ИЗДАТЕЛСТВО "МНОГОТОЧИЕ": Откровено за вас: Анна Шиндарова и историите, които лекуват

Днешната ни среща е с Анна Шиндарова – авторката на сборника с разкази „Дъга“, който ще излезе от печат с логото на ИК „Многоточие“ след броени дни.

Тя е от гр. София. Завършила МИО (УНСС) и магистратура немска филология, както и Медии и комуникации към СУ. Работи като мениджър в ИТ компания. Автор е на личния блог „ПроСтранство“, посветен на пътувания и родителство. В допълнение към професионалните си ангажименти, Анна участва в различни инициативи, свързани с родителството и образованието. Автор на статии, като една от тях е посветена на Музея по палеонтология в София.

Пише разкази, стихотворения, както и приказки за деца.

„Дъга“ е дебютният ѝ сборник с разкази. Текстовете в него се отличават с дълбочина, човечност и рядко срещана способност да разказват не само случки, но и душевни състояния. В тази книга реалността се преплита с вътрешния свят на героите, а историите се преживяват.

Добре сте дошла в „Откровено за вас“!

Какво вдъхнови създаването на Вашия първи сборник с разкази „Дъга"?

Всеки разказ е възникнал от нещо, което ми е направило впечатление в реалността – например някоя случка, на която съм била свидетел; текста на една песен; жеста за една съвсем случайна жена…

Когато разказите станаха повече от 10, започнах да се замислям за оформление и споделяне – за книга, а дойде ли ми веднъж идея, не се спирам, докато не се осъществи.

Разказите Ви изследват много дълбоко човешката психика и болка. Какво за вас е най-важното в процеса на изобразяване на емоции в литературата?

Не съм се замисляла, реално само два-три от разказите са тъжни и можем да говорим за „болка“. Но ако трябва да отговоря на въпроса – вероятно най-добрия начин да опишеш емоциите, е да ги изпиташ в един или друг етап от живота си… След това след съответното преработване (къде съзнателно, къде не), емоцията излиза под форма на нещо съвсем различно…

Във Вашите разкази често виждам герои, които се лутат между реалността и вътрешния си свят, в търсене на нещо неуловимо. Това отразява ли Ваше лично усещане за живота?

Не, не мисля. Разказите са художествени, затова и има елемент на загадъчност. Възможно е за свръхестественото да ми е повлиял Стивън Кинг, когото чета от 12 годишна. Наистина аз самата често размишлявам, но в живота търся повече логиката и науката, отколкото нещо мистично.

Търсенето на отговори е силен мотив в разказа „Дъга“. Какво означава за вас самото търсене – по-важни ли са въпросите от отговорите?

За съжаление този разказ се оказва много актуален с оглед на случилото се наскоро с 12-годишната Сияна. Момичето беше от училището на сина ми и още се насълзявам, като стане дума за трагедията…

Самият разказ е писан преди повече от година, идеята ми дойде, докато минавах през една автобусна спирка.

И въпросите, и отговорите са еднакво важни, няма как да отговоря кое повече. Ако няма правилния въпрос, няма да има и добър отговор. Същевременно въпросите без отговор могат да ни побъркат…

Стилът Ви е чист и въздействащ, но и с доза лиризъм. Как намирате баланс между емоционалната тежест на темите и красотата на израза?

За съжаление нямам отговор, не е нещо, което правя умишлено. Разказите сами се изливат от мен, без да търся нарочно някакъв ефект. Малко по-системно съм работила единствено над „Боб“, защото се наложи да го довърша съзнателно (бях го започнала и прекъснала преди повече от година).

В много от разказите Ви присъства неуловимото търсене на отговори, които остават извън обсега. Смятате ли, че това е характерно за всички хора или е специфично за Вашите герои?

Всички търсим отговори, нали затова сме на тази земя. Обратното би било изключително тъжно…

Можете ли да споделите нещо за процеса на писане на разказите си? Как се вдъхновявате и как преминавате през различните етапи на написването им?

Хрумва ми нещо – от някоя случка през деня, или миналия месец, година… и ме гложди като червейче, докато не седна и не го напиша. То след това тръгва в съвсем друга, своя посока, но почти винаги помня прекия повод за всеки разказ…

Смятате ли, че блогът е пространство, в което можем да бъдем по-лични и откровени в сравнение с художествената литература?

Определено да. Блогът съм аз самата – такава, каквато съм в реалността.

В разказите се събужда някакво алтернативно „аз“, което не е непременно моето.

Или пък е още по-истинско, кой знае, кой знае…

В публикацията ви „Влакови истории“ прозира един спокоен, усмихнат поглед към света. Това типично за Вас ли е – да намирате хумор и лекота в ежедневието?

Абсолютно. Научих го от мъжа ми – той има този поглед и след толкова години общуване прихванах и аз. Не че не се случва да „драматизирам“ понякога, но в повечето пъти търся забавното и гледам „отгоре“ на нещата – определено помага.

Бихте ли събрали такива „мини случки“ от пътувания в книга – нещо като пътепис?

Много добър въпрос. Някога си представях първата ми книга да е точно с пътеписи – имам десетки такива със слабо популярни дестинации в България. Но такава книга изисква по-системен подход с описване на много факти и добри снимки – още се колебая дали ще съм добра в това…

Какви нови проекти или идеи имате за писателското си бъдеще след сборника „Дъга“?

Освен идеята за пътеписи, имам една почти готова книга с детски приказки, която не видя печат поради липса на илюстрации. Надявам се да ѝ дойде времето.

Отдавна искам и да напиша роман, но някак не знам дали съм готова за това… Времето ще покаже.

Какво си пожелавате да почувства едно дете, когато затвори последната страница на бъдещата Ви книга?

Радост, надежда, размисъл…

Какво бихте пожелали на начинаещите писатели, които се опитват да създадат своя собствена уникална вселена в литературата?

Да не се отказват! Няма значение на колко години са – ето, моята първа книга излиза в годината, когато навършвам 40, но това никак не ме притеснява! Ако е писано, ще има още много…

Интервюто за вас направи Ивелина Цветкова - гл. редактор в ИК "Многоточие"