Когато един ден срещнах Смъртта, а тя реши да ме
върне, си обещах, че ще продължа да дишам по широкия свят с всички цветове на
дъгата. Понякога ги срещах накуп, там, в небето. Искаше ми се да мина под извилата
се дъга и всички те да поръсят косите ми като дъжд. Но бяха толкова далече.
Тогава небето ставаше още по-красиво, сякаш току-що събудило се от слънцето.
Такива са и книгите, които имат в себе си всички
цветове на дъгата. Но не само красотата в тях е истинска, а и мъдростта от
извора. Една ме впечатли с това, че има в себе си всички цветове,
а тя е „По широкия свят“ на свещ. Лъчезар Лазаров. И знаейки, че тя ще бъде
прочетена от много хора след моята работа по нея, вярвах, че по-добрият ден предстои, защото силата и
мъдростта на миналото щеше да припомни на хората, че бъдещето сме ние. А в него
е и целият рисунък на природата „този жив
и вечнодвижещ се свят“, в която, ако се вгледаме и вслушаме, бихме могли да бъдем
най-щастливите хора.
Тези, които вече са я прочели, знаят, че обхватът на
книгата е по-голям и от самото детство.
Яркостта на реалното е значимо. А и старинните сгради, вековни дървета,
храмове, излъчващи тишина и спокойствие, алеи, водещи до безкрая…
Отец Лъчезар умее да рисува слънце с думи, умее да
разказва и за реката. И макар да е странно, всички ние сме част от спомена,
сякаш сме все още там, защото знаем, че ще учим цял живот. Авторът споделя, че
единствен на тази земя страда човекът, че понякога сякаш злото в света
надделява, но тогава те трогва човешката съдба. Че някой ни е подвел, че ние
можем да си изградим собствено небе, река, собствено слънце. А от страданието
се раждат хиляди въпроси.
„По широкия свят“ излезе
от печат и в труден момент за света, но някак днес проблясват думите на автора от
интервюто ми с него:
„Проблемът на днешния човек е, че той винаги иска да
доминира, да бъде силен, да контролира и да владее…, че се страхува от
слабостта! А тя, слабостта, е най-естественото състояние на земния човек.
Именно тя прави човека милосърден, състрадателен и щедър. В това е смисълът на човешкия
живот. Тогава човек, лека-полека, започва да вижда чудесата, които го
заобикалят и спира да се страхува от собствената си слабост. Дори тя започва да
носи особена и неземна утеха и топлина, защото всички сме слаби и грешни, дори
и тези които мислят себе си за силни и недосегаеми. Та нима това не е
най-голямата заблуда?...“
И си спомням за слабостта,
разединението днес, за болката, за изгубените цветове на човечеството… Дори за границата „и
сега, и преди, и винаги“.
„…Това е границата между доброто и злото. Гласът на
съвестта в човешката душа определя тази граница. Нашето съвремие,
псевдофилософията и псевдонауката днес желаят да го заглушат, но това няма как
да стане. Ако не чуваме гласа на нашата съвест, значи вече нещо не е наред.
Тогава ние трябва да спрем…“, каза тогава той.
„По широкия свят“ ще ви разкаже...
„Каруцата
е в калта; тя може да бъде извлечена от там, само ако всички обединим силите си
в едно, ако бъдем задружни. Ако знаем какво правим в делниците и в празниците
си, а не продължаваме с нашите половинчати истории и безсмислена житейска
загриженост „какво ще ядем утре“ или какво ще стане утре... Днес подготвяме
утре. И в този живот подготвяме вечността: каква да бъде – вечен живот или
вечна смърт.“ (из „По широкия свят“)
А книгата може да бъде и ваша, както и светът общ – между доброто и злото…
Можете да си я поръчате тук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
Ивелина
Цветкова – редактор, издател
