"Степен на свобода" - из дебрите на човешката душа

Питали са ме много пъти, кой от съвременните прозаици ми е направил най-силно впечатлении с творбите си, и без пауза, с доза усмивка и увереност, отговарям: Меразчиев, Даниел Меразчиев! И не е защото е от семейството на "Многоточие", (както и от това на Стивън Кинг :) )
Интересното е, че обикнах динамичния изказ на разказите му още от първата ми среща с творчеството му, и още тогава открих степента на свободата на Човека, която е толкова видимо близко, колкото и далечно извисена за още, а в това "още" е скрито мастилото, което ще изненадва нас, читателите, все повече, и повече...
Кой, прочел разказите му в интернет пространството, не помни "Цепнатината", "Изпепеляване", "42-ри канал", "Път за никъде"? А разказът "Изоставената държава", достигнал толкова много читатели и в медийното пространство? Ако не си спомняте тези заглавия, е най-вероятно, защото не сте ги чели.
"А пък аз... аз не мога да порасна. Още докато бях мъничък, леля ми Астрид Линдгрен под секрет ми даде хапче против порастване. То се оказа ефикасно, но съдейки по погледа на мама, мисля, че вече е разгадала нашата малка тайна..."
Тези думи на автора ще срещнете още в самото начало на книгата. И оттам започва свободата.... А степента? Коя е единствената човешка степен на свобода, можете да разберете от книгата на Даниел, която със сигурност няма да успеете да пуснете, дори за миг!
Нека всички кажем "Здравей" на първия сборник с разкази "Степен на свобода" на Даниел Меразчиев!

А ето и поздрав от самия него:
"Здравей, читателю! Позволи ми да те поведа в едно чудно пътешествие из дебрите на човешката душа. Заедно ще претършуваме всичките ѝ шкафове и лавици. Някои от тях ще са украсени в сатен и цветя, препълнени с любов и красота, но други ще миришат на прах и плесен. А щом преровим  всичко, ще слезем в най-мрачните дълбини на съзнанието - мазето. Там, под мъждукащата светлина на оплюта от мухите гола крушка, ще намерим срамни спомени и несподелени тайни. Ще ме попиташ: - Защо ми е да чета всичко това? Та аз съм преживял повечето! - От любопитство го направи, човече! От онова нездраво любопитство, което ни кара да надничаме през прозорците на хорските къщи, за да видим какво правят нашите мили съседи. И без което светът нямаше да се развива. И за да разберем, коя е единствената човешка степен на свобода, разбира се! "

 С най-топли чувства от мен - Ивелина Цветкова, за вас ;)
(Книгата вече е налична и в книжарница "Многоточие", гр.София,