Кога за последно видяхте врабче? Една августовска история за детството, книгите и щастието

           От моето многоточие: 

                          Ивелина Цветкова - гл. редактор

 

За „Врабчово сърчице“ на Румяна Рангелова, „Медено утро“ на Стефка Павлова, „Гора от чудеса“ на Фелиса Асанова и предстоящата „Улица Щастие“ на Ася Найденова

 

Има нещо особено в август. Може би защото лятото вече е събрало в себе си толкова много слънце, смях, пътувания и дълги вечери, че започваме да усещаме края му. Сутрините са все още топли, морето все още ни кани, децата все още тичат боси, но някъде дълбоко в нас вече се прокрадва онова усещане, че времето отново ще започне да бърза.

И точно тогава човек започва да си спомня.

Преди време чух едно дете да пита майка си:

– Мамо, кога за последно видя врабче?

Майката се замисли и не успя да отговори веднага.

Този кратък отговор остана в мен.

Колко често и ние вече не знаем кога за последно сме спрели, за да погледнем нещо съвсем малко? Кога за последно сме наблюдавали врабче на тротоара, пеперуда върху цвете, облак, който прилича на кораб? Кога за последно сме оставили телефона и сме чули какво ни казва лятото?

Може би точно затова детските книги са толкова важни. Те ни връщат погледа към света.

Тези дни мисля за това, докато работя по няколко книги, които по различен начин разказват за детството, добротата, чудесата и онези мигове, които могат да направят един обикновен ден незабравим.

Такава беше и „Врабчово сърчице“ на Румяна Рангелова. Книгата вече пое по своя път към читателите – към морета, градове и села, към детски ръце и домове, дори и към чужди брегове. И колкото повече пътува, толкова повече си мисля, че една хубава детска книга всъщност няма граници. Тя може да тръгне от един малък български свят и да стигне далеч, защото чувствата, за които разказва, са еднакво близки на всички деца – и на всички възрастни, които някога са били деца.

Към този път присъединявам и „Медено утро“ на Стефка Павлова, излязла от печат тази година с логото на ИК „Многоточие“, която ни връща към онзи по-бавен свят, в който малките неща имат голямо значение.

Има и още една книга, която скоро ще поеме към своите читатели – „Гора от чудеса“ на Фелиса Асанова.

Когато прекараш време с един ръкопис, започваш да познаваш не само думите му, а и да усещаш какъв свят иска да открие пред читателя.

А какво по-подходящо място за детските чудеса от гората?

Гората е едно от първите места, в които като деца сме се научили да вярваме, че зад всяко дърво може да има тайна, че в храстите може да се крие приказка, че някъде между листата може да живее нещо невидимо, което само детските очи умеят да забелязват.

И може би затова „Гора от чудеса“ звучи като още един глас в този августовски разговор за детството.

Докато работя и по „Улица „Щастие“ – книга на Ася Найденова, за която съвсем скоро ще разкажа, все по-често си давам сметка колко много щастие има в най-обикновените неща – в една усмивка, в детски смях, в приятелството, в една прегръдка, в малкото камъче, което някой е намерил и е решил да подари. В четирилистната детелинка, попаднала случайно в нечия ръка, в човек, който остава до теб, когато денят ти е труден.

Може би затова ми се иска тази книга да срещне читателите именно в края на едно лято, което ни е напомнило колко важно е да спираме. Защото лятото има своя собствена улица „Щастие“.

Тя не е начертана на карта. Няма табела, няма номер и не можеш да я откриеш с навигация, но можеш да я намериш и когато седиш край морето и гледаш залеза, когато вървиш по планинска пътека и някой до теб се засмее, когато дете ти подаде цвете, набрано с малките му ръце, когато приятел те чака, когато се прибереш у дома и разбереш, че точно там са хората, които правят живота ти истински.

И може би точно тук се срещат тези четири книги.

„Врабчово сърчице“ ни учи да поглеждаме към малкото. „Медено утро“ ни връща към сладостта на детските мигове. „Гора от чудеса“ оставя вратата отворена  – за въображението. А „Улица „Щастие“ ни напомня, че понякога мястото, което търсим, никога не е било далеч от нас.

Тъкмо това ме кара да обичам работата си. Когато работя по една история, когато разговарям с автор, когато мисля за пътя на една книга към читателите, понякога имам усещането, че и аз самата вървя по някаква невидима пътека – от една книга към друга, от една история към друга, от едно детство към друго. А по пътя срещам чудеса – врабче, гора, медено утро, една улица, която чака своите читатели.

„Врабчово сърчице“ и „Медено утро“ вече срещат своите читатели. „Гора от чудеса“ съвсем скоро ще стигне до тях. А „Улица Щастие“ още пази своите първи страници за онзи момент, в който ще излезе от ръцете ми и ще заживее свой собствен живот.

И може би още днес някое дете ще отвори книга, ще прочете история и после ще вдигне очи към света. Ще види врабче, ще усети аромата на едно медено утро, ще потърси чудо в гората, ще се огледа и ще открие своята улица „Щастие“.

А после ще хване ръката на мама или татко и ще каже:

– Виж! Видя ли го?

И възрастният ще спре, ще погледне и ще забележи онова, което е било пред очите му през цялото време – едно малко врабче, слънчев лъч, цвете край пътя, детска усмивка.

Тогава ще си спомним нещо, което ние, възрастните, твърде често забравяме:

Щастието не винаги идва с нещо, което можем да назовем. Понякога е просто един миг, който ни кара да се усмихнем, без дори да разберем защо. Едно врабче, един слънчев лъч, един детски глас, една ръка в нашата – малки неща, които уж не променят нищо, а всъщност ни напомнят, че животът е красив.

Лятото скоро ще си отиде, но ако сме успели да съберем в себе си няколко истински красиви мига, ще ги носим през есента, през зимата, през всички онези дни, в които отново ще забързаме крачки. И винаги ще можем да се върнем при тях – като по една малка, невидима улица, която всеки носи в себе си – улица „Щастие“.

 

                                    Снимка: Врабчо от "Врабчово сърчице" на Румяна Рангелова
 

„Микрокосмос“ – когато пет реда побират цял свят

Най-новата книга на Дияна Михайлова събира в малката форма на апевата големи чувства, мигове и човешки истории.

Очаквайте скоро „Микрокосмос“ – с логото на ИК „Многоточие“.

 

Понякога не са нужни много думи, за да кажеш нещо важно. Понякога една дума е достатъчна, един образ може да събуди спомен, а няколко стиха да останат дълго в сърцето.

Точно в това пространство между малкото думи и големите чувства се появява „Микрокосмос“ – новата поетична книга на Дияна Михайлова, която предстои да излезе с логото на ИК „Многоточие“.

Книгата е необичайна не само със своето съдържание, но и с формата, която авторката избира. В нея Дияна Михайлова представя колекция от апеви – кратка поетична форма, в която всяка сричка има значение, а лаконичността се превръща не в ограничение, а в средство за концентрация на смисъла.

В класическата си форма апевата е изградена от пет реда с общо 15 срички, разпределени по схемата 1 – 2 – 3 – 4 – 5. Формата е създадена през 2016 г. от живеещия в Унгария българин Тодор Симеонов.

На пръв поглед правилото изглежда просто, но да кажеш нещо истинско само с пет реда и петнадесет срички, се оказва съвсем друго предизвикателство.

Тук няма място за случайна дума. Няма пространство за излишно обяснение. Всеки образ трябва да носи своята тежест, а всяка сричка да има своето място. Именно това е предизвикателството, което Дияна Михайлова приема.

„Микрокосмос“ е разделена на три части – „Обич“, „Природа“ и „Човек“ – три думи, които всъщност побират почти целия ни вътрешен свят.

В „Обич“ са чувствата, близостта, нежността и онези неизказани мигове, в които една дума може да означава повече от цял разговор.

„Природа“ отваря прозореца към света около нас – към сезоните, небето, морето, тишината, светлината и малките картини, които често виждаме, но рядко спираме, за да усетим.

А в „Човек“ се срещаме със самите себе си – с мислите, състоянията, въпросите и онези истини, които всеки носи някъде дълбоко.

Поетичният изказ на Дияна Михайлова е спокоен и съзерцателен, но не остава само в тишината. На моменти той става експресивен, друг път нежен, но винаги търси живия образ и усещането.

Както отбелязва редакторът на книгата Диана Фъртунова, предизвикателството на тази форма е именно в това „в такъв формат да се постигне смислено послание или да се създаде пълнокръвна поетична картина“. Според нея авторката се справя успешно с тази задача и „Микрокосмос“ е продължение на творческия ѝ път – книга, в която Дияна Михайлова намира своя начин да говори чрез кратката форма. И може би това е едно от най-интересните качества на тази поезия – тя не казва всичко, а оставя пространство за читателя – да довърши картината, да намери собственото си чувство, да се върне към един стих и да го прочете отново.

„Микрокосмос“ се измерва с времето, което читателят ще поиска да ѝ даде. Не предполага бързо прелистване, по-скоро приканва към спиране – към една апева стих сутрин, към няколко реда вечер, към случайно отворена страница в момент, когато точно тези думи са ни нужни.

„Всяка книга, родена от поезията, носи своя собствена атмосфера – пространство, в което думите намират своя ритъм, а кратките мигове придобиват по-дълбоко значение“, споделя издателят Ивелина Цветкова, която е и коректор на книгата. Тя познава творческия път на Дияна Михайлова през годините – както чрез нейните авторски книги, така и чрез текстовете ѝ, включени в колективни издания на ИК „Многоточие“. По думите ѝ „Микрокосмос“ е още една стъпка в търсенето на различни поетични форми и начините, по които авторката разговаря със своите читатели. И може би именно това е същността на книгата – разговор, тих и личен.

Има нещо красиво в това да събереш цял един свят в толкова малко думи. Да оставиш само най-необходимото, да махнеш всичко излишно и да видиш какво ще остане.

В „Микрокосмос“ остава чувството, остава картината, остава мисълта, а понякога остава и една дума, която продължава да звучи в нас дълго.

Новата книга на Дияна Михайлова предстои да стане част от книжния свят на ИК „Многоточие“ – издателство, което застава зад още един авторски проект, изграден с внимание към думите и към читателя.

Корицата на „Микрокосмос“ е дело на Даниел Меразчиев, а изданието е с обем 80 страници.

Очаквайте скоро „Микрокосмос“!

 

Дияна Михайлова – „Микрокосмос“

ИК „Многоточие“

80 страници, формат 14х14 см

Редактор: Диана Фъртунова

Коректор и издател: Ивелина Цветкова

Художник на корицата: Даниел Меразчиев

  

Можете да заявите "Микрокосмос" и в предварителни поръчки тук:

https://www.facebook.com/profile.php?id=61558450580873 

 

 

 

 

 

 

 

Дияна Лазарова Михайлова е родена в село Хитрино, а нейният житейски и творчески път е свързан с Шумен. По професия е специалист в областта на предучилищното възпитание и обучение, а работата с децата и техният свят са сред важните източници на вдъхновение в творчеството ѝ. Завършила е Медицински колеж със степен „бакалавър“ и специалност „Социална педагогика“ в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

Първата ѝ стихосбирка излиза през 2010 г., а след нея следват „Омагьосан живот“ и „Светли пеперуди“. През 2024 г. Дияна Михайлова започва издателското си партньорство с ИК „Многоточие“, където излизат книгите „Съдбовна далечина“ и детската книга „Кораб на мечтите“.

„Микрокосмос“ е шестата книга на авторката и ново творческо предизвикателство – този път в необичайната и стегната форма на апевата.

Дияна Михайлова е член на Славянското дружество „Васил Друмев“ и на Съюза на писателите „Иван Пейчев“ – Шумен. Нейни творби са публикувани в редица литературни алманаси, сборници и периодични издания.

В творчеството си тя търси различни теми и изразни средства – от детския свят и човешките ценности до любовта, отношенията между хората и онези малки мигове, които често остават незабелязани, но носят голям смисъл.