Резултати от V Национален литературен конкурс „Истински неща“ 2026 г.

ПРОТОКОЛ

за класиране в V Национален литературен конкурс „Истински неща“ 2026 г.

В Деня на приятелството отбелязваме силата на човешките връзки, споделените мечти и творческото сътрудничество. Именно тези ценности стоят в основата на конкурса „Истински неща“, който тази година ни поведе през лабиринт от приключения, изпълнен с въображение, загадки и откривателски дух.

В тазгодишното издание имахме удоволствието да прочетем 146 творби, изпратени от автори на различни възрасти. Текстовете впечатлиха с въображение, емоция и разнообразие – от поетични гатанки и римувани игри до сложни квест‑приключения в разкази и приказки, изпълнени с логически загадки и символика.

Основната цел на конкурса беше да насърчи мисленето, наблюдението и творческото решаване на задачи, затова оценявахме не само литературните качества, но и способността на авторите да изграждат загадкови ситуации, логически предизвикателства и интерактивни моменти, които ангажират читателя, създавайки усещане за участие в развитието на сюжета.

Творбите бяха разгледани внимателно. Работихме по следните критерии: приключенски елемент, наличие на загадки, логическо мислене, участие на читателя, оригиналност и въображение, език и стил, като особено внимание беше отделено на пълното съответствие на творбите с възрастовите групи и с тематичния профил на конкурса – литература за деца и младежи.

Докато четяхме, се почувствахме едновременно като археолози, които разкриват древни тайни, и като деца, тичащи след светулки в тъмното – с онова особено вълнение, което носи само истинското откривателство.

А отговорите на загадките, които намерихме по пътя, ще откриете в сборника, който предстои да излезе от печат.

Текстовете, които най‑успешно съчетават приключение, загадки и логическо мислене, бяха избрани да бъдат включени в сборника „Лабиринт от приключения“, за който ще ви разкажем в следваща публикация. Макар да е насочен към деца над 3 години, неговите загадки и приключения обещават да се превърнат в забавно предизвикателство и за порасналите читатели, защото „Лабиринт от приключения“ е за всички, които все още умеят да се удивляват, да търсят отговори и да носят в себе си сърцето на дете.

След обсъждане и оценяване по утвърдените критерии, класирахме участниците както следва:

I. РАЗДЕЛ ПРОЗА

Първа възрастова група – до 18 години

Първо място: Любена Марио Антониева, 16 години, гр. Враца – „Пазителят на Шепота“

и Елинор Марио Антониева, 16 г. гр. Враца – „Ключът на ветровете“

Второ място: Дария Тодорова Георгиева, 17 г., гр. Бургас – „Кодът на мастилените сенки“

Трето място: Явор Светлозар Стефанов, 11 г., гр. Габрово – „Ел Джинни“

Втора възрастова група, над 18 години:

Първо място: Василка Дойчева, гр. Асеновград – „Лабиринтът на стария буквар“

Второ място: Андрей Андреев, с. Гроздьово – „Тайните на градския часовник“

Трето място: Мариана Георгиева Тухчиева, гр. Панагюрище – „Пътеката на сиянието“

Поощрителна награда: Марияна Маринова за „Приключенията на понито Дечи в тайнствената гора“

и Стефка Павлова за „Подарък за Зайко“

II. РАЗДЕЛ ПОЕЗИЯ

Първо място: Радка Илчева, гр. Бургас за „Наивният Ежко“

Второ място: Поля Иванова Цолова, гр. Луковит за „2 + 2 = 5 (едно наум за доброто)“

Трето място: Албена Иванова, гр. София за „Дива кралица“

Поощрителна награда: Диляна Йорданова Георгиева, гр. Варна за „Лабиринт от изгубени думи“

III. СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ

Специална награда „Пазител на фолклора“ – присъжда се на Станимира Давидова за „Фолклорен лабиринт“ – грамота и книги от ИК „Многоточие“

Специална награда „Най малък разказвач с почетно отличие за съавторство“ за приказката „Делия и изгубеният рог“ – присъжда се на Лора Стефанова Колчева, 3 г., и Десислава Минчева Колчева – грамота и книги от ИК „Многоточие“

*Всички грамоти са в електронен формат и ще бъдат изпратени на посочените от участниците имейл адреси.

*В духа на подкрепа към автори, журито присъди и допълнителни поощрителни награди – ваучери за намаление на книги, както и възможност за издаване на авторски книги на преференциални цени. Част от участниците ще получат тези специални отличия.

IV. АВТОРИ и произведения, включени в сборника „ЛАБИРИНТ ОТ ПРИКЛЮЧЕНИЯ“:

Албена Тодорова Иванова, гр. София – Дива кралица

Ангелина Иванова Михайлова, гр. София – Загадка

Андрей Руменов Андреев, с. Гроздьово – Тайните на градския часовник

Андриана Ангелова Йончовска, 6. клас, гр. Мездра – Лабиринтът на котешките тайни

Божидар Руменов Ангелов, 5. клас, гр. Мездра – Пътят, който избираш

Валентинос Иванов, 5. Клас, гр. Мездра – Тайната на последната врата

Валерия Георгиева Симеонова, гр. Русе – Шепотът на живата вода

Василка Георгиева Дойчева, гр. Пловдив – Лабиринтът на стария буквар

Велимир Красимиров Тодоров, 17 г., гр. Сливен – Старинки благинки: лабиринтът на паметта

Велина Здравкова Ганева, 16 години, гр. Дряново – Ключът на стария часовник

Виолета Стоянова Колева, гр. Пловдив – Гатанки и рими

Галена Върбева, гр. Шумен – Сънят на Марти

Дарина Илиева Цветкова, с. Зверино – Пемперуга

Дария Тодорова Георгиева,17 г., гр. Бургас – Кодът на мастилените сенки

Десислава Даниелова Кехайова, 17 г. – гр. Мадан – Познай пътя

Дилия Даскалова, гр. Бургас – Отгатнете и попълнете

Диляна Делчева Тодорова, гр. Димитровград – Гатанка за годишните времена

Диляна Йорданова Георгиева, гр. Варна – Лабиринт от изгубени думи

Димитричка Кирилова Андреева, с. Гроздьово – Една мрежа – два свята

Димитър Колев Димитров, 7 г., с. Съдиево – Кой съм аз?

Елена Рангелова, гр. Пловдив – Героят на безброй пътеки

Елеонора Иванова Паунова, 10 г. гр. Стара Загора – Писмо от Душата ми

Елинор Марио Антониева, 16 г., гр. Враца – Ключът на ветровете

Елисей Севдалинов Маринов, 17 г., гр. Сандански – Тайната врата

Емануела Аниславова Иванова, 13 г., гр. Монтана – Невероятните приключения на Джон Джаксън

Емилия Емилова Манасиева 13 г., гр. Пловдив – Замъкът на магията

Емилия Станева Василева, гр. Плевен – Седемте реликви

Звезделина (Лин) Младенова Лазарова, гр. София – Нушка Храбрушка и врабчето Смелчо

Ивайла Иванова, 1 клас, гр. Луковит – Тайната карта

Ивайло Венциславов Велков, 6. Клас, гр. Мездра – Формулата на изхода

Йованин Атанасов Петков, 16 г. – Шепотът на седмата врата

Калояна Страцимир Тинчева, 13 г., гр. Габрово – Пухче в буркан

Кристина Милчева Тотева, гр. Севлиево – Съкровището

Кристиян К. Петков, 5. клас, гр. Мездра – Лабиринтът на изгубеното време

Кристиян Калинов Панов, 6. клас, гр. Мездра – Последният въпрос

Кръстю Гошев Мушкаров, гр. София – Тримата мечтатели

Лора Стефанова Колчева, 3 г. и Десислава Минчева Колчева, гр. Пловдив – Делия и изгубеният рог

Любена Марио Антониева, 16 г., гр. Враца, Пазителите на Шепота

Мадлена Георгиева Борисова, гр. Берковица – Приказна тетрадка

Мариана Георгиева Тухчиева, гр. Панагюрище – Пътеката на сиянието

Марио Диянов Иванов, 9 г., гр. Сливен – Истински приятели

Мария Василева Панайотова, 8.клас, гр. Сливен – Тайната на старата къща

Марияна Маринова Петкова, гр. София – Приключенията на понито Дечи в тайнствената гора

Мая Божидарова Дачева-Кръстева, с. Лозен – Загубените очила

Милена Христова Зънзова – Лабиринт в читалището

Милка Маринова Николова, гр. Търговище – Тайната на мазето

Михаела Михайлова Радева , 9.клас, гр. Сливен – Когато угаснат екраните

Наделина Василева Цветкова, гр. Плевен – Мастиленият лабиринт

Никол Иванова Иванова, гр. Велико Търново – Самовила

Никол Харлен Христова, 15 г., гр. Русе – Лабиринтът на живите загадки

Никола Николаев Бонев – 6. клас, гр. Мездра – Силата, която избираш

Пенка Иванова Тодорова, гр. Казанлък – Приятели

Петър Руменов Ангелов, 5. клас, гр. Мездра – Играта, която не се печели

Пламена Петкова, 6. Клас, гр. Мездра – Лабиринтът на точните избори

Поля Иванова Цолова, гр. Луковит – 2 + 2 = 5 (едно наум за доброто)

Преслав Калинов Петков, 5 клас, гр. Мездра - Стъпкит, които не се връщат

Радка Илчева, гр. Бургас – Наивният Ежко

Радка Маринова Люлякова, гр. Пловдив – Имам право

Румяна Рангелова, гр. София – Сладолед

Самуил Севдалинов Маринов, 17 г., гр. Сандански – Седемте възела на ореха

Станимира Тодорова Давидова, гр. Самоков – Фолклорен лабиринт

Стефка Павлова Йоргова, гр. Белене – Подарък за Зайко

Стефка Тодорова Николова, гр. Котел – По дирите на кучето

Стойка Маринова – Гладен Мишо

Тодорка Пенева Симеонова, гр. Бургас – Веселба в гората

Тонка Янакиева Янакиева, гр. Бургас – Пречистваща белота

Фая Вескова Гератлиева, гр. Казанлък – Лили, която сбъдва мечти

Хаджер Хюсеин Мустафа, 16 г., Домът на изгубените загадки

Христина Иванова Гложенска, гр. Плевен – Рожден ден в библиотеката

Християн Христов Вутов, 5. клас, гр. Мездра – Как се изгубих… и почти не исках да изляза

Цвета Николова Златанова, Бургас – Пицата на Лора

Цветомир Красимиров Иванов, 5. клас, гр. Мездра – Най-странният лабиринт

Явор Светлозар Стефанов, 11. гр. Габрово – Ел Джинни

9.06.2026 г. ИК "Многоточие"

гр. София

 

 

 

 

На крилете на буквите: „Врабчово сърчице“ от Румяна Рангелова каца в празника на словото

Само след броени дни, в навечерието на 24 май, ще се появи една книга, която носи със себе си не само рими и приключения, а топлина, светлина и онзи особен трепет, който само детската поезия може да събуди. 

„Врабчово сърчице“ е стихосбирка, съчетаваща приключения в рими, загадки, илюстрации и любопитни факти за врабчетата. Дебютната книга на Румяна Рангелова пристига точно в най‑светлия български празник, за да напомни, че любовта към думите започва от детството, а добротата е първият език, който всяко дете научава.

Стихотворенията следват естествения ритъм на порастването – от първото излюпване в топлото гнездо, през игрите и приятелствата, ученето и мечтите, до смелите постъпки и добрините, които оформят характера. Сезоните се сменят като страници от живота: пролетни открития, летни приключения, есенни размисли, зимни чудеса. Така книгата се превръща в цялостна история – животът на Врабчо, разказан в стихове.

Илюстрациите и предизвикателствата разширяват света на малкия герой, дават му форма, движение и настроение. Детето вижда това, което стихът подсказва – думите оживяват пред очите му, насърчават наблюдателност, мислене, творчество и съпричастност. Това е книга, в която детето участва, открива, създава.

„Врабчово сърчице“ ще расте заедно с децата, ще се препрочита. Книга, която ще стопли много детски ръчички и много родителски сърца. Тя е доказателство, че когато една история е написана с любов, тя намира своя път – и своя читател.

Открихме авторката така, както се открива малко врабче в клоните – неочаквано и светло. Интервюто проведохме сред пролетната зеленина, където буквите, думите и птиците сякаш празнуваха заедно с нас.

 

Как се роди Врабчо – като образ, като характер, като малък герой?

Когато очаквахме раждането на първата ми внучка през 2022 г., от щастие сякаш се носех из облаците. В главата ми сами започнаха да се появяват детски стихчета, като че ли бързаха да бъдат записани. Тогава се появи и Врабчо – гледаше ме едновременно невинно, смело и уверено, сякаш настояваше неговите истории да бъдат първи разказани. Така се събраха приключенията в книгата „Врабчово сърчице“.

 

Кое е най‑важното качество на Врабчо, и защо именно то?

Най‑важното му качество е добротата. Той е състрадателен, отзивчив и мисли повече за другите, отколкото за себе си. Понякога е по детски смешен и предизвиква усмивки, но намеренията му винаги са чисти – да помогне, да зарадва, да направи добро.

 

Коя добродетел стои в основата на книгата – смелост, доброта, любопитство или нещо друго?

В книгата присъстват много добродетели. Добротата върви редом със смелостта, защото често, за да бъдеш добър, трябва да бъдеш и смел – да защитиш по‑слабия, да помогнеш на нуждаещия се, да преодолееш собствените си страхове.

Говори се за обич и грижовност към близките, към семейството, към всичко, което ни заобикаля.

А с любопитство Врабчо открива света, не се страхува от непознатото и винаги е добронамерен.

 

Има ли момент, вдъхновен пряко от Вашето детство?

Може да се каже, че съм израснала заедно с врабчетата.

Родена съм във високопланинското родопско село Мугла, където зимите бяха дълги и тежки. Снегът се задържаше с месеци. Всяка зима слагахме хранилка за птиците. Сутрин майка първо нея разчистваше и зареждаше с храна.

Освен врабчета идваха синигери и чинки. Седях зад заскрежения прозорец, не смеех да мръдна, за да не ги изплаша. Помня боричкането им, врявата, онова бойно, но радостно чуруликане, което се е запечатало в сърцето ми.

И до днес, когато в големия град видя врабче, спирам, за да му се порадвам.

 

Какво дете бяхте, и има ли нещо от Вас във Врабчо?

Да, и аз като Врабчо бях отгледана с много обич от мама и татко. Имах и кака, и батко.

Като най‑малка в семейството бях много специална, всички се грижеха за мен и участваха в игрите ми. Бях палава, но и любознателна. Постоянно карах близките си да ми четат приказки. Знаех цели книги наизуст и се преструвах, че ги чета, дори знаех на коя страница се сменя текстът.

Също като Врабчо исках да покажа, че макар да съм малка, знам и мога много.

Имах прекрасно детство – с приятели, с които бяхме като врабчово ято. Играехме от сутрин до вечер, измисляхме приключения, правехме представления, дори издавахме ръкописен вестник.

Играехме, мечтаехме и вярвахме в чудеса – както всички деца.

 

Ако Врабчо беше истинско дете, какво бихте му казали?

Да бъде себе си. Макар че времето не е за врабци, да пази смелото и добро сърчице – то е най‑голямата му защита.

 

А какво е най‑трудното в писането за деца?

Всяка дума трябва да бъде премерена. Писането за деца е огромна отговорност – детските сърца са открити и чисти, приемат всичко за истина.

 

Какво Ви вдъхновява най‑много – природата, децата, спомените, ежедневието?

Децата. Всяка детска усмивка, всеки поглед.

Всяко дете е една вселена. И трябва да направим така, че когато пораснат, да запазят в себе си детското и чистото, за да живеем в по‑добър свят.

 

Какво искате да развият децата чрез загадките в книгата?

Чрез загадките децата не просто мислят, а започват да мечтаят активно – да търсят решения, да създават свои светове, да вярват, че добрите постъпки могат да променят реалността. Така играта се превръща в първа стъпка към съпричастност и творчество.

 

Ако Врабчо трябваше да измисли загадка за 24 май, каква щеше да бъде тя?

„Мили деца, може ли да познаете колко букви има моята врабчова азбука?

С нея се изписват: чик‑чирик, чурулик, а също и джив‑джив, джив.“

 

Какво Ви кара да пишете за деца – нужда, радост, мисия?

Започнах от радост, но вече го приемам като мисия.

Децата са нашето бъдеще – казваме го често, но трябва и да вложим сили, за да изградим в тях добродетелите, които искаме да видим в света. Да изградиш човек е мисия.

 

Кой сезон от книгата е най‑близък до сърцето Ви?

В книгата не мога да избера, но в живота – зимата. Тогава врабчетата имат най‑голяма нужда от помощ. Нека не ги забравяме в студените дни, всеки от нас може да се погрижи за тях. Иначе ще ги изгубим.

 

Какво е „врабчово сърчице“ за Вас – като символ, чувство, послание?

Малко сърчице, което обича целия свят.

То е символ на чистата доброта – онази, която не се нуждае от големи думи, а се проявява в малките жестове. Врабчовото сърчице е топло, смело и живо, то тупти във всеки, който вярва, че доброто може да промени света, дори когато е съвсем малко.

То е напомняне, че сърцето има криле и че с тях можем да достигнем до другите, както Врабчо достига до всяко дете със своето чик‑чирик добро утро.

 

Ако Врабчо можеше да измисли свой празник, какъв щеше да бъде той?

Първа пролет – когато става топло, има повече храна и започват приключенията, а не борбата за оцеляване.

Това е денят, в който светът се събужда, а малките криле отново се осмеляват да мечтаят. За Врабчо това би бил празник на новото начало – на надеждата, на смелостта да разпериш криле след трудна зима и да полетиш към всичко, което предстои. Празник, в който всяко дете да си спомни, че и най‑малките сърца могат да носят големи пролетни чудеса.

 

Ако можехте да подарите една дума на всяко дете за 24 май и Деня на детето, коя би била тя?

Усмивка.

Усмивката е малка дума, но носи огромна сила – тя отваря сърца, стопля дни и прави света по‑светъл. Подарена на дете, тя се превръща в кураж, вяра и надежда. Усмивката е първият език, който всички разбираме, и най‑красивият подарък, който можем да дадем – без повод, без условия, просто от сърце.

 

Коя буква от азбуката най‑много прилича на Врабчо и защо?

Буквата Ч – с нея започват чик‑чирик и чурулик, най‑красивият за него език. Това е буквата на неговите първи думи, на първите му песни, на първите му чудеса. В нея се крият чуруликане, чудо, чистота, чувство, честност – все думи, които описват Врабчо и неговия свят.

 

Какво „врабчово“ пожелание бихте отправили към малките читатели?

Да имат криле за големи мечти и сърца, пълни с доброта – като Врабчо.

И още – да не се страхуват да полетят, дори когато изглеждат малки. Да вярват, че всяко добро дело е като перце, което прави крилете им по‑силни. Да пазят любопитството си, да слушат песните на света и да добавят към тях своя собствен чик‑чирик – смел, светъл и истински.

И понеже всяко дете има своя собствен език на чудесата, а Врабчо своя чик‑чирик свят, нека да завършим с едно стихотворение, което най‑добре събира в себе си духа на празника. „Читанка“ е малка песен за буквите, за първите думи и за радостта да откриваш света чрез езика. Послание, което звучи особено светло в дните около 24 май и Деня на детето – празници на усмивките, на любопитството и на малките сърца, които учат най‑красивия език: езика на добротата.

 

Читанка

 

Врабчо си читанка има,

буква Ч му е любима.

Няма как да чик-чирика,

ако няма Ч в езика.

 

С чик-чирик той вика мама.

С чик-чирик той вдига врява.

По разцъфналите клони

с чик-чирик другари гони.

 

А как сладко чурулика,

ятото като го вика.

Чик-чирик и чурулик –

най-красивият език!

 

Интервю на Ивелина Цветкова

 

 

 

 

 

Може да заявите книгата с послание и автограф тук:

 https://www.facebook.com/rumiana.antimova