Да бъдеш намерен отново: пътят на тишината, обичта и една котка
В свят, в който забързаността често заглушава истинските ни преживявания, романът „Свързване“ на Елица Амешева пристига дълбок и жив. Не разказва за едно събитие, разказва за вътрешна трансформация. Историята на една котка, която намира нов дом, и на две жени, които намират път една към друга и към себе си, е всъщност разказ за всеки от нас – за моментите, в които сме били изгубени и открити отново.
С разказ, който се движи между човешкото и символичното, между реалността и вътрешния свят, „Свързване“ напомня, че понякога най-важните думи се изричат в мълчание. В интервюто с авторката надникваме в задкулисието на този роман, в неговите теми, послания и личната история, която стои зад създаването му.
Елица Амешева е от гр, Хисаря. Автор на психологическия роман „Свързване“. Завършила е курс по творческо писане в школа „Magic art & psy“ под ръководството на Денис Никифоров. Работи в сферата на личностното развитие и носи особена чувствителност към темите за вътрешния свят на човека, връзката с другия и способността да продължим напред след болката. Първата ѝ книга излезе преди броени дни, с подкрепата на редактора Димитър Драганов и издателство „Многоточие“.
Добре сте дошла в „Откровено за вас“!
Помните ли момента, в който осъзнахте, че искате да напишете тази история? Как се роди „Свързване“?
Да, помня го, сякаш беше вчера. Когато историята ми се роди в главата, четях „Уличният котарак Боб“ на Джеймс Боуен. Тази книга ме накара да се замисля за това как всъщност животните намират нас. Винаги съм вярвала, че те избират човека, при когото да отидат, а и по мои наблюдения си е точно така! Хората казват, че, ако котка те избере и дойде при тебе, не трябва да я отхвърляш. Другото, което помогна да се роди Кети, е темата за бездомните животинки, която винаги ме е вълнувала. И мнението ми е, че всъщност ние сами сме си виновни, че те са на улицата. Ние сме тези, които ги изоставяме!
Какво е усещането да държите в ръце първата си издадена книга, Елица?
Усещането е неописуемо. Да видиш мечтата си сбъдната и да можеш да я усетиш, помиришеш, да я сложиш до сърцето си, да докосваш. Просто е неповторимо! Няма такова усещане, тръпката и вълнението са големи! И тук е моментът да благодаря на Димитър Драганов и на Вашия екип от Издателство „Многоточие“, за това, че мечтата ми вече е реалност!
Какво научихте за себе си, докато пишехте тази история?
Научих, че тишината е мястото, в което можеш да откриеш себе си истински. Тогава чуваш шепота на душата си. Научих, че ако ти самия вярваш в себе си, няма какво да те спре да се бориш за мечтите си! Също така винаги съм изразявала емоции и мисли чрез писане. Писането за мен е терапия. И ми е по-лесно да пиша, отколкото да говоря!
Кети не е просто котка, тя е символ. Как се оформи нейният образ в съзнанието Ви? В нейната мълчалива вярност има нещо дълбоко човешко, дори духовно.
Кети се роди в тишината, но въпреки това знаеш, че никога не си сам. Тя е символ точно на това усещане. Символ, че нещата ни намират в правилните моменти! (Особено книгите). Когато реших да пиша историята, исках не просто да има котка в нея, а тя да бъде символ. Защото вярвам, че котките не могат да говорят, но имат много високи развити усещания, за хора, събития и т. н.
Петя е много тиха, но вътрешно богата героиня. В нея има ли частица от Вас?
Петя, е човек, който не вярва в себе си, загубила е родителите си и нейната баба ѝ е всичко. Аз винаги съм била тиха, не вярвах в себе си. Не вярвах, че мога да създам нещо красиво с толкова много смисъл. Аз също съм загубила родителите си, но и баба ми и брат ми. Преминала съм през много болка и много пъти съм се губила и съм била на дъното. Появата на човек в живота ми помогна да се изправя и да повярвам в себе си. Всъщност няколко са хората в живота ми, които ми помогнаха страшно много. И аз винаги ще им бъда благодарна, за това, че повярваха в мен, когато аз не вярвах в себе си. Както Джим вярва в Петя.
Баба Мина е мъдростта на книгата. Има ли реален прототип? Тук мъдростта идва и с поглед, с жест, с една чаша чай, подадена в точния момент.
Да, тя е много специална за мен! Още преди да започна историята, знаех, че ще има герой с това име. Моята баба се казваше Мина, тя беше невероятен човек, преминала през много, учила се от живота. Беше добра и всеотдайна към всички и винаги е искала най-доброто за нас! По-голямата част от детството ми е минало с нея!
Каква е силата на малките жестове в романа?
Иска ми се повече хора да осъзнаят, че малките неща са много по-ценни. В някои моменти ти е достатъчно дори само присъствието на някого до теб! А да изпиеш чаша чай с човек, който ще остане с теб дори и в тишината и ще я разбере и усети. Незаменимо и за най-скъпия подарък. Жестът е важен, а не стойността на това, което получаваш. Понякога е достатъчно просто ръка, за която да се хванеш. Или прегръдка, която да те стопли!
Темата за загубата и преоткриването на любовта е много силна. Какво искате читателят да отнесе със себе си след прочита?
Загубата в романа не е край, а преход. Болката през която преминаваме, за да открием силата, която всеки притежава. Любовта не е онази, която познаваме от други романи и филми. Тя е от онази, тихата, която лекува и остава въпреки всичко! Надявам се читателите да намерят частица от себе си между страниците и да знаят, че любовта, която лекува, понякога има лапи и козина. И не е под формата, която очакваме! (усмихва се)
Какво е „свързване“ за Вас и защо избрахте тази дума за заглавие?
Първоначалната идея беше романът да се казва „В търсене на дом“, но след като го завърших, осъзнах, че всъщност Кети свързва две наранени сърца, както и свързва Петя с рода на Кетите. А една благотворителна цел свързва и обединява толкова много хора. И така промених заглавието на „Свързване“.
Мълчанието е постоянен герой в книгата. Защо му дадохте такова значение?
Душата не крещи. Тя боли, кърви, но винаги тихо. Всеки, който те обича, би видял болката в очите ти и би помълчал с теб. През очите се чете душата, няма нужда от много думи, очите казват всичко. А който е надникнал там и е разбрал, значи е правилният човек! Мълчанието понякога говори много повече, както и погледът, но не всеки може да го разбере.
Котката Кети притежава почти духовни качества. Смятате ли, че животните усещат повече, отколкото си мислим?
Както споменах по-горе, вярвам, че котките не могат да говорят, но за сметка на това имат много по силно развити усещания от нас. Неслучайно винаги лягат на болното място. Чистят негативната енергия, в някои моменти те гледат в очите и имаш усещането, че те четат като отворена книга. А и не ходят при всеки, само при избрани. Това чрез наблюдение може да се докаже, а и има доста статии за тях!
Какво бихте казала на читател, който преживява загуба или самота?
Да си позволи да го изживее. Да се отдаде на емоциите, които изпитва, без да ги определя като добри или лоши. Те са вътре в него и той трябва да ги изживее и да ги пусне! Не бива да ги задържаме в себе си. Загубите са тежки, но са част от пътя ни и ни правят по-силни и по-осъзнати! Самотата е относителна за всеки, но бих казала – приемете я с уважение и я използвайте да чуете своя глас и да си дадете равносметка. За да сме самотни, значи не сме били с правилните хора. А показването на емоции не е слабост, а сила!
Какви отзиви получихте досега? Изненада ли Ви нещо в реакциите на читателите? Пожелайте им нещо!
Хората, които я прочетоха, споделят, че е много силна и трогателна история. Казаха ми, че още в началото хваща за гърлото и не те оставя да заспиш, а искаш да четеш още и още! Изненада ме, разбира се! Не очаквах да предизвика толкова силни емоции в хората. Но пък съм много щастлива от този факт!
Пожелавам на всички настоящи и бъдещи читатели да вярват в себе си и да приемат трудните моменти като урок! Бъдете благословени! Благодаря за доверието!
Благодаря и на Вас за тази среща!
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – главен редактор в ИК „Многоточие“
Можете да откриете романа „Свързване“ в книжарниците в гр. Хисаря или да направите поръчка с автограф от автора тук:
Ако имате ръкопис и желаете да осъществите Вашата мечта за книга, можете да ни пишете на имейл: klub_mnogotochie@abv.bg или в лично съобщение на страницата ни във фейсбук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
