Има ли закъсняла любов или любовта е в самите нас и на всеки праг на новия ден…
Любовта е неочаквана и многолика, а когато чрез римите ни я представя поетът Георги Костодинов, известен още като Гогата, поетът от Чипровци, тя е диалог – с любимата си, със себе си, а вероятно е и препратка към всеки читател, открил, че зад тези редове може да намери и себе си. Диалог с много топлина, нежност, дори и болка. Поезия, която боли, но не наранява, а лекува.
Понякога закъснялата любов е много по-истинска, много по-стойностна, много по-емоционална от първата! А знаете ли кое е очарователното на първата любов? Това е, че след нея идва втората!
Така е и с книгите на Георги Костодинов – всяка следваща е още по-силна любов. Известни са и онези негови весели страници от книгите му за деца, които само могат да допълнят любовта с образа на чистото, истинското.
За любовта няма точно време, няма сезони, няма възраст!
Тя е еднаква и на двадесет, и на тридесет, и на петдесет, и на осемдесет!
Тя е просто любов!
Приятно пътешествие в света на любовта!
Винаги е време за любов
Късно във живота ми дойде.
Не почука даже на вратата.
Бе красива ти! Почти дете,
и при мен донесе светлината!
Цял живот очаквах този час!
Нижеха се ден след ден години.
Виках те във нощите на глас
и повтарях само твойто име!
Е, сега си вече тук, при мен.
Млада като цъфнало кокиче.
Даваш ми надежда всеки ден!
Всеки ден ме правиш млад, момиче!
Истина е - с теб се преродих.
Ти надежда даде ми и сила.
Аз отново себе си открих!
Досега къде се беше крила?
Вярвах, че те има и разбрах:
любовта е с нас, това го зная!
Много късно аз го проумях,
ала искам с теб да съм до края!
из „Закъсняла любов“
