В света на българското училище с Бисерка Алексиева...

Сборникът с разкази „Тебеширено слънце и мастилени облачета“ рисува света на българското училище с неговите изпитания, със страховете и с радостите, с мечтите и с разочарованията. В този свят се срещат реалността с приказния свят. Героите са деца и възрастни, палавници и мъдреци, хора и фантастични призрачни същества. „Тебеширено слънце и мастилени облачета“ е пътуване през света на детството и младостта.

А авторката на сборника – Бисерка Алексиева – е родена в село Ружинци, област Видин. Завършила е ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ и е учителка по български език и литература. Живее във Варна. Първата ѝ книга „Към Горната земя или 12 приказки за доброто“ е издадена през 2009 година.

Печели награда в Първия маратон на Варненската литературна школа „12 приказки и 12 притчи за доброто“: април 2008 – март 2009 година, както и отличия в конкурсите:

·         Първа награда в „Земя на пеещите колелета“ – Г. Тошево, 2019

·         Втора награда в „Наздравица за любовта“ – Асеновград, 2022

·         Първа награда в „Спомени за село Шейново“, 2022

·        Първа награда в „Истински неща“ на Издателство „Многоточие“ за 2022 и за 2023 година

·         Първа награда в конкурса „Приказка от мен за теб“ – Пловдив, 2023 година

·         Отличие в конкурса „Гайтани вежди, снага топола“ на издателство „Буквите“, 2023 година

     

Очаквайте през септември книгата, която със сигурност ще ви развълнува!

 „Тебеширено слънце и мастилени облачета“!

 

 

Редактор: Ивелина Цветкова

Художник корица и оформление: Даниел Меразчиев

 

В света на доброто с Дебора Йорданова...

„Анджи в света на доброто“ е чудесна детска книжка, която разказва историята на малката Анджи и нейния вълшебен приятел еднорог. А автор е Дебора Йорданова, която заяви творческото си присъствие и през лятото с нещо ново. След сборника ѝ с разкази „Закъснял подарък", който се появи с мисия на доброто и достигна с лекота до много читатели, Дебора Йорданова ще достигне чрез приказката „Анджи в света на доброто“ и до най-малките.

Анджи и еднорогът прекарват времето си в магическо и изключително щастливо място. Там те помагат на другите, правят добрини, а и са истински модели на добро поведение и вдъхновение за малки и големи.

Книгата на Дебора Йорданова не само развива въображението и творческото мислене на децата чрез картинки за оцветяване, изрязване и логически игри, но и подчертава важността на малките добри дела. Насърчава децата да бъдат по-добри, отговорни, отзивчиви и състрадателни към природата и всички живи същества.

"Имало едно време малко момиченце на име Анджи, което много обичало да обикаля света и да прави добрини. Бил ѝ приятел специален еднорог, който я придружавал във всичките ѝ приключения.

Един ден се случило чудо..."

Какво се е случило, ще разберете в книгата "Анджи в света на доброто".

Редактор: Ивелина Цветкова

Художник корица: Даниел Меразчиев

 

 

 

С поезията на Виолета Колева...

Очаквайте!

Тя прави първите си опити в поезията през 2000 г. След пауза от 22 години представя на своите читатели стихосбирката „Половин дихание“. Една година след излизането ѝ от печат, съвсем скоро в ръцете на читателите ще е и най-новата ѝ, озаглавена „Моята вселена“ (Изд. „Многоточие“).

Тя е Виолета Колева и е от гр. Пловдив. Педагог по образование, занимава се с интериорен дизайн. Вдъхновена е от светлината на дните и пише почти ежедневно. Стиховете са нейните подаръци за близки и приятели, по различни поводи, и никога не използва думата „омраза“.

Награждавана е в много литературни конкурси, а нейни творби са публикувани в редица сборници.

„Моята вселена“ влиза за печат в празничния ден днес. Празник е, не само защото е родена на днешната дата в слънчев август, а и защото нейните почитатели очакват празнично книгата, ѝ то с голямо нетърпение.

Илюстрациите в стихосбирката, както и тази на корицата, са картини от талантливия майстор на четката Бояна Петкова. Ще откриете цветовете на палитрата ѝ, които са в пълна хармония с поезията на Виолета.

Мисията на книгата е да обичаме всичко земно. Толкова земно стихотворение ни прочете и самата авторка днес, пред екипа ни, на рождения си ден, а гласът ѝ в телефонната слушалка звучеше също толкова празнично, колкото и стихосбирката ѝ „Моята вселена“.

Честит рожден ден, Виолета! Екипът на ИК "Многоточие" ти пожелава здраве, радост и нестихващо вдъхновение

Ето и стихотворението, което се носи като ехо още в офиса ни и намери място и в най-новата ѝ книга:

ЛЮБОВТА СИ ОСТАВА ЛЮБОВ

„Даже и когато си отива, любовта остава си ЛЮБОВ.“

Евтим Евтимов

Най-възвишеното чувство,

най-прекрасното изкуство,

най-неземно и вълшебно,

най-изтънчено и ценно

си остава Любовта!

С нищо тя не се сравнява.

Тя измръзналите сгрява.

Тя им дава светлина.

Път показва във нощта.

За болката открива лек.

С нея далеч лети човек.

Любовта ръжда не хваща.

Със пари не се заплаща.

,,А дори да си отиде,

тя остава си любов!“ 

 

Редактор: Ивелина Цветкова

Оформление: Даниел Меразчиев

 

Очаквайте "Моята вселена"!

 

 

 

"Слънце и луна" в гр. Велико Търново...

 

Първата стихосбирка на Нели Бонева, озаглавена "Слънце и луна", излезе от печат в края на месец май тази година. В нея времето сякаш почуква по вратите на всеки нов ден, за да ни попита „Тук ли сме всички ние? Имаме ли общи съдби? Можем ли да сътворим ние това, което да ни направи истински щастливи?“

 

 РБ "Петко Р. Славейков" гр. Велико Търново, Нели Бонева и ИК "Многоточие" най-сърдечно ви каним на 1 септември от 16,30 часа в Чуждоезиков център "Eagle", БИЦ "Славейче", в най-красивия град в България - Велико Търново, където авторката Нели Бонева ще ви приветства с широката си усмивка, дошла от Великобритания специално за среща-разговор с нейните почитатели и приятели. Книгата ѝ "Слънце и луна" ще е налична за всички, които я пожелаят с послание и автограф, а Нели, както и водещият на събитието - Николай Колев - ще ви разходят из красотата на поезията ѝ.

Дали ще има пълнолуние след това или слънцето ще свети с цялата си мощ преди това, не знаем, но със сигурност ще се докоснете до "Слънце и луна" от Нели Бонева.

Навярно посланията ще достигнат до теб с цялата си сила, а отговорите са там някъде. Там, където всички ние вървим по своя път под слънце и луна и чертаем пътя си за щастие.

За поезията няма граници. За всяка книга има дом. За Нели Бонева всеки ден е поезия, която казва: „Живея, искам…“

В "Слънце и луна" цветовете на деня и нощта се сливат, а любовта е жива и разпръсва цялата си мощ...

Вход свободен! 

 

 

"Лошо настроение" и София Милева...

 

Очаквайте!

В навечерието на Коледа 2022 г. ИК „Многоточие“ обяви резултатите от Втори международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, като Голямата награда заслужено отиде при София Милева от гр. Хасково. София получи реалния шанс за безплатно издаване на книга от ИК „Многоточие“, статуетка „Ангелско сърце“, картина „Лодките на светлината“, нарисувана от Ивелина Цветкова (Работилница iva.art), както и почетна грамота.

Днес с вълнение споделяме като очаквана най-новата ѝ книга, озаглавена „Лошо настроение“. Тя съвсем скоро ще е в ръцете на читателите и ще влезе в домовете ни с майсторството на поетичното перо на София, но и с цялото тежко време на минало и настояще, което определено стяга за гърлото.

Едва ли сте чели подобна книга. Тя е преплетена с болка, с тъмнина, но и със светлината, която има единствено любовта, която се предава нататък. А ако не сте чели поезията на София Милева, обещаваме ви, че Софи ще е от любимите ви автори и ще искате още, и още от творчеството ѝ.

Ето какво споделя Доц. д-р Ноеми Стоичкова за „Лошо настроение“:

„Ще започна краткото си въвеждане в „Лошо настроение“ на София Милева с едно мнение за поезията на Т. С. Елиът: „Поезията не е отключване на емоция, а избягване от емоция. Това не е израз на личността, а бягство от личността. Но само тези, които имат емоции и личност в себе си, знаят какво е да искаш да избягаш от тях“. Изборът ми на цитиран автор – поет и критик – е много конкретно насочен към настоящата стихосбирка, защото Сoфия Милева я сътвори в годината, когато бе част от магистърската програма „Литературата: творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. В този смисъл за едно от емблематичните имена на модерната поезия и литературна критика на 20 век е ставало дума неведнъж, тъй като Елиът умее да вижда и анализира поезията „отвътре“ и „отвън“ едновременно. Това бе един и от лайтмотивните ми акценти в дисциплините, които водих на магистрантите – да развиват творческите си таланти, но и да култивират литературоведска самопреценка към другите и към себе си. 

Ще призная, а и стиховете пред вас го показват, че София настойчиво и преобладаващо  мисли поезията като автотерапевтичен израз, който обаче има смисъл и за читателя, разпознаващ се в него. Така че авторката по своеобразен начин с тези свои стихотворения извървява трудното и амбивалентно приближаване на субективно и универсално, на туширане на първото и трансформирането му във второто. Темите за незаглъхващата болка от загубата на родителите, за смъртта (в първата част на книгата), която може в известна степен да бъде туширана от раждането на дете (в последната част), социалната позиция към днешното („МОЛ“, „Кварталът“, „Разрушение“, „Робство“), гражданското отношение към войната („Война“, „Военно време“, „Убийци“) са стабилните мостове-медиатори, по които силната личност със своите емоции се опитва трудно, но и настойчиво да бяга от тях и  „те да намират своите мисли, а те своите думи“.  Финалната фраза е перифраза на Робърт Фрост, четирикратният американски носител на „Пулицър“  през първата половина на миналия век. Кръговата композиция на въвеждащите ми думи чрез цитирането на двама поети авторитети са поощрение и пожелание към София да продължи да върви по този път, който превръща поетическите  преживявания в Поезия отвъд географски и времеви граници.“

 

ЛОШО НАСТРОЕНИЕ

 

Живота ще го оцениш, когато

любимият остане под отломките.

А този юни няма да е лято,

напук и на вселенските закони.

 

Живота ли? По пътя ще го хванеш...

Най-бързо се расте на погребения...

Ще спреш да назоваваш просто с „наш’те“

онези, дето с мъка те отгледаха.

 

Какво велико нещо е душата…

Тя може да се скрие и под нокът,

но как боли, когато дойде краят...

наистина, животът значи много.

 

Животът е дошъл да се живее,

да те целува и да те докосва.

Събудих се във лошо настроение

и сякаш няма Господ...

 

 

(Из „Лошо настроение“)

 

Очаквайте скоро „Лошо настроение“!

 

Редактор: Ивелина Цветкова

Художник корица: Иван Христов

Художник илюстрации и оформление: Даниел Меразчиев

 

Ето линк към интервюто ни със София Милева, което направихме за вас през януари:

 https://izdatelstvomnogotochie.blogspot.com/2023/01/blog-post_12.html