– Добре, палавници, слушайте и заспивайте!
„На края на селото, в чиста и спретната къщурка, живяла селската веща жена – баба Злата. За хората, на които помагала със своите умения, тя била златна, затова възприемали името ѝ като злато. Но имало и такива, които я гледали под вежди и я мерели с аршин . За тях тя била зла. Не можело да се каже кои били повече, имало и от едните, и от другите. В крайна сметка човек не може да угоди на всички, дори и да му се иска.
В обширния ѝ двор, вместо цветя, били насадени билки. Точно 77 вида, за всякакви болки и болежки. Нямало само половин билка, наречена разковниче. Не защото не искала да си я завъди, ами защото трудно се намирала, ако изобщо някой някога я бил виждал.
В началото на лятото от града пристигнала булката на стария вече чорбаджия Хаджи Въло, хубавицата Гюла. Наистина било прелестно младото невесте. Само че черна мъка я изяждала и убивала красотата ѝ. Вече повече от пет години не можела да зачене и да се сдобие с така желаната от мъжа ѝ рожба.
Та, дошла тя в селския му чифлик да се поразсее и да потъпка мъката си. Но като гледала селските майки с отрочетата им, тъгата ѝ още повече натежавала.
За щастие или не, се сприятелила с комшийската кадъна, туркинята Лютфие, чийто мъж носел името Демир Бозан. Тя също била млада и хубава, и чакала всеки момент да се сдобие с детенце.
Двете жени често се заседявали следобед на кафе и споделяли тайните си една с друга. Гюла чистосърдечно изплакала мъката си пред новата си дружка. Лютфие се замислила за момент и после ѝ рекла:
– Иди при баба Злата, баячката, свекърва ми. Ако тя не намери изход от ситуацията, няма кой друг да ти помогне...."
Така започва мистичната история на Румяна Пелова. А какво се е случило с
Гюла и Лютфие, и коя е песента отпечатана на предната корица ще
разберете скоро.
