Да си отгледаш небе не е толкова лесно, но за Поета е едно приключение – метафори, римуване на живота, времето, Родината, дори свободата – но другата, на Вселената, на вътрешния мир. Да отгледаш небе, което сетне да напишеш с перото си и да го споделиш с всички, е една магия.
Да, диагнозата на живота е „Жив“, а на Поета е „Неизлечима“ и целия хаос, който вдишваме, е всъщност небе, което живеем – небе, в което се оглежда земята, та дори и ние, хората.
Да, Бог говори със света!
Заслушай се и чуй гласа Му –
в листата на липата
и в ромоленето на селската река,
в приказките сладки на бабите във махалата,
в мириса на полските цветя…
Този стих не е случаен. Не е мой, а на авторката на тази книга, която отглежда небе. И имах щастието да съм съучастник в създаването на рамката на цялата картина „Да си отгледаш Небе“. Да, картина е, сам ще се убедиш, читателю. И настанявайки се удобно под твоето небе, ти всъщност ще усетиш красотата на един дом – домът на поезията на София Янева, от който ще вкусиш насладата и ще желаеш още, и още… Както мъж би пожелал всяка жена – красива по своему, така е и Тя – Поезията. Пожелай я! Тя е тук – римувана, с дъх на липа, сняг, понякога с измамен полъх и зимни греещи лъчи… Но винаги ражда светлина, защото:
Всичко живо е!
Чуваш ли?
Диша!
От редактора: Ивелина Цветкова
