Дебютната стихосбирка на Снежана Петрова, в която поезията е стръкче от време с аромат на синчец, е едно пристанище, където думите се срещат, там, по залез, край реката, с надежда за утре...
"„Залез край реката“ е една авантюра, едно намигване и няколко въздишки, събрани във времето – моето първо книжно дете. Винаги съм обичала да навързвам думите в рими, но все го правех наум. По-късно белият лист влезе в играта, но рядко споделях написаното. Доскоро моите най-близки хора нямаха представа, че обичам да пиша – представете си, каква изненада е тази книга. Даже и за мен... Просто в един прекрасен ден срещнах още по-прекрасни хора и на страницата на техния клуб започнах с малки стъпки да разкривам части от мен. И така стих след стих, конкурс след конкурс, отправях се към момента, в който всичко това излиза наяве – моментът, в който същите тези страхотни хора ме насърчиха да се впусна в това приключение. Ей така – на шега. Ето защо сега не четете моята творческа биография тук, вие участвате в нея, щом държите тази книга в ръка.“
Снежана Петрова
Аромат на синчец
Аз съм крехко трептене. Миражно.
Една непролята солена сълза.
Моето име е някак неслучено...
Казвам се Бъдеще – пелена от мъгла.
Моят полет е още кристален.
Тиха вибрация в дните напред.
Невидима тайна, миг от докосване.
Буйният огън в кубчето лед.
Аз ще бъда нявга родена.
Моят образ – лик на компас.
Твоите стъпки мене рисуват.
Самодива от време, секунда от час.
Аз имам молба: Човечен да бъдеш!
Раздадена обич ми свива венец.
Когато се срещнем, ще бъда красива.
Сега съм просто аромат на синчец.
Аз съм Бъдеще, трева непоникнала.
Песен в зародиш, непотекла река.
Цвете нецъфнало, ласка несбъдната.
Надежда за утре, блян от сега.
Аз ще се случа в другото време.
Ти ме измисляй – там, под дъжда.
Пращам ти кратка вечерна емисия.
Аз съм твоята Бъдеща новина!
