„Частици щастие“ от Мария Харалампова – поезия, събрала мигове от живота

 Очаквайте скоро „Частици щастие“!

Всяка стихосбирка носи своя особен свят – свят, в който авторът подрежда преживяното, споделя вълненията си и оставя следа от своя поглед към живота. В „Частици щастие“ Мария Харалампова събира стихове, писани през годините, в които личните спомени и чувства се преплитат с красотата на природата, любовта и стремежа към хармония. Това е книга за онези малки и големи преживявания, които придават смисъл на дните ни.

Стихосбирката е изградена от четири поетични цикъла, всеки от които разкрива различни страни от душевния свят на авторката.

„Желания край морето“ ни отвежда към морския бряг – пространство на мечти, копнежи, спомени и съкровени преживявания. Морето е едновременно вдъхновение и отражение на човешките чувства.

„Даровете на сезоните“ събира стихове, в които природният кръговрат се преплита с ритъма на човешкия живот. Всеки сезон носи свое настроение, красота и послание.

„Дъщеря на Луната“ е най-личният и съкровен цикъл, поетично посвещение. В него звучат майчината обич, нежността и вълнението от връзката, която остава завинаги.

„Прераждане“ насочва към вътрешното обновление, надеждата и способността на човека да продължи напред. Това е поетичен поглед към промяната и новото начало.

В цялата стихосбирка природата е жив участник в емоционалния свят на авторката. Морето, сезоните, цветята, луната и звездите се превръщат в образи на чувства, които понякога трудно намират пряк израз. Особено място заемат спомените за детството и родния дом – онези скъпи пространства, към които човек се връща в мислите си, когато има нужда от утеха и усещане за принадлежност.

Поезията на Мария Харалампова се отличава с емоционална откритост. Тя се доверява на чувството и на силата на поетичния образ. В стиховете ѝ личи потребността да се съхранява красивото, да се изразява обичта и да се намира смисъл дори в тъгата. Зад личните преживявания читателят може да разпознае общочовешки чувства и свои собствени спомени.

„Частици щастие“ е обобщение на преживяното, претворено в поезия. Книгата ни напомня, че щастието често се крие в наглед обикновени неща – в близостта на любимите хора, в спомена за дома, в красотата на един природен миг или в надеждата за утрешния ден. А когато тези частици бъдат събрани в стихове, те се превръщат в послание, което намира път към читателя.

Визуалният облик на стихосбирката допълва нейното поетично въздействие. Корицата и цветните илюстрации, дело на Петя Зенгин, придават на изданието допълнителна художествена цялост. Редактор и коректор на книгата е Диана Мъркова.

 

Ивелина Цветкова

 

 

      Мария Харалампова е родена през 1970 г. в Пловдив. Завършва специалност „Предучилищна и училищна педагогика“ и магистратура по „Английска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като учител по английски език в начален етап на образованието. Любовта ѝ към поезията датира от детството, когато прави и първите си опити в писането.
      Нейни стихотворения са включени в няколко сборника на ИК „Многоточие“: „Моето добро писмо“, „Падащи звезди“, „Аз бях един от тях“, „Невидими истини“, „Невидимите герои“ и „Книга с ръкавици“. През последните пет години е ръководител на поетичния клуб „Словото се превръща в поезия“, в който насърчава творческите търсения на своите ученици. Под нейно ръководство те печелят отличия в множество литературни надпревари. Участието им в ежегодния Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“, им носи призови места в четири поредни години. Клубът е отличен и с първа награда във Втория национален литературен конкурс „Истински неща“ на издателството.
      Работата с децата и споделената любов към словото вдъхновяват авторката да събере в своята първа стихосбирка стихотворения, писани през годините.

 

Можете да заявите "Частици щастие" в предварителни поръчки тук: https://www.facebook.com/maria.haralampova

Новата антология на Съюза на младите писатели поставя въпроса: „Страх или любов?“

Една книга, дванайсет авторски гласа и обща тема, която поставя въпроси за чувствата, страховете и изборите ни.

 

Страхът и любовта присъстват в живота ни по различни начини – понякога се преплитат, друг път се противопоставят, а нерядко именно между тях се раждат решенията, които променят посоката ни. Страхът ни кара да се пазим от болката, да премълчаваме и да отлагаме, докато любовта ни подтиква да се доверим, да пристъпим към непознатото и да приемем риска, че не всичко ще се развие според очакванията ни. Кое от тези чувства има по-голяма власт над нас и възможно ли е да ги разграничим, когато става дума за най-личните ни избори?

Тази дилема обединява авторите в колективния сборник „Страх или любов?“, издание на Съюза на младите писатели, който предстои да излезе през ноември. Книгата събира проза и поезия от дванайсет творци, всеки със собствен почерк и чувствителност към сложните движения на човешката душа. Общата тема не уеднаквява историите им, а им дава пространство да разгърнат различни гледни точки към онова, което ни движи, спира, променя и понякога ни кара да преосмислим самите себе си.

В страниците на сборника страхът може да се прояви като колебание пред важна крачка, като спомен за преживяна загуба или като невидима граница, която човек сам поставя пред възможностите си. Любовта също има различни лица – тя може да бъде опора и надежда, но и изпитание за доверието, търпението и готовността ни да приемем другия. Между тези преживявания се разгръщат човешки истории, в които изборът рядко е лесен, а последиците невинаги могат да бъдат предвидени.

Именно тук се крие притегателната сила на темата. Страхът не винаги е слабост, както и любовта не е непременно обещание за щастие. Понякога предпазливостта ни помага да разпознаем опасността, но друг път ни задържа в познатото, дори когато то вече не ни носи удовлетворение. Любовта може да ни даде смелост да направим крачка към някого, но може да ни изправи и пред болезненото осъзнаване, че трябва да се разделим с онова, което ни наранява. Тъкмо в подобни противоречия човешките преживявания придобиват своята дълбочина, а литературата намира възможност да изследва не само постъпките ни, но и причините, които стоят зад тях.

„Страх или любов?“ не налага един-единствен прочит на тази дилема. Събрани между кориците на една книга, различните авторски гласове предлагат среща с разнообразни емоционални светове, лични търсения и художествени интерпретации. Поезията и прозата разполагат с различни изразни средства, но тук ги свързва общото желание да се надникне отвъд видимото поведение – към съмненията, надеждите, вътрешните конфликти и онези неизказани мисли, които често определят посоката на живота ни.

За читателя това е възможност да се срещне с преживявания, различни от собствените му, и въпреки това да открие в тях нещо близко. Една история може да напомни за решение, което все още носим в себе си; едно стихотворение може да назове чувство, за което досега не сме намирали точните думи. Така книгата се превръща в пространство за съпоставка между чуждия опит и личния ни свят. Всеки читател ще открие своята отправна точка според онова, което е преживял, което търси или което тепърва предстои да разбере.

Сборникът има значение и като обща творческа среща на автори, които се обръщат към една тема, без да губят индивидуалността на своето писане. Изданието на Съюза на младите писатели събира тези различни гласове в едно книжно пространство и дава възможност на читателя да проследи колко много лица може да има една човешка дилема. Понякога именно съпоставянето на различни истории разкрива нюанси, които остават незабелязани, когато гледаме на дадено преживяване единствено през собствената си перспектива.

Въпросът от заглавието остава отворен, защото животът рядко се подчинява на ясни противопоставяния. Възможно е да обичаме и да се страхуваме едновременно, да желаем промяната и да се съпротивляваме срещу нея, да копнеем за близост и все пак да пазим дистанция. Понякога разбираме какво е определило избора ни едва когато последиците му вече са част от миналото. Литературата не може да премахне тази несигурност, но може да ни помогне да я видим по-ясно и да разпознаем сложността зад привидно очевидните решения.

„Страх или любов?“ е покана към читателите да се потопят в дванайсет различни авторски свята, обединени от една обща човешка дилема. Книгата предлага среща с истории, които могат да развълнуват, да породят размисъл и да продължат да живеят в съзнанието ни и след прочита. Понякога именно една добре разказана история ни помага да погледнем по нов начин на собствените си избори.

А когато затворим книгата, въпросът от заглавието може да продължи да живее в нас: страхът ли определя границите на живота ни, или любовта ни помага да ги прекрачим?

През ноември предстои да открием различните отговори, събрани в страниците на „Страх или любов?“

В сборника участват: Дебора Йорданова, Бурчин Кезим, Виктория Петкова, Глория Костадинова-Петрова, Дарина Дикова, Елена Рангелова, Йоана Йотова, Георги А. Николов, Любомира Видева, Мадлен Аспарухова, Теодор Петров и Димитър Петров.

 

                                                                                               Ивелина Цветкова 

 

Редактор: Дебора Йорданова

Коректор: Ивелина Цветкова

Корица и оформление: Даниел Меразчиев

 

Съюзът на младите писатели е общност, създадена около едно просто, но съществено разбиране: писането е личен път, но литературата намира истинското си място, когато срещне читателя.

Основан през 2023 г. от Дебора Йорданова и Димитър Петров, Съюзът обединява млади автори, които работят в различни литературни жанрове и търсят собствен начин да изразят онова, което ги вълнува. За едни отправна точка е поезията, за други – прозата, личният разказ или художественото осмисляне на преживяното. Общото между тях не е непременно сходството в стила, а желанието написаното да стигне отвъд страницата.

Всяко поколение има своите въпроси. Младите автори ги поставят през езика на своето време – с неговите съмнения, противоречия, надежди и промени. Техните текстове говорят за отношенията между хората, за избора и последствията от него, за паметта, принадлежността, загубата, любовта и търсенето на смисъл. Понякога го правят открито, понякога чрез образи и метафори, а понякога оставят най-важното неизказано.

Съюзът създава възможност тези различни литературни търсения да се срещат. Общността дава на авторите поле за изява, възможност да представят произведенията си и повод да разговарят за литературата не само като читатели, но и като хора, които създават текстове. В подобна среда всяка индивидуалност има значение, а различията между авторите са естествена част от общия литературен живот.

Важна част от дейността на Съюза са колективните издания. Те събират произведения, които не е задължително да си приличат по тематика, форма или настроение. Напротив – стойността на подобна книга е именно в съжителството на различни авторски гласове. Един текст може да зададе въпрос, друг да предложи отговор, а трети да остави читателя сам да намери своя прочит.

Колективният сборник не заличава индивидуалността. Той я поставя в по-широк контекст, в който всяко произведение има собствено място, но същевременно става част от общ разговор. Затова подобни издания са не само възможност за публикация, а и свидетелство за творческата дейност на една общност в определен момент от нейното развитие.

Дебора Йорданова и Димитър Петров стоят в основата на създаването и развитието на Съюза. Работата на подобна организация изисква постоянство, координация и готовност да се отделя време за общи инициативи. Зад всяка среща, публикация или издание стоят решения и усилия, които рядко се виждат на страницата, но са необходими, за да може тя да стигне до читателя.

Пет реда за човека, цяла вселена от мисли

Размисли върху „Микрокосмос“ на Дияна Михайлова

 

 

 

Пет реда могат да съберат една мисъл, едно преживяване или въпрос, който дълго да остане с нас. Такава е особеността на апевата – кратка поетична форма, в която думите са малко, но смисълът не свършва с прочитането им. Понякога той тепърва започва в съзнанието на читателя.

В „Микрокосмос“ Дияна Михайлова насочва погледа ни към три близки до човека свята –  „Човек“, „Обич“ и „Природа“. В първия от тях срещаме различни състояния на човешкото съществуване: копнежа по недостижимото, отсъствието на другия, връзката между тяло и дух, умората и необходимостта да изберем посока. Апевите не разказват тези преживявания подробно. Те ги очертават с няколко щриха и оставят читателя да продължи мисълта.

Тук  четем:

 

Път

земен.

Копнеем

за простора

в небесна шир.

 

В тези редове се срещат две посоки на човешкото съществуване. Едната е земният път – животът, който действително водим, с неговите ограничения и отговорности. Другата е небесната шир – онова, към което се стремим, но което не можем напълно да достигнем. Човекът сякаш винаги носи в себе си разстоянието между действителността и желаното. Може би именно то го подтиква да търси нови възможности, вместо да остава в границите на познатото.

Тук пък търсенето придобива по-личен характер:

 

Праг.

Спирам

до него.

И не мога

да те открия!

 

Прагът предполага преминаване – от едно място към друго, от очакването към срещата. Но тук движението спира. Някой е търсен, а остава неоткрит. В тези няколко реда се усеща разстоянието между физическата близост и невъзможността да достигнеш другия. Понякога знаем къде да застанем, но не знаем как да преодолеем онова, което ни разделя.

 

Дух

тяло –

единство.

Има смисъл

съвършенството.

 

Тук въпросът е за човека като цялост. Тялото и духът често се разглеждат отделно – едното принадлежи на видимото, другото на вътрешния свят. Но текстът ги събира в думата „единство“. Дали съвършенството е възможно, когато пренебрегваме една от тези части? Или смисълът му е именно в тяхното съгласие? Краткият текст не предлага определение, а насочва към размисъл за равновесието между онова, което усещаме, което мислим и начина, по който живеем.

Вниманието се насочва и към времето:

 

Час

мери

стрелката.

Ще свърши ли

скоро този ден?

 

Стрелката измерва часовете, но не и начина, по който ги преживяваме. Когато сме уморени или чакаме нещо с нетърпение, денят сякаш отказва да свърши. Друг път времето преминава неусетно. Въпросът на лирическия е привидно обикновен, но зад него могат да стоят различни чувства – досада, изтощение или желание да стигнем по-бързо до нещо очаквано. Времето е едно за всички, но усещането за него е лично.

След движението и чакането идва нуждата от покой:

 

Стол.

Ето

мястото

за отмора

на уморени.

 

Обикновеният предмет тук има съвсем конкретно предназначение – да даде място на уморения човек. Но думите ни карат да се замислим и за самата умора. Колко често продължаваме да вървим, дори когато имаме нужда да спрем? Колко трудно си позволяваме почивка, сякаш тя трябва да бъде заслужена? Столът не решава проблемите ни, но ни напомня, че човекът има нужда и от време, в което да не преследва нищо.

А когато отново тръгне напред, как избира посоката си? Тук отговорът е поднесен в няколко реда:

 

Цел

пред мен

застава.

И ми дава

решенията.

 

Целта тук не е само крайна точка. Тя променя начина, по който виждаме възможностите пред себе си. Когато знаем към какво се стремим, започваме да различаваме решения, които преди са ни убягвали. Понякога не е необходимо веднага да намерим всички отговори – достатъчно е да имаме посока, която да ни помогне да направим следващата крачка.

Читатели споделят, че именно „Цел“ им е отворила нови врати. Това е любопитна среща между краткия стих и действителния живот: няколко реда стават повод човек да преосмисли намеренията си, да види нова възможност или да се реши на промяна. Поезията не взема решенията вместо нас, но понякога ни помага да разпознаем онова, към което вече сме готови да пристъпим.

Други читатели разказват как сутрин, с кафето, отварят „Микрокосмос“ на произволна страница и прочитат няколко стиха. Така книгата се превръща в малък личен ритуал в началото на деня. Прочетеното може да даде отговор на въпрос, който човек носи в себе си, да го накара да погледне на позната ситуация по друг начин или да породи нов въпрос. А понякога именно въпросът се оказва начало на промяна.

Може би тук се крие и смисълът на заглавието „Микрокосмос“. Всеки човек носи в себе си цяла вселена от спомени, чувства, мечти и неизречени въпроси. Когато прочетем няколко стиха, те не остават затворени между кориците на книгата – срещат се с нашия вътрешен свят, пораждат нови мисли и понякога ни отвеждат по пътища, за които дотогава не сме се замисляли. А дали мислите ни се простират и отвъд нас, към онази голяма Вселена, от която сме част? Всеки може да намери свой отговор. Но думите, които ни докосват, променят поне малко вселената вътре в нас.

„Микрокосмос“ може да бъде четен последователно, но може и да бъде отварян наслуки – според настроението, въпроса или простото желание за няколко минути тишина. В раздела „Човек“ кратките стихове ни връщат към неща, които често остават на заден план: какво търсим, какво ни спира, от какво се уморяваме и накъде искаме да продължим.

Понякога са достатъчни пет реда, за да видим по-ясно една отворена пред нас врата. Остава само да решим дали ще прекрачим прага.

 

Ивелина Цветкова

 

Може да заявите книгата с послание и автограф тук: https://www.facebook.com/profile.php?id=61558450580873