"Шах и мат" - литературен конкурс

Включихте ли се в нашия литературен конкурс?
Ако все още не сте, може да го направите до 9 февруари.

Литературен клуб „Многоточие“ и Издателска къща „Многоточие“ обявяват конкурс за хумористичен разказ на тема:
„ШАХ И МАТ“
Регламент:
1. Хумористичен разказ в обем до 3 страници, формат А4. Под „хумористичен“ се разбира да се търкаляме на пода от смях, като подигравки на етническа, религиозна или политическа основа са недопустими!
2. Допускат се до две произведения на автор.
3. Произведенията не трябва да са публикувани до сега в никакъв вид.
4. Срок за изпращане на творбите – 9.02.2020г.
5. Конкурсът е анонимен! Изпращайте произведенията си, съпътствани с две имена на e-mail: klub_mnogotochie@abv.bg. Те ще бъдат публикувани от администратор под пореден номер. Моля, да бъдат упоменати и потребителските имена на авторите във фейсбук, ако те се различават от истинските.
6. Начин на оценяване:
Всеки от вас ще има право да даде оценка по шестобалната система за всяко едно произведение, като коментар под публикацията. От получените за даден разказ оценки, се пресмята средно аритметично, което ще представлява Оценката на читателите. Срокът за оценяване ще е до 12 февруари.
Освен това ще има и жури в състав:
- Гергана Егова - Динева – автор на хумористичните сборници „Емигрантски неволи“ и „FUCKтически всичко е възможNO“.
- Роси Антов – автор на „Ключ за жива вода“ и „Есента на нежния циник“.
Членовете на журито също ще дадат оценките си обективно, без да знаят имената на авторите. Тяхното мнение ще определи Оценката на журито.
Средно аритметично от Оценката на читателите и Оценката на журито ще определи крайната оценка за произведението. Накрая всички резултати ще бъдат подробно обявени в таблица.
7. Награди:
Първо място – преференциални цени за издаване на книга от Издателска къща „Многоточие“ – стихосбирка, сборник, роман или друго, както и почетна грамота.
Второ и трето място – книги от български автори, членове на ЛК „Многоточие“, както и грамоти.
Произведенията заемащи от първо до десето място ще бъдат включени в Алманах Многоточие 2020. С изпращането на творбите авторите автоматично дават съгласие за това.
Пожелаваме ви успех!
Ето и линк към страницата на клуба: https://www.facebook.com/groups/356959951343390/

Искате да издадете книга?

 

От вас се иска само вашия ръкопис. Оттам нататък сме ние – нашият екип от професионалисти.

С какво можем да сме полезни:

·         Безплатна предварителна консултация

·         Редакторски и коректорски услуги

·         Получаване на ISBN

·         Страниране на книгата

·         Дизайн на корицата

·         Печат

Винаги можете да се обърнете към нас, ако имате въпрос или желаете консултация по някоя от дейностите, изброени по-горе. Ще ви отговорим с удоволствие и напълно безплатно.

Ако желаете да получите от нас оферта, можете да го направите чрез бутон Съобщения на фейсбук страницата ни тук: https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B5-548310052367375/

"Снишават се звездите" - Румяна Пелова

– Дядо Добри, разкажи ни приказка! – двете деца по пижамки и вече в леглата гледаха възрастния мъж с очакване. Той се изкашля, включи лампата-костенурка на тиха музика и целият таван се осея със звездите, излъчвани от нея.
– Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на селото, в чиста и спретната къщурка, живяла селската веща жена – баба Злата. За хората, на които помагала със своите умения, тя била златна, затова възприемали името ѝ като злато. Но имало и такива, които я гледали под вежди и я мерели с аршин . За тях тя била зла. Не можело да се каже кои били повече, имало и от едните, и от другите. В крайна сметка човек не може да угоди на всички, дори и да му се иска.
В обширния ѝ двор, вместо цветя, били насадени билки. Точно 77 вида, за всякакви болки и болежки. Нямало само половин билка, наречена разковниче. Не защото не искала да си я завъди, ами защото трудно се намирала, ако изобщо някой някога я бил виждал.
В началото на лятото от града пристигнала булката на стария вече чорбаджия Хаджи Въло, хубавицата Гюла. Наистина било прелестно младото невесте. Само че черна мъка я изяждала и убивала красотата ѝ. Вече повече от пет години не можела да зачене и да се сдобие с така желаната от мъжа ѝ рожба.
Та, дошла тя в селския му чифлик да се поразсее и да потъпка мъката си. Но като гледала селските майки с отрочетата им, тъгата ѝ още повече натежавала.
За щастие или не, се сприятелила с комшийската кадъна, туркинята Лютфие, чийто мъж носел името Демир Бозан. Тя също била млада и хубава, и чакала всеки момент да се сдобие с детенце.
Двете жени често се заседявали следобед на кафе и споделяли тайните си една с друга. Гюла чистосърдечно изплакала мъката си пред новата си дружка. Лютфие се замислила за момент и после ѝ рекла:
– Иди при баба Злата, баячката, свекърва ми. Ако тя не намери изход от ситуацията, няма кой друг да ти помогне...."

Така започва мистичната история на Румяна Пелова. А какво се е случило с Гюла и Лютфие, и коя е песента отпечатана на предната корица ще разберете скоро.

"Нещата от живота" и Дянко Мадемов

Под звуците на човешкото сърце

Едва ли някой подозира каква огромна информация е складирана в дълбините на нашето подсъзнание. Всъщност нищо не е изгубено, нито секунда от нашия изминал живот! То е там. И в най-неочаквания момент една мелодия от акордеон, или аромат на хризантеми може да „разархивира" привидно забравени събития, чувства и страсти – нещата от живота, благодарение на които сме истински живи!
Приех с огромно удоволствие да бъда редактор на дебютната книга на автора Дянко Мадемов, не само защото той е от моя роден край, а и за това, че е човек, който познава много добре човешката душа – първо като медик, докоснал се до много човешки съдби, и второ – като музикант, опознал не само богатството от неравноделни ритми на българския фолклор, но и ритъма на човешкото сърце.
Когато започнах да работя по тази книга, мислех да попитам Дянко, дали си е написал сам рецептата с тайното лекарство, което може да излекува душата и сърцето, в които трудните неща от живота са оставили своите драскотини. Но сега, след като завърших книгата, си отговорих – споделената болка е по-лека, а написаното остава. И не само! Както той сам казва: „във всеки един от нас има едно малко резервоарче за любов“ (из „За любовта“).
Всяка една разказана от автора история е като терапия, както за твореца, така и за читателя. В книгата „Нещата от живота“ аз сякаш чувах от всяка страница думата „Благодаря!“ – „Благодаря, че минах през това, което ме направи по-силен и по-мъдър!“, „Благодаря, че срещнах всички тези хора!“, „Благодаря, че преживях тези весели и не чак толкова весели истории!“…
Нещата от живота са като регистрите на акордеона – променят колорита на звуковата картина. С различно, запомнящо се звучене са историите в книгата, една хармония от звуци на акордеон! И както трептят металните пластинки във вътрешната част на инструмента, така можете да чуете през една докторска слушалка трептенията на Живота. Чрез посланията от редовете ще си отговорите на много задавани от вас въпроси, както и ще се посмеете.
И всичко започва от детството: „Бях на седем години, когато паднах от прозореца. Спомням си го като днес…“
Дянко Мадемов днес ни отваря прозорец от литературния свят. Свят, в който нещата от живота лекуват. Кое лекува ли? Разбира се, че любовта! Защото „Любовта е смисълът на живота ни! Без любов животът ни е празен!“
Ивелина Цветкова - редактор
_______________________________________
Очаквайте скоро дебютния сборник с разкази на Дянко Мадемов "Нещата от живота".

Аз, българката

Мастилен автопортрет
На, ето ме – безхитростна и пряма,
пред вас като разтворен слънчоглед.
Рисувам простичко, без грим и драма
мастиления си автопортрет.
Косите ми разроши ги зефирът,
морето ги приглади след това
и бялото – от вишнев цвят е диря,
а може би, печат на зрелостта.
Очите ми са угар разорана
с тук-там прорасла пролетна трева,
а погледът ми рее се в Балкана
и къпе се в гергьовската роса.
Устата ми са извор на усмивки
и смях – като училищно звънче.
Край тях, подобно ручейни извивки
са бръчките по моето лице.
С душа – и грешница, но и мадона –
ту дявол съм, ту с ангелски крила.
Играла съм и властница на трона,
и бродница с кървящи ходила...

Пътеки много водят към Небето,
но колкото и грешки да сбера,
по стръмната пътека на сърцето
до края неизменно ще вървя!
________________________________
Прекрасен автопортрет, нали? А още по-вълнуващото е, че е самата истина. Авторката Рада Капралова е достойна за уважение и най-вече за подражание родолюбка. Тя е един от основните двигатели на Клуба на дейците на културата "Нов живец" - гр.Атина. Изпъква не само с литературните, но и с художествените си заложби - картината за корицата е нейно дело. Още стихотворения и разкази на Рада може да намерите в новия ѝ сборник - "Родината в мен". Съвсем скоро от ИК "Многоточие".