Разговор с Албена Иванова – за морето, поезията и любовта

                                                                                 Интервю на Ивелина Цветкова

Някои срещи започват с чаша топъл чай, но много скоро разговорът отвежда далеч отвъд уюта на дома – към морски брегове, спомени, любими хора и светове, сътворени от думи. Така започна и моят разговор с Албена Иванова в днешния есенен ден, в който навън сезонът напомня за себе си, а топлината на дома предразполага към споделяне.

Автор, за когото поезията е много повече от начин да изрази чувствата си – тя е пристан, отдушник и пространство за свобода. Морето присъства в думите ѝ като жив събеседник, а любовта преминава през страниците на книгите ѝ в многобройните си измерения.

Поводът за нашата среща са двете най-нови стихосбирки на Албена – „Морето – моят втори дом“ и „В атмосфера на Любов“, които наскоро излязоха от печат. Две книги, които разкриват различни страни от нейния вътрешен свят и ни доближават до онова, което я вдъхновява, вълнува и прави поезията ѝ толкова лична.

Албена Иванова е част от Авторска общност „Многоточие“. За мен, като издател и редактор на всичките ѝ книги, тази среща беше не просто продължение на съвместната ни работа, а възможност да опозная Албена още по-добре – отвъд написаното, чрез нейните лични спомени, мисли и откровения. А сега ви каня да се докоснете до света на Албена – такъв, какъвто го разкрива самата тя: чрез спомени, откровения и думи, изпълнени с чувство.

Кога разбрахте, че думите са Вашият дом – а не просто средство за изразяване?

Разбрах го много отдавна, още дванайсетгодишна, когато поезията стана мое пристанище и място, където изливам на воля чувствата си, а това ме зарежда максимално и ме лекува на високо ниво. Просто в един момент думите се превърнаха в мой отдушник и балсам за душата ми. Оттогава във всеки един момент от моя живот – добър или лош – аз не спирам да преоткривам себе си и да се наслаждавам на постигнатите резултати. Резултати най-вече за мен самата, които ме оформят като човек и индивид.

Какво означава за Вас да имате „втори дом“ в морето – и кога за първи път го почувствахте така.

Първите години от живота си прекарах до морето и съм закърмена с неговата магия и невероятна близост със собствената ми душа. На морския бряг аз мога да си почивам от напрегнатото ежедневие, да се наслаждавам на морската природа и на въздуха около мен или просто да съзерцавам вълните и чайките, което ми доставя неописуемо удоволствие и вътрешна радост. Морето е мой събеседник и приятел. Там мога да изплача мъката си, да освободя тялото си от натрупаната лоша енергия и да се почувствам отново жизнена и щастлива. Все едно съм се поляла със светена вода и съм готова отново да приема предизвикателствата на живота с цялата им абсурдност и тежест понякога. Морето за мен е стимул за живот и ме зарежда с обич и вдъхновение.

Какво Ви дава морето, което сушата не може?

Морето ми дава свобода. Освобождава ме от болките и проблемите ми. Кара душата ми да ликува, както при среща с приятел, на когото много държа. Невъзможно е да не го обичаш и да не го чувстваш близко. То е необятната сила, от която имаме нужда, за да се чувстваме пълноценни и щастливи. Даваш любов и получаваш любов. В това отношение успехът ти е гарантиран и сигурен, ако наистина обичаш морето.

Има ли стихотворение в книгата „Морето – моят втори дом“, което е родено буквално от вълна – от звук, от мирис, от бриз?

Има. И то не едно. Много от стихотворенията в четвъртата ми книга „Морето – моят втори дом“ са създадени буквално на морския бряг, сред грохота на морските вълни. Например „Буря в морето“, „Морски фар“, „То, морето“, „Тайната на морето“, „Морска идилия“ и много други.

Ето откъс от четвъртия дял на книгата „Морски фар“:

Понякога не спираш да живееш

в песъчинка, в части от небе.

Огънят гори в жарта запален

и превръща те... в море.

Какво Ви променя повече – болката или радостта?

Болката, разбира се. Тя изважда в човека всичко натрупано и стаено дълбоко в сърцето и го кара да промени светогледа си, възприятията си, понякога и начина си на живот. Тя е мощен трансформатор и ваятел. След нея не си същият човек и ако сам си извадиш необходимите поуки и поемеш отговорност за бъдещето си, със сигурност ще станеш по-добрата версия на себе си. Зависи от твоя вътрешен подход и начин на възприятие. А радостта – тя е естествено състояние на духа и няма какво толкова да променя в тебе. Човек е създаден, за да бъде щастлив. Въпросът е доколко ще съумее да остане такъв в живота си, защото и за това се изискват усилия, и то немалки.

Кой човек Ви е дал най-много думи и вдъхновение?

Не бих казала, че е един човек. Всички хора, които срещам в живота си, по някакъв начин ме мотивират и вдъхновяват, но най-много децата ми. Семейството, родителите, приятелите, близките ми хора – също. Това са хората, които са изиграли важна роля за формирането ми като характер и човек. Хората, свързани с корените ми и с най-ранните години от моя живот.

Тази книга е дългоочаквана. Екипът ни усети приятно вълнение, което буквално се прехвърли в редакцията ни и задвижи всичко на мига. Прегърнахме широко идеята за книгата. Какво научихте за себе си, докато сбъдвахте тази мечта?

Да, наистина книгата е очаквана от много дълго време. Стиховете в нея са събирани с години и писани на листчета, с химикал. Петя Дубарова е моя любима поетеса още от двайсетгодишна, когато прочетох книгата на Веселин Андреев „Най-синьото вълшебство“ и се влюбих в нейните стихове. Няма годишнина на Петя, рожден ден или какъвто и да е друг повод, по който аз да не съм ѝ посвещавала стих. Просто винаги, когато се сетя или просто разсъждавам наум за нея, съм писала по едно стихотворение. Понякога се улавях, че мислено разговарям с нея като със своя по-голяма сестра или приятелка. Така любовта ми към нея с годините ставаше все по-голяма и в един момент се роди и идеята за написването на тази книга. Реших да събера на едно място всички тези душевни красоти и изповеди, създадени от мен и посветени на великата поетеса. А Петя Дубарова наистина е голяма и велика, независимо че е напуснала живота толкова млада. Нейното литературно наследство е впечатляващо за крехките ѝ 17 години.

Какво Ви свързва с Петя Дубарова най-силно – морето, свободата, искреността?

Свързват ме и трите неща, взети заедно. Морето – защото него го чувствам като втори дом. Свободата – защото поетът се нуждае от свобода и пространство, за да може да твори. А искреността – тя е основен фактор в моята поезия, аз всичко създавам от душа и сърце. Според мен не може да съществува истинска и силна поезия, ако не си искрен на белия лист от началото до края. Така и творбите ти стигат по-бързо до читателя и ефектът от творбата е много по-голям. Може да не пишеш от първо лице, да не разказваш лична история, но със сигурност нещо трябва да те е докоснало дълбоко и да е минало през сърцето ти. Емоцията е на първо място в поезията. Без емоция – няма рима, няма стих, няма съвършенство. Разбира се, тази емоция трябва да бъде култивирана и изваяна по правилния начин, така че да събуди най-топли чувства у читателя.

А ако Петя Дубарова можеше да Ви придружи на брега, за какво бихте говорили? Ако можехте да ѝ зададете един въпрос, какъв би бил той?

Бих разговаряла с нея като с приятелка – за живота, за принципите ѝ, за нейните ежедневни предпочитания в изкуството, модата, в човешките взаимоотношения. Бих искала да опозная малко повече нейния вътрешен свят – какви хора харесва, какви хобита има, кои неща я правят щастлива. На какво държи най-много в живота си, кое не може да приеме и не би се съгласила да направлява живота ѝ.

Въпросът, който не ми дава мира вече толкова години и който може би бих ѝ задала, ако имах тази възможност, е защо все пак взе това крайно решение да посегне на живота си? Кое чувство надделя тогава, във фаталния ден, и наклони везните в тази посока? Пределно ясно ми е, че поетите, включително и тя като такава, имат по-изострена и крехка чувствителност, което ги кара да чувстват и да съпреживяват нещата по начин, различен от този на повечето хора, но все пак?

Какво според Вас е най-голямото наследство, което тя остави?

Най-голямото наследство от Петя Дубарова са безспорно великолепните ѝ, магични и омайващи стихове за морето, в които тя остави душата си. В тях е и нейната детска, но същевременно толкова мъдра и зряла душа. Нерядко са казвали за нея, че стиховете ѝ не отговарят на годините ѝ и все едно са писани не от дете, а от възрастен човек. Даже когато е изпращала нейни стихове до вестник „Септемврийче“ и списание „Родна реч“, умишлено са увеличавали възрастта ѝ.

Какво е общото между Вашата поезия и вълните?

Общото е, че и тя е неукротима като вълните и понякога доста бурна. Нерядко мислите и вдъхновението ми идват изведнъж, докато се разхождам по улиците, прибирам се от работа или съм тръгнала за някъде. Тогава сядам на някоя пейка или направо в превозното средство и сътворявам поредния си стих. Понеже моята професия е доста интензивна и натоварена понякога, забелязала съм, че покачването на адреналина ми действа вдъхновяващо и стимулиращо. След тежка смяна съм писала най-вдъхновените си и най-истински стихове. Просто нещо се отприщва в мен и се раждат шедьоври.

Да споделим стихотворение от книгата. Кое ще е то и защо избирате да споделите него?

Ще споделя стихотворението „Морски характер“, защото то най-много отговаря на моята душевност и чувствителност. В него съпоставям моя собствен характер с характера на морето, с малко шеговита нотка в него.

Морски характер

 

Духът си да смирявам не обичам.

Все съм потърпевша в хитрините.

В джоба и в очите огън скришом

с магичен пламък на кръвта ми диша.

 

Характерът – трогателна последица

от гордата осанка на дедите ми е.

Препуска той по тънката поледица

на дните ми – обречени наникъде.

 

А аз се движа неритмично по вълните.

До болка мразя да се спотаявам.

Открита съм и пламенна и във съня си.

На любовта си – не изневерявам.

 

Приличам на морето разбушувано,

когато от опасности съм сплашена.

А друг път съм смирена и кротуша,

по детски развълнувана и ваша съм.

Заедно с „Морето – моят втори дом“ излезе от печат и петата Ви стихосбирка. Коя е най-личната дума в книгата „В атмосфера на Любов“, тази, която Ви е било трудно да напишете?

Няма такава дума, която да ми е било трудно да напиша, нито в тази книга, нито въобще. Аз съм открит и естествен човек и думите и темите на писане не ме затрудняват. Напротив, често пиша и изказвам мнение по наболели и сложни теми от социалния живот на обществото ни. Разбира се, в книгата „В атмосфера на Любов“ най-важната дума е любовта във всичките ѝ форми. Тя е посветена на емпатичните и позитивни хора в живота ни.

В книгата читателят ще открие темата за Любовта – към любимия, децата, природата, семейството, приятелите и т.н. Засегната е и темата за човешките взаимоотношения, която е моя любима тема, както и темата за справедливостта и достойнството, за избора на всеки човек в житейския му път и неговото право да го отстоява.

Какво е любовта за Вас – действие, състояние, избор?

Любовта за мен е първо – състояние на духа, второ – самостоятелен избор на душата ми и трето – осъзнато действие на личността ми. Тя е тази, която ме движи напред и ме прави щастлива във всеки един момент от моя живот. За нея живея. За нея съм готова на всичко.

Коя част от характера Ви най-силно присъства в тази книга?

Всеотдайността, обичта ми към хората, способността ми да се поставям на мястото на другия и да влизам в неговата кожа. Вроденото ми чувство за справедливост и зачитане на човешкото достойнство. Оттам и моята непримиримост към лъжата, лицемерието, завистта и омразата. Мога да направя всичко за един човек, на когото държа, но изисквам от него същото и много държа на лоялността и взаимното доверие в отношенията.

Коя болка сте превърнали в лек чрез думите?

Болката по нещо скъпо, което съм изгубила или ми е било отнето по някакъв начин, но все още тая надежда да си го върна рано или късно. Свързано е с човек от семейството, който много обичам. Не спирам да се моля на Бог и да вярвам, че той ще преодолее всички трудности и ще стане отново човекът, който беше!

Пожелайте нещо на читателите.

Пожелавам на моите читатели да не се отказват никога от любовта, колкото и трудна да е тя, и от привилегията да бъдат себе си, защото това е най-голямата и най-трудна победа на духа за едно човешко същество. Подчертавам пак – любовта във всичките ѝ форми. Няма ли любов, няма живот. Тя е двигателят на нашите радости и колелото, което ни движи напред. За да постигнеш нещо – трябва да имаш желание, за да имаш желание – трябва да обичаш и да си готов да преминеш планини. Обичайте се, обичайте и бъдете щастливи! Любовта прави чудеса с човека!

 Снимки: личен архив

 

 

Албена Иванова е родена в София, но морският бряг остава нейната най-силна връзка с детството, спомените и поетичния ѝ свят. Завършила е специалност „Акушерка“ в Медицински колеж – София, а професионалният ѝ път е свързан с грижата за живота и човека – призвание, което естествено се вплита и в чувствителността на нейното творчество.

Пише стихове от ранна възраст, като първите ѝ поетични опити са още от детските години. Важна роля в развитието ѝ като творец има нейната майка – дългогодишен учител по руски и френски език, която първа открива таланта ѝ и я насърчава да следва пътя на словото.

През 2022 г. излиза дебютната ѝ стихосбирка „Докосната“, последвана от „Парче от душа“ (2024) и първата ѝ книга за деца – „Влакче на мечтите“ (2024), отличена с наградата „Книга на годината 2024“ от ИК „Многоточие“ в категория „Поезия за деца“. Новите ѝ стихосбирки „Морето – моят втори дом“ и „В атмосфера на Любов“ продължават този творчески път, в който водещи остават темите за човека, любовта, добротата, паметта и невидимите връзки, които ни свързват.

Албена Иванова има активно присъствие в съвременния литературен живот. Нейни стихове са публикувани в над 60 литературни сборника, алманаси и периодични издания, сред които издания на ИК „Многоточие“,  и други литературни проекти. Участвала е в редица национални и международни конкурси и е носител на отличия с различна тематика – детска, социална, хумористична и патриотична.

През годините нейни творби са включвани в литературни антологии и алманаси на български автори от страната и чужбина, както и в издания, посветени на съвременната българска поезия. Член е на Литературна общност „Многоточие“, на Литературен Клуб „Светулки през ноември“ и на Литературен салон „Витошко лале“ към читалище „Братя Миладинови“ – София .

Творческият ѝ път е тясно свързан с ИК „Многоточие“, където намират своя дом нейните авторски книги и значителна част от литературните ѝ изяви. В лицето на издателството тя открива партньор, който подкрепя развитието ѝ като автор и дава пространство на нейните поетични търсения.

В основата на поезията на Албена Иванова стои вярата, че думите могат да съхраняват преживяното, да събират човешки истории и да създават връзка между автора и читателя.

„Частици щастие“ от Мария Харалампова – поезия, събрала мигове от живота

 Очаквайте скоро „Частици щастие“!

Всяка стихосбирка носи своя особен свят – свят, в който авторът подрежда преживяното, споделя вълненията си и оставя следа от своя поглед към живота. В „Частици щастие“ Мария Харалампова събира стихове, писани през годините, в които личните спомени и чувства се преплитат с красотата на природата, любовта и стремежа към хармония. Това е книга за онези малки и големи преживявания, които придават смисъл на дните ни.

Стихосбирката е изградена от четири поетични цикъла, всеки от които разкрива различни страни от душевния свят на авторката.

„Желания край морето“ ни отвежда към морския бряг – пространство на мечти, копнежи, спомени и съкровени преживявания. Морето е едновременно вдъхновение и отражение на човешките чувства.

„Даровете на сезоните“ събира стихове, в които природният кръговрат се преплита с ритъма на човешкия живот. Всеки сезон носи свое настроение, красота и послание.

„Дъщеря на Луната“ е най-личният и съкровен цикъл, поетично посвещение. В него звучат майчината обич, нежността и вълнението от връзката, която остава завинаги.

„Прераждане“ насочва към вътрешното обновление, надеждата и способността на човека да продължи напред. Това е поетичен поглед към промяната и новото начало.

В цялата стихосбирка природата е жив участник в емоционалния свят на авторката. Морето, сезоните, цветята, луната и звездите се превръщат в образи на чувства, които понякога трудно намират пряк израз. Особено място заемат спомените за детството и родния дом – онези скъпи пространства, към които човек се връща в мислите си, когато има нужда от утеха и усещане за принадлежност.

Поезията на Мария Харалампова се отличава с емоционална откритост. Тя се доверява на чувството и на силата на поетичния образ. В стиховете ѝ личи потребността да се съхранява красивото, да се изразява обичта и да се намира смисъл дори в тъгата. Зад личните преживявания читателят може да разпознае общочовешки чувства и свои собствени спомени.

„Частици щастие“ е обобщение на преживяното, претворено в поезия. Книгата ни напомня, че щастието често се крие в наглед обикновени неща – в близостта на любимите хора, в спомена за дома, в красотата на един природен миг или в надеждата за утрешния ден. А когато тези частици бъдат събрани в стихове, те се превръщат в послание, което намира път към читателя.

Визуалният облик на стихосбирката допълва нейното поетично въздействие. Корицата и цветните илюстрации, дело на Петя Зенгин, придават на изданието допълнителна художествена цялост. Редактор и коректор на книгата е Диана Мъркова.

 

Ивелина Цветкова

 

 

      Мария Харалампова е родена през 1970 г. в Пловдив. Завършва специалност „Предучилищна и училищна педагогика“ и магистратура по „Английска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като учител по английски език в начален етап на образованието. Любовта ѝ към поезията датира от детството, когато прави и първите си опити в писането.
      Нейни стихотворения са включени в няколко сборника на ИК „Многоточие“: „Моето добро писмо“, „Падащи звезди“, „Аз бях един от тях“, „Невидими истини“, „Невидимите герои“ и „Книга с ръкавици“. През последните пет години е ръководител на поетичния клуб „Словото се превръща в поезия“, в който насърчава творческите търсения на своите ученици. Под нейно ръководство те печелят отличия в множество литературни надпревари. Участието им в ежегодния Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“, им носи призови места в четири поредни години. Клубът е отличен и с първа награда във Втория национален литературен конкурс „Истински неща“ на издателството.
      Работата с децата и споделената любов към словото вдъхновяват авторката да събере в своята първа стихосбирка стихотворения, писани през годините.

 

Можете да заявите "Частици щастие" в предварителни поръчки тук: https://www.facebook.com/maria.haralampova

Новата антология на Съюза на младите писатели поставя въпроса: „Страх или любов?“

Една книга, дванайсет авторски гласа и обща тема, която поставя въпроси за чувствата, страховете и изборите ни.

 

Страхът и любовта присъстват в живота ни по различни начини – понякога се преплитат, друг път се противопоставят, а нерядко именно между тях се раждат решенията, които променят посоката ни. Страхът ни кара да се пазим от болката, да премълчаваме и да отлагаме, докато любовта ни подтиква да се доверим, да пристъпим към непознатото и да приемем риска, че не всичко ще се развие според очакванията ни. Кое от тези чувства има по-голяма власт над нас и възможно ли е да ги разграничим, когато става дума за най-личните ни избори?

Тази дилема обединява авторите в колективния сборник „Страх или любов?“, издание на Съюза на младите писатели, който предстои да излезе през ноември. Книгата събира проза и поезия от дванайсет творци, всеки със собствен почерк и чувствителност към сложните движения на човешката душа. Общата тема не уеднаквява историите им, а им дава пространство да разгърнат различни гледни точки към онова, което ни движи, спира, променя и понякога ни кара да преосмислим самите себе си.

В страниците на сборника страхът може да се прояви като колебание пред важна крачка, като спомен за преживяна загуба или като невидима граница, която човек сам поставя пред възможностите си. Любовта също има различни лица – тя може да бъде опора и надежда, но и изпитание за доверието, търпението и готовността ни да приемем другия. Между тези преживявания се разгръщат човешки истории, в които изборът рядко е лесен, а последиците невинаги могат да бъдат предвидени.

Именно тук се крие притегателната сила на темата. Страхът не винаги е слабост, както и любовта не е непременно обещание за щастие. Понякога предпазливостта ни помага да разпознаем опасността, но друг път ни задържа в познатото, дори когато то вече не ни носи удовлетворение. Любовта може да ни даде смелост да направим крачка към някого, но може да ни изправи и пред болезненото осъзнаване, че трябва да се разделим с онова, което ни наранява. Тъкмо в подобни противоречия човешките преживявания придобиват своята дълбочина, а литературата намира възможност да изследва не само постъпките ни, но и причините, които стоят зад тях.

„Страх или любов?“ не налага един-единствен прочит на тази дилема. Събрани между кориците на една книга, различните авторски гласове предлагат среща с разнообразни емоционални светове, лични търсения и художествени интерпретации. Поезията и прозата разполагат с различни изразни средства, но тук ги свързва общото желание да се надникне отвъд видимото поведение – към съмненията, надеждите, вътрешните конфликти и онези неизказани мисли, които често определят посоката на живота ни.

За читателя това е възможност да се срещне с преживявания, различни от собствените му, и въпреки това да открие в тях нещо близко. Една история може да напомни за решение, което все още носим в себе си; едно стихотворение може да назове чувство, за което досега не сме намирали точните думи. Така книгата се превръща в пространство за съпоставка между чуждия опит и личния ни свят. Всеки читател ще открие своята отправна точка според онова, което е преживял, което търси или което тепърва предстои да разбере.

Сборникът има значение и като обща творческа среща на автори, които се обръщат към една тема, без да губят индивидуалността на своето писане. Изданието на Съюза на младите писатели събира тези различни гласове в едно книжно пространство и дава възможност на читателя да проследи колко много лица може да има една човешка дилема. Понякога именно съпоставянето на различни истории разкрива нюанси, които остават незабелязани, когато гледаме на дадено преживяване единствено през собствената си перспектива.

Въпросът от заглавието остава отворен, защото животът рядко се подчинява на ясни противопоставяния. Възможно е да обичаме и да се страхуваме едновременно, да желаем промяната и да се съпротивляваме срещу нея, да копнеем за близост и все пак да пазим дистанция. Понякога разбираме какво е определило избора ни едва когато последиците му вече са част от миналото. Литературата не може да премахне тази несигурност, но може да ни помогне да я видим по-ясно и да разпознаем сложността зад привидно очевидните решения.

„Страх или любов?“ е покана към читателите да се потопят в дванайсет различни авторски свята, обединени от една обща човешка дилема. Книгата предлага среща с истории, които могат да развълнуват, да породят размисъл и да продължат да живеят в съзнанието ни и след прочита. Понякога именно една добре разказана история ни помага да погледнем по нов начин на собствените си избори.

А когато затворим книгата, въпросът от заглавието може да продължи да живее в нас: страхът ли определя границите на живота ни, или любовта ни помага да ги прекрачим?

През ноември предстои да открием различните отговори, събрани в страниците на „Страх или любов?“

В сборника участват: Дебора Йорданова, Бурчин Кезим, Виктория Петкова, Глория Костадинова-Петрова, Дарина Дикова, Елена Рангелова, Йоана Йотова, Георги А. Николов, Любомира Видева, Мадлен Аспарухова, Теодор Петров и Димитър Петров.

 

                                                                                               Ивелина Цветкова 

 

Редактор: Дебора Йорданова

Коректор: Ивелина Цветкова

Корица и оформление: Даниел Меразчиев

 

Съюзът на младите писатели е общност, създадена около едно просто, но съществено разбиране: писането е личен път, но литературата намира истинското си място, когато срещне читателя.

Основан през 2023 г. от Дебора Йорданова и Димитър Петров, Съюзът обединява млади автори, които работят в различни литературни жанрове и търсят собствен начин да изразят онова, което ги вълнува. За едни отправна точка е поезията, за други – прозата, личният разказ или художественото осмисляне на преживяното. Общото между тях не е непременно сходството в стила, а желанието написаното да стигне отвъд страницата.

Всяко поколение има своите въпроси. Младите автори ги поставят през езика на своето време – с неговите съмнения, противоречия, надежди и промени. Техните текстове говорят за отношенията между хората, за избора и последствията от него, за паметта, принадлежността, загубата, любовта и търсенето на смисъл. Понякога го правят открито, понякога чрез образи и метафори, а понякога оставят най-важното неизказано.

Съюзът създава възможност тези различни литературни търсения да се срещат. Общността дава на авторите поле за изява, възможност да представят произведенията си и повод да разговарят за литературата не само като читатели, но и като хора, които създават текстове. В подобна среда всяка индивидуалност има значение, а различията между авторите са естествена част от общия литературен живот.

Важна част от дейността на Съюза са колективните издания. Те събират произведения, които не е задължително да си приличат по тематика, форма или настроение. Напротив – стойността на подобна книга е именно в съжителството на различни авторски гласове. Един текст може да зададе въпрос, друг да предложи отговор, а трети да остави читателя сам да намери своя прочит.

Колективният сборник не заличава индивидуалността. Той я поставя в по-широк контекст, в който всяко произведение има собствено място, но същевременно става част от общ разговор. Затова подобни издания са не само възможност за публикация, а и свидетелство за творческата дейност на една общност в определен момент от нейното развитие.

Дебора Йорданова и Димитър Петров стоят в основата на създаването и развитието на Съюза. Работата на подобна организация изисква постоянство, координация и готовност да се отделя време за общи инициативи. Зад всяка среща, публикация или издание стоят решения и усилия, които рядко се виждат на страницата, но са необходими, за да може тя да стигне до читателя.