Намислихме си желание… и то се сбъдна: среща с поетесата Милка Николова

 

Има моменти, в които осъзнаваш, че някои срещи не започват в мига, в който двама души се виждат за първи път. Те започват много по-рано – в думите, в доверието, в общия път, който двама души извървяват, без дори да са били един до друг.

Точно такава беше срещата ни днес с поетесата Милка Николова.

След повече от четири години съвместна работа, десетки разговори, стотици редактирани страници и три издадени книги, дойде денят, в който човекът зад стиховете за първи път прекрачи прага на издателство „Многоточие“. Денят, в който виртуалното пространство отстъпи място на истинската среща.

Но най-вълнуващото беше, че тази среща изобщо не приличаше на първа, а имаше онова особено усещане за близост, което се ражда само между хора, които вече са споделили част от своя път. Разговорът не започна отначало, той просто продължи от мястото, на което беше оставен, а именно от участието ѝ в най-новия сборник на ИК „Многоточие“ – „Лабиринт от приключения“, защото понякога книгите успяват да направят нещо, което времето и разстоянието не могат – да създадат връзка.

Нашата история с Милка Николова започна през 2021 година с книгата „Намисли си желание“ – втората стихосбирка на авторката, издадена от „Многоточие“. Тогава никой от нас не предполагаше, че това ще бъде началото не просто на професионално партньорство, а на едно истинско приятелство. Една книга се превърна в основа на дългогодишно доверие, в което всяка следваща страница носеше още една причина да вярваме в силата на думите.

След „Намисли си желание“ дойде „Светулки и минало“ – книга, в която Милка Николова събира светлината на спомените, човешката мъдрост и онези малки мигове, които остават завинаги в сърцето.

Това е поезия, която не само разказва, а връща читателя към усещания – към познати аромати, лица, места и емоции. Към онова минало, което не е само спомен, а част от човека, който сме днес.

През 2023 година пътят ни продължи с още един значим момент. Милка Николова спечели Голямата награда в Третия международен конкурс „Защо пиша това писмо?“. Отличието донесе не само признание за нейния талант, но и възможността да издаде безплатно нова авторска книга с логото на „Многоточие“, която си има свое красиво посвещение – към любовта в живота ѝ.

Така се роди „Бялата ми риза е любов“ – книга, която събира в едно поезия и проза и показва различни лица на един чувствителен и дълбоко човешки свят.

Милка Николова пише с искреност и с уважение към чувствата, които всички носим в себе си. В нейните творби има истинност, има есенни дни с аромат на печени кестени, море, което пази истории, както и любов, която не се нуждае от големи думи. Има и тишина, в която понякога се казва повече, отколкото в дълъг разговор.

По време на срещата ни днес осъзнахме и още нещо – колко символично се подреждат заглавията на книгите ѝ, сякаш разказват една обща история. Всичко започва с едно желание. После идват светулките – малките знаци по пътя, които ни помагат да продължим, дори когато не виждаме целия хоризонт. Следва миналото – натрупаните години, преживяванията и спомените, които изграждат човека. А накрая остава любовта – любовта към литературата, към думите, към хората. Любовта към онези невидими връзки, които книгите създават между автори и читатели, между творци и хората, които помагат техните истории да достигнат до света.

Един от най-вълнуващите моменти от този ден беше текст, който Милка остави в книгата за гости на издателството. Тя ни подари акростих, посветен на „Многоточие“. И няма как да не видим символиката в това, защото многоточието не е знак за край. То е знак за продължение. То казва, че историите не приключват с книгите, а че след всяка една има нова среща, че след всяка мечта – ново желание, след всяко сбъдване – нов път, който предстои.

Докато четяхме думите, които Милка беше написала специално за нас, си дадохме сметка, че този момент е не просто красив спомен. Той е част от една по-голяма история – история за доверието, за приятелството, за силата на литературата да събира хората.

 

 

Днес Милка Николова беше наш гост за първи път, но усещането беше, че тя отдавна е част от семейството на „Многоточие“. И може би именно това е едно от най-големите вълшебства на книгите – те намират хората един за друг, понякога много преди самите хора да се срещнат. Те превръщат авторите в приятели. Превръщат съмишлениците в семейство.

Милка, благодарим ти за доверието през всички тези години. Благодарим ти за книгите, за разговорите, за споделените мигове и за красотата, която създаваш с думите си. Благодарим ти, че ни показа, че желанията наистина се сбъдват, стига да ги пазим достатъчно дълго, да вярваме в тях, да ги създаваме с любов.

А ние вече си намислихме следващото желание, защото най-хубавите истории винаги продължават.

А на вас подаряваме „Безкрайност в целувка“, стихотворение от книгата „Бялата ми риза е любов“.

 

Лятото е миг…

на събудена с глас тишина,

на море, което вълнува,

в рокля бяла на желана жена,

в разтопена до чувственост лава.

 

В стих, написан от дъх синева,

на звезди, прекосили небето,

във разлетия стон на страстта,

уловил необята на ехото.

 

В кратък сън под сеновалния свод,

в звънък смях след сладка премала,

във дочутия слят полутон,

в песента, която е наша.

 

В боси стъпки по безлунния бряг,

във ръцете, преплели куплета,

и безкрайност е лятото в нас,

запечатано с целувка за вечност.

 

Ако сте пропуснали да заявите от книгите на Милка Николова, можете го направите тук:

https://www.facebook.com/profile.php?id=100000735841822

 

                                     

 

 

                                                   Ивелина Цветкова и Милка Николова

 

Снимки: личен архив

„Мълчанието на мината“ – роман, в който погребаното минало се завръща

В нощта, когато мината в Мадан замлъква, четирима души загиват. Официалната версия посочва трудова авария, но истинските обстоятелства остават скрити дълбоко под земята. Сред жертвите е Иван Николов – човек, който е знаел повече, отколкото е било позволено. След него остават касета, документи и следи, изгубени сред мъглата на Родопите.

Двадесет и седем години по-късно дъщеря му Елена се завръща в родния си град за погребението на своята баба. Вместо очакваното сбогуване, тя се оказва въвлечена в мрежа от семейни тайни и премълчани истини. Старата къща, непознатият, който я наблюдава от сенките, заключеният шкаф на тавана и касетата с гласа на баща ѝ поставят началото на разследване, което постепенно променя представите ѝ за миналото.

С всяка нова следа става все по-ясно, че трагедията в мината никога не е получила своя истински край. Мълчанието не е заличило случилото се – то просто е прикрило хората и причините, заради които истината е трябвало да остане скрита.

Така започва „Мълчанието на мината“ – роман на Христо Каменов, който съчетава криминална интрига, психологическо напрежение и семейна драма, разположени сред суровия и загадъчен пейзаж на Родопите.

Още в началните страници авторът изгражда усещането, че миналото не е приключило, а само е било внимателно прикрито. Разследването на Елена постепенно разкрива не само обстоятелствата около една отдавна забравена трагедия, но и механизмите, чрез които страхът, вината и колективното мълчание могат да се превърнат в съдба на цяло общество.

Едно от най-големите достойнства на романа е атмосферата. Родопите не са просто място на действието, а се превръщат в активна част от повествованието. Планината, мъглата, старите минни галерии и обезлюдените пространства създават постоянно усещане за неизвестност и напрежение. Подземният свят на мината има не само реално, но и символично значение – всяко слизане под земята е движение към скритите пластове на една дълго укривана истина.

Христо Каменов умело изгражда тревожна атмосфера, без да разчита на лесни похвати. Напрежението произтича от усещането, че миналото продължава да присъства в живота на героите. Завръщането на Елена в Мадан първоначално изглежда като кратко пътуване, свързано с наследството след смъртта на баба ѝ. Скоро обаче старата къща започва да разкрива своите тайни – заключен шкаф, метална кутия, касета с гласа на отдавна загиналия ѝ баща и карта, насочваща към Тунел № 7.

От този момент повествованието ускорява своя ритъм. Всяка следа води към нов въпрос, а всеки отговор поражда още по-дълбоко съмнение. Телефонните заплахи, загадъчният символ, неизвестните наблюдатели и мълчанието на хората, свързани с трагедията, превръщат историята в напрегнато търсене на истина, която някой продължава да пази на всяка цена.

Силата на романа не се изчерпва с криминалната интрига. В неговия център стои темата за паметта – личната, семейната и обществената. Авторът поставя важния въпрос колко дълго една лъжа може да съществува, когато цял един град е избрал да мълчи. В „Мълчанието на мината“ мълчанието надхвърля липсата на думи, а действие – то е избор, продиктуван от страх, вина и стремеж към самосъхранение.

Елена е изграден като убедителен и психологически достоверен образ. Тя не е типичният безстрашен герой, а човек, който постепенно се изправя срещу собствените си страхове и срещу наследството на едно премълчавано минало. Разследването се превръща не само в търсене на истината за смъртта на баща ѝ, но и в опит да разбере собствената си история.

Авторът умело дозира напрежението, като всяка глава добавя нов пласт към загадката. Касетата с гласа на Иван Николов, картите на мината, предупрежденията и следите, водещи към изоставените подземни пространства, изграждат динамичен сюжет с ясно изразен кинематографичен потенциал.

„Мълчанието на мината“ надхвърля рамките на традиционния криминален роман. Това е история за вината, паметта, наследените тайни и цената, която понякога трябва да бъде платена за истината. Христо Каменов създава напрегната и въздействаща история, в която престъплението е само началната точка към по-дълбоко изследване на човешките страхове и избори.

Романът ще привлече читателите, които търсят психологически трилъри с реалистична атмосфера, убедителни персонажи и сюжет, в който всяка нова следа разкрива не само едно престъпление, но и последствията, които то оставя върху хората и общността. „Мълчанието на мината“ е книга, в която най-опасни не са сенките в тунелите, а тайните, които хората са решили да погребат.

 

                                                                                                                        И. Цветкова 

 

Очаквайте скоро „Мълчанието на мината“ от Христо Каменов!

 

 

 

 

 

Художник: Дарина-Антония Панайотова

Коректор: д-р Стиляна Каменова