича в някакъв хаос, творчеството ли те спасява?

Не обичам да ми е тъжно. И никога не изпадам в депресия. Защото депресията е скучно занимание, а на мен не ми се занимава със скучни неща. Предпочитам да пиша разкази, които ще накарат хората да се забавляват. Животът е цветен, интересен и прекрасен. И е само един. Затова се съсредоточавам в неща, като писането, които ми харесват и ме карат да се чувствам жива и пълноценна.

А кое сложи старт на твоите весели истории?

Старт на моите весели истории сложи фaктът, че много обичaм дa прикaзвaм. Когaто отидохме в Кaнaдa нямaхме почти никакви познати. Всеки ден ни се случвaхa интереcни и вълнувaщи нещa, a aз нямaше с кого дa ги споделя. Опитвах се да разказвам част от тях на приятели по телефона, но заради часовата разлика това често се оказваше невъзможно. А и имаме толкова много приятели, че ако трябваше на разказвам на всеки поотделно нямаше да ми стига денят. Затова зaпочнaх дa публикувaм поcтове във фейcбук, които могат да бъдат прочетени от всички тях. Оказа се, че приятелите ми харесаха историите, подкрепиха ме и ме окуражиха да издам „Емигрантски неволи“. Приятелите са много важно нещо!

Как се изминава пътят на емигрантството, труден ли е?

Зaвиcи от гледнaтa точкa. Преди да дойдем в Канада аз нямах очаквания. Сега нямaм съпротиви към това, което ми се предлага. Нито c товa, че първите мебели вкъщи бяхa нaмерени нa улицaтa, нито c фaктa, че в началото ще работя нискоквалифициран труд.
Могa дa бъдa детегледaчкa, могa дa бъдa чиcтaчкa, могa дa бъдa aктриca, учителкa, пиcaтелкa или касиерка. Могa вcичко и не cтрaдaм от излишнa cуетa. Приемам всяко нещо като възможност, от която мога да извлека полза и най-вече ценен опит. Животът е адски просто нещо. Стига да му създадеш смисъл.

Има неща, които карат душите ни да бъдат щастливи, деня окрилен? Най-ценното нещо в този живот кое е?

Първото нещо, което окрилява деня ми е, че се събуждам. Самият факт, че имам още един ден, в който да правя добрини (заложила съм си норма от минимум три на ден), да се усмихвам и да науча нещо ново ме прави щастлива.
Иначе имaм доста ценни нещa в този живот. От много от тях могa дa cе откaжa, но от cемейcтвото и приятелите ми – никогa.

Какво има в Канада, което го няма в България? По лесно ли се вдъхновяваш там и от кое черпиш вдъхновение?

В Канада има много неща, които ги няма в България и в България има много неща, които ги няма в Канада. Ние дойдохме заради добрите възможности и спокойствието. А вдъхновение черпя от всичко – ежедневните ситуации, разговори с приятели, пазаруването, спорта, децата в българското училище… Дори една единствена реплика може да ме вдъхнови и да напиша цяла история.


А има ли разказ, който те затрудни да го напишеш, или още не е написан?

Имам много ненаписани разкази. Понякога пиша много лесно, понякога ми отнема дни. Важното е накрая всички истории да видят бял свят и да забавляват хората.


Ти си социален педагог и си работила дълги години като социален работник, но каква диагноза би поставила на света като писател?

В социалната работа преобладава хуманистичната доминанта. Това е помагаща професия, затова и аз съм обучена да помагам, не да диагностицирам. Вярвам, че смехът и любовта са в състояние да запълнят и излекуват всяка липса в този тъжен и студен свят. А липсите са много. На човечност, на емпатия, на съпричастност, на солидарност. Живеем в условията на развихрящ се индивидуализъм. А индивидуализмът е обратното на състрадателност, грижа за другите и безкористност в помощта към тях.


Всички писатели пишат за любовта под една или друга форма. При теб темата за семейството присъства навсякъде в разказите ти. Каква е твоята писателска задача? Смяташ ли, че си я изпълнила?

Писателската ми задача е да накарам хората да се смеят . Дали обаче съм я изпълнила нека кажат онези, които са прочели „Емигрантски неволи“. А иначе най-голямото ми удовлетворение е, когато получа съобщение и прочета: „Скоро не се бях смял/а така. Благодаря Ви!“

Четейки твоите истории, те оживяват пред мен, все едно съм в театър и се смея от първи ред. Включена си в екипа на българска театрална група в Торонто. Участвала си във фестивали за комедийни театри, сатира, пантомима. Смехът ли ще спаси света?


Смехът е най-силният и най-евтин антидепресант. Много по-лесно е да изсмееш проблемите си отколкото да ги изстрадаш. Затова нека всички да се смеем до сълзи-и оптимистите и песимистите.

Аз ти благодаря за този разговор и вярвам, че новата ти книга ще зарадва много твои читатели! И накрая няма как да не те попитам: Фактически всичко ли е възможно?

Да! Фактически всичко в този живот е възможно. А най-хубавото на живота е, че винаги можеш да му се надсмееш! 


Ивелина Цветкова



четвъртък, 14 ноември 2019 г.

"Разкази от старо до сегашно време" - Йорданка Чакова

Излезе от печат новата книга на Йорданка Чакова "Разкази от старо до сегашно време". Това е четвърта книга с проза на авторката. 

"Среща с Трилет" - Надежда Станилова

Тази седмица излезе от печат дебютният сборник на Надежда Станилова - "Среща с Трилет". Той съдържа наградени, номинирани и публикувани в различни литературни конкурси разкази, хайку, хайбун и кратка проза.
Разказът "Среща с Трилет", дал име на сборника, беше отличен в тазгодишния конкурс на КДК "Нов Живец" на тема "Кутия с неизпратени писма". Той получи наградата на Художествена галерия Арт Маркони - Варна.
Ние от Издателство "Многоточие", а и самата авторка, сме убедени в едно - срещнете ли Трилет, необратимо ще празнувате доброто всеки Божи ден!

Контакт - литературен конкурс

Ние не знаем кога ще се случи това знаменателно събитие, може би още утре, но учените са непреклонни, че сме съвсем близо до осъществяване на контакт с извънземен разум. Не знаем и как ще протече тази среща. Великият Стивън Хокинг предупреждава – много често срещата между две цивилизации е завършвала пагубно за едната, въпреки че сме от една раса. А може би извънземните изобщо няма да ни обърнат внимание, както е в „Пикник край пътя“ на братя Стругацки. А може би… Едно е сигурно – основна роля за по-нататъшното ни развитие ще изиграе начина на общуване при първия контакт. Какво ще ни кажат инопланетяните, дали ще искат да ни чуят, а дали ние няма да ги разберем погрешно? Предположете вие!

Уважаеми госпожи и господа! Литературен клуб „Многоточие“ и Издателска къща „Многоточие“ обявява конкурс за къс разказ на тема:

„КОНТАКТ“

Регламент:
1. Разказ в обем до 4 страници, формат А4.
2. Допускат се до две произведения на автор.
3. Произведенията не трябва да са публикувани до сега в никакъв вид.
4. Срок за изпращане на творбите – 17.12.2019г.
5. Конкурсът е анонимен! Изпращайте произведенията си, съпътствани с две имена на e-mail: klub_mnogotochie@abv.bg. Те ще бъдат публикувани в групата "Многоточие" от администратор под пореден номер. Моля, да бъдат упоменати и потребителските имена на авторите във фейсбук, ако те се различават от истинските.
6. Начин на оценяване:
Всеки от вас ще има право да даде оценка по шестобалната система за всяко едно произведение, като коментар под публикацията. От получените за даден разказ оценки, се пресмята средно аритметично, което ще представлява Оценката на читателите. Срокът за оценяване ще е до 20 декември.
Освен това ще има и жури в състав:
- Валентин Попов - Вотан – автор на сборниците „Нощта срещу ноември“, „Пепел от мрак“, „Брод през световете“, „Ангелите нямат криле“ и на още много фантастични и хорър разкази;
- Донко Найденов – автор на сборниците „В капана на неизвестното“, „Ударите на съдбата“, „Отвъд страха“, „Марудските катакомби“, „Хоризонтите на лудостта“, и на още много фантастични и хорър разкази.
Членовете на журито също ще дадат оценките си обективно, без да знаят имената на авторите. Тяхното мнение ще определи Оценката на журито.
Средно аритметично от Оценката на читателите и Оценката на журито ще определи крайната оценка за произведението. Накрая всички резултати ще бъдат подробно обявени в таблица.
7. Награди:
Първо място – преференциални цени за издаване на книга от Издателска къща „Многоточие“ – стихосбирка, сборник, роман или друго, както и почетна грамота.
Второ и трето място – книги от български автори, членове на ЛК „Многоточие“, както и грамоти.

https://www.facebook.com/548310052367375/photos/a.548858232312557/638133850051661/?type=3&theater 

сряда, 6 ноември 2019 г.

Резултати от конкурса "Писмо до поета"



Скъпи приятели!
Конкурсът за написване на дуетно стихотворение в конкурса "Писмо до поета", организирано от ИК "Многоточие" и Литературен клуб "Многоточие" приключи.
Ето и крайното класиране:

Първо място заема поетичният дует на Рада Капралова и Венета Искренова – „Заклет ерген как пада в плен“. Това стихотворение е тотален хегемон, което събра най-високи оценки от всички гласувания. Двете авторки на този шедьовър получават като награда преференциални цени за издаване на книги от издателство „Многоточие“ и почетни грамоти.

На второ място се класира поетичният дует между Христина Мачикян и Павлина Соколова със стихотворението „Безмълвно“. Двете авторки получават за награда криминалният роман на Блага Бонева „Белези“, както и почетни грамоти.

На трето място имаме две еднакви по оценки произведения. Това са:

„Насън и наяве“ – поетичен дует на Румяна Пелова и Мария Георгиева. Всеки един от авторите получава за награда сборника с разкази на Даниел Меразчиев – „Степен на свобода“, а също и почетна грамота.

„Танцът на перата“ – поетичен дует на Ив-Ана Драгомирова и Валентин Попов-Вотан. Всеки един от авторите получава за награда сборника с разкази на Даниел Меразчиев – „Степен на свобода“, както и почетна грамота.

Това не е всичко! Един от нашите читатели (пожелал анонимност), е направил собствена класация. Той желае да даде награда от 100лв. на поетичния дует на Иван Бобев и Радосвета Миркова, озаглавен „Еписторално“.

Честито на всички победители!

Честито и на всички участници! Задачата беше изключително трудна и това автоматично прави всички вас победители. Също така не забравяйте, че много често последните сега след време стават първи. Историята го е показала.

Благодарим ви за участието!

За нас беше чест!

Даниел Меразчиев

Ивелина Цветкова

Рени Васева

Ренета Първанова

Ето и отличените стихотворения:

Първа награда:

"Заклет ерген как пада в плен"
Рада Капралова и Венета Искренова

______________________________
E-mail на съпругата до съпруга-поет
Любими Блу, мой мил съпруже!
Празнуваме живот задружен
и този факт така ме радва,
че днес е „златната“ ни сватба!
Далеч си ти, в командировка,
за Купа „Фър“ е тренировка,
но вече имаме смартфони
с модерни джаджи, микрофони!...
Свободен ли си, с есемеси
пиши ми как си и къде си,
но първо сподели със мен:
Как помниш сватбения ден?
______________________________
Отговор на съпруга-поет
О, Чик, любима, срам не срам
аз честен отговор ще дам!
Не знаеш как изплашен бях,
сега разбирам, бях за смях,
че само споменат ли „брак“,
в миг падаше пред взора мрак.
Залъгвах се – ще съм модерен,
на свободата ще съм верен!
И твърдо вярвах – любовта,
на брака жертва ще е тя!
Е, вярно, имахме гнездо
на най-високото дърво,
но аз долитах и отлитах
и как си ти - не те и питах...
Един ден с грейнало лице
показа първото яйце,
а после второ, че и трето -
благословия от небето!
Над мен разкъса се мъглата,
признавам, вярна е мълвата –
плюх в синята си пазва дваж
и някакси набрах кураж.
Така дечицата пернати
наляха ум на своя тати,
че подпис щастие не прави,
но важен е за наш'те нрави.
Поставих аз мечтата твоя
над ергенлъка и покоя.
Надянах празничния фрак
и сключихме със тебе брак!
А ти бе толкова красива
във петдесет нюанса сиво!...
И даже горският стенвестник
написа в новините местни:
„Синигер се женеше,
хайде на хорото,
за врабчова дъщеря,
хайде на хорото...“


Втора награда:
 "Безмълвно"
Христина Мачикян и Павлина Соколова

________________________________________

Тя:

Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
 Навярно сменен е адресът на твоите чувства,
 но моята сляпа надежда до днес не изстина
 и пак по опасния хребет към тебе се спуска.

 Кажи, че е лудост, допий тази чаша горчива,
 която напълнихме двамата с гордост излишна.
 Отказвам да вярвам, че тя, Любовта, не е жива
 щом пари в ръцете писмото, което ти пиша...

 Щом още на моите устни лежи отпечатък
 (такава целувка във всички животи се помни!)
 Пред мен зее бездна. Но аз продължавам нататък...
 Една по една ще лепя всички счупени стомни.

 ... Вали тишина през листата. И пак е Неделя.
 Дописах писмото, а после... превърнах го в огън.
 Вървя без посока, но вярвам, че ще те намеря,
 защото без теб аз не мога, повярвай... не мога...

________________________________________

Той:

Аз някога вярвах на думи и слепи недели
и мъкнех сред дните товара на празни надежди.
Безсънни сърдечни пътеки неспирно катерех -
да зърна как никне сред тръните семенце нежност.

И с нея смирено очите си слепи привързвах,
потънал до дъно в страстта на любовната бездна.
Не знаех, че тези пожари угасват най - бързо,
когато до край и до капка в тях тънеш и... чезнеш.

Тогава повехна цветът на надеждата ярък -
там, дето растеше градина, поникнаха кръстове.
Ще можеш ли ти да ми върнеш убитата вяра,
че мъртва любов може пак от любов да възкръсне?

Не казвай ни дума - недей! Нека тръгнем безмълвни
в следите на своите есенно - тъжни порои.
Когато душите ни голи сред тях се прегърнат,
да чуем с теб как любовта ни говори... говори...

Трета награда:

„Насън и наяве“
Румяна Пелова и Мария Георгиева

ПИСМО ДО ЕДНА ПОЕТЕСА

Здравей, поетесо, ти пак ли си будна?

Сънят ти небесен прилича на чудо...

Асми разцъфтели в реси и къдрици,

водата поела към пропаст и... Птици

прехвръкнали ниско отвъд хоризонта.

В съня ти е рискът от хвърлена бомба,

която от бъдното хвърля осколки.

Недей го пъди, че след него е болка.

А болката, казват, така не минава.

Закони не спазва, прилича на лава,

дълбаеща улей, по който притичва.

Сърцето си чу ли? То някой обича.

Здравей, поетесо! Спокойна заспивай!

Сънят ли е тесен за твоята нива?

Че тя е обширна и топла, и зряла -

и обич за НЕГО с любов си засяла.

ОТГОВОР ОТ ЕДНА ПОЕТЕСА

Но тази нощ не мога да заспя...

И утре ще осъмна будна.

Зад розовите гънки на съня

ще бликне слънцето учудено.

Ще види недописания лист,

писмото на зелената покривка,

и веселяшки онзи лъч златист

ще бръкне във окото на будилника.

И времето за мъничко ще спре,

да върна виолетовите рими

за да допиша снощния куплет,

преди да го оставя да изстине.

И вместо да сънувам шарен сън,

ще ти изпратя по Морфей писмото,

а в него всички цветове навън

един до друг в захлас ще се кикотят.

Ще дойде бързо пощенският плик,

от него ще изпадне пъстър облак,

и ще разкаже как от шест звезди

измайсторих ти тази шепа строфи.

Трета награда:

3.  Танцът на перата
Ив-Ана Драгомирова и Валентин Попов-Вотан

***перата на гарвана***

Влизам в главата ти,
ако ме пуснеш
изтривам твоите мисли,
за да запиша своите спомени
и да те изпитам
искам да обеся тъгата
да изритам столчето
под краката ѝ
и да видя усмивката
в празните орбити на очите.
Искам да заключим
в кутия надеждата
да я потопим в дълбокото.
Да загубим ключовете.
Искам да потъна в черните
пера на гарвана,
да чуя сред грака му-
пророчество за смъртта.
Накрая да седнем
двама на прага
държейки чаши със вино,
което
ще изсипя.
Нека попие в земята,
когато си тръгна
и свещта ми тихо угасне.

Въжето изплетох от косите ти
и после призовах гарваните,
разкъсващи тялото ми,
за да видиш белите ми кости.
Ще отворим ковчега
като шампанско,
за да празнуваме
сбъдването на пророчеството,
за да целунем виното
и да оставим боговете
сами и безсилни,
когато запаля отново свещта ти
и легна в пръстта
за вечния ми нов живот
някъде отвъд
там

сред гарванови пера -
спомен за теб и мен
спомен за минало и бъдеще
отвъд взора на Смъртта
и нейната сестра -
Самота.

***крадец на души***

Ти ли си онзи рицар,
който ще ме спаси
от моята ледена кула
Направила съм ти стълба
от кости
на предишните войни.
Ще те чакам най-горе
под горчиво червено небе.
Постлала съм ложе от тръни.
Изтъкала съм риза
от косите си,
които векове съм подстригвала,
докато те чакам,
за да те омагьосам.
Гладът се надига
надушвам те.
Твоята сила
ми се услажда.
Подмладява ме.
Приказката е жива.
Влез в моята свита.
Аз съм Лилит
крадец на души.

Вземи душата ми -
непотребен товар,
изтискващ живота,
притискащ мечтите,
полагам я в краката ти -
дар безсмъртен за Великата
Първата и Истинската,
дарена с мъдрост и
любов,
повалена с измама
от подъл бог и неговата армия
напудрени захаросани ангели.
Вземи десницата ми
и ще покоря за теб света,
за да властваш над всичко -
живо и мъртво,
тленно и безсмъртно,
а аз ще съм до теб
и в бран, и в мир,
и с наслада
ще разкъсам ризата ти,

за да те положа на ложето
и да отдам душата си.

Награда от читател:

 "Епистоларно"
Иван Бобев и Радосвета Миркова
_____________________
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО
В сезона разпътен, когато
сред залеза тих листопада
дими, а писмото последно
лети към вратите на ада –
ще тръгна с фенерите жълти
на кораби сини в мъглата
по пустите улици, мъртви –
замислени сфинксове в мрака...
Без теб ще приседна на бара
в кварталната кръчма. Самотен!
Ще трака един вентилатор
с лиричен мотив като спомен...
дъждът по стъклата с червило
чертите ти в транс ще рисува,
ще бъдеш ти толкова жива,
че аз ще повярвам във чудо...
Ще влезеш... Венеция цяла
в гондола от мъжки въздишки –
жената със ангелско тяло,
с която без дъх – съгрешихме...
когато в сезона разпътен
сред залеза тих в листопада
се сляха писмата ни смъртни
на път към вратите на ада...
____________________________
ОТГОВОР
Защото сме раздяла, затова
и аз ще тръгна с болката
от жълтите фенери на октомври,
от недописаната синева
на тъмната Венеция в душите.
Ще тръгна
и с последното ни ято от писма,
което ме настига, като разлив.
Ще се разпадне светлината – в мрак,
а облакът ще се усмихне от прочита
на слънчевите зайчета у нас.
Които няма вече да ги има.
От бялата тъга сред листопада
на въздишките възвишени,
от опити за светлообитания напук
и разказване на приказки.
Телата ни са лилави от грях
и още вярват в пеперудите на Ада –
нашият. Заровени са в синьото
на свечереното небе, в сезон
на кораби, отплуващи далече.
Но как са живи, живи в писаните
редове – с алено мастило и възторг,
и разтопена сол по скулите на утрото!
Разбира се, че мога да остана тук.
На бара мога да те срещна – на чаша
с ром, а после да потичаме след чайките.
Да съберем листа и вятър във писмо
за къщата на думите. С посока.
Мога и да те прегърна с хиляди ръце
в отражението деликатно – със червилото,
наметната с луна, звезди, запалена цигара
от сърце и още нещо тъй значимо.
Което само ти ще знаеш. Колкото
очакване на чудо.
Побързай, че ще рукне дъжд
и стъклото ще измие… крехките следи
от мен, от страст, от цветове.
И бъдещето.


Останалите участващи произведения може да откриете на фейсбук страницата на Литературен клуб "Многоточие".
Очаквайте скоро и новия ни конкурс!





"Страст и кристали" от Вестислав Иларионов...

  Очаквайте! Срещата ми с 23-годишния Вестислав Иларионов не беше случайна и то в най-хубавия сезон – пролетта. Цъфналите дървета наоколо ся...