Съществото, наречено Човек, е комплексно, многообразно и изключително надарено във всички аспекти. Само трябва да бъде пробудено.
В неговото творчество срещаме древна мъдрост, символи на силата и крехката граница между човешкото и животинското. Майсторски преплита мотиви от митологията, фолклора и философията, за да изгради разкази, които звучат като древни легенди, предавани от поколение на поколение. Той е Ангел Филипов – Ахаир. Днес ще ви срещнем с него, а новата му книга с разкази и приказки за възрастни скоро ще бъде факт.
„Пазителят от Атлантида“ е портал към свят, изпълнен с мистерии, древни тайни и съдбоносни изпитания. Книгата балансира между легендата и реалността, между митовете на изгубената цивилизация и търсенията на съвременния човек. Тук героите са носители на знанието и отговорността, завещана им от вековете.
„Пазителят от Атлантида“ ще бъде истинско откритие за всички, които обичат интригуващи разкази и приказки, вдъхновени от древни загадки. Въпросите за съдбата, избора и отговорността на знаещите ще останат дълго в съзнанието ви.
Пътешествайте към корените на една изгубена мъдрост, която все още живее в сърцата на търсачите!
Ангел Филипов е роден през 1963 г. в гр. София, машинен инженер по професия. Завършил е Технически университет – София със специалност „Ядрена енергетика“. Творческото му и духовно име е Ахаир. Автор е на книгите с поезия и проза „Пътят към Девайра“, „Птицата, наречена Любов“, „Под звездното небе“. Създател е на един от първите портали в интернет за поезия в домейна: www.hit.bg. Писал е проза и статии за няколко вестника: „Кремиковски металург“, „Психо“, „Феномен“, с последващи публикации на поезия и статии за него във вестниците „Жълт труд“, „Уикенд“, „Лична драма“.
В разказите Ви се усеща дълбока символика и препратки към митологията. Каква роля играят митологичните елементи в творчеството Ви?
Мога да кажа, че целият ми живот е една езотерична школа, която преминавам с упование, любов, понякога и с малко колебание, но пътят ми е много добре очертан от моя Учител – Висшият ми аз, който има много интересни лица и проявления. Мога да кажа със сигурност, че съществото, наречено Човек, е комплексно, многообразно и изключително надарено във всички аспекти. Само трябва да бъде пробудено. При мен това пробуждане настъпи след някои не съвсем приятни физически страдания, съпътствани от силен стремеж към Духовното!
Евера и Ахарам се появяват в няколко разказа – има ли свързаност между тези истории? Те част от един по-голям свят ли са?
Това са мои преживявания от минали прераждания, имената са измислени, но близки до същностните имена на участниците. Всичко това, което казах, води до един доста обширен, задълбочен разговор, как е устроено човешкото същество и как то се изявява в Универсума, но не това е идеята на формата! Някой може да погледне с насмешка по-горе казаното, както и това, което ще споделя, но аз съм „ясновиждащ“ и притежавам някои способности, като това да надничам в много моменти от моите минали животи. Всеки има такива, но не са много хората, които го осъзнават и могат да боравят с тази материя.
В „Последният ден на Сътворението“ представяте грандиозна битка между Светлината и Тъмнината. Това алегория ли е за съвременния свят?
Тази битка отново е в ход, за пореден път, малко по-различна като форма, но отново сме на прага дали ще ни бъде и дали ще успеем да извоюваме Свободата си и отново ще станем Пълноправни човешки същества, редом с нашите братя и сестри от Звездното ни семейство!
Как подбирате имената на героите си? Виждаме Ахарам, Евера, Неимар... Имат ли тези имена скрит смисъл?
Да, тези имена са на един от праезиците на човека – ватански, вибрационен език, който е част от истинското Слово. Когато посветен произнася думи на този език, те се превръщат в действие – осъществяват се! Както е казано: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото!...“ Тук няма нищо религиозно, това си е чиста физика, чиста енергетика. Например Евера означава „родена от Светлината“.
А какво означава Ахаир, псевдонимът Ви?
Роден като любовта. Ах Аир – като любовта. Висшият Аз е интересен образ. Посветено е името ми, даде ми го Учителя чрез Елеазар Хараш, преди да го видя и аз.
Ако трябва да опишете книгата си „Пазителят от Атлантида“ с три думи, кои биха били те?
Мистичното преживяване на търсещ!
А какво място заемат любовта и съдбата в историите Ви?
Всичко около нас е любов. Създадени сме от любов – любов да бъдем! Съдбата е приложението на закона за причината и следствието. Правиш нещо – следва отзвукът на това, което си направил. То е като да хвърлиш камъче в езерото. Камъчето пада, следват вълнички по повърхността. Е, ако си ударил някоя хищна риба по главата, ще има и други последствия…
Лесно ли се раждат историите Ви или понякога се борите с вдъхновението?
Когато идват, то е внезапно и пълно, както светкавицата прорязва небето. Почти не поправям – само правописните си грешки, а те с годините не знам защо не изчезват… Уж се уча усърдно…
Ако можехте да се срещнете с един от Вашите герои в реалния живот, кого бихте избрали и какво бихте го попитали?
Някои от тях срещам доста често. Говоря за хората от разказите-визии. Нарекъл съм ги „визии“, защото това всъщност са спомени от миналото, чрез влизане в едни особени езотерични състояния!
Вашата приказка „Предвестница на любовта“ прилича на класическа кралска история, но с неочакван обрат. Как решихте да вплетете народното поверие за калинката в приказката?
Това си беше просто едно прозрение.
Вярвате ли, че съдбата има роля в любовта, както е представено в приказката?
Да, вярвам, защото съм го изпитвал много пъти. Хората идват на Земята на групи, прераждат се заедно, за да играят игри, за които са се уговорили предварително. Само че повечето не го помнят и става много интересно. Има и връщане на стари дългове, разбира се.
А какви качества трябва да притежава един „истински Принц“ според Вас?
Това не е само до качествата. Това е кодова дума – означава, че си създаден от Великия Източник, 9-то вибрационно ниво. Повечето души на хората са от 7-мо вибрационно ниво на създаване. 9-тките са помагачи, поне трябва да са такива, докато не изгубят знанието кои са и за какво са създадени. Около мен има много 9-ки.
Как се роди идеята за приказката „Шаманът“? Символично ли е противопоставянето и сливането на вълка и орела?
Да, това са символи на стихиите! Аз съм Посветен Шаман, колкото и да ви е чудно. Вълкът е символ на земята, в частност на гората, орелът е символ на въздуха, делфинът – на водата. Всъщност в разказа това е написано ясно.
Какъв е смисълът на самотния бял вълк, който търси своя път?
Това съм самият аз – един Търсач на Истината!
Виждате ли себе си в някой от героите?
Да, в доста от тях съм аз самият.
Много благодаря за днешната ни среща. Пожелайте нещо на читателите, които ще се потопят в мистериите на „Пазителят от Атлантида“.
Да намерят своята съкровена същност, своята Искра. Там е всичко – целият Свят, цялата Вселена, цялото Сътворение. Създателят е вложил всичко само в един атом, наречен Свещеното Сърце. Един атом, но… какъв!
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова
Можете да заявите книгата с послание и автограф от автора тук: www.facebook.com/angel.borisov.filipov
