„Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“

Нова книга в уюта на септември!

"Наредих ги всичките на рафта в хола, гледах ги, галих ги и се смях със сълзи на очи от вълнение. Това е моето новородено интелектуално бебе...
Слава на Господ Бог, най-сетене ми се осъществи тази няколкодесетилетна мечта! Още не мога да повярвам че се реализира и е истина.
През нощта се събудих и ходих до хола, за да се убедя че книгите са там и не съм сънувал...", сподели с нас авторът на „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“, с който екипът ни имаше честта да се срещне очи в очи, да се смеем заедно на истинските истории от живота му, които сподели с нас. Дори успяхме да видим и докоснем много от реалните герои в книгата, дори снимки, писма и др., които излязоха весело от раницата му, гледайки се очи в очи, там, под липата, в Клуба на архитектите.
Очаквайте скоро интервю с автора.
А „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“ е дебютната книга на Йордан Стоянов, която ще ви развълнува максимално, ще ви накара да се смеете с глас, а дори ще ви предизвика да погледнете през прозореца, за да се уверите, че един от главните герои – чорапът – не е увиснал именно пред вашия поглед.
Авторът сега чете по петдесет романа на година. Намалил ги е диетично, по един на седмица.
Към 2004 г. е доставил едни от най-цените си книги на Народна Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на немски професор по литература, на американски колекционери и на много други.
„Казвам се Йордан, в Калифорния ме наричат Джордан, а някои Жодън.
И сега, ако някой каже, че не съм насъбрал достатъчно богат литературен опит, какво повече да направя? Вместо по съвета на мосю Перек да събирам опит 20 години, аз го насъбрах за над 60 години!
Може би съм прочел по моя скромна преценка романи от минимум около 200 автора в около 2000-3000 тома. Не се сетих да ги броя още навремето, като бях на 10 години, та им изпуснах бройката.
Сигурно ще се запитате защо съм избрал такова странно заглавие. Веднага ще ви отговоря. Не се превърнах (надявам се само досега) в световноизвестен класик, или поне минимум в гениален творец, защото съм една прекалено доверчива, наивна и добродушна душичка, свидна жертва на уловката, в която ме хвана един френски автор – полукласик, името на когото ще обявя малко по-късно. Тази моя детинска наивност, не може би, а напълно реално и директно ме лиши (поне засега) от сигурния шанс да се превърна в един солиден световен класик в сферата на литературата.
Откакто се помня, винаги много ме е привличало писането. За последните около 40 години толкова много суров материал съм написал и насъбрал, че не ми стигат два куфара да събера всичките си апокрифни чернови. Водил съм си непрекъснато, буквално като една примерна провинциална девица, ежедневни записки и дневници. Вече имам над 36 дебели тетрадки, някои от които доста солидни, голям формат с по 360 стр., в които съм събрал няколко хиляди страници текстове и сурови материали за разкази, за един голям пътепис, много интересни случки, спомени, идеи, мисли, коментари, свързани с реални и актуални събития от моя живот.
За един световнонеизвестен автор като мен би било суетно и глупаво да се самоописвам. Първият ми разказ от тази книга спокойно може да мине за носталгично-саркастична автобиография. Ако изключим правописа и граматиката, много ми е лесно да пиша. Защото моите разкази са 90% реални случки от живота ми и към 10% художествена козметика. Най-голямата ми цел при писането е от най-дребната и най-маловажна тема да създам нещо докосващо и уникално.
Чели ли сте досега разказ, в който главният герой да е един съдран чорап? Харесвам да извая нещо стойностно от нищото. Бленувам темите ми да са автентични. Да накарам читателя да забрави поне за час мобилния си телефон и да почувства, че все едно му разказвам всичко персонално и само на него. Да не го оставя и за миг безпристрастен. Тук да отрони някоя сълза, там да се засмее от сърце!
Вие ще кажете дали съм успял поне мъничко?
А историята с чорапа ли? Това се случи в началото на юни в София, преди 12 години. След дългогодишен престой в знойна и гореща Южна Калифорния, отново се завърнах във фамилния ми дом. Бях решил да прекарам лятото в България, което, за моя радост, е доста по-прохладно от това в Калифорния…“, споделя авторът Йордан Стоянов.
Защо авторът е бил на осемнадесет, каква одисея може да съществува с 894 полякини, що е то аутизмът и как може да остане завинаги в сърцето с истинско приятелство, как се става върл нумизмат само за един следобед, кои са четирите кучешки урока по вярност, кой е порталът към истинското щастие и още интересни истории, ще разберете от сборника с разкази „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“ от Йордан Стоянов.

Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев

 

 

Трети международен поетичен конкурс "Защо пиша това писмо?"

Откога не сте писали на лист хартия с химикал? Ние ще те предизвикаме да го направиш, след което да изпратиш написаното до адрес, а в навечерието на Коледа може да получиш и награда. Как?
Уважаеми госпожи и господа! Литературен клуб „Многоточие“ и Издателска къща „Многоточие“ обявяват Трети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“
Тема на конкурса: „Писмо и малко падащи звезди“.
Темата е с препратка към стихотворението "Писмо" от София Милева, спечелило Голямата награда за 2022 г.
Доброто се подарява на другите, а то е във всеки един от нас. То е чувство, усещане, смисъл.
Внимание! Не използвайте темата за заглавие на вашите стихотворения!
Регламент:
1. Поезия в обем до 1 страница, формат А4. Текстовете да бъдат написани на български език. Приема се всякаква тематика, с изключение на политическа.
2. Допускат се до две произведения на автор. Без възрастови ограничения.
3. Творбите не трябва да са публикувани в никакъв вид или печелили награди в други конкурси. Неспазилите регламента, ще бъдат дисквалифицирани. Целта ни е да пробудим ново вдъхновение чрез темата.
4. Срок за изпращане на стихотворенията – от 20.09.2023 г. до 08.12.2023 г. (има се предвид датата на пощенското клеймо). Участниците от чужбина, не чакайте последния момент.
5. Начин на участие: Изпращайте произведенията си на хартиен носител до редакцията на издателството на адрес: София, 1330, ул. „Добротич“, бл. 36, ап. 10, получател: Ивелина Цветкова (за конкурса). Не пропускайте да уточните, че писмото е изпратено за конкурса.
Връзка за въпроси относно конкурса – имейл: klub_mnogotochie@abv.bg
Уважаеми участници! Както и в другите издания на конкурса „Защо пиша това писмо?“, ще трябва да използвате единствено и само услугите на Български пощи. Стихотворенията трябва да са написани четливо на ръка, с химикал, върху хартиен лист или пощенска картичка, придружени с вашата креативност, с нещо, което би ни показало, че се забавлявате, а не участвате в конкурса единствено с цел награда.
Важно! Текстът трябва да започва със заглавието на произведението, следва самото стихотворение и двете ви имена или творческия ви псевдоним. На разстояние от основния текст, на гърба на същия или на отделен лист напишете три имена, възраст, настоящ адрес, имейл и телефонен номер. Всичко това е важно за обратна връзка с вас, както и за класирането по възрастови групи. Някои от писмата ще бъдат снимани за социалните мрежи, като единствено ще се оповестят имената на автора или неговия псевдоним, без личните данни като адрес, телефонен номер и имейл.
6. Начин на оценяване: Жури на конкурса ще бъдат Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев – управляващи ИК „Многоточие“ и ЛК „Многоточие“, както и София Милева – победител във Втори международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ . Ще се оценява ХУДОЖЕСТВЕНАТА СТОЙНОСТ на произведението, както и ОРИГИНАЛНОСТТА на изпратеното писмо (може да е рисунка, картичка или друго, свързано с темата). Молим да не слагате обемни и чупливи предмети като писма в бутилки и подобни.
7. Награди:
Голямата награда – издаване на книга от Издателска къща „Многоточие“ – стихосбирка, сборник, роман или друго, както и статуетка и почетна грамота. Наградата включва всички разходи по издаване на книга в тираж 100 броя, до 100 черно-бели страници, формат А5 (предпечат, оформление, изработка на корица, издаване на ISBN). Ако спечелилият наградата пожелае да издаде книга с по-голям обем, то той ще си доплати допълнителните страници на преференциални цени.
Първо, второ и трето място ще получат книги от български автори (изд. „ИК „Многоточие“), както и грамоти. Запазваме си правото да отличим автори и с допълнителни награди.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на Коледа, 2023 г. на страниците на „Многоточие“ във Фейсбук и Инстаграм. Там можете да проследите всичко, свързано с конкурса.
8. Важно! Изпращайки творбите си за участие в конкурса, авторите се съгласяват личните им данни да бъдат ползвани за организацията на конкурса, съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С изпращане на творбите за участие в конкурса, участниците автоматично декларират, че са запознати с условията на конкурса и че ги приемат, както и че са съгласни техни стихотворения да бъдат отпечатани в бъдещ сборник, приемайки мисията ни, която е от създаването на издателството и клуба, за подпомагане на млади автори в издаването на тяхната мечтана книга. ИК „Многоточие“ не задължава никой от участниците в проекта да си закупи сборник. С желанието си за закупуване, вие участвате в доброто на една мисия. Не сте участник в разходите по предпечат, редакция, корекция, оформление, корица, отпечатване и всички разходи по сборника. Сборникът е и с цел популяризиране на автори и конкурса, който вече е ежегоден. Той ще съдържа избрани стихотворения от конкурса.
Просто се забавлявайте. И нека заедно да изпратим нашето общо добро писмо!
Успех на всички участници!

 

 

Караваната на Доброто – спасение и за книгите…

Българка, живяла в Австралия осем години, закупи книги от ИК „Многоточие“, за да дари на библиотеки в страната ни. Така сборниците за деца „Приключения по пижами“ и „Истински неща“ ще достигнат до още повече читатели, които ще се запознаят чрез стихотворения и приказки с авторите, включили се в тях.

Йоана Георгиева Атанасова обича много да пътува. Завършила е Библиотечно-информационни науки в СУ, а книгите са ѝ страст. Неведнъж е подкрепяла автори от България. Самата тя обича да пише разкази, свързани с лабиринтите на живота, а мечтаната ѝ авторска книга е в плановете ѝ за издаване и с вълнение споделя, че се е насочила именно към ИК „Многоточие“.

„Аз много пътувам. За мен това е животът – пътуване. В настоящето пътешестваме със съпруга ми из Европа и Карибите с каравана.

Мечтата ми е да издам книга и да продължа да сътруднича с Издателство „Многоточие“. Благословени да сте вие, че в тези трудни времена се занимавате да спасите книгите. Ще се опитам от време на време да помагам на вашата кауза и на издателството ви. Така се чувствам част от вашия проект да помагате на млади автори. И ще продължа. Така искам да подкрепя издателството ви, което подкрепя и сбъдвате мечтите. Успех! Ще ми се повече хора да се включат. С пожелания за успех и много сбъднати проекти. За мен е удоволствие и чест да бъда част от това, което правите.“, сподели Йоана Атанасова за ИК „Многоточие“.

 

„Аз пак с разни коментари. Значи, нали ви се представих как се казвам? Казвам се Йоана Георгиева Стоянова Атанасова Намаджири, госпожата на господин Бесера Байгори Лудетина Първа. Аня накратко. И за коментарите: значи, срам ме било да кажа, че съм живяла на село и му казвам на онова място вила. Ами хич не ме е срам от нищо. Та имам едно за това откъде съм. То, нали, като решиш да напишеш книга, е редно да споменеш как се казваш и откъде си. Та съм се приготвила:

ОТКЪДЕ СЪМ

Често ме питат. Аз обикновено отговарям с: „А ти с колко свободно време разполагаш?“

И ако онзи, дето ме пита, има много време, му казвам: „Айде донеси по една бира, а аз ще придърпам два стола и ще ти разкажа."

И започвам:

Аз се родих в една болница. Втора градска, в София, България. Хич не знам що, учителката като ни питаше къде сме родени, всички казваха я град, я село, само аз казвах в коя болница и всички се смееха. После живях там при баба и при дядо в апартамента им. Те си имаха и вила (къща в някоя вилна зона на някое село, ама не онова, в което живеят или са се родили) и там изкарвах почти цяла година. После пораснах. И реших да обикалям света. И отидох в Испания. Казах на майка, че ще се върна след един месец. Беше някъде преди 22 години. И се омъжих. И станах испанка. От Мадрид. После ни се родиха две испанчета и ги замъкнахме в Австралия. И станахме австралийци. Сега им разправям тази история на дядовците в парка, що те имат опит и ги питам: „Аз хич не знам откъде съм, я, много ви моля да ми кажете вие?" Мислят. Съветват се. И решават единодушно, че съм от Кастейон, Испания, що това било мястото, дето живея в момента. И че като ми знаят историята, един дявол знае откъде ще съм утре.

Има едни такива въпроси, дето изглеждат лесни, ама хич не са.

Аз съм... Ми от планетата Земя.

Аня“

Из „Разни драсканици“, автор Йоана Атанасова

 

Снимка личен архив: Караваната на Доброто

 

ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯ, ТРАДИЦИИ И КЪЩИ

Според българската традиция децата живеят с родителите си докато се подготвят да живеят сами. И често на децата не им стига цял един живот. Няма да ви разказвам по-подробно, защото на вас ви е до болка позната.

Сега ще ви разкажа за австралийската традиция. По нея се еманципираха моите синове. Всъщност мъж ми и аз ги еманципирахме. Когато децата навършат пълнолетие, помагате им да си стегнат багажа. Изпращате ги до входната врата, прегръщате ги, целувате ги, пожелавате им приятен път в живота и ги гледате как се отдалечават. Не губите нито миг и веднага продавате къщата. Що вече не ви трябва толкова голяма. За двама човека шест стаи, два хола и не знам още какво е много. Нужно е било преди,  що в голяма къща рядко се срещате и няма как да се изпотрепете. То нали първо трябва да се срещнеш и после да се биеш. И за какво да поддържаш басейн целогодишно при положение, че единият от членовете на семейството го ползва само два месеца, а през останалото време крещи по другия член: „Я излизай от басейна, ма! Студено е! Ти кво искаш? Да настинеш и да ме разболееш ли?" Пък и това е важна стъпка в процеса на еманципацията.

След като продадете къщата, бързо си купувате каравана. Що е малка и лесна за чистене. И можете да си я паркирате където си искате. Но по-важно е, че децата не могат да се върнат вкъщи, освен ако не им кажете къде сте я паркирали. Често сменяте местата за всеки случай. И продължавате да си обикаляте, докато сте сигурни, че децата ви са се еманципирали. Или докато ви се обикаля.

Дотук всичко излиза по план. Подробно ще ви разказвам, ама под прикритие и с тридневно закъснение, що съм в онзи етап, де не казваш къде си паркирал къщата.

Аня

Из "Разни драсканици"