петък, 10 януари 2020 г.

Аз, българката


Мастилен автопортрет
На, ето ме – безхитростна и пряма,
пред вас като разтворен слънчоглед.
Рисувам простичко, без грим и драма
мастиления си автопортрет.
Косите ми разроши ги зефирът,
морето ги приглади след това
и бялото – от вишнев цвят е диря,
а може би, печат на зрелостта.
Очите ми са угар разорана
с тук-там прорасла пролетна трева,
а погледът ми рее се в Балкана
и къпе се в гергьовската роса.
Устата ми са извор на усмивки
и смях – като училищно звънче.
Край тях, подобно ручейни извивки
са бръчките по моето лице.
С душа – и грешница, но и мадона –
ту дявол съм, ту с ангелски крила.
Играла съм и властница на трона,
и бродница с кървящи ходила...

Пътеки много водят към Небето,
но колкото и грешки да сбера,
по стръмната пътека на сърцето
до края неизменно ще вървя!
________________________________
Прекрасен автопортрет, нали? А още по-вълнуващото е, че е самата истина. Авторката Рада Капралова е достойна за уважение и най-вече за подражание родолюбка. Тя е един от основните двигатели на Клуба на дейците на културата "Нов живец" - гр.Атина. Изпъква не само с литературните, но и с художествените си заложби - картината за корицата е нейно дело. Още стихотворения и разкази на Рада може да намерите в новия ѝ сборник - "Родината в мен". Съвсем скоро от ИК "Многоточие".

"Госпожо Любов", от Виолета Колева

  Най-новата стихосбирка на Виолета Колева носи заглавието „Госпожо Любов“ и скоро ще зарадва читателите. От четирите части на книгата се ра...