"Когато попаднеш в окото на буря и силата, с която те завърта, е толкова голяма, че да намериш изход е трудно, тогава, читателю, спомни си за тази книга, в която настроението е като това на слънцето, и повярвай в себе си, в живота и във Вселената, която аз нарекох просто Сила.
Често животът ни поднася изпитания, за които се иска смелост, вяра, любов. Преминавайки през тях, ние ставаме по-силни, по-уверени и започваме да гледаме на живота по друг начин.
„Дневник с диагноза“ е книга на времето, което живее във всички нас – понякога по детски наивно, друг път с изпитания, през които преминаваме. Но сърцето на тази книга е с енергията на Вселената, с тази на вечната борба, с пулса на скрития глас в чекмеджето на болката, както и с шепота на радостта. Диагнозата ѝ е Любов – тази, която можем да даряваме, да получим и множим с всеки делник и празник.
Книгата си посвещавам на всички жени с диагноза рак на гърдата и на тези, които са изгубили борбата и не са вече между нас. Искам да е по-специална, не само защото тринадесетата ми авторска книга съвпада с числото тринадесет, което ми е рождено, „Дневник с диагноза“ разказва различни истории, повечето за добро настроение, но и тази история, която даде сила книгата да се роди. Сами ще я откриете, тя е някъде тук. И може би ще искате да ви разкажа и още, но аз не посмях. Не посмях да изпълня цяла книга с нея, не от страх, а от това, че миналото трябва да остане там, в чекмеджето на болката.
Борбата срещу рака на гърдата е продължителна битка между необходимостта от агресивно лечение и желанието да се избегне ненужното обезобразяване и болезнените странични ефекти. Но добрата новина е, че ракът на гърдата е един от най-лечимите видове рак, стига да бъде открит навреме.
Първата ми прозаична книга „Дневник с диагноза“ събра в себе си разкази и импресии, които тихо навлязоха в поетичното ми творчество. Постепенно те се увеличиха и поискаха да бъдат чути. Пожелаха посланията им да бъдат разпространени, за да дарят силата на някого, който иска да гледа дълго слънцето, без да се просълзи.
Тази книга не е тъга. Тя вдишва нов живот – като новородено, което поема първа глътка въздух и иска да разкаже на всички какво е усетило в утробата на майка си.
Да си пожелаем заедно силата на вятъра, не за това да рушим, а да посяваме дълго семенца на надеждата. Да си пожелаем и светлината на слънцето, защото без светлина няма да ни има и нас – хората на сегашното време!"
от автора
