„Паметта на корена“ – книга, която идва като светлина

 

В дните, когато светът се събужда за нов живот, а човешкото сърце търси своята вътрешна опора, от печат излезе „Паметта на корена“ от Поля Цолова – книга, която не само се появява, а застава. Застава като свидетелство, като памет, като светлина.

Тази стихосбирка, отличена с Голямата награда в Пети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, е безплатно издание на ИК „Многоточие“ – жест, който превръща книгата в дар към българската духовност.

Но „Паметта на корена“ е повече от награда, повече от книга. Тя е възстановяване на вътрешния ред, онзи, който ни държи изправени, когато времената се разклащат. Поезия, която връща човека към себе си.

Поля Цолова умее да съчетава две начала, които рядко се срещат в съвременната поезия: духовната светлина на човека и родовата памет, която го пази. В нейните стихове личното и националното не се противопоставят – те се прегръщат.

Редакторът на книгата, Ивелина Цветкова, казва:

„Сборник, който напомня, че българинът носи в себе си две сили: светлината, която го води, и корена, който го пази.“ 

И точно това усещане изпълва страниците – че човекът е едновременно крехък и непреклонен, земен и възвишен.

Първият цикъл, „Заветът на светлината“, е обърнат към историческата памет. Тук оживяват Левски, Ботев, Волов, майките, мъчениците, безименните. Стихотворенията звучат като морални камбани – дълбоки. Те напомнят, че коренът не е минало, а опора.

Вторият цикъл, „В сърцето на времето“, е интимният пласт – детството, майчинството, любовта, сезоните на живота. Тук светлината е по-тиха, по-вътрешна, като пламък, който не гасне, дори когато вятърът се усилва.

Особено силна е „Епопея на българката“ – тригласна композиция, в която женската чест и любов се превръщат в символ на непреклонност. Текст, който не просто почита Славейков, а продължава разговора с него.

Поля Цолова е учител по български език и литература – професия, която тя превръща в мисия. Години наред възпитава деца, които печелят национални и международни отличия.

Тя е отличавана в редица национални и международни литературни конкурси, както и от Министерството на образованието, НДД и други институции за своята отдаденост и творчески принос.

Нейните стихове са публикувани в множество сборници, а дебютната ѝ книга „(Ако) мога“ излезе през 2024 г. с логото на ИК „Многоточие“.

„Паметта на корена“ е естественото продължение на този път. Това е книга за хората, които вярват, че народът живее, докато помни. Че светлината е вътре в човека, че коренът е сила, която не се вижда, но се усеща, връща човека към онова, което не може да бъде изгубено. Книга, която идва като светлина и остава като вътрешно възкресение.

 

 

Можете да заявите книгата с послание и автограф от авторката тук:

https://www.facebook.com/polq.colova

 

 

А ние ви подаряваме…

 

Коминочистач

 

Не е герой от приказка вълшебна,

не носи орден, няма ореол.

Със четката си стара, непотребна,

пресича днес училищния двор.

 

Изкачва се на покрива високо,

говори си със стария комин.

Изпълват се очите му дълбоки

със сива пепел и със лепкав дим.

 

Проправя тихо път към светлината

и саждите събира в своя джоб.

Пречиства и стените, и душата,

отнема мрака – също като Бог.

 

И сградата, прогледнала отново,

посреща пак живота в утринта,

а той си тръгва с нейните окови,

със нейната чернилка и тъга.

 

Отдавна – като клоуна усмихнат,

дарява смях, утеха и покой.

Човешкото признание не иска,

самотен ангел е! Не е герой...

 

 

 

Както и…

 

Паметта на корена

 

Изрони се моето детство,

загърнато в прясната оран.

Остави ми татко в наследство

сайванта с лозите за спомен.

 

Немееше празен хамбарът,

преглътнал последното зрънце,

а стряха прегърбена, стара,

сънуваше пролетно слънце.

 

Оглозгал бе бурен отдавна

последното бяло кокиче.

Проскърцваше портата бавно,

когато загнезди се птиче.

 

Животът, излюпен по ноти,

цвърчеше във нова премяна.

И сякаш ръцете на татко

подпираха нощем сайванта.

 

Във буря едва се държеше,

но сили му даде лозата.

В дъжда като черква стоеше,

със обич опази яйцата.

 

Дойде многоликата есен,

заминаха птиците в здрача.

И дворът, останал без песен,

с очите на татко заплака...

 

 

(Из „Паметта на корена“)

Кръстословицата на срещите: когато литературата свързва повече от думи

Понякога най-значимите срещи не се случват в страниците на книгите, а извън тях – в тихите пространства между автор и издател, между написаното и преживяното. Такъв е и днешният ден, когато в издателството ни гостува авторката Диана Фъртунова – име, познато на нашите читатели и чрез многобройните участия в издания на ИК "Многоточие", а най-скоро и с разказа ѝ „Кръстословицата“ в том 1 „Слънце на покрива“ от поредицата „Поети пишат проза“.

Срещата ни бе от онези редки моменти, в които литературата „слиза“ от страниците и застава пред теб с глас, усмивка и почерк. В нашата Книга за гостуващи автори – своеобразен жив архив на присъствия, мисли и послания – Диана остави своето пожелание към екипа:

„На издателство „Многоточие“ с пожелания за много творчески успехи, вълнуващи инициативи и дълголетие.“

 

 

Няколко реда, написани на ръка, носещи същата лекота и дълбочина, с които се отличава творчеството ѝ.

И именно тук се появява онази фина, почти невидима връзка с разказа ѝ „Кръстословицата“.

Сюжетът се развива във влак, където купето се превръща в миниатюрен свят: две млади момичета се опитват да решат кръстословица, възрастен господин наблюдава с интерес, а главният герой им помага да попълнят отговорите. Тук, между редовете и квадратчетата, се разкрива не само играта на думи, но и онази човешка магия на споделянето, на присъствието и на тихото възхищение.

А реалната ни среща с авторката се превърна в друга форма на кръстословица – метафора за самата литература. Всяка книга, всеки сборник, всяка среща с автор е като попълване на загадка. Редактори, писатели и читатели добавят своите думи. Някои отговори идват лесно, други изискват време и внимателно връщане назад. Понякога мислим, че знаем отговора, а друг път той се появява от най-неочакваното място.

„Слънце на покрива“ е точно такава кръстословица – жива, съставена от различни стилове, гледни точки и вътрешни светове. В нея поетите навлизат в територията на прозата, като пренасят със себе си чувствителността, ритъма и образността на поезията.

Пожеланието, което Диана Фъртунова остави в книгата ни, се превърна в още една дума в тази обща кръстословица. Дума за доверие, сътрудничество и продължение, която свързва автора, екипа и читателите. Защото в крайна сметка литературата е мрежа от срещи, и всяка такава среща добавя нова дума към смисъла.

 

На снимката: главният редактор Ивелина Цветкова и Диана Фъртунова в                         кръстословицата на деня

 

                                                                                                    

„Паметта на корена“ – поезия, която връща светлината в българската душа

В годините, когато българската литература отново търси своята нравствена опора и духовна височина, се появява книга, която идва като отговор – „Паметта на корена“ от Поля Цолова. Стихосбирката излиза като безплатно издание на ИК „Многоточие“, след като авторката спечели Голямата награда в Пети международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ – признание, което само по себе си говори за силата и зрелостта на нейната поезия.

„Паметта на корена“ е книга, която съчетава две начала – вътрешната светлина на човека и родовата памет, която го държи изправен. В стиховете на Поля Цолова се срещат духовното и земното, личното и националното, болката и надеждата.

„Не се съмнявах в успеха на Поля Цолова още в мига, когато се докоснах до нейната поезия през 2024 г. Тогава усетих онзи рядък глас – чист, силен и светъл. Щастлива съм, че дебютната ѝ стихосбирка "(Ако) мога" пое по пътя към читателите.

Днес щастието е двойно – защото „Паметта на корена“ вече свети като книга. Сборник, който напомня, че българинът носи в себе си две сили: светлината, която го води, и корена, който го пази. А когато тези две сили се срещнат в едно сърце, се ражда поезия като тази.", споделя Ивелина Цветкова, редактор на книгата.

Сборникът е разделен на два цикъла. Първият – „Заветът на светлината“ – е насочен към българската историческа памет, към героите, към жертвата, към моралните устои, които векове наред са крепили народа ни. Тук оживяват образите на Левски, Ботев, Волов, на майките, на мъчениците, на безименните. Стихотворенията звучат като модерни псалми – категорични, нравствено изправени, пропити с духовна сила.

Вторият цикъл – „В сърцето на времето“ – е интимният пласт на книгата. Тук авторката се обръща към детството, майчинството, любовта, сезоните на живота, социалната болка и ежедневните чудеса.

Особено впечатляваща е „Епопея на българката“ – тригласна композиция, в която образът на Гергана е пречупен през три гледни точки: жената, властта и самия извор. Текстът е едновременно почит към Славейков и самостоятелно художествено произведение, което превръща женската чест и любов в символ на непреклонност.

Поля Цолова е поет, който умее да съчетава духовност, историческа памет и женска чувствителност. Нейните стихове са едновременно изповед и завет, молитва и предупреждение. В тях се усеща силата на родовия корен, но и крехкостта на човешкото сърце.

Това е книга за хората, които вярват, че народът живее, докато помни, че светлината е вътре в човека.

От дълги години Поля Цолова работи като учител по български език и литература. В професията си тя вижда не само призвание, а и мисия и отговорност. Любовта ѝ към децата и тяхната искреност е вдъхновение за нея, а учениците ѝ многократно печелят отличия в национални и международни конкурси. Сред най-значимите постижения е първата награда на ученичка в Международния конкурс „Вълшебното перо“, организиран от Българското неделно училище „Иван Вазов“ в Париж.

Поля Цолова е отличавана от Министерството на образованието, Националния дворец на децата (НДД) и други институции за своята дейност като учител-наставник, както и за високите си педагогически и художествено-творчески постижения.

Стихотворенията ѝ са публикувани в различни сборници и печатни издания, а дебютната ѝ стихосбирка „(Ако) мога“ излезе от печат през 2024 г. с логото на ИК „Многоточие“, след като участва за първи път в литературен конкурс, организиран от издателството.

Наградите ѝ започват от третото издание на конкурса „Защо пиша това писмо?“ на ИК „Многоточие“ и продължават с изключителен успех до днес.

Редактор: Ивелина Цветкова

Корица и оформление: Даниел Меразчиев

ИК „Многоточие“ издава за пореден път безплатно книга на автор, като част от своята мисия да подкрепя съвременни български автори и да прави качествената литература достъпна. Отличието от международния конкурс „Защо пиша това писмо?“ превръща „Паметта на корена“ в литературно събитие, което заслужава внимание.