четвъртък, 29 август 2019 г.

Интервю на Вихра Петрова с Ивелина Цветкова – главен редактор и управител на издателство „Многоточие“

"За автора, мишката и книжката"

Вихра Петрова: Ивелина, издателство „Многоточие“ е сравнително ново на българския пазар, но бързо набира популярност. Самата аз, сред морето от издателства, се доверих на него за издаването на първата ми книга и останах смаяна от професионализма и лекотата на работа с екипа ви. Ще ни разкриете ли тайната си?
Ивелина Цветкова: Ще те разочаровам, Вихра, но тайна няма. В нашата дейност е важно да се обръща достатъчно внимание на всеки клиент, и най-вече на младите, прохождащи автори. Човек, сблъскващ се за първи път с книгоиздаването, смята, че това е сложен, дълъг и скъп процес. Всъщност нещата са много по-прости, но някой трябва да му обясни това.
ВП: Ще обясниш на нашите читатели процеса по издаване на една книга малко по-късно, а сега ще полюбопитствам за нещо друго. Разглеждайки каталога на издателство „Многоточие“, ми направи впечатление, че той е зает само от български автори. Липсва преводна литература. Защо е така?
ИЦ: Ще започна с предисловие. Издателството се появи на бял свят като логично следствие от развитието на Литературен клуб „Многоточие“, създаден от Даниел Меразчиев. В този клуб, автори, пишещи във всякакви жанрове – от поезия до хорър-литература – споделят своите творби, а останалите потребители дават своето обективно мнение. С годините създадохме в тази фейсбук-група атмосфера на приятелство и взаимопомощ. Множество автори поискаха съдействие, за да издадат своите книги и ние с радост откликнахме. Аз редактирах текстовете, а Даниел Меразчиев правеше дизайна и предпечата на кориците. Свързахме се с печатница, която работи с високо качество и в срок. След като за година помогнахме на десетки автори, решихме, че е време да основем собствено издателство. Вече ползваме повече редактори и дизайнери при нужда. Сега ще се върна към въпроса, защо при нас липсва преводна литература. Искаме основната дейност на нашето издателство да е подпомагане на прохождащи български автори. Искаме това, което започнахме да продължи по същия начин, с единствената разлика, че върху книгите ще присъства логото на Издателска къща „Многоточие“.
ВП: От този изчерпателен отговор разбрах, че Издателство „Многоточие“ всячески се стреми да популяризира съвременната българска литература.
ИЦ: Точно така! Българската книжовна школа не е останала в славното ни минало. Ежедневно се сблъскваме с автори на световно ниво. Нашата мисия е техните творби да видят бял свят върху хартия, а не само в интернет пространството, защото книгата остава през вековете. Това ми твърдение не се нуждае от доказателства. Всички ние с благоговение държим книгите на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Асен Разцветников и много други.
ВП: Кой определя кога някой съвременен автор е достоен да се нареди до класиците?
ИЦ: Единствено и само читателите. Те са коректива на авторите, които не трябва да се пренебрегват. А сега ще те изумя. Българската книжна аудитория, ако мога да нарека така съвкупността от читатели, е изключително интелигентна. Пошлостта, насаждана с години, не само не я е пречупила, а дори я е направила по-капризна. Българският читател търси автора, който е най-близо до него, а когато го намери, ревностно подкрепя и никога не изоставя.
ВП: Последното звучи обнадеждаващо за младите автори.
ИЦ: И наистина е така. Но младите автори трябва да направят първата стъпка по издаване на книгата си, която не е трудна, а след това мъдро да слушат мненията на читателите. Само така те ще се усъвършенстват. За щастие, благодарение на интернет, обратната връзка е много бърза и обективна.
ВП: Ивелина, няколко пъти ти повтори, че е важно да се издаде книга на хартиен носител. След това наблегна върху новите технологии. Не е ли достатъчно едно литературно произведение да присъства само в интернет? Казано по друг начин – ще изяде ли мишката книжката?
ИЦ: В обозримо бъдеще това няма да стане. Ревностният читател иска да държи книгата, да усети нейния аромат. Той може да ползва интернет за обратна връзка с автора, но никога не би заменил удоволствието от книжното тяло. За читателя хартията е начин за сближаване с писателя.
ВП: В края на този приятен разговор ще помоля да обясниш на нашите читатели и бъдещи автори процеса по издаване на една книга.
ИЦ: Когато ръкописът на книгата е налице, първата стъпка е редакцията. Нека авторите не се боят, че някой своеволно ще променя текстовете им! Заместване се прави единствено в случаите, когато дадено изречение не е особено ясно или може да се подобри, и винаги с разрешението на автора. След първоначалната редакция следва страниране, коректура – поправяне на печатни и пунктуационни грешки и неточности. въобще цялостно оформление на вътрешния и външния вид на книгата, регистриране в ISBN-агенцията и присъждане на ISBN, като този номер защитава авторските права. Паралелно с редакцията върви и изработката на корица. Тя трябва да отговаря на специфични технически изисквания – размер, резолюция, цветови модел. Корицата е облеклото на книгата – тя е първата среща между читателя и писателя. Ето защо нашите дизайнери първоначално се запознават с текста, правят предложение, което да пресъздаде „душата“ и посланието на книгата, а после следва събеседване с автора, което цели изчистване на подробностите. Накрая, готовите файлове – текстовият, съдържащ тялото на книгата и графичният, с нейната корица, се изпращат към печатницата. И до няколко седмици авторът ще държи в ръце своята рожба.
ВП: Пожелавам успех на издателство „Многоточие“! Продължавайте да сбъдвате мечти!
ИЦ: Благодаря, Вихра! Радостно е да виждаш усмивки. А за твоята книга се радвам, че има успеха, в който вярвах!

Резултати от Трети национален литературен конкурс „Истински неща“ 2024 г.

  П Р О Т О К О Л Уважаеми участници, отваряме отново вратите на Трета творческа работилница „Истински неща“, за да обявим класирането. Конк...