неделя, 27 септември 2020 г.

Мисия за ангели – предай нататък…


 „Чуй сърцето, докосни небето“ излезе от печат само преди броени дни, а мисията на книгата е започнала още с написването на първия разказ от нейния автор - Светослава Домусчиева. А тя не само че чува сърцето и докосва небето, а и има сърце на ангел.   

Каква е мисията ѝ на човек и творец? Нека самата тя ни каже.

Здравейте, Светослава! Вашият творчески път започна с известния на мнозина разказ „Милост“. Споделете ни за това творческо пътуване, което всъщност набра висока скорост, открехнете малко от страницата Ви на писател.

- Здравейте! Казвам се Светослава Соколова-Домусчиева, родена съм през 1988 г. в град София. Завършила съм бакалавърска степен „Печатни комуникации“ и магистърска степен – „Медийна информация и реклама“  в УНИБИТ. Втората си магистратура завърших в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Трудова и организационна психология“. Може би именно заради това вплитам психологията, като отражение в моите разкази. Както знаем, тя е наука за душата.

Така е, творческият ми път започна с разказа „Милост“. Той се роди след една неприятна случка. Нали знаете, че след всичко лошо идва нещо добро. Красивото и доброто беше „Милост“.

В началото на годината, когато малкото ми момиченце се разболя, исках по-бързо да я заведа на лекар. Но понеже разстоянието не беше особено дълго, получих няколко отказа от таксиметрови шофьори. Един все пак се съгласи да ме закара до медицинския център, да ми помогне. Явно в този момент, той беше от хората, чули сърцето си – поглеждайки детенцето в ръцете ми. На таблото в таксито прочетох името на шофьора, казваше се Ангел. Всъщност, така се казва и съпругът ми. Приех го като добър знак.

Няколко дни след случката, в мен изведнъж се породи желанието да започна да пиша. Сякаш сърцето ми диктуваше, а ръцете ми просто предаваха на белия лист, това което то ми нашепваше.  „Милост“ се роди от отказите и тъгата ми, че хората са станали нетрогващи се от чуждото притеснение, нетрогващи се от едно малко дете. Но въпреки всичко, Ангел беше там и ни закара. Приех го като знак. Обичам да търся символите, да виждам нещата отвъд видимото. Да разчитам знаците, посланията, които ни се дават, стига да имаме очи да ги прозрем. Така се роди „Милост“  – разказът за добротата и чудесата. Историята за добрия чичко Ангел и малкото момиченце Надежда.  В книгата ми „Чуй сърцето, докосни небето“  е включен и разказ, който е продължение на тяхната история.

 

Вашата книга „Чуй сърцето, докосни небето“ има мисия. С нея желаете да върнете усмивките на едно семейство от гр. Пловдив. Много медии призоваха хората да помогнат. Какъв е Вашият призив?

- Попаднах на призива за помощ на Ангел Краевски, млад баща на три малки дечица. За него се организира „Нощ на ангелите“, където всеки помага с каквото може, дарявайки средства за неговата борба. Веднага реших, че ще се включа в тази кауза. Всичко съвпадна с издаването на първата ми книга „Чуй сърцето, докосни небето“. Приех го като знак, името Ангел пак се появи в живота ми и този път аз бях тази, която може да помогне. Дай Боже съвсем скоро неговата борба да завърши благополучно и да бъде ознаменувана с успех и победа. Той е на годините на съпруга ми, който, както споменах, също се казва Ангел. Ангел беше и шофьорът на таксито. На добрия чичко от разказа ми „Милост“  дадох същото име – Ангел. Ангелите са навсякъде около нас. Едни носят тези имена, кръщават ги така, други са ангели в сърцето си. Пожелавам на всеки един да има до себе си поне по един човек-ангел, който да му помага и да му бъде подкрепа. Отправям се към хората с призив, кой с каквото може да помогне. Кампанията има спешна нужда от помощ.

Съдбата ни поставя неочаквани препятствия. А диагнозата рак се среща все по-често. Аз вярвам, че сега, ако отворите Вашата книга на случайна страница, ще попаднете на една добра дума, която да кажете в този момент към хората с тази диагноза. Нека го направим, Светослава.

- „Никога, никога човек не трябва да се отказва, дори да мисли, че няма смисъл и няма надежда. Дори тогава, когато всичко ни се струва приключило. Един последен опит може да е решаващ, той може да е всичко. Точно този опит, може да е чудото“. Това е част от разказа ми „Една силна жена“. Той е по действителен случай. Това е историята на моята баба, която веднага тръгва да търси дядо ми, защото той не се прибира вкъщи. Отива при познат лекар, който да ѝ помогне в издирването му. Годината е далечната 1952-ра. Когато го откриват, им казват, че е починал на операционната маса и туко-що е откаран в моргата. Тогава лекарят веднага отива да го разпознае, не знам какво го е накарало, но въпреки думите за фаталния край на дядо ми, той слага пръсти  на китката му. Точно в този момент, долавя много слаб пулс. Така всъщност го спасяват, като по чудо. Години след този инцидент се ражда моята майка. Много хора са чували за чудесата, видели са ги само тези, повярвали в тях с цялото си сърце. Аз вярвам в чудесата. На всички тези хора искам да кажа да не се предават, да не падат духом, да не спират да се борят и да вярват в чудесата – с цялото си сърце!

Явно е, че вярвате в доброто. Съществува една наболяла тема сред много други  – тормозът в училище. Вие имате разказ на тази тема, който прочетохте в инициативата на ОУ „П.Р.Славейков“ в  международно популярния „Ден на Розовата фланелка“, посветен на осъзнаването и превенцията на проблема. Какво Ви предизвика да го напишете?

- Аз съм майка и детският свят ме вълнува изключително много. Имах идея за такъв разказ, бях си записала няколко мисли, опорни точки, които трябваше да доразвия и да прераснат в завършена история. Те стояха и си чакаха подходящия момент. Този момент дойде, благодарение на Богдана Сиракова, библиотекар от град Пещера. Тя се свърза с мен и ме помоли да напиша разказ срещу тормоза в училище. Именно на нея дължа много. След като написах „Милост“, тя ме намери и ме обнадежди да продължа да пиша. Пореден знак за мен, че няма нищо случайно. Без нея книгата „Чуй сърцето, докосни небето“, нямаше да бъде реалност. Тя беше човекът, който вярваше в мен, дори повече отколкото аз вярвах в себе си. Идеята на Богдана за „Деня на розовата фланелка“ беше да напиша разказ на наболялата тема, за тормоза в училище. И този разказ де се прочете на децата в град Пещера. Тогава разбрах, че е дошло времето да завърша разказа, който преди това бях замислила. И че сега е моментът да седна, да го доразвия. Така се роди „Свой свят“. Всъщност, именно това е  разказът, над който съм работила най-дълго, на него отделих най-много време, за да го завърша. В този разказ е вплетена и историята за живота на Томас Едисън, един от най-великите гении в историята. Като дете е бил разсеян в училище, считали са го за умствено изостанал, явно защото не се е побирал в общоприетите рамки. И изразът „Живее си в свой свят“ винаги ме натъжава. За мен няма мой, твой, негов, свой – светът е за всички. Разказът е с призив, отправен към децата – да бъдат толерантни, да си помагат, да не се подиграват и да не тормозят по-слабите от тях. Всеки е способен да бие, това не е сила. Силата е в това да подадеш ръка и да помогнеш. Послужила съм си и с цитат на Едисън, с който да мотивирам децата да мечтаят и да не се отказват: „Нашата най-голяма слабост се крие в това, че лесно се отказваме. Най-сигурният път да успеем е винаги да опитваме още веднъж“.

Всеки може да чуе пулса на сърцето, а как се докосва небето?

В един от Вашите разкази, Светослава, изпращате цветя по вятъра до баба си, както и писмо в бутилка. Загубата на близък ли само може да ни накара да полетим  или е тя, любовта, която носи всеки един от нас?

- Точно тя е – любовта. Тя може да ни накара да полетим. Голямото, обичащо и добро сърце, което се трогва, което дава от себе си, за да помага на другите. Любовта към ближния.  Когато си ангел в сърцето, тогава можеш да полетиш и да докоснеш небето. А разказът „Ще ти пратя цветя до небето“ го посветих на моята баба, написах го съвсем спонтанно. Срещнах една снимка на момиче, прегърнало цветя – отляво, до сърцето си, отправило поглед към небето. Докато пишех, очите ми се пълнеха със сълзи. Така написах писмото до баба ми, която загубих още в ученическите си години. Изпратих ѝ писъмце и цветя до небето, чрез вълшебната сила на думите. Вярвам, че са стигнали до нея.

Сърцето е ритъмът на живота, а небето е един голям прозорец. Ако погледнете натам сега и го докоснете мислено, какво бихте искала да видите, когато се отвори?

- Бих искала да видя светлина, да усетя топлина и да видя усмихнатите лица на всички близки до сърцето ми хора, които вече не са сред нас.

Всеки ден ражда  нови желания.  Какво искате да е желанието Ви в утрешния ден?

- Желанието ми в утрешния ден е да се събудя и вирусът, който споходи целия свят, вече да е отминал. А това, което да се разпространява сред хората със същата скорост, да е „заразата“ на добротата. Когато някой ти е помогнал, да помогнеш и ти – да предадеш нататък. Има една прекрасна мисъл на Хорас Джексън Браун, която обичам да цитирам и над която всеки трябва да се замисли: „Хората на нашата планета не са подредени в редица. Вгледай се внимателно. Всъщност всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб!“

Вие избрахте нашето издателство „Многоточие" за старта на Вашата мисия. Пропусна ли нещо да каже лиричната героиня в тази книга?

- Вие сте прекрасен екип и съм щастлива, че имах възможността да работя с вас. Много сте отзивчиви, отговаряте на всякакви въпроси и помагате с каквото можете. Подкрепяте млади автори, за които всичко е съвсем ново, които за първи път издават. Избрахме се взаимно, вярвам и че това не е случайно. Не мога да отговоря със сигурност, но ако съм пропуснала нещо, се надявам да го допиша в следваща книга, стига вдъхновението да не ме напуска.

Един творец винаги има какво да сподели пред читателите, а и когато доброто сърце бие с пулса на слънцето. Прочетете ни част от Доброто в тази книга. След което просто искам да Ви кажа „Благодаря, че Ви има!"

- Ще ви прочета финала от разказа ми „Празникът на душата“:

„На следващия ден, по време на урока по пиано при учителката, Елиза я попита:

– Ние, децата, празнуваме на 1 юни. А кога празнуват празника си всички възрастни? Кой е денят?

Отговорът беше:

– Възрастните могат да празнуват на „Празника на душата“!

– Не бях чувала за него. Кога е той, на коя дата?

– Той може да се празнува всеки ден.

– Всеки ден? – очите на Елиза светнаха.

Значи, когато порасна ще имам празник, който мога да празнувам всеки ден? Ех, че хубаво!

– Ще ти издам една малка тайна, скъпа Елиза. Ти и сега можеш да празнуваш този празник.

„Празникът на душата“ може да се празнува всеки ден от всички, които носят добротата в сърцето и душата си. Без значение от възрастта.

Всеки път, когато ти се усмихнеш, зарадваш, прегърнеш някого, утешиш някого, погалиш животинче, когато си щастлива, когато помогнеш на някой твой приятел.

Ако му дадеш тетрадката си да препише урока, който е пропуснал, защото е бил болен. Ако му подадеш ръка, когато е паднал и се е ударил, а ти си загрижена и му помагаш.

Тогава всеки път ти празнуваш този празник.

„Празникът на душата“ винаги го носиш с теб.

Празникът е вътре в нас. Добротата е в душите и сърцата ни. Тя може да изсвири най-нежната мелодия и да ознаменува своя празник. Това са тънките струни на човешката душа, които могат да възпроизведат най-вълшебната и докосваща мелодия!".

Благодаря Ви и аз, че ви има. Щастлива съм, че на кръстопътищата на живота, нашите пътища се срещнаха. И че заедно, чрез книгата „Чуй сърцето, докосни небето“ отправяме посланията - за добротата, чудесата, вярата, надеждата, любовта, мъдростта и общочовешките ценности, които никога не трябва да губим. Бъдете здрави!

За вас интервюто направи Ивелина Цветкова – гл. редактор на ИК „Многоточие“.


 

 

 

 

 

четвъртък, 24 септември 2020 г.

Откровено от мастилницата…


Те са трима млади автори от гр.Пещера и са част от Литературен клуб „Искри“ към НЧ „Развитие – 1873“. Освен словото, градът и клуба, в който членуват, тях ги свързва и друго – те издадоха своите дебютни книги в ИК „Многоточие“.

Представям ви Памела Мекушина, Веселина Пепеланова и Христо Милчев в среща-разговор с тях.

Здравейте, искрици на словото!

 Памела, ти издаде дебютната си стихосбирка „Буря, наречена Любов“.  Моля, представи се пред читателите накратко.

Родена съм през 1999г. в гр. Пещера. Средното си образование завърших в пещерската професионална гимназия „Атанас Ченгелев“. В момента съм студентка в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност Български език и история. През 2019г. участвах в издаването на литературния сборник „Дебюти“, заедно с още двама автори. Тази година издадох първата си самостоятелна стихосбирка, носеща заглавието на първото  ми стихотворения  – „Буря, наречена Любов“, за което благодаря на ИК “Многоточие“ за добрата работа.

Участва в международната инициатива „Българско слово без граници“, която библиотеката провежда от миналата година, както и в една от летните инициативи на „Лятна романтика с дъх на ароматно кафе“ на комплекс „Плажа“. Какво те накара да се включиш в тях  и научи ли нещо за себе си от тези прояви?

Реших да се включа в инициативите, защото те са нещо ново за мен, интересни са и смятам, че хората, които са се докоснали до творбите ни, са изпитали вълнението, което носят те. Инициативите дават възможност на авторите, да покажат таланта си. За себе си научих, че не трябва да се притеснявам от това, дали хората ще ме харесат. Всеки един човек е индивидуален за себе си. Хората харесваме неща, близки до нас самите.  Малцина харесваме различното.

Да, малцина харесваме различното… Беше споменала преди, че са те вдъхновявали авторите Йордан Йовков, Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов. Кога всъщност написа първото си стихотворение, навярно е бил различен от днешния слънчев следобед, или утрин?

Много интересен въпрос! Благодаря за него! Спомням си и до днес – беше 17 август 2015 г. В един дъждовен следобед, седнах на прозореца, гледайки дъжда и започнах да пиша. От този дъжд се роди „Буря, наречена Любов“.

Памела, ти ми сподели, че мечтаеш да станеш журналист, да пишеш книги и да помагаш на хората. Може би неслучайно ти прегърна първата си книга в един светъл празничен ден – Вяра, Надежда и Любов. На кого искаш да помогнеш с първата си издадена книга?

С първата си книга искам да помогна на един млад живот – Иво Христов. Това момче има уникален талант! Той също е автор. Издал е много книги, въпреки че всекидневно се бори за живота си, той не се отказва да твори! Всеки човек заслужава втори шанс, втори живот. Ако можем да помогнем, нека го направим.

 

Да, животът е една борба. Радвам се, че има такива добри хора като теб. И нека, както българското слово е без граници, да няма граници и пулсът на добрите хора. Пожелай нещо на своите читатели и ни представи едно твое лятно настроение в рими. Всъщност ще ти подскажа със заглавието на едно любимо. Август…

Пожелавам на читателите да бъдат здрави, щастливи, обичани и да грабят с пълни шепи от живота!

Август

Ако август беше мъж, щеше да е тъмнокос.

С тен леко шоколадов.

И със загадъчна усмивка, скрита от брада.

Ако август беше мъж, щеше да е тъмноок,

да лежи на морския бряг, покрит с пясък леко влажен.

Потопен в наслада от питие,

докосващ се до прохладен бриз пред безкрайното море.

Ако август си ти, ела и ме отведи.

 

Благодаря, Памела! А сега искам да ви представя най-младия автор в „Многоточие“, както и в Литературен клуб „Искри“. Тя е само на 18 години, а дебютната ѝ книга „Думите, които не казах на глас“ е една сбъдната мечта.

Веселина, представи се пред читателите. Коя е Веселина Пепеланова?

Здравейте! Казвам се Веселина, на 18 години от град Пещера. Тази година завърших в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“ и през следващата година смятам да следвам в ПУ „Паисий Хилендарски“. Тази година за мен беше много специална и изпълнена с вълнение. Бях абитуриентка и издадох първата си стихосбирка, за която мечтая от дете. Пиша от малка.  Първата си творба написах, когато бях на 12. Оттогава започвах да мечтая един ден да видя моето име на корицата на книга.

За всички нас книгите са добър приятел, от които научаваме много. Кой е любимият ти автор, който мислиш, че ти е дал всъщност основа, за да твориш?

Българските автори дават наистина много добър пример на младите читатели, част от които стават писатели, следвайки техните стъпки. Много харесвам произведенията на Йордан Йовков и Атанас Далчев, но любимият ми автор е Елисавета Багряна, защото има прекрасни творби. Тази, която ми допада най-много е „Ти искаше...“

Четенето на книги според теб полезно ли е за пишещите? Интересно ми е кое е любимото ти мястото, където обичаш да четеш?

Разбира се, че е полезно. По този начин младите автори се вдъхновяват и намират муза чрез редовете на по-опитните от тях. Обичам да чета най-вече вкъщи, през дъждовното време, на фона на тиха музика. Така забравям за проблемите си и си почивам.

Ти си била доброволец в библиотеката на НЧ „Развитие – 1873“ и си чела на по-малките книги с приказки. Та това е подобно като да си на своя премиера. Какво виждаше в очите на слушащите те, докато четеше? И какво би искала да видиш сега на представяне на твоята книга?

В очите на децата, на които четях, виждах искри. Бяха усмихнати и се радваха на това, че някой им чете интересни детски приказки с желание. На представянето на книгата си бих искала да видя същото – хора, които обичат да четат и се радват на младите писатели. Искам да видя и млади хора, които се интересуват от литература и не са забравили книгите.

С каква дума или метафора би изрекла живота, такъв, какъвто го усеща в момента едно  осемнадесет годишно момиче?

Непредсказуем, защото не знаеш какво може да се случи в следващия момент и както тъгата, така и щастието, могат да те чакат зад ъгъла.

Пожелай нещо на децата в България и моля да ни споделиш една твоя авторска творба, която искаш всички да я чуят.

Пожелавам им да бъдат здрави и усмихнати, да откриват щастието в малките неща и да не забравят да четат!

Книга

Какво си ти?

- Аз ли? Аз съм книга!

Книга ли, но какво представляваш?

- Аз се чета, понякога съм романтична, драматична, фантастична, мога да бъда тъжна, но мога да бъда и приказка за деца и възрастни. Аз съм това, което вие децата сте забравили... Аз съм това, което навремето родителите четяха на децата си преди да заспят, а сега им пускат клипчета... Аз съм това, което липсва днес, което може да разкаже много повече от един филм, сериал, клип... Аз съм това, от което може да научиш много за живота, любовта и понякога за себе си, което може да те накара да се смееш или да те натъжи...

Когато ме четеш, ти сам ще ме създадеш в твоя ум, ще ми създадеш лик и ще се запознаеш с мен... Може да научиш много неща от мен и да се запознаеш с твоето въображение... Сега, ако искаш, след като прочетеш това, отвори книга и ми кажи, дали съм била права?

 

Благодаря, Веселина!

А сега ще ви представя един автор – Христо Милчев. Той е роден  през 1989 г. Завършва средно образование в ПГХВТ „Атанас Ченгелев“  в Пещера, а висшето си образование в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в София със специалност Драматургия. Милчев редовно участва в културните мероприятия на читалището в града, както и в тематични конкурси. Неговият разказ „Междупланетна любов“ е номиниран в конкурса на „Марсианско общество“ и е издаден в сборника “ Дебюти“. Вече е факт първата му книга, озаглавена „Фирма създател на чуден приятел“, която е стихотворна повест и е насочена към тийнейджърите.

Христо, защо поезия за юноши? В нея си пресъздал по нов начин израстването на тийнейджърите. Подскажи накратко на читателите за какво се разказва в книгата, за мен беше много интересно, след като я прочетох.

В книгата се разказва за едно момче, което е раздвоено в любовта си между две момичета – едно земно и друго не толкова земно. Накрая научава урока си, че човек се учи да обича, когато печели от загубите си. Реших да пиша за тийнейджъри, защото в тях виждам заряд и някаква вътрешна борба между невинността и пошлостта. За жалост мисля, че пошлостта и нихилизмът в повечето случаи печелят душата им и ми е интересно да проследя тази битка, както и да опиша малкото хора, които запазват своята доброта или поне се борят да я запазят. 

Тази книга,  четейки я, човек трябва да вникне в действието и сюжета и да я разгадава постепенно. Така ли разгадаваш и самия живот с делниците и празниците?

Смятам, че хубавият разказ е този, който е многопластов, пълен със символика и препратки към други литературни произведения. По този начин творбата става интересна задача за читателя, която го глозга да я разгадае и няколко пъти се връща към нейното прочитане. Най-важното е писателят да има връзка с читателя чрез думи и да го води галантно из своята история. Опитвам се, доколкото имам сили, да кова този занаят. Животът не може да се разгадае – или го живееш или го похабяваш в разсъждения върху него.

Навярно „Хубавица Правда“ на Георги Авгарски, „Гъбарко“ на Батко Златко, „Работна мецана“ на Леда Милева, „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин и вече за по-големите „Патиланско царство“ на Ран Босилек са те вдъхновявали. Като творец  аз зная, че имаме по няколко мастилници с различни цветове. Пишеш ли в друг жанр?

Вдъхновенията дебнат зад всеки ъгъл и във всяка чужда страница. Повлиян съм от множество източници, като се почне от филми, сериали, музика, книги и най-вече хората. Най-голямо вдъхновения черпя от религиите, митологията, народните предания, психологията и философията. Занапред смятам да пиша произведения и за по-възрастния читател, като имам сериозни уклони към ужасите, готиката, сатирата, приказката и гротеската. Най-привлекателното на жанровете е, че може да си играеш с тях и да ги смесваш до получаването на добрата формула. 

Ти сам изработваш илюстрациите към своите произведения и те поздравявам за това. Реалният свят плаши ли те понякога или го прочиташ като книга, или го виждаш като илюстрация на минало, настояще и бъдеще?

Реалният свят е най-фантастичният свят, който познавам и се надявам единствено него да познавам. Реалността ме вдъхновява с това, че не е каквото си мислим и винаги е готова да направи на пух и прах нашите представи. Всеки човек е кладенец с неспиращи запаси от вода, от които е грехота да не пиеш. Илюстрациите са начин да общуваш с хората и опити да предадеш своето вътрешно състояние с другите и най-привлекателното е, че винаги не успяваш достатъчно добре да го предадеш. Това ме подхранва да продължавам да рисувам, както и да пиша.

Разкажи ни малко повече за Литературен клуб „Искри“ и за инициативата му.

Включих се в литературен клуб „Искри“ преди няколко години. Библиотекарката Богдана Сиракова ме забеляза със стихотворението „Дъжд“ от 2017г., което публикувах във фейсбук като на шега. Тя е главната виновница да издам тази книга и съм ѝ безкрайно благодарен. Чувствам се като черна птица, понеже не усещам стиха като мое призвание, пък и го смятам за вече изтъркана форма, докато клубът набляга предимно на стихове. Посягам към поезията, предимно за да облека моето социално мнение, вдъхновен от поети като Уилям Шекспир, Джефри Чосър, Александър Поуп, Стоян Михайловски, Атанас Далчев и Недялко Йорданов.

Сподели  на читателите  част от новата ти книга и хвърли светлина към всички нас.

И точно когато си каза, че чудеса няма

и всичко е измама,

нещо в помещението шавна –

някакъв предмет падна.

Момчето хвърли бързо светлина

и се запита: „Дали да мълча?“

или да извика: „Кой е там?“,

ама го е страх, че може да не е сам.

И ето в ъгъла дете се намери,

блеснало с усмивка от зъби бели.

Имаше и червена рошава коса,

спускаща се над големи очила.

Доста неповторимо хлапе

заради шапката му на каре.

 

Ето така се хвърля светлина. Благодаря и на трима ви! Явно есенните дъждове ще донесат успехи и на книгите ви, тъй като Памела  е написала своята първа творба в дъждовно време, а ти си забелязан от г-жа Сиракова със стихотворението „Дъжд“. А Веселина ли? Тя е вашето и наше слънце, както на Литературен клуб „Искри“, така и на „Многоточие“. Бъдете много здрави!

 

Думите откровено казаха на глас Памела Мекушина, Веселина Пепеланова и Христо Милчев.

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – главен редактор на ИК „Многоточие“




 

 

понеделник, 21 септември 2020 г.

"Петък - пазарен ден" - резултати от конкурса на "Многоточие"


Литературният конкурс на "Многоточие" приключи.
На първо място, уважаемото жури в състав Анита Загорова и Виолета Христова, единодушно поставиха стихотворение 27. „Почти“ на Яна Радилова. Яна получава преференциални цени за издаване на книга от ИК „Многоточие“. Поздравления за Яна! Прекрасно стихотворение!

Второто място журито определи за произведение 73. „Навярно и комините ще светят“ на Ивелина Цветкова. Ивелина отпада от надпреварата по разбираеми причини – тя е администратор. Затова второ място заема следващото стихотворение по ред – 63. „Шепи душа“ на Милчо Петров. Честито на Милчо! Той получава като награда сборника „Шах и мат“ на ЛК „Многоточие“, както и стихосбирката на Иван Ралчевски „Ритъмът на сърцето“.

На трето място се класира стихотворение 45. „По-добър човек“ с автор Ваня Акъллиева. Ваня получава за награда стихосбирката на Иван Ралчевси „Ритъмът на сърцето“. Честито!

Ето и всички 20 произведения (плюс това на Ивелина Цветкова), които ще попаднат в бъдещия алманах на ЛК „Многоточие“. Те са подредени според оценяването на журито.

1. 27 "Почти" – Яна Радилова

2. 73 "Навярно и комините ще светят" – Ивелина Цветкова

3. 63 "Шепи душа" – Милчо Петров

4. 45 "По-добър човек" – Ваня Акъллиева

5. 65 "Странен ден" – Милчо Петров

6. 44 "С поглед на луд" – Ваня Акъллиева

7. 25 "Снощи е Янка" – Николай Колев

8. 6 "Почти библейско" – Христина Мачикян

9. 24 "Петъчно разпятие" – Яна Радилова

10. 10 "Петък, пазарен ден" – Георги Костодинов

11. 42 "Събота" – Зоя Христова

12. 69 "Петък, пазарен ден" – Уляна Петкова

13. 72 "Слънце в пакетче" – Снежана Петрова

14. 71 "Цветен петък" – Мая Данева

15. 20 "Уловът" – Рада Капралова

16. 46 "Колко е нужно?" – Надежда Радева

17. 18 "На пазара за ангели" – Рени Васева

18. 70 "История с кафе" – Мая Данева

19. 22 "Стока за продан" – Иван Ралчевски

20. 52 "Петък, пазарен ден" – Гергана Петрова

21. 41 „Колко струва доброто“ – Недка Ананиева

А ето и стихотворението, отличено с първа награда:

Почти

Яна Радилова

Тя ще дойде
с последното петъчно ехо
и на прага на зрялата есенна събота
ще си тръгне -
почти като в разказ на Чехов,
в който всички миражи остават несбъднати.

Тя ще носи
поредния делничен плод,
наедрял след дежурния седмичен дъжд.
И ще лепне
почти като в крив епизод
на сериал, вдъхновен от фаталния мъж.

Тя ще снеме
от плещите всеки товар,
който крие в горещите петъчни пазви.
Ще въздъхне -
като стара жена след пазар -
но почти като млада мечтите ще язди.
 
 
Втора награда:
 

Шепи душа

Милчо Петров


Нашият град. На пазара.
Петък е. Ден за пазар.
Купища стоки. Кама̀ри.
Кярът е цар. Господар.
-
Бледа, изпита старица
тихо пристига. Пеша.
В тънка пробита торбица
сбрала е свойта душа.
-
Сяда встрани. На бордюра.
Някъде там във калта.
Сгушена. Миниатюрна.
Сякаш встрани от света.
-
Няколко криви домата.
Две шепи крива Сиврия…
В шепи се мери душата.
Шепи душа на сергия!
 
Трета награда:
 

По-добър човек 

Ваня Акъллиева


Пак е петък! Чуден петък!
Заповядай на пазар!
Без лакеи, без карета -
днес ще бъдеш просяк стар.

Застани на някой ъгъл -
край забързан кръстопът,
и се вгледай как е тръгнал -
в суетата си светът!

Ще купува пак надежда
сред пожарища от лед.
Ех, ако към теб поглежда -
ще е някак си през теб...

Може би си неудобен
с простата мечта за хляб?
Може и да няма спомен
от усещане за глад...

Вече май съвсем изтръпна
просещата ти ръка?
И боли, защото стъпка
суетата, гордостта...

Дотежа ти днес пазара...
Но ти даде ценен лек -
вярвам, че на него стана
малко по-добър човек... 

 
 
 
 

"Страст и кристали" от Вестислав Иларионов...

  Очаквайте! Срещата ми с 23-годишния Вестислав Иларионов не беше случайна и то в най-хубавия сезон – пролетта. Цъфналите дървета наоколо ся...