"Усмивката е моята визитка" от Петя Пеева...

Тя е безумно влюбена в живота, а визитка е нейната усмивка. Не плаче, защото сълзите не ѝ отиват. Пише стихотворения от ранна детска възраст, когато се увлича от магията на поезията.

За нея писането е средство за почивка, но в изливането на емоцията на момента, тя е запазила малка част от ранните си творби.

„… Дори и за усмивката ми да ме съдите,

ще продължавам пак да се усмихвам.

Усмивката е моето оръжие…

Усмивката е моята визитка!“

„Усмивката е моята визитка“ е първата ѝ стихосбирка, която е събрала минало и настояще в едно, а чрез нея авторката ни напомня:

„Нека да бъдем добри и човечни! Да не спираме да следваме мечтите си! Да не забравяме да се усмихваме! Да бъдем себе си!“

За Петя природата е вдъхновение, но и лекарство. Ефектът – почти мигновен е. Забравяш, че имаш проблеми. Старите дънки нахлузвай и…

Когото си тъжен и чувстваш,

че писнало ти е от всичко,

старите дънки нахлузвай

и сред природата тичай!

Ефектът – почти мигновен е.

Щом чуеш на птичките песните,

забравяш, че имаш проблеми

и леко ти става, и весело.

А ромонът нежен на Искъра,

килимът зелен от тревата,

премахват мрачните мисли

и няма я вече тъгата.

А после си тръгваш пречистен

и ведър – почти като нов.

Усещаш порив на сили,

на нежност и много любов.

(Из стихотворението „Когато си тъжен“)

Забравете проблемите и се насладете на поезията от Петя Пеева и нейния поздрав към читателите „Усмивката е моята визитка“!

Очаквайте скоро!

Редактор: Ивелина Цветкова

Художник корица: Даниел Меразчиев

Книгата може да бъде заявена и с предварителни поръчки от авторката тук: https://www.facebook.com/petja.vutova 

 

 

 

"Любовта може да я спаси самата любов"... Рада Цонева в "Откровено за вас"

      Съвсем наскоро тя сподели, че когато са тъжни поетите

… те също са хора,

но с повече цвят във душите.

Те могат да спорят,

да водят най-трудните битки.

Те могат с палитра от думи

да изобразяват,

рисувайки с чувство –

вълшебни картини създават…

 

Тя е една от тях – от поетите, които създават най-вълшебните картини чрез римите. Нейната усмивка обаче достигна до ИК „Многоточие“ от далечна Германия заедно с цяла палитра от стихотворения. И тогава се появи на бял свят тя – „Тя е всичко“.

 

Сега захвърлям в ъгъла метлата.

Разпускам си косата – да се вее.

Усмихва ми се петъчно душата.

По дяволите, как ми се живее…

 

Неслучайно започна с поезия нашият разговор за „Откровено за вас“, където телефонът извести, че тя е винаги с усмивка на лице, а поезията е в нея всеки ден.

 

Добре дошла в „Откровено за вас“, Рада! Бързам да те попитам, как се появи другото ти „име“ Поетесата с метлата? Така се казва и творческата ти страница във фейсбук.

 

Благодаря за този въпрос, Ива! Идеята ми хрумна още съвсем в началото, когато все още не знаех дали и колко дълго ще продължи вдъхновението ми да пиша стихове.

Описах живота на доста голяма част от българите в чужбина, както и перипетиите им, съпътстващи почти неизменно нелекия адаптационен процес, езиковата бариера и трудностите при намиране на работа в чужбина, в едно стихотворение. И понеже и аз, като много други, не знаех език, си намерих работа като чистач. Та някой коментира тогава, че съм написала „Ода за чистачката“, а аз вместо да се засегна, се засмях и след този случай започнах да се подписвам с този ироничен псевдоним – Поетесата с метлата. Който си обичам и до днес, и който казва много за мен, като личност и поглед на света и на живота. Защото за мен е от съществена важност да умее човек да погледне на нещата от живота и откъм смешната им страна. И защото предпочитам да съм открита и честна, и да бъда себе си, а не да се преструвам на някой друг. Впрочем работя по 13 часа на ден, средно. Имам няколко работни места, като само едното е сервитьорка в заведение.

А по-голяма част от стиховете ми са се „родили‘ именно докато чистя с метлата (мопа).

Тогава оставам насаме с мислите си и главата ми се превръща в театрална сцена, на която аз създавам спектаклите си.

Може би повечето читатели са забелязали афинитета ми към стихове, които приличат на монолози. Понякога разказвам цели истории. Описвам моментни емоционални състояния на моите герои. Аз създавам театър. Нямам никаква претенция, че пиша във висша поетична форма. Много често стиховете ми приличат на уличен рап.

На младини мечтаех за театъра, дори съм кандидатствала в НАТФИЗ (тогава беше ВИТИЗ),  2-3 години играх в местния ни самодеен състав. Но животът ме завъртя в друга посока и се примирих, че не ми е било писано.

Сега съм благодарна, че вдъхновението ме намери, макар и 30 години по-късно, и аз с удоволствие разбрах, че много хора харесват и обичат да се забавляват с моите стихотворения.

 

В псевдонима ти се чете полет, който може да бъде страховит или късметлийски за някого. Вярвам, че твоите последователи са късметлии. Чрез поезията казваш всичко съвсем открито. Пример е стихотворението ти „Непоетично“, в което споделяш: „На тези, които ме смятат за дразнеща – да подминат, предлагам, без да четат!“ Има ли такива хора, които не подминават, а изсипват целия си лош ден под стихотворение? Това ли те провокира да го напишеш?

 

Макар и рядко, се случва някой да излее своята злъч. Аз не се сърдя на хората, че са такива каквито са. А и на всеки се случва да е в лошо настроение. Винаги съм казвала, че понасям критиката добре. Дори я приветствам, когато е направена от сърце. Но вярвам ще се съгласиш, че много си личи, когато някой критикува с цел да те насочи и защото вижда потенциал в теб и иска да ти помогне да израстеш, и когато просто се опитва да смаже самочувствието ти и да излее някаква своя вътрешна тежест.

Ако трябва да съм честна – става ми мъчно за тези хора и дори си задавам някои въпроси.

 

Казваш, че светът може да бъде по-красив, когато подхождаме с любов към всичко. Каква е основната движеща сила в стихосбирката ти „Тя е всичко“ и кое друго можем да наречем двигател в живота?

 

Аз спазвам и вярвам в един основен принцип, именно да правя всичко с отношение.

Независимо какво правя, го правя така, все едно го правя за себе си, все едно е в моя дом, все едно се отнася за мой близък.

Не оставям мръсно след себе си, не само защото мога пак да се върна, а защото ако отида на съвсем друго място, ще разчитам тези преди мен да са имали същото мислене.

Вярвам, че когато човек се старае и дава максимума от себе си, нещата се случват. И вярвам, че Вселената улавя изпратената от нас енергия, мисли, позитивизъм, добри намерения и любов и ни изпраща обратно от същото. А понякога дори още по-хубави неща.

 

„Тя е всичко“ е първата ти авторска книга. Разкажи ни кога започна твоят творчески път? Имаше ли усещането тогава, че няма да можеш да спреш да пишеш?

 

Всичко започна в началото на 2020 г. дни преди Ковид-кризата и ограниченията.

Просто написах две послания на децата си, които винаги много са ми липсвали, понеже те си живеят в България.

Първото беше по случай рожден ден на дъщеря ми – разплаках много хора, включително и нея.

Два дни по-късно написах и за сина си с идеята да го публикувам чак след 4 месеца за неговия рожден ден. Обаче размислих, понеже звучеше много драматично, а не исках да го разплаквам на празника му. И реших да го споделя веднага.

Реакциите бяха много емоционални, но големият фурор дойде в края на седмицата, когато се престраших да го публикувам в една голяма група за лично творчество. Няма нужда да се хваля с цифри, но реакциите на хората ме въодушевиха и ме трогнаха много.

Впоследствие до края на въпросната година написах още двайсетина.

Започнаха да ме канят в поетични групи и така попаднах в един различен свят, на хора с различно мислене и започнах все повече да се вдъхновявам и развивам, за което съм им страшно благодарна.

 

Тихо

 

Аз все така опитвам да съм тиха,

невидима да мина по кръвта ти.

Неволната ти мисъл да усмихна.

Да изпотя треперещо дланта ти.

 

Да замечтая мъжкия ти поглед.

Прескачащо, по скулите да мина.

И уморено в късния следобед,

неканена в съня ти да пристигна.

 

Да ти забавя пулса за минута,

а после изведнъж да го забързам.

Клепачите ти нежно да прихлупя,

при спомена ти – блиц,

със мене свързан...

 

Под кожата ти като сладка тръпка,

по цялото ти тяло да премина.

Да бъда най-желаната ти глътка –

опиваща, тръпчива,

несравнима...

 

Има една откровено нежна еротика в книгата ти, която улавя като в капан и примамва още повече да прочетем докрай. В поезията ти обхващаш най-различни теми от живота. Как те улавят те, за да ги напишеш?

 

Аз мисля, че еротиката е най-красивата част на живота и искам да я усещаме и да се стремим да не я загубим. Моя мечта е да създам перфектните стихове, въпреки че нямам представа дали жена може да се справи по-добре от мъж. Дори не знам дали изобщо ще успея някога, но не спирам да опитвам. Кой знае? Може и да се получи.

А темите си ги черпя от самия живот. Някои са лично преживяни, някои са ми споделяни от близки, имам и теми заимствани от филми или книги, които са ме впечатлили и успели да ме накарат да бъда съпричастна с героите им.

 

Един-единствен път сънувах –

странно бе.

Ти беше друг – разкаян, жалък, молещ…

Почувствах се щастлива –

зная, срамно е.

Сега и през деня

                               не вдигам щори...

 

(Из стихотворението „Единствен път“)

 

Какъв е пътят на Рада Цонева за бъдещи проекти? Повдигни леко щорите днес и ни разкажи, подготвяш ли нова книга?

 

Аз дълго отлагах издаването на книга. Някак не се вземах насериозно и ми липсваше подобна амбиция. Сега обаче след първата крачка, видях, че не е толкова страшно. Благодарение на професионалисти като вас, благодарение на искрените симпатии на редактора на стиховете – Румяна Пелова, аз се почувствах един желан за четене автор и сякаш имам желанието да покажа още от себе си на хората.  „Тя е всичко“ съдържа почти 80 стихотворения, но това е едва една десета от всичко, което съм написала. И повярвайте, има още много различни теми, които съм засягала и за които също си струва да се говори.

 

А какви са творческите ти срещи в Германия? Осъществяваш ли такива с други поети в Дрезден, където живееш, а и в други градове на страната? Разбрах, че ще присъстваш на авторския спектакъл на великолепния поет с китара Ивайло Диманов в Берлин, който със сигурност ще те развълнува. Ще представиш ли твоята първа стихосбирка пред публика в Германия?

 

Поддържам контакти с други творци и се включих в две събития, организирани от Венета Терзиева, която е автор на сборник с разкази. Едното се проведе в Берлин, а другото в Лайпциг.

Предстои следващо такова и в града, в който живея, столицата на провинция Саксония – Дрезден, което ще се състои на 10 юни и на което вече ще мога да представя и реална стихосбирка. С още няколко други автори на поезия и проза се сформирахме като добър екип и опитваме да привлечем и още други такива, и се надяваме да стане една хубава традиция и да се превърне в едно своеобразно турне от подобни събития и в други градове на Германия.

Особено се вълнувам, че ще присъствам на живо на концерт на поета Ивайло Диманов на 19 май.

Вярвам, че ще науча много повече неща от един истински и доказал се творец.

 

… Ще видите, Мадам, не ви измъчвам –

напротив, за любов ще ви говоря!

И седнал сам

в кварталната ни кръчма,

ще пиша стих, бутилка ще отворя...

 

... и ще ви любя, там във редовете,

с онази страст и безутешна жажда,

присъща на големите поети…

 

А ролята на Музата е важна!“

 

(Из стихотворението „Важни похвати“)

 

Кое спасява любовта?

 

Любовта може да я спаси самата любов.

Когато човек иска да обича, той просто обича. И нищо и никой не може да му внуши нищо друго.

Няма правила, които да я подчинят. Няма прегради, които да я спрат. Защото тя е вътре в нас и само ние сме тези, които можем да я подхранваме или заглушим.

 

Пожелай нещо на твоите читатели!

 

Пожелавам им да вярват в доброто, дори и когато някой постъпва зле с тях. Защото откликвайки на злото със зло, ние го увеличаваме.

А оставайки добри, това се превръща в една стена, през която злото не успява да премине. Злото е заразно единствено ако му се поддадем.

Същото смятам и за доброто, но то трябва да бъде заразно! Дано да е така, защото много ми се иска да го вярвам!

 

И нека да завършим нашия разговор с поезия…

 

Спасителят в дъжда

 

Разбита след поредната си връзка

се движих като сянка към водата –

отчаяна, почти предсмъртно дръзка,

избрала бях ответната разплата…

 

Дъждът плющеше остро по гърба ми –

почти като камшичени „целувки“.

Животът взе си сбогом със страха ми.

Бе драматично – липсваха преструвки.

 

И голи, раменете ми се свиха 

под тежкия товар на силна болка...

Тогава... някой ясно ме повика –

турист, дошъл в града на обиколка...

 

„Госпожице, простете дързостта ми

сама жена така да заговоря“ –

(стоях със гръб, не исках да ме хване

какво опитвах се току да сторя.)

 

Но той си продължи – съвсем по мъжки:

„Изгубих се, хотелът ми е този...“ –

тук вятърът отнасяше гласа и...

(По дяволите, колко се изложих!)

 

Но този, който търсеше хотели,

и сякаш се натресе на смъртта ми –

преди вълните да са ме поели,

не спираше да гали с глас гърба ми...

 

Книгата „Тя е всичко“ може да бъде заявена тук: https://www.facebook.com/PoetesatasMetlata

 

  Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. редактор на ИК „Многоточие“

Откровено за вас: Среща със Звезделин Минков и "4 х 33 звезди"

    Той е толкова естествен и земен, че разстоянията за него са преодолими само с една подарена усмивка или дума. Той успява да достигне и до звездите чрез своите 18 гласа, които ни връщат често в спомените, а имитирайки гласове на известни личности, те оживяват в настоящето.  

     Макар че комуникацията ми със Звезделин отпразнува десетгодишен юбилей, реално първите ми срещи с актьора са още в ранното ми детство. Тогава често заставах пред телевизионния екран, готова да разширя усмивката си от поредната му поява, защото гласът на актьора, имитатора и хумориста Минков ме срещаше освен със самия него и с други известни личности. Толкова истинска беше имитацията на гласовете им и пълна с хумор, че понякога, чувайки гласа му, се обръщах с гръб, за да отгатна първо дали говори той или личността, която имитира. А те са толкова много – Георги Парцалев, Тодор Живков, Григор Вачков, Петър Слабаков, Георги Черкелов, Никола Анастасов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Татяна Лолова и др.
   В настоящето имитиращият глас и усмивката му не са се променили, а този на Георги Парцалев, прозвуча в ден от отминалия февруари – в ухото ми, от моя телефон. Тогава разбрах, че чрез най-новата му книга „4 х 33 звезди“ Звезделин Минков ще обсипе дните на неговите читатели и почитатели, включително и моите, с нещо наистина красиво, поетично и незабравимо – букет от четирите му стихосбирки „Песни за Мария”, „Усещане за вечност“, „Земни небеса“ и „Поетични междуметия“ , които няма как да останат само в миналото.

   „4 х 33 звезди“ е налична за всички ценители на поезията, а в началото на книгата има и автограф от автора. Премиерата ще е съвсем скоро, на празничния 24 май, от 18 ч., когато в уютната обстановка на ШиЗи Импро Клуб в гр. София актьорът, имитаторът, писателят и поетът Звезделин Минков ще дойде с всичките си 18 гласа и ще представи свои стихотворения, ще внесе настроение в деня на присъстващите, а и ще напише лично послание за всички закупили си я.

   Открих го в собственото му студио в Стара Загора, където записваше поредната аудиокнига чрез гласа си. Беше със слушалки, съсредоточил се в работата си, но със същия звезден поглед, който помня от малкия екран. Не посмях да го прекъсвам и се заслушах. Сладкодумният му глас не спря и в паузите, когато често изпълнява стихотворения и разкази, написани от най-различни творци, негови приятели.
   Когато вече не можах да скрия присъствието си, той стана от стола и заговори с един от всичките си 18 гласа, който звучеше като весела приказка.

   А ето и нашия разговор, който направих за последователите на ИК „Многоточие“:

   Добре дошъл в „Откровено за вас“!

   От това студио прозвучаха много от моите стихотворения, а и на мои приятели, и някак се чувствам в сърцевината на нещо много красиво, което правиш. Гласът ти достига до много хора. Вярвам, че и до звездите, където много от личностите, които имитираш, са там някъде и се усмихват с теб.

   Със сигурност първият ти глас е бил бебешкият. И какво се случи след това? Как те откриха останалите гласове?

    Как ме откриха останалите гласове?!
   Бях в 6-ти клас, когато гледах „На всеки километър“ по БНТ. Много се впечатлих от актьора Георги Черкелов в ролята на Велински. Още на следващия ден го имитирах пред съучениците си. Много ме харесаха. После започнах да го имитирам и пред батковците и каките от по-горните класове. И така цяла година.
   Една вечер един батко от 11-ти клас дойде до мен, издърпа ми дясното ухо и извика: „Стига с тоя Черкелов, бе?!!! Дай вече друг глас!!!“
   Ехааааа!!! Това толкова много ме стимулира, че още същата вечер аз се загледах внимателно в сериала и на другия ден започнах да имитирам големия Григор Вачков. И после... потръгна дългата поредица, докато стигна чак до чужденец. Да, започнах да имитирам Луи дьо Фюнес!!! Всички имитации ги правя с огромно удоволствие!!!

   А кое е най-великото актьорско оръжие?

   Най-великото актьорско оръжие е П А У З А Т А ! ! !
   На това ме научи големият Георги Парцалев. Още преди да ме приемат във ВИТИЗ!
Той ми разказа какво неподозирано оръжие е тази толкова важна актьорска патерица. Той ме научи на много неща. Първото беше това, цитирам го по памет:
"Слушай ся, га излезеш пред хората, трябва да говориш бавно. Трябва да изчакаш думата да отиде до главите на тези, дето та слушат, да са удари в тях и да я изчакаш да са върне обратно при тебе. Щото тая дума ще ти трябва и друг път да ги разсмиваш. И едва кат са върне думата при тебе, тогава ще продължиш. Така ти, все едно, държиш хората като с юзди. И ти решаваш кога да се впуснеш отново в галоп, заедно с тях”.
Говориш нещо, бързаш, украсяваш го, забавляваш публиката и изведнъж, в най-важния момент млъкваш. И всички настръхват. Секунда, две... и изстрелваш разкритието. Велик способ да привлечеш ВНИМАНИЕТО!!! Поклон!

 

 Снимка: Звезделин Минков и Георги Парцалев (личен архив)

   Имаме ли нужда от паузи в дните, когато да замълчим, да се огледаме и да продължим? То си е като в театъра…

   Да!!! Имаме нужда, разбира се!!! И то задължително!!!

   Имаш записани много аудиокниги. Записани и в Съюза на слепите в България около 150 романа от най-различни автори от България и чужбина. Ти си толкова богат с благодарностите на зрящи и незрящи, от хилядите аплодисменти пред малкия екран и театралната сцена. Какво заглавие би сложил на твоя роман - Животът – и как би искал да продължи нататък?

   Заглавието на моя живот е:
„ОБИЧАМ ДА РАДВАМ ХОРАТА“
   Моят мил баща ми завеща следното: „Сине, ако можеш да направиш добро, направи го! Ако не можеш, не прави нищо!“ Ехааа, какво по-добро пожелание може човек да чуе в Живота си?!!!
   Продължавам да го спазвам с Любов към ближния!!!

   Стихосбирката ти „4 х 33 звезди“ излезе от печат скоро и вече достига до читателите. В нея гласът на любовта и този на актьора се преплитат. Но главният герой си ти, все така естествено земен. В нея няма звезди, а истински букет от стихотворения, които вълнуват. Отзивите са многобройни. А какво беше вълнението на твоята любима при този пъстър поетичен букет?

   Неслучайно, петият ти въпрос е свързан с моята любима! През 1991 година аз сънувах какво означават числата от 1 до 9. И се оказа, че 5 означава Л Ю Б О В ! ! !

   Любимата ми е във възторг и често препрочита посветените ѝ стихове! А много често аз я изненадвам вечер, на чаша вино, с нови стихове и попивам с целувки сълзите ѝ…

„Можем ли да живеем само

със спомените...

Уж реторичен въпрос, а в мен напират

толкова възможни по

своему отговори...

Как да забравя примрялата от любов,

подадена ми за първи път в живота ръка –

тази на мама!...“

„Как да забравя на татко прегръдката,

когато разбра, че приет съм да следвам?...“

   В книгата ти срещаме майчината и бащината любов, където подсещаш да не забравяме най-ценното – семейството. Ти си от семейство на учители. Баща ти е бил учител по биология и в края на часовете е оставял по 5 минути, за да разкаже на учениците интересен анекдот и да ги разсмее. В днешно време човек трудно някак се усмихва, особено на чужди успехи. Как да привличаме смеха? И можем ли да живеем само със спомените?

   Смехът, разбира се, винаги е бил най-доброто лекарство! Който няма чувство за хумор няма шанс да живее дълго. Хуморът убива микробите, разширява мирогледа и допринася за най-целебните усмивки, подпомагащи човешкото здраве!
   Разбира се, че не можем да живеем само със спомените. Но най-ценните от тях трябва да помним до последния си дъх! Защото те ще са нашата правилна пътека!

"Театърът – магията на мойто съществуване,

цветът основен от палитрата ми на художник,

картината със позлатена рамка в моя дом,

прекъснатият сън от улов на рибаря,

от злато жилката на иманяр в сърцето,

и чаша мляко за безпаметния състарен миньор…


Кулисите, прахта и жадната ми сцена,

гримьорната, прожекторът и тъмният работник,

декорите, и на лицето тъжният ми грим,

ще бъдат тъй желаната завеса,

която ще се спусне точно начаса...


Но любовта ми няма да прекъсне.

Към Театъра любов. И към една жена."

   Това е едно от любимите ми стихотворения от книгата ти „4 х 33 звезди“. Спомняш ли си каква е историята на това стихотворение, което си написал през далечната 1998 година? Има ли такива твои стихове, за които си спомняш времето и мястото на написване. Може би неслучайно си поставил дати като заглавия на тези от цикъла „Усещане за вечност“, където се вижда, че понякога си писал повече от едно стихотворение на ден?

   Неслучайно този въпрос е под номер 7. В моя сън от 1991 година, 7 означава:
БОЖЕСТВЕНА ПЪТЕКА!!!
   Даа, Театърът е моята Мечта и Любов!!! Няма определени стимули, които са ме накарали да напиша тези вълнуващи стихове! Просто... изведнъж сърцето ми започва да усилва пулса си и аз посягам към химикалката... Това е.

   А има ли имитация в поезията?

   Има, естествено. И това е унизително, пошло, гадно и жалко. Поезията не е за всекиго. А тези, които си позволяват да крадат и преписват, са отвратителни човечета. Тези, които не я усещат, са наказани от Природата. Защото Поезията е Б О Н У С ! ! ! Това е допълнително удоволствие, неподражаемо Усещане, увлекателно Преживяване, вездесъща Р А Д О С Т ! ! !

   Твоят невероятен актьорски талант кара хората да се смеят през сълзи, докато говориш съвсем сериозно. Обещай, че на премиерата на книгата ти „4 х 33 звезди“ на 24 май в гр. София, когато ще представим пред гостите част от твоите стихотворения, няма да забравиш и усмивката си. Надявам се да дойдеш с 18-те си гласа, за да ни подариш от смеха на твоята сцена.

   Разбира се, че хората, надарени с чувство за хумор са Щастливци!!! Хуморът е най-доброто, безплатно, хомеопатично лекарство!!! То подпомага спокойствието на Човешкия ден и удължава желанието за Живот!!! Както казваше големият Парцалев:
"Бате, да знаеш, че и други могат да ме имитират като тебе, ама да си гледат работата!!!" 

   Ето, пак ме разсмиваш с гласа на великия Парцалев... (смеем се)
   Благодаря за този разговор!
   Пожелай нещо на твоите читатели!

   Бъдете здрави, обичани и винаги усмихнати!!! Проблемите са краткотрайни, Усмивката е вечна!!!

 

 „А дните уж едни и същи са.

И слънцето.

И падналият рано сняг.

И детската усмивка.

Кокичето, забравено в съседна стая.

И оня стар шинел, изръфан

от изгладнели плъхове

в мазето...

О, ако нямаше я любовта,

каква измислена

безсмислица

би бил животът...“

(Из "4 х 33 звезди")

Заповядайте на премиерата на "4 х 33 звезди". Можете да прочетете подробности тук: 

https://www.facebook.com/events/218735417520432/?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[]%7D

Книгата може да бъде закупена от онлайн книжарницата на Издателство "Многоточие" тук: 

https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"