Интервю на ИК „Многоточие“
Таня Мариянова Тодорова е от гр. Горна Оряховица, автор на детската приказка „Пухолинки“ – история, в която въображението, добротата и приятелството се преплитат в един пъстър свят от малки необикновени създания.
Освен като автор, тя се изявява и като творец на ръчно изработени фигурки от вълна чрез техниката плъстене. Именно тази любов към вълната и създаването на малки вълнени същества вдъхновява приказния свят на „Пухолинки“.
В центъра на историята е майсторката Бримка, която създава осем неповторими герои – Пухла, Рижко, Бодльо, Бруно, Пипа, Лили, Звънче и Очилко. Всеки от тях има свой характер, свои малки слабости и голямо сърце.
По време на своето приключение героите откриват колко важни са приятелството, взаимопомощта, приемането на различията и смелостта да направиш първата крачка.
„Пухолинки“ е не само приказка за четене, но и покана към децата да опознаят света на ръчната изработка, да открият тайните на вълната и да създадат свои собствени приказни герои.
С книгата авторката отправя послание към малки и големи: за приятелството няма възраст, а чудесата започват там, където има въображение и обич.
Днес ви срещаме с Таня Тодорова на едно специално място – нейната творческа вселена, Работилницата на Бримка.
Как се роди идеята за „Пухолинки“? Имаше ли конкретен момент, в който усетихте, че тези малки създания заслужават собствена приказка?
„Пухолинки“ се родиха от една красива идея – че всяко ръчно създадено създание може да носи своя душа, характер и история. Когато изработвам фигурки от вълна, винаги си представям, че всяка от тях има собствен свят, свои мечти и дори малки странности.
Постепенно започнах да си задавам въпроса: Ами ако тези малки създания можеха да говорят? Какво щяха да си разказват? Какви приключения щяха да преживяват?
Така се появи Гората на хилядите желания, работилничката на Бримка и цялата компания от осем Пухолинки.
Защо избрахте името „Пухолинки“? Какво се крие зад тази толкова нежна и запомняща се дума?
Исках името да звучи пухкаво, весело, мило и малко вълшебно. Да предизвиква усмивка още преди човек да е отворил книгата.
„Пухолинки“ съчетава усещането за мекота и нежност с представата за малки същества, които носят светлина в живота ни. За мен това са малки приятели, които идват не само да бъдат обичани, а и да ни напомнят колко хубаво е да обичаме.
В приказката главната майсторка е Бримка. Колко от Вас самата има в този образ?
Мисля, че доста! Бримка е моето приказно отражение в света на Пухолинките. Тя обича да създава, да вдъхва живот на вълната и да превръща малките идеи в нещо истинско.
В нея има моята любов към ръчната работа, търпението, въображението и желанието да подарявам радост. Разбира се, тя има и една особена приказна мъдрост, която ми се иска всички ние да притежаваме малко повече.
Осем са Пухолинките в приказката, но всяка има различен характер. Коя от тях Ви е най-близка и защо?
Това е много труден въпрос! Във всяка от тях има по нещо, което обичам.
Пухла ми напомня колко важно е да запазим любопитството си. Рижко ме кара да се усмихвам с неговите планове и самоувереност. Лили носи онази нежност, от която всички имаме нужда, а Очилко ни напомня, че дори мъдрите понякога могат да забравят къде са оставили очилата си.
Не бих могла да избера само една. Мисля, че съм вложила частица от себе си във всяка.
В приказката има много хумор, забавни реплики и неочаквани ситуации. Лесно ли се създават такива герои?
Понякога най-забавните моменти се появяват съвсем спонтанно. Просто си представям героите в дадена ситуация и започвам да си мисля как биха реагирали.
Бруно например е убеден, че медът решава почти всички житейски проблеми. Рижко винаги има план, но невинаги мисли за последствията. А Пухла има толкова много въпроси, че понякога ми се струва, че самата тя не може да ги настигне!
Обичам героите ми да не бъдат съвършени. Именно техните малки слабости ги правят истински и близки до читателите.
Зад приказните приключения се крият теми като приятелството, самотата, приемането и смелостта. Кое послание искате да остане в сърцата на малките читатели?
Най-много бих искала децата да разберат, че всеки е ценен точно такъв, какъвто е.
Не е необходимо да бъдем еднакви, за да бъдем приятели. Не е нужно да сме най-смелите, най-красивите или най-умните. Всеки има своите силни страни, но и своите страхове и притеснения.
Историята на Мая и Мъгливко – други герои в приказката – показва, че понякога зад тъгата и привидната строгост се крие просто едно същество, което има нужда от приятел.
Защо избрахте темата за забравените желания? Не е ли това послание, което се отнася и за възрастните?
Абсолютно! Според мен възрастните понякога забравяме да мечтаем повече от децата.
С времето започваме да мислим за задължения, проблеми и ежедневни задачи и понякога оставяме собствените си желания на заден план.
Исках чрез Долината на забравените желания да напомня, че мечтите заслужават внимание. Дори когато не знаем как да ги осъществим, не бива да преставаме да вярваме в тях.
Може би точно затова „Пухолинки“ е приказка не само за деца.
Освен автор на приказката, Вие сте и майстор на ръчно изработени фигурки от вълна. Как открихте света на плъстенето?
Срещата ми с плъстенето беше среща с един изключително красив и вдъхновяващ начин да създаваш с ръцете си.
Вълната е толкова мек и непретенциозен материал, но когато започнеш да работиш с нея, разбираш колко много възможности крие.
Постепенно се увлякох по това как от едно обикновено кълбо вълна може да се появи малко животинче с изразителни очички, характер и собствено излъчване.
За мен това е не само занаят, а начин да изразявам въображението си.
Какво всъщност представлява плъстенето и как от шепа мека вълна се появява фигурка?
Плъстенето е техника, при която вълнените влакна се свързват и уплътняват, докато придобият желаната форма.
При техниката иглонабиване използвам специални игли с малки назъбвания. С многократни внимателни движения те преплитат влакната и постепенно ги уплътняват.
Започвам от основната форма, след това оформям главата, тялото, крайниците и всички малки детайли. Добавям цветове, ушички, муцунка и очички.
Така малко по малко вълната започва да прилича на животинче. Идва момент, в който поглеждаш фигурката и вече не виждаш само материал, а малко създание с характер.
Колко време отнема изработването на една Пухолинка? Може ли да се каже, че всяка фигурка има своя собствена история още преди да бъде завършена?
Всяка фигурка е различна и времето за изработка зависи от размера, сложността и детайлите.
Някои са по-лесни и се оформят сравнително бързо, докато други изискват много повече внимание и търпение.
Но най-интересното е, че фигурката започва да има своя история още докато я създавам. Понякога първо си представям животинчето, друг път започвам с определен цвят или форма и постепенно характерът му сам се разкрива.
Най-хубавият момент е, когато завърша последния детайл и усетя, че вече съм създала нещо неповторимо.
Кое е най-трудното в изработването на малките фигурки – формата, изражението или онзи невидим характер, който ги прави специални?
Мисля, че най-голямото предизвикателство е да уловиш изражението.
Можеш да направиш много красиво животинче, но понякога е достатъчно съвсем малко отклонение в очичките, муцунката или ушичките, за да се промени цялото му излъчване.
Искам всяка фигурка да има своя индивидуалност. Една да изглежда любопитна, друга малко засрамена, трета весела и палавa.
За мен именно тези дребни детайли превръщат ръчната изработка в изкуство.
Казвате, че няма две напълно еднакви Пухолинки. Това ли е най-голямото предимство на ръчната изработка пред машинното производство?
Да, точно така. Когато изработваш нещо на ръка, във всяко изделие остава нещо индивидуално.
Дори да следвам един и същ модел, никога не се получават две напълно еднакви фигурки. Едната може да има малко по-наклонено ушенце, другата – по-пухкава опашка.
За мен това не са несъвършенства, а част от чара на ръчната изработка.
Има ли фигурка, с която сте се разделили особено трудно, когато е дошло времето да отпътува към своя нов собственик?
Когато вложиш много време, внимание и емоция в една фигурка, неизбежно се привързваш към нея.
Понякога, когато я завърша, ми се иска още малко да остане в работилничката ми. Но след това идва хубавото усещане, че тя ще зарадва някого и ще стане част от неговия свят.
Тогава разбирам, че работата ми продължава в усмивката на човека, който получава своето малко вълнено приятелче.
В книгата Бримка създава Пухолинките с вълшебна игла. В действителност използвате специални игли за плъстене. Има ли нещо общо между приказната и истинската работилничка?
Има много общо! Разбира се, в моята истинска работилничка няма игла от лунен лъч, нито кутия с човешки добрини, но има цветна вълна, специални игли, много инструменти и още повече въображение.
Бримка е приказният образ на това, което правя в действителността. Само че в приказката съм си позволила да добавя малко повече магия.
А може би магията всъщност съществува и в истинската работа – в момента, когато от безформена вълна се появи нещо красиво.
Вече предстоят срещи с деца в училища и детски градини. Какво очаквате от тези срещи?
Очаквам ги с огромно вълнение! За мен ще бъде много специално да се срещна с децата, да им прочета откъси от приказката и да поговорим за нейните герои.
Децата имат невероятно въображение и задават въпроси, за които възрастните невинаги се сещаме.
Искам тези срещи да бъдат истинско приключение, в което заедно ще пътуваме до Гората на хилядите желания.
Кой герой според Вас ще спечели най-много детски сърца?
Предполагам, че Рижко и Бруно ще предизвикат много смях. Пухла вероятно ще спечели любопитните деца, а Лили – онези, които обичат да се грижат за другите.
Но не бих искала да предсказвам. Много ми е интересно да разбера кое дете с коя Пухолинка ще се разпознае.
Всяко дете е различно и вярвам, че всяко ще открие своя любимец.
Ще могат ли децата да видят как се ражда една Пухолинка от вълна?
Много бих искала да им покажа този процес! Смятам, че е изключително интересно за децата да видят как от малко количество цветна вълна постепенно се оформя животинче.
Когато наблюдават ръчната изработка, те разбират колко много търпение, сръчност и внимание се крият зад едно малко изделие.
Надявам се да успея да им покажа различните етапи от създаването на фигурките и да ги насърча сами да измислят свои приказни герои.
Какво бихте искали децата да отнесат със себе си след срещата с Вас – освен спомена за една хубава приказка?
Бих искала да отнесат усещането, че всеки от тях може да създава, да мечтае и да бъде добър приятел.
Искам да разберат, че не е необходимо да бъдат най-добрите във всичко. Достатъчно е да бъдат себе си, да не се страхуват да опитват и да се отнасят с внимание към хората около тях.
А ако след срещата някое дете реши да нарисува своя Пухолинка или да измисли собствена приказка, ще бъда истински щастлива.
Ако имахте възможност да подарите една истинска Пухолинка на някого от Вашето детство, на кого бихте я подарили и защо?
Бих я подарила на малкото момиче, което съм била някога. Бих искала да му кажа да не губи любопитството си, да не спира да мечтае и да не се страхува да създава свои светове.
Може би бих избрала Лили, защото понякога всички имаме нужда от някого, който просто да ни прегърне и да ни напомни, че не сме сами.
Ако една от Пухолинките оживееше и можеше да Ви помага в работилничката, коя бихте избрали и с какво бихте ѝ поверили да се занимава?
Определено Пипа! Тя е толкова сръчна, наблюдателна и находчива, че сигурно ще намира всички изгубени копчета, игли и малки детайли.
Разбира се, Бруно също би бил добре дошъл, но се опасявам, че ще трябва да заключвам меда!
На снимката: Бруно, изработен от вълна
Какво следва за Пухолинките? Ще има ли нови приключения?
Надявам се това да е само началото! Светът на Пухолинките е голям и има още много истории, които могат да бъдат разказани.
Всяка от тях има свой характер, мечти и своите тайни. А щом Бримка продължава да създава нови приятели, със сигурност ще има още много поводи за приключения.
Не искам да издавам всичко предварително, но вярвам, че читателите тепърва ще откриват нови страни на този свят.
Ако трябва да завършите интервюто с едно послание към всички читатели, какво би било то?
Бих искала да кажа на всички деца и възрастни: не спирайте да мечтаете, не се страхувайте да бъдете различни и не забравяйте да бъдете добри един към друг.
Понякога най-големите чудеса се случват съвсем тихо – в една усмивка, в една прегръдка или в малко пухкаво приятелче, създадено с обич.
А ако някъде в сърцето си все още пазите място за вълшебства, значи вече сте част от света на Пухолинките!
Можете да последвате страницата Работилницата на Бримка, където ще се запознаете и с героите от приказката, изработени от Таня Тодорова.
За да заявите книгата или в комплект с ръчно изработени вълнени приятели, пишете в лично съобщение тук:
https://www.facebook.com/profile.php?id=61596468119435