Когато "Многоточие" достига приятелството...

   Не са малко авторите, с които работата ни свързва. Накрая мечтаната книга е налице и онова малко слънчево прозорче, пълно с въпросителни от авторите ни, някак бързо изчезва, защото всички отговори също са налице. Тогава остава прозорецът за утре.

   Вмъквам това, не за да разказвам за многото усмивки от всички ни - и от авторите, и от нас, те са толкова свързани... А заради цялото приятелство, срещите, вълнението, защото те са буквално Космос - с цялото пространство, с начало книгата. И така не само че се срещат всички книги на едно място, а и авторите - поети и писатели, сбъднали своя мечта, както слънцето, поискало да докосне стръкче трева край реката, която пък отнася цялата радост до хората. А хората се оглеждат в радостта и всичко е искрено - така както книгите се пишат с ритъма на сърцето. 

  Всички сме деца в шарения ни свят и имаме своята колекция от пътни камъчета, а сетивата ни говорят. И пътувайки, всеки в своята посока, някак успяваме да се срещнем, чрез книгите, за да си разкажем колко шарен е светът...

"Ти си търсеща планета,

на която има почва за обичане,

дете си в шарения свят,

борещо се със студа.

С колекция от пътни камъчета

разказвай колко шарен е светът,

гъделичкай с лаконични ширини

сетивата ми, когато ти говорят"

 

                                   из книгата "Космоси" с автор: Love.Berry

Връзка към страницата на автора: https://www.facebook.com/love.berry.poems/

                                                        (Снимка с автора на "Космоси")
 

А когато напишем и пожелания към благодарността, всичко се сбъдва, защото го има Космоса, с цялото приятелство...

 

... и всичко продължава натам в шарения ни свят, с колекция от пътни камъчета, с приятелство...

Ивелина Цветкова - гл.редактор на ИК "Многоточие"

 

 

"Големите мечти" на Любен Гатев...

Любен Гатев е роден през 1990 г. в град Троян. Завършил е магистърска програма по творческо писане в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Романът „Големите мечти“ е неговата първа книга.

"Имах удоволствието дълго да работя върху романа на Любен Гатев. Бях поканен да му бъда редактор и аз съвестно прочетох и обсъдих с автора всяка глава. В началото романът ми се струваше по-скоро приключенски – в стила на новите „криптоисторически“ произведения. Но лека-полека открих, че освен голямата авторова ерудиция, заплетения сюжет и интересните обрати – в него има заложено и нещо, което в повечето от „романите с напрежение“ няма – в него има човечност. Всъщност това (открих, четейки) се дължеше на факта, че когато има любов – има и човечност. Защото този роман е и роман за любовта. И също – за колебанията и търсенията на младия човек. Как такива дълбоки психологически теми се влагат в един роман, почти напълно отговарящ на определението за трилър? Ще видите, ще усетите, четейки. Любен Гатев е успял!"

Калин Терзийски - поет, писател, сценарист

 

"Господи, и ти ли"...

Ако си мислите, че авторката Румяна Пелова не може да ви остави дълго будни, се лъжете, защото тя е тук, с новата си книга, която съвсем скоро ще е във вашите ръце. Повярвайте ми, струва си цялото пътуване от едно минало до сега...

 

КОГАТО БОГ СЕ ОТКАЖЕ ОТ НАС

Не зная колко автори по света имат шанса да изпитат удоволствието да държат в ръцете си собствената си книга, нито колко читатели имат шанса да притежават и най-хубавата. Но тази, която ще разлистите скоро, със сигурност ще ви донесе наслада. И не само!

Повестта „Господи, и ти ли…“ е една намеса в спокойното съществуване – толкова реална, с цялата болка и изпитания в нея. Тя сякаш се е движела в утробата на майка си, за да чуем гласа на онова време сега.

Дали авторката инстинктивно е затваряла очите си, започвайки да пише първите редове, а сетне е смачквала листите и хвърляла в коша, можем да гадаем. Но със сигурност силата на перото ѝ е надделяла, защото книгата е и сила, а нея притежават единствено преминалите през изпитанията, на които животът ни подлага.

А ако препишем живота? Той може да бъде подобен и за друг. Така книгите носят своите послания, а читателят може да вземе от тях и да сътворява. Нещо като Господ, но от другата страна, с нова история...

Повестта „Господи, и ти ли…“ е като перфектния роман, защото ни запознава с главните герои не като загадка, а в дълбочина, до пулса на сърцето. А сложните взаимоотношения в живота на героинята Армяна достигат чак до Господ. Да, книгата има и пулс – пулсът на силната жена!

Като редактор на книгата, аз имах удоволствието да усетя всичко това. Затова вярвам и че преписаното от живота от авторката ще остави и във вас всички възприятия и възможности, които предлага животът.

Кое е времето, в което Господ е някъде далече или толкова близо, че някой да пожелае да извика „Господи, и ти ли…“ Или кое е настоящето на една книга, която неминуемо превзема като ураган съществуващото?.. Да, сега е, когато авторката Румяна Пелова ни предлага не просто някакъв отминал сън, а реалното на един живот с всичките му изпитания.

Аз вярвам, че повестта ще ви накара да останете дълго будни, а въпросите ви мислено ще отговарят на настоящето. Вярвам и че всеки докоснал се до творчеството на Румяна ще пожелава да се връща и в поетичния ѝ свят, защото някъде там, където думите плетат огнените си нишки, едно сърце успява да разгадава кои сме ние.

Ивелина Цветкова

 

12 коледни истории пътуват към нас с "Коледа на колела" на Минка Параскевова...

Виждали ли сте Коледа на колела?

Очаквайте скоро книгата с пътеписи „Коледа на колела“ на Минка Параскевова, която съдържа 12 интересни коледни истории в 112 страници!

„Тази книга се роди случайно, точно дванадесет дни преди Коледа. Всеки ден сядах и пишех по една история. Навръх пандемията изпитвах силното желание да пътувам. И щастливо пътувах назад във времето до места, хора и събития, с които ме беше срещнала съдбата. А може би и с идеята да направя опит да запълня историята на моето дванадесетгодишно отсъствие от страната. Повечето от историите се случват на британските острови, но от време на време напускат границите им, за да разкрият картини от Скандинавия, Централна Европа и Азия... Много се надявам, че тази книга ще събуди интерес към нови места и култури. „ казва авторката.

Минка Параскевова е изследовател, филолог и математик. В момента работи в Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на сборника „Разкази за жени“ (2020) и е член на Конференцията на българските писатели и преводачи.

Тя прави първите си стъпки в поезията и прозата в ученическите си години. Един от първите ѝ разкази „Спомен“ е отличен на литературния конкурс „Витошко лале“, а година по-късно разказът ѝ „Китаецът“ е с първа награда в същия конкурс. Увлича се по писането на краткостишия и след известно време получава международно признание. От колекцията стихове, с които взема участие, „Небостъргачи“ пленява сърцата на международното жури в Германия и ѝ присъждат отличие в конкурса „Daniil Pashkov“.

Авантюрист и пътешественик по душа, авторката напуска страната за дванадесетгодишен период, но не престава да твори. Пише и публикува в списание „Кръг“, в „Литернет“ и „Културна палитра“. За последното за кратко е кореспондент в Единбург и меценат. Пише и превежда и на английски език. Неин разказ е включен в шотландската литературна електронна библиотека (Scottish Book Trust), а преводът на стихосбирката „Кромуел“ на съвременния ирландски поет Брендан Кънели спечелва стипендия от Ирландското Общество за литература (Irish Literature Exchange) и издаването на преводния текст е спонсорирано в България от тях. Копие от стихосбирката е подарено на библиотеката на известния университет Тринити Колидж, където авторът Кънели работи като професор по съвременна английска литература.

 

 

Ивелина Цветкова с "Лятно вино"...

Обичате ли лятно вино?

Аз го обичам и затова новата ми книга е факт.

Обичам поезията. Тя е част от мен от десетгодишна възраст. Думите идват внезапно, както емоциите редуват своята мощ, подредени в редици по календара, а те ме връщат назад, в спомените ми. Едни са толкова топли –

като слънце, други пък ни напомнят за уханието на дъжд. Но такова е лятото, животът и тяхното вино – лятно вино.

Тази книга е за всички, които обичат поезията ми. С благодарност към всички, които обичат цялата ми философия, метафоричност, моето лято и цялата магия на моя поетичен живот. И за тате, когото обичам като живота, както и децата ми Добромир и Виктория…

„Лятно вино“ събра в себе си най-новите ми стихотворения и избрани от всичките ми тринадесет книги. Не исках да се връщам назад и да преиздавам старите, въпреки че вие ги искате. Аз обичам сега, новото, а то се казва „Лятно вино“...

Понякога съм самолет. Толкова бързо летя покрай хората, че се превръщам във вятър. А те поглеждат към небето, за да видят къде съм, но сетне продължават по своя път. Защо все бързаме за някъде? И аз усещам движението на вятър често покрай мен.

Колко много неща пропускаме по пътя си…

Ивелина Цветкова

Първата ѝ издадена стихосбирка е „Обърнато небе“ (2012). След нея следват „В прегръдките на сезоните“, „С чадърче от глухарче“ изд.Фабер, „По струните на моята любов“ (съвместно с Дора Ефтимова), „Къща за птици“, „Под тъжното око на Господ“, „Мастилени приказки“ – „Изида“, „Сладкарничка за бъдеще“ , „С форма на геврече“, както и приказки в рими за деца „Училище в гората“ и „Весела въртележка“. „Вкусна книга“ се отпечатва заедно с тринайсетата ѝ книга „Дневник с диагноза“ – разкази, която е посветена на жените с диагноза рак на гърдата. Книгата ѝ „Лятно вино“ 2021 г. е букет от нови и избрани стихотворения от предишни издания.

Награждавана в много национални и международни конкурси: Награда на Общински съвет – Община Кула в литературен конкурс „Йордан Йончев“), златна грамота и монета в конкурса „Животът е хубав, въпреки диагнозата…“ от УС на Българска асоциация за хора с онкологични и други заболявания в гр. Хасково (2021 г) за разказа „Дневник с диагноза“, първа награда в „Искри над Бяла“ – 2016, първа награда в XIV-ти Национален поетичен конкурс „Любовта...“ 2014 г. в гр. Враца, и второ място през 2018 г, първа награда в Националния конкурс „Н. Вапцаров“ 2020 г, трето място през 2016 г, първа награда в поетичния конкурс „Пролет моя“ 2016 г. и трета награда през 2017 г., втора награда в „Лирични гласове“ 2016 г, второ място в „Златен Явор“ – гр. Гоце Делчев, втора награда в Националния конкурс „Ний всички сме деца на майката земя“ – 2020 г, Специална награда от Агенцията за хората с увреждания в международния конкурс „Огърлица от разЛОМени сърца“ гр. Лом – 2020 г., Награда на Народно читалище „Напредък – 1869“ гр. Горна Оряховица, за постижения в областта на поетичното творчество, трето място в поетичен конкурс „Юлско лято“ – 2013, почетна грамота и плакет от НЧ „Съгласие-1873“, грамоти от Община Горна Оряховица 2016, 2017, 2018 и 2020 г., отличия в международен конкурс „Белоцветните вишни“, „Мирът“,„Свищовски лозници“ гр. Свищов, „Жената – любима и майка“ – гр. Свиленград, „Мила родино“, и много други, а през 2021 г. получи награда плакет от Конфедерация на българските писатели за редакторска дейност и работа с младите поетични таланти.

Главен редактор и управител на Издателска къща „Многоточие“ и Литературен клуб „Многоточие“, съвместно с прозаика Даниел Меразчиев.

Понякога

Понякога превръщам те във песен –

в най-дългата, подобна на очакване.

Приличам на стебло на малък кестен,

приличам и на миг в среднощно плаване.

Понякога превръщам се в безсъние,

родило светлина, за да я имам.

Понякога… Понякога в безмълвие

се ражда стих и няма вече зима.

Дори вали случайно, даже никак.

Дъждът е междучасие на време,

в което, ако рози с цвят поникнат,

ще виждаш мен и с мен ще бъдеш денем.

Прозорецът – очакване е с минало,

а бъдещето – пали всяко утро.

Не знам дали понякога съм имала

понякога… Понякога, понякога…

 Книгата може да бъде поръчана чрез бутон съобщения на страницата на издателството ни: https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%9C%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%B5-548310052367375

 

Нова книга на Памела Мекушина "Белязани да помним"

След „Буря, наречена любов“ Памела Мекушина ще ви въведе в лиричните светове на втората си поетична книга. Там тя е жената-дявол, морската сирена, вълчица – все превъплъщения, които отиват на силните жени. Независимо от своята крехка възраст, с поетичното си майсторство да пресъздава нови вселени, тя е в състояние да преобърне представите ви за жената, която обича. Тя е крехка и същевременно могъща, многолика – със своя спектър от чувства и едновременно с това уязвима. Но въпреки всичко с гордост носи името ЖЕНА.

 

Нов поетичен конкурс в "Многоточие"...

 Откога не сте писали на лист хартия с химикал? Ние ще те предизвикаме да го направиш, след което да изпратиш написаното до адрес, а в навечерието на Коледа може да получиш и награда. Как?
Уважаеми госпожи и господа! Литературен клуб „Многоточие“ и Издателска къща „Многоточие“ обявяват международен поетичен конкурс на тема:

„ЗАЩО ПИША ТОВА ПИСМО“

Регламент:
1. Поезия в обем до 1 страница, формат А4. Текстовете да бъдат написани на български език. Приема се всякаква тематика, с изключение на политическа.
2. Допускат се до две произведения на автор.
3. Творбите не трябва да са публикувани до сега в никакъв вид.
4. Срок за изпращане на стихотворенията – 12.12.2021г.

5. Начин на участие: Изпращайте произведенията си на хартиен носител на адрес: София, 1330, ул. „Добротич“, бл.36, ап.10, получател: Ивелина Цветкова.
Скъпи приятели! Както вече се досетихте, за този конкурс ще трябва да използвате единствено и само услугите на Български пощи. Стихотворенията трябва да са написани на ръка, с химикал, върху хартиен лист или пощенска картичка. Текстът трябва да започва със заглавието на произведението, следва самото стихотворение, а накрая две имена и възраст на участника.
На отделен лист, на гърба на същия или на разстояние от основния текст, напишете три имена, настоящ адрес, имейл и телефонен номер. Някои от писмата ще бъдат снимани за социалните мрежи, като единствено ще се оповестят имената на автора или неговия псевдоним, без личните данни като адрес, телефонен номер и имейл.

6. Начин на оценяване: Жури на конкурса ще бъдат собственикът на издателска къща „Многоточие“ – Ивелина Цветкова и основателят на Литературен клуб „Многоточие“ – Даниел Меразчиев. Ще се оценява ХУДОЖЕСТВЕНАТА СТОЙНОСТ на произведението и ОРИГИНАЛНОСТТА на изпратеното писмо.
7. Награди:
Първо място – издаване на книга от Издателска къща „Многоточие“ – стихосбирка, сборник, роман или друго, както и почетна грамота. Наградата включва всички разходи по издаване на книга в тираж 100 броя, 100 черно-бели страници, формат А5 (предпечат, оформление на корица, издаване на ISBN номер) с изключение на редакцията. Ако спечелилият наградата пожелае да издаде по-обемиста книга, то той ще си доплати допълнителните страници на разумна цена.
Второ и трето място – книги от български автори, членове на ЛК „Многоточие“, както и грамоти.
Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на Коледа, 2021г. на страниците на Издателство „Многоточие“ във Фейсбук и Инстаграм.

8. Забележки. Изпращайки творбите си за участие в конкурса, авторите се съгласяват личните им данни да бъдат ползвани за организацията на конкурса, съгласно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във връзка с употребата и прилагането на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.16 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни. С изпращане на творбите за участие в конкурса, участниците автоматично декларират, че са запознати с условията на конкурса и че ги приемат.
Успех! 

https://www.facebook.com/548310052367375/photos/a.548858232312557/1117932425405132

"Нашите мои животи" и Христина Колева...

Тя се казва Христина Колева и е журналист. Завършва средното си образование в ЕГ „Б. Брехт” с профил немски и английски език. Следва журналистика в Университета за национално и световно стопанство, където защитава успешно три магистърски програми – „Политически мениджмънт“ във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, „Публична администрация“ в Академията на МВР и Лайфстайл журналистика в Журналистическия факултет на Софийския университет. Започва кариерата си като спортен журналист в редакцията на Крум Савов в Нова Телевизия и Канал 3, впоследствие работи като главен редактор „Спорт” в Агенция „Фокус” и редактор „Спорт” във в-к „Труд”. През 2016 г. издава първата си книга с научна литература „На Испания с любов – етническа толерантност и национално самочувствие на страниците на испанския спортен печат”.

Съвсем скоро ще излезе от печат новата ѝ книга с разкази и есета „Нашите мои животи“ (изд. „Многоточие“)

Ето част от думите на авторката, които пленяват още с първите страници на книгата:

 „Ако всеки от нас си даде времето, от което има нужда, за да „види” отговорите на най-важните свои въпроси, ще се потърси и ще се намери в епохите, в местата, в кътовете, оплетени в неврони, в доверието на ирисите на човека отсреща.

През 2020 г. всички ние в целия свят имахме лукса на времето да се потърсим. Не беше лукс на скуката, а лукс на вдъхновението. Поне за мен. В първия си написан разказ преди години мислех, че музата ми е човек. Но човекът сам по себе си е толкова несъвършен, може би е струвал всички усилия на Бог, изцедил е и последната капка талант и вдъхновение от него и все нещо е липсвало. Човекът е липса. Именно затова избрах за своя муза цяла страна и всичките нейни народи. С всичките и́ трагедии, липси и апокалипсиси…

Във времето, в което забравихме един за друг, моята книга е за хората, които са ме извисявали в моменти на отчаяние от човешките липси. Има ценности, които не умират. Сигурна съм, че изкуството е време и бомбоубежище срещу пошлостта, откровената душевна низост, простотията и безсмисленото съществуване на хора, които се опитват да те правят малък. Изкуството е благословия! И прошка!...

В света на думите има емоции – страх, гняв, любов, умиление, уважение, тъга. Вдъхновена от неукротимия Стоичков, кратките, но дълбоки истории на Георги Господинов, от любовта на Яворов и Лора, до която се докоснах в музея в София, от трепета на актьорите преди съдбовната среща с публиката след една смъртоносна пандемия, от цинизма на моя любим Буковски, от приказката, в която е живял Пикасо, от пълнокръвните образи във филмите на Педро Алмодовар, носталгията по моята Барселона,...до тъгата на възрастните хора по отлетялото неизживяно, радостта в очите на сина ми, както и от своите утешителни малки литературни победи и участия в конкурси, реших да споделя някои мисли, въдворени в есетата и разказите в тази книга…“

 

Ще ви споделим и една от рецензиите в книгата, която е на Любен Дилов – син (ексцентрик, издател, писател, журналист…):

 

„Една честна книга!

Точно така, „Нашите мои животи” е една честна книга, а честните книги са рядкост. Не само сега, винаги са били рядкост. Още от Русо насам, даже още от Марк Аврелий, да се изправиш и да кажеш какво наистина мислиш, особено пък за себе си, си е подвиг. Христина Колева няма да Ви смае със сюжети, нито пък ще се опитва да впечатли със стилови екстравагантности. „Нашите мои животи” е жанрово изчистена и чиста като замисъл книга. Директна, удря право там, където се цели, като пусната стрела, като сръчно и вдъхновено изпълнен пряк свободен удар. Дали ще извикате „гол!” след едно или друго нейно есе, зависи от това колко са успоредни мислите Ви с нейните. Но едно е сигурно – няма да Ви остави безразлични. Нещо повече – често вашите нагласи ще се ударят челно в нейните разсъждения. А това е почти всичко, за което мечтае някой, тръгнал с думи да търси и проправя път. Пред „Нашите мои животи” има дълъг път!

03.2021 г., София“

 

„Журналистиката е едно от функционалните съвременни изкуства, а журналистът е артист. В това вярвам след 10-годишния си стаж в медиите. Този необятен свят е малък прототип на Вселената. В него Бог е отредил място и начин на живот и на лъвове, и на динозаври, и на мишки и бръмбари. Въпросът тук е кой е Бог? Не, не онзи, чийто син умира, опрощавайки греховете ни. Богът на журналистиката кой е?...“ (из есето „Аз съм фалшив журналист“)

Очаквайте скоро в ИК „Многоточие“!

 

 

"През обектива" на дебютната книга на Яна Ангелова - Яни

Днес срещата ни в „Откровено за вас“ не е есен, макар октомври да напомня, че се въртим в колелото на сезоните. Тя е радост, и ако я разлистите, ще пожелаете и дебютната книга на авторката. Скоро може да бъде ваша, с автограф от една чаровна дама, която казва смело „Това Съм Аз Яни“.

Разговорът ни протече след поредното ѝ дежурство, което спасява човешки животи, но тя беше все така – с усмивка, раздаваща добри думи, каквато е и професията ѝ.

 Стихосбирката „През обектива“ е близост – близост, както с храната по време на пикник в един красив ден, в който запаметяваш всяко едно докосване наоколо, дори въздуха, споделеността и уханието на най-вкусните моменти. Но е и близост с тъжното време, когато тихо ръми, а небето е прозорец, който може да ни даде отговорите, които са вселена.

Хубаво е да имаме в себе си всички тези моменти – и в слънце, и в дъжд, защото чрез тях силата на думите ни предизвиква да докосваме. „През обектива“ е и това: докосване – до нас, хората, и от нас до думите, с които можем и да си пожелаваме близост. 

Понякога всичко изглежда просто, когато текстовете са сложени в книга. Но не е така, защото свързването на думите не е каприз, а е тайно разплитане на това, кое е важно за нас, и е някак спасително в сложните ситуации на широкия свят. Оттам идва и вслушването в собствения ни глас. Тук е и отговорът на „защо да четем книги“, а „През обектива“ е една от тях, в многоточие на спасително време.

Яна Ангелова – Яни ме впечатли със всичко това на страницата ѝ във фейсбук  – и с близостта, и с докосването – и много бързо се настаних удобно, четях поезията ѝ, която ставаше по-богата с времето. Такива са и разказите ѝ, но за тях ще говорим в друг момент.

Отворете широко очи, погледнете през обектива на авторката Яна Ангелова – Яни, и ще видите, че там е всичко – светът, в който сме всички ние, макар и в различни посоки, но търсещи отговори в житейската книга, през обектива…

Здравей, Яни! Първо бих искала да стисна ръката ти и да те поздравя за това хубаво време, в което една красива поезия се настани удобно в книга. Как вижда Яна Ангелова „хубавия ден“?

Здравей, Иве! Радвам се и аз да те поздравя. Как виждам хубавия ден? С усмихнати хора, блага дума, среща с приятели, разходка в природата и чаша кафе.

Кое е това, което те накара да хванеш белия лист и да пишеш за близостта и докосването и за всичко това, което е във всички нас?

Пиша от малка, защото исках да стана „разказвачът на приказки“. После животът ме понесе в друга посока. В забързаното ми ежедневие трудно мога да изразявам своите чувства и емоции на глас. Бях спряла да пиша, но попадайки в „Многоточие“, се появи ти, която повярва в мен и ме върна към белия лист, и така се родиха моите нови поетични рожби.

Ти участва в много литературни конкурси на „Многоточие“, спечели любовта на хората, и участвайки в сборниците ни, някак откри нови свои читатели. Зная, че всеки един от тях очаква първата ти авторска книга. Кои са били най-запомнящите се за теб думи, подавайки сборник с твои творби на някой от тях?

Щастлива съм, че станах част от „Многоточие", срещнах прекрасни творци, макар и виртуално. Потопих се в един вълшебен свят на пишещите хора, още звучат в ушите ми следните думи: „Продължавай да ни радваш с цветята, поникнали от твоята душа“. Мило, нали?

Да, много мило… А къде живее многоточието в света на Яни, ако сега погледнеш през обектива?

В моя свят „Многоточието“ е добротата и любовта, за тях винаги има още и още...

Размисъл

Неспокойна съм. Душата ми стене.

Задавам въпроси. Каква безсмислица!

Животът ми хаос е и иска да вземе

тези неща, които всъщност бяха измислица.

 

Какво съм аз? Смес от дух и материя,

порядъчна дама или просто човек?

Може би ангел съм, тленна мистерия

или мажорната нота на менует?

 

Да бъда покорна, влята с тълпата –

смешно е даже да го произнеса!

Неприлично усмихната, оголвам душата си,

приветстваща утрото с коктейл „Пъстрота“.

 

В огнена пепел, в бледа искрица,

ще търся усмивки с взор затаен,

превръщайки себе си в бродеща скитница,

разпръскваща обич в този свят покварен!

Един размисъл с въпроси. Но и отговори… Кои са малките стъпки на живота, придаващи цялата елегантност, която е част от, така да го наречем, танца, в който е и хаосът, с мажорна нота на менует, но и усмивката, която изпъстря деня?

Живеем в свят с много неизвестност, злобата и егоизмът завихрят хаоса, но аз винаги съм във война с тях. Искам да танцувам, да се усмихвам,  да мечтая, да обичам. Да бъда свободна!

В стихотворението ти „Различната приказка“ идва на вратата ти скитник и точно тогава лиричната героиня не говори, а потъва в тъга. Скитникът е доволен от това, а ти си в страх. Но един цветен сън променя всичко, тя се събужда с усмивка и той си отива…

…Хайде, сбогом, скитнико клет!

Втори шанс на никой не давам!

Аз избрах Живота пред теб,

а животът с любов се създава!

Различни са приказките на хората, а в същото време си приличат. Сами ли пишем нашата приказка, която можем да наречем „Любов“? И нужно ли е да се страхуваме от всяко едно подобно почукване на вратата ни?

Преди няколко години, една сутрин, този скитник с диагноза, почука. Периодът на отричане не беше лек за мен, бях героиня в лош сън. Но винаги настъпва утро, така както и в моята приказка. Видях колко болка и обич има в очите на моите деца и се събудих, сега просто няма нещо което да ме накара да падна. ВЪРВЯ! Продължавам моята приказка.

Благодаря ти за този разговор, Яни! Бих искала сега да погледнем през обектива, да надзърнем в твоята книга и да попаднем на това стихотворение,  което казва „Това съм аз“. Пожелай нещо и на всички твои читатели!

Аз съм си странна картинка, обичайки да се самоиронизирам. В най-трудните моменти се усмихвам, за да давам надежда. Просто очите ми разпръскват обич, смях и доброта. Но когато се сблъсквам с фалша, наглостта и простотията, тангенсът на търпението ми е „корен квадратен от електрическото напрежение при торнадо“. Но това е друга тема на разговор. На своите читатели пожелавам да бъдат като пеперудите, винаги да излизат от пашкула на нормите и да летят, обичайки!

Това съм

Аз съм цвят в забравена картина,

в палитра захвърлена на пода,

в дъгата – след като дъжда отмине

и грейне слънцето на небосвода.

 

Аз съм аромат на черна роза,

окъпана в диамантена роса,

и изправена в кралската си поза,

разпръсквам обич, смях и доброта.

 

Аз съм питието на забравата

подправено с лед и самота.

Налей си! Разрови жаравата

на тлеещата буря в пепелта!

 

Аз съм атома в бисерна сълза,

танцуващ в чувствата на милиони хора.

Времето съм, спряло в любовта,

за да отпие сладката отрова!

 

 Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК 'Многоточие"