Някои истории не се нуждаят от измислени обрати, за да бъдат интересни. Достатъчно е в тях да има човек – с неговите решения, грешки, надежди, загуби и онова, което не успява да промени.
Тъкмо такива истории събира Дими Борисова в новата си книга „Прошепнати съдби“. В тях се срещат различни човешки животи – хора, разделени от разстояния и години, семейства, жени, майки, заминали и завърнали се. Зад всеки разказ и новела стои конкретен човешки избор, а зад него – последици, които невинаги могат да бъдат предвидени.
Част от текстовете са вдъхновени от реални събития. Други са художествено изградени. Авторката не поставя граница между тях като самоцел. За нея по-важно е преживяването да звучи убедително и човекът в него да бъде разпознаваем. Това е и една от силните страни на книгата.
Дими Борисова не преувеличава чувствата на своите герои и не търси ефектност там, където животът сам е достатъчно силен. Разказва спокойно и с уважение към хората, за които пише.
Първата среща на редактора с нейното творчество е чрез романа „Съдбата – труден брод“, издаден от ИК „Многоточие“. Още тогава прави впечатление увереността на авторовия глас – качество, което се разпознава и в стихотворенията ѝ, публикувани в различни сборници на издателството.
„Дими пише с изключителна наблюдателност и лекота. Тя не описва света, тя го чува“, отбелязва Ивелина Цветкова.
Това наблюдение може да се отнесе и към „Прошепнати съдби“, където има влакове, морски пейзажи, домове, улици и различни места. Те са част от живота на героите и от решенията, които са взели.
Особено силно присъства темата за заминаването. Да напуснеш познатото място е едно решение. Да продължиш да живееш с него – друго. Човек може да започне нов живот в чужда страна, да създаде семейство, да промени професията си, да свикне с нов език и ново ежедневие. Но има неща, които не се преместват толкова лесно, миналото е едно от тях. В книгата то не е представено като нещо, към което непременно трябва да се върнем. По-скоро като част от човека, която продължава да влияе върху настоящето – понякога незабележимо, понякога решаващо.
Сред творбите има и много женски истории. В тях няма един-единствен образ на жената. Има различни характери, различни избори и различни начини да се справиш с обстоятелствата. Някои героини са принудени да започнат отначало. Други остават там, където животът ги е поставил. Трети откриват, че най-трудното решение не е да си тръгнеш, а да признаеш пред себе си какво всъщност искаш.
Тези истории не дават готови оценки. И това е важно. Авторката оставя читателя сам да реши кого да разбере, кого да осъди и кого да прости. Така разказите запазват човешката си сложност и не се превръщат в поучителни истории.
„Прошепнати съдби“ е книга за преживяното, но и за начина, по който човек по-късно осмисля случилото се, защото една и съща история може да изглежда различно на двадесет, на четиридесет или на шестдесет години. Времето променя гледната точка.
Може би именно затова разказите и новелите на Дими Борисова не приключват непременно с последното изречение. Те оставят въпроси, които читателят продължава да обмисля и след това.
Редакторът определя авторката като писател с „вътрешен такт“, който съчетава наблюдателност, точност и човешка мярка. Това определение добре описва и новата книга. В нея няма стремеж към показност, има желание да бъдат разказани истории. Истории за хора, които са обичали, които са губили, за хора, които са продължили, въпреки че не всичко е завършило така, както са искали.
И може би точно затова „Прошепнати съдби“ има шанс да остане у читателя – не защото му казва какво да почувства, а защото му дава възможност сам да разпознае нещо важно в прочетеното. Това е книга за истории, които могат да се случат на всеки и може би затова, когато книгата се затвори в ръцете ви, някоя от тях няма да ви се стори чужда, а ваша.
Очаквайте през септември „Прошепнати съдби“ от Дими Борисова!
Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
Можете да заявите книгата и в предварителни поръчки тук:
https://www.facebook.com/profile.php?id=100084558240809
Дими Борисова е от гр. Силистра. Пътят ѝ започва с Икономика, продължава с Мениджмънт, а после я отвежда далеч – чак в Съединените щати, в Missouri, University of Cape Girardeau, Jackson, където завършва специализация със златен печат. Това е първият голям знак, че трудът и талантът ѝ винаги намират признание.
След промените в България Дими се впуска в частния бизнес. От 1990 година насам тя е сред онези смели хора, които градят нови пътища. Извършва първата приватизация чрез Националната агенция за приватизация – събитие, което остава в историята.
През 1994 година е отличена като Бизнес дама на годината – признание за нейния характер, упоритост и предприемачески дух.
Но зад строгите числа и икономически успехи винаги е живяла една друга Дими – тази, която пише.
Тя издава осем книги: поезия, романи, сборници с разкази, приказки и новели.
В стиховете ѝ звучат нежност, сила и женска вселена:
„Божи дар“, „Нека ти бъда Вселена“, „Мисия – жена“, „Пъстър свят“.
В прозата ѝ се разгръща житейският път – понякога труден, понякога светъл, но винаги истински.
Първите две части на трилогията „Сама по пътя – Оживях, защото много видях“ разказват за борбата, за оцеляването, за жената, която не се предава.
Следват сборниците „Пробуждането на будните“ и „Приказки – За всекиго по нещо“, романът „Съдбата – труден брод“.
А пътят продължава с „Прошепнати съдби“. Предстои издаването и на третата част на трилогията.
Дими участва в национални и международни конкурси, където многократно е номинирана.
Става лауреат на „Голямата книга на малкия град“, получава почетна грамота от Първия национален литературен конкурс за ярко творческо присъствие.
Нейни стихове и разкази намират място в алманаси из цялата страна.
Отличавана е с множество награди – както в България, така и в чужбина.
Днес Дими Борисова е член на Конфедерацията на българските писатели, член на нейния Управителен съвет, както и част от Международната асоциация на писателите „Содружество“.
Тя е жена, която умее да гради – бизнес, книги, светове.
Жена, която превръща живота си в история.
И която продължава да пише – за себе си, за хората, за света.
