С
нея ни срещна проектът „Отвъд“ – като читател, поръчал си първите две части от
поредицата. Оказа се, че тя живее на нашата улица и съвсем близо до ИК „Многоточие“
пише от дома си своите стихове. Тогава се срещнахме. Бързащ читател за поредния
работен ден в света на акушерството. Оказа се, че този читател е и писател. Краткият
ни разговор на улицата изпълни деня с усмивка, а тя смело заяви, че ще подготви
стихотворенията си за печат и ще ни ги предаде. И ето че днес дебютната ѝ книга
е факт. Стихосбирката „Докосната“ се появи с пълния обем от 160 страници…
А
тя е Албена Иванова. Член на ЛК „Многоточие“ от лятото на 2021 г., там, където
поезия и проза се преплитат, а точката на пресичане е приятелството.
След
участието ѝ в Първия международен литературен конкурс „Защо пиша това писмо?“,
стихотворението ѝ „Поетеса“ беше избрано
за публикуване и намери място в сборника „Защо пиша това писмо?“.
Ето
ни и днес заедно, вече прегърнали стихосбирката „Докосната“, докоснати от
пролетното слънце, на чаша кафе и с уханието на прясно приготвените от нея предпразнични
козунаци.
Здравей, Албена!
Как се чувстваш днес, след като съвсем наскоро твоята мечта за книга се сбъдна?
Какво е усещането да държиш в ръце своя поетичен свят?
Здравей, Иве! Чувствам
се перфектно, реализирала най-накрая, в истинския смисъл на думата, своята дългогодишна мечта!
Наистина пиша отдавна, но в последните години много често – почти всеки ден, и моето съкровено желание беше да издам собствена
книга. Слава богу, това мое
желание е вече факт и аз се чувствам много завършена и щастлива! Тази моя радост съвпада и с желанието на моята майка, на която аз съм посветила тази книга и която за
съжаление наскоро си отиде от този свят, но тя много ме подкрепяше относно реализирането на мечтата ми. Нещо повече – майка ми беше човекът, който ме
откри като талант, запази най-първите ми стихотворения и ме поощри да продължа
да се занимавам в тази насока. Самата тя по професия е учител – литератор и
много обичаше да ѝ чета от моите стихове, понякога просто за да се разтовари от напрегнатото ежедневие и да забрави за проблемите си. Сигурна съм, че сега
отнякъде ни гледа и се радва заедно с мен! Развълнувах се... но
наистина се чувствам много, много щастлива, особено откакто видях
цялостното оформление на книгата, заедно с корицата и подреждането на моите
творби в необходимия смислов и външен сценарий. Изказвам горещи благодарности на
издателство „Многоточие” за доверието, съдействието и
подкрепата, които получих и за прекрасното и бързо оформление на моята книга! Наистина
за мен тя е като едно бижу, не мога да ѝ се нарадвам. Всеки ден си я отварям на
различни места и си я препрочитам.
Твоето вдъхновение
навярно идва от всяка емоция, от всичко, чрез което ни предизвиква времето, в
което живеем. А то е като светофарите – мига понякога в зелена светлина, после
в червена. Кога всъщност сложи начало на твоето творчество, кое място е
вдъхновение за теб, за да пишеш?
Аз
се зареждам почти от всичко – от въздуха,
който дишам наоколо, от слънцето, от залеза, от морските
вълни… Ненапразно моята книга се казва
„Докосната”, обичам да се радвам на красивото, да
съпреживявам моментите – болезнено чувствителна съм понякога и мога да страдам
много, но за кратко, винаги и във всяка ситуация, колкото и трудна да е, аз търся позитивното, градивното и го намирам и отразявам в своите стихове. За мен няма невъзможни неща, поставя ли си нещо за цел, не се отказвам
– докато не го постигна. Всички хора, които ме познават, могат да потвърдят
това. Самораздаващ и целеустремен човек съм,
почти нищо не може да ме уплаши и да застане на пътя
ми.
Свикнала съм да се боря и да отстоявам принципите си
докрай,
независимо от всичко… Готова съм на
всичко, за да защитя най-близките си и в повечето случаи се раздавам, без да
мисля за последствията. Действам според обстоятелствата, но винаги в унисон със
себе си и законите на собствената си природа. Не изневерявам! Нито на
другите, нито на самата мен и затова не съжалявам
за нищо – щом се е случило, значи така е трябвало да бъде. Първите си стихове
прописах в тийнейджърска възраст – около 14-15-годишна. Прекъсвала съм по
различни поводи през годините, но винаги пак съм се връщала към поезията – все
по-вдъхновена и по-отдадена. За мен поезията е като психотерапия, след всяко
словоизлияние на белия лист се чувствам по-силна, по-пречистена и по-себе си. Все
едно съм се изкъпала в жива вода – измивам наслоените вредни влияния, зареждам
се и продължавам напред. В началото като ученичка пишех навсякъде – на учебни
тетрадки, тефтерчета, хвърчащи листове, пишех върху корици от списания. След
години, когато започнах да уча по избраната професия – майка ми беше човекът, който
откри предназначението на тези първи трепети и ми се обади да ме попита аз ли
съм това? Наистина беше много изненадана, защото аз не обичах да споделям за
тези неща и само няколко мои тогавашни приятелки и колеги знаеха и бяха просветени в тази
област.
Книгата ти не е
летен вятър, в нея веят и зимни ветрове, а добрият човек връхлита с лудост. Тя
е изповед – с цялата обич към всички, които обичаш. Коя е най-силната молитва
за обич, в която да не се окажем единствени? Коя е най-топлата дума?
Най-силната
молитва за обич са децата ми – моите двама
синове, които аз много обичам и на които съм посветила целия си живот – от
началото, чак до края. Те са моята радост и моята болка, изворът на всичките ми
стремления, от които аз, за добро и за лошо, никога не се отказвам, особено след трагедията, която преживях – инцидент на пешеходна пътека с по-малкият ми син, когато той едва не загуби живота си
– беше блъснат и отнесен от автомобил, с много висока скорост. Случи се преди пет години, момчето получи тежка черепно-мозъчна травма, чиито последствия
продължават и сега, и оттогава аз нямам нито миг спокойствие. Благодарение на силната ми вяра в Бог, все пак успях да
се съхраня и да оцелея като
човек – психически и физически. Както казват хората – надеждата ни крепи, дори и в най-трудните житейски мигове. Гледам да им предам най-топлите думи, на
тях, моите деца, и да ги науча на добро. Времето ще
покаже дали е имало смисъл и дали си е заслужавало всичко, но независимо, че сме имали и своите трудни моменти в периода на израстването им, аз вярвам в тях и искам да им
бъда най-добрият пример . Останалото оставям на Бог и ги
предавам в неговите ръце!
Направи ги хора
В този свят
безсмислен, нелепо суров,
когато всеки зад
гърба си скрил е ножа,
с лице обръщам се към тебе, Господи,
със сълзи на
очи, на колене те моля.
Пази децата ми
от болести, сплетни,
извеждай ги на
сигурна пътека.
Макар и
криволичеща, с бодли,
да печелят и да губят лека-полека.
Научи ги да са борбени,
добри,
да не се
подвеждат по злините.
И когато друг сърцето
нарани,
бъди им ти
закрила и опека.
Каквото аз не
съм успяла досега
като майка тяхна
да им разгадая,
със своите съвети
мъдри ти
направи ги хора,
Господи, накрая.
Не се измерва стойността с пари
и никой не е по-голям от хляба.
С времето за
всяка болка идва лек,
по-важното е да
си ти потребен…
В стихосбирката
присъстват няколко стихотворения, посветени на Преподобна Стойна.
„И
пак при тебе връщам се с молитва,
пророчице,
да ти благодаря,
разкаяна,
извадила поука
от
мъдрите навременни слова…“ (из „Молитва“)
В
трета част на поредицата „Отвъд“ ти се
включи и с разказ за чудесата на пророчицата, която е помогнала и на твоя син. Идния
месец ще посетя това магично място в Златолист. Кога идва музата за творбите ти
по тази тема, след всяко посещение там ли?
Една
година след пътния инцидент с моя син, моя близка ми
каза, че трябва да отида в Златолист, в храм „Свети Георги” при Преподобна
Стойна, за да се помоля за здравето на детето си, въпреки че аз бях обиколила повечето свети места и храмове тогава. „Преподобната
те чака - ми каза тя, - трябва да отидеш точно в нейния храм да се помолиш.” Отидох
при първа възможност и бях поразена – такава енергия не бях срещала никъде... Започнах
да плача неудържимо още щом видях табелката напът за Златолист и това
необикновено усещане и магия не ме напуснаха до края на престоя ми в храма. На снимките, които направихме там, аз
изглеждам като мъченица – с подути от плач очи и размазан грим, но само два
часа по-късно, след напускането
ни от там – аз се почувствах толкова жива, толкова истинска, все
едно ме бяха изкъпали в казан със светена вода,
спокойствие
и сила се разливаше по вените ми и изпълваше цялото ми същество! Почти винаги, на път за връщане от храма, сътворявах стиховете си,
посвeтени на Нея – Светицата Преподобна Стойна, моята спасителка, моята втора майка, бих казала, която отнема товара и болката ми и ме зарежда за нови борби – по- успешни и по-реални от преди.Избърсва сълзите ми и ме изпровожда по пътя напред- още по-сигурна
и вярваща в собствените си възможности. Така ми внуши, при едно от посещенията ми там, да се откажа от делата за попечителство в съда за моя син и да оставя всичко в ръцете на Бог. Сега – две
години по-късно видях, че е била права и не съжалявам, че я послушах. Другото
нещо, за което съм ѝ благодарна, е, че помогна на сина ми да си купи жилище. При
положение, че нито аз, нито баща му знаехме за това негово
начинание,
аз се изненадах, че той сам, без никаква помощ от наша страна, е успял да свърши това добро дело с остатъка от парите за неговото
обезщетение. Неоспорим факт, който не може да бъде обяснен по никакъв
начин... Разбира се, че има какво да се желае още по въпроса за
посттравматичния мозъчен синдром на моя син,
но аз вярвам, че някой ден и това ще стане! Както се казва – всяко нещо с времето си! Явно
моментът още не е настъпил.
Развълнува ме.
Благодаря ти и за прочувствения разказ, който намери място в проекта ни „Отвъд“!
„Ако
доверието между нас се пука
като
надут балон в синевата,
за
какво са ни всички въпроси,
дето
сутрин с тях осъмваме боси?...“,
казваш
чрез стихотворението „Доверие“. Нужни ли са всичките ни въпроси, които си
задаваме всеки ден? Какво би се случило, ако нямаме доверие в хората, или пък ако
вярваме на всички?
Нужно
е да имаме доверие на хората, които обичаме, на хората от нашето най-близко
обкръжение,
на любимия човек...
Иначе
за какво сме живи, на кого да се опрем в критични ситуации и да посветим чувствата
си, ако нямаме до себе си любов, духовна подкрепа и разбиране. Ако нямаме доверие,
значи нямаме никой, по-добре да сменим посоката на живота
си и да изберем друга, която ни прави
завършени и едно цяло с другия. Нямаме шанс да
продължим напред, ако не сме
подкрепени от любимия човек , освен ако не сме решили да вървим сами,
накъдето ни видят очите. Ако вярваме
сляпо, без реална основа, пак не е добре
– и в този, и в другия случай ще останем разочаровани. За мен е много важна духовната връзка и разбирателството между двама души
– другото се постига.
Какво
беше усещането ти в Международния поетичен конкурс, когато написа своето писмо
с лист и химикал до ИК „Многоточие“? Би ли написала отново и тази година?
Благодаря
за възможността да участвам в този Първи
Международен поетичен конкурс! Усещането
ми беше неповторимо, чувствах се като „на седмото небе” – пълна с енергия и
положителни емоции. Аз по принцип обичам да пиша на лист и хартия, така че
самият конкурс ми достави неописуемо удоволствие! Съвсем доскоро аз сътворявах
своите стихове изцяло на хартия, сега вече не е така, но за друг такъв подобен
конкурс аз не зная и затова благодаря за предоставената ми възможност. Не знам дали
ще участвам втори път, зависи какво ще ми продиктува сърцето, често пъти
действам импулсивно, в конкретния момент. Но предизвикателството си струва. Слушам
собствената си интуиция, която никога не ме е подвеждала!
А кое стихотворение от книгата би
определила като писмо? Сподели го с читателите.
Написала съм няколко писма,
посветени на моя малък син.
Ето
едно от тях:
Писмо до моя син –
2
„Искам да ти
кажа най-точните думи,
с тях окаляния
ти свят да променя...
Искам да закрия
гърба ти – от куршуми,
които трудно
мога да предотвратя.
Без усилие, с
пламък да виждаш в съня си,
как изгрява
зората на новия ден.
Неотклонно да
следваш посоката права,
дори да ти
присяда, дори отвратен…
Искам да ти кажа
да не се примиряваш,
когато вълци дебнат от всички страни.
С победа
успехите да увенчаваш,
всяка рана
зараства, дори да кърви.
Гледай само
напред, хоризонтите
бягат,
но там слънцето
по-силно свети...
Предумишлено
хората гонят късмета си,
без упорство не
пада от пълната каца медеца.
Искам да ти
кажа, че ветровете не могат
дълго на твоето
желание да устоят...
Дръж до сърцето
си вярата в Бога,
преследвай, откривай и
запалвай звезди.
Искам да ти кажа
най-топлите думи,
с тях животът ти
да наситя с добро...
Ако можеш, се
сещай, дори да не стига
любовта ти към
мен, за да ги чуеш ти...
Страхотно!
В „Докосната“ има много стихотворения, които са посветени на някого, свързани с
най-различни трагедии и събития, например
катастрофата на магистрала Струма, смъртта на журналиста Милен Цветков,
в памет на Татяна Лолова, на Дамян Дамянов, много са посветени и на твоите
синове и други близки хора, дори си посветила и на Световния ден на поезията,
на различни български празници. Има ли стихотворения, над които сълзите е
нямало как да се спрат или си ги спирала, за да излееш на белия лист всичко?
Много са... животът
ми е като една отворена дълбока рана. Изпитанията, през които съм преминала, едновременно са
ми отнели и са ми дали много. Ще
споделя едно от любимите ми стихотворения:
Майчица
Боли ме, майчице,
боли ме...
Сама да си
простя – не мога...
Не бях до теб във
твоята тревога,
очите твои тихо
да затворя.
Ръцете мили да
ги стопля аз
и две-три думи силни
да ти кажа...
Да дам кураж, дори
да замълча
и своята любов
да ти докажа.
Аз зная, мамо, ти до мен ще си
в моя труден път от тук нататък...
Звезда над моя небосвод
ще си
и вярната посока
без остатък.
Така спокойна ще
съм аз, прости...
И ти доволна ще си,
мамо.
Какъвто огън да
ме изгори –
ще знам,че
твойта прошка имам.
Чрез професията
си се докосваш почти всеки ден до нов живот. Какво определение би дала за
живота?
Животът
е като едно колело – непрекъснато ни среща с нови хора, ситуации, непредвидени възможности. Постоянно се сменят доброто с лошото, и обратно –
за да ни накарат да израстваме като индивиди,
да
се каляваме като личности и от това да се чувстваме щастливи! В моята професия
всеки ден се натъквам на усещането за радостта от живота, на емоцията, свързана с щастливото
очакване на новия живот, нерядко криеща безброй опасности и проблеми. Двигатели са надеждата и вярата на хората,
които не ги напускат до последно! Раждането на новия живот създава положителен
заряд у тях и това е най-хубавото! Няма
нищо по-зареждащо от едно малко новородено същество, което държиш в ръцете си и
то осмисля целия ти живот, определя бъдещето ти. Работата ми е свързана
предимно с млади хора – майката и нейното дете и това ме кара да се чувствам пълноценна и
полезна, макар и понякога да изчерпва целия ми потенциал и
резерв.
Положителната емоция дава отражение и тласък на моето
творчество.
Пожелавам
радостен път на стихосбирката!
Нека да разчупим
от твоя предпразничен козунак. Пожелай нещо на твоите читатели!
Искам
да им пожелая много здраве в навечерието на най-светлия християнски празник – Великден!
Нека сбъдват мечтите си и да бъдат постоянни в преследването на своите желания и цели, защото няма нищо по-хубаво
на този свят от добре свършената работа, а тя се постига с много търпение и
постоянство и разбира се, с упорит труд. Дори да имаш всичко останало, ако нямаш характер да осъществиш мечтите си – цялото
усилие си губи смисъла. Нека всеки да намери правилното решение за себе си и да
тръгне по своя собствена пътека, заобиколен
от точните хора в живота си! Не е задължително това да са роднините, задължително е да са правилните! Да има
мир и благоденствие за всички ни, да споделим трапезата си и надеждата с
ближния! А любовта да е навсякъде – в нас и около нас,
за да ни прави щастливи и добри! Весели празници!
Книгата може да бъде заявена с автограф от авторката тук: https://www.facebook.com/profile.php?id=100009092951100
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие".
