Днес срещата ни в „Откровено за вас“ не е есен, макар октомври да напомня, че се въртим в колелото на сезоните. Тя е радост, и ако я разлистите, ще пожелаете и дебютната книга на авторката. Скоро може да бъде ваша, с автограф от една чаровна дама, която казва смело „Това Съм Аз Яни“.
Разговорът ни протече след поредното ѝ дежурство, което спасява човешки животи, но тя беше все така – с усмивка, раздаваща добри думи, каквато е и професията ѝ.
Стихосбирката „През обектива“ е близост – близост, както с храната по време на пикник в един красив ден, в който запаметяваш всяко едно докосване наоколо, дори въздуха, споделеността и уханието на най-вкусните моменти. Но е и близост с тъжното време, когато тихо ръми, а небето е прозорец, който може да ни даде отговорите, които са вселена.
Хубаво е да имаме в себе си всички тези моменти – и в слънце, и в дъжд, защото чрез тях силата на думите ни предизвиква да докосваме. „През обектива“ е и това: докосване – до нас, хората, и от нас до думите, с които можем и да си пожелаваме близост.
Понякога всичко изглежда просто, когато текстовете са сложени в книга. Но не е така, защото свързването на думите не е каприз, а е тайно разплитане на това, кое е важно за нас, и е някак спасително в сложните ситуации на широкия свят. Оттам идва и вслушването в собствения ни глас. Тук е и отговорът на „защо да четем книги“, а „През обектива“ е една от тях, в многоточие на спасително време.
Яна Ангелова – Яни ме впечатли със всичко това на страницата ѝ във фейсбук – и с близостта, и с докосването – и много бързо се настаних удобно, четях поезията ѝ, която ставаше по-богата с времето. Такива са и разказите ѝ, но за тях ще говорим в друг момент.
Отворете широко очи, погледнете през обектива на авторката Яна Ангелова – Яни, и ще видите, че там е всичко – светът, в който сме всички ние, макар и в различни посоки, но търсещи отговори в житейската книга, през обектива…
Здравей, Яни! Първо бих искала да стисна ръката ти и да те поздравя за това хубаво време, в което една красива поезия се настани удобно в книга. Как вижда Яна Ангелова „хубавия ден“?
Здравей, Иве! Радвам се и аз да те поздравя. Как виждам хубавия ден? С усмихнати хора, блага дума, среща с приятели, разходка в природата и чаша кафе.
Кое е това, което те накара да хванеш белия лист и да пишеш за близостта и докосването и за всичко това, което е във всички нас?
Пиша от малка, защото исках да стана „разказвачът на приказки“. После животът ме понесе в друга посока. В забързаното ми ежедневие трудно мога да изразявам своите чувства и емоции на глас. Бях спряла да пиша, но попадайки в „Многоточие“, се появи ти, която повярва в мен и ме върна към белия лист, и така се родиха моите нови поетични рожби.
Ти участва в много литературни конкурси на „Многоточие“, спечели любовта на хората, и участвайки в сборниците ни, някак откри нови свои читатели. Зная, че всеки един от тях очаква първата ти авторска книга. Кои са били най-запомнящите се за теб думи, подавайки сборник с твои творби на някой от тях?
Щастлива съм, че станах част от „Многоточие", срещнах прекрасни творци, макар и виртуално. Потопих се в един вълшебен свят на пишещите хора, още звучат в ушите ми следните думи: „Продължавай да ни радваш с цветята, поникнали от твоята душа“. Мило, нали?
Да, много мило… А къде живее многоточието в света на Яни, ако сега погледнеш през обектива?
В моя свят „Многоточието“ е добротата и любовта, за тях винаги има още и още...
Размисъл
Неспокойна съм. Душата ми стене.
Задавам въпроси. Каква безсмислица!
Животът ми хаос е и иска да вземе
тези неща, които всъщност бяха измислица.
Какво съм аз? Смес от дух и материя,
порядъчна дама или просто човек?
Може би ангел съм, тленна мистерия
или мажорната нота на менует?
Да бъда покорна, влята с тълпата –
смешно е даже да го произнеса!
Неприлично усмихната, оголвам душата си,
приветстваща утрото с коктейл „Пъстрота“.
В огнена пепел, в бледа искрица,
ще търся усмивки с взор затаен,
превръщайки себе си в бродеща скитница,
разпръскваща обич в този свят покварен!
Един размисъл с въпроси. Но и отговори… Кои са малките стъпки на живота, придаващи цялата елегантност, която е част от, така да го наречем, танца, в който е и хаосът, с мажорна нота на менует, но и усмивката, която изпъстря деня?
Живеем в свят с много неизвестност, злобата и егоизмът завихрят хаоса, но аз винаги съм във война с тях. Искам да танцувам, да се усмихвам, да мечтая, да обичам. Да бъда свободна!
В стихотворението ти „Различната приказка“ идва на вратата ти скитник и точно тогава лиричната героиня не говори, а потъва в тъга. Скитникът е доволен от това, а ти си в страх. Но един цветен сън променя всичко, тя се събужда с усмивка и той си отива…
…Хайде, сбогом, скитнико клет!
Втори шанс на никой не давам!
Аз избрах Живота пред теб,
а животът с любов се създава!
Различни са приказките на хората, а в същото време си приличат. Сами ли пишем нашата приказка, която можем да наречем „Любов“? И нужно ли е да се страхуваме от всяко едно подобно почукване на вратата ни?
Преди няколко години, една сутрин, този скитник с диагноза, почука. Периодът на отричане не беше лек за мен, бях героиня в лош сън. Но винаги настъпва утро, така както и в моята приказка. Видях колко болка и обич има в очите на моите деца и се събудих, сега просто няма нещо което да ме накара да падна. ВЪРВЯ! Продължавам моята приказка.
Благодаря ти за този разговор, Яни! Бих искала сега да погледнем през обектива, да надзърнем в твоята книга и да попаднем на това стихотворение, което казва „Това съм аз“. Пожелай нещо и на всички твои читатели!
Аз съм си странна картинка, обичайки да се самоиронизирам. В най-трудните моменти се усмихвам, за да давам надежда. Просто очите ми разпръскват обич, смях и доброта. Но когато се сблъсквам с фалша, наглостта и простотията, тангенсът на търпението ми е „корен квадратен от електрическото напрежение при торнадо“. Но това е друга тема на разговор. На своите читатели пожелавам да бъдат като пеперудите, винаги да излизат от пашкула на нормите и да летят, обичайки!
Това съм
Аз съм цвят в забравена картина,
в палитра захвърлена на пода,
в дъгата – след като дъжда отмине
и грейне слънцето на небосвода.
Аз съм аромат на черна роза,
окъпана в диамантена роса,
и изправена в кралската си поза,
разпръсквам обич, смях и доброта.
Аз съм питието на забравата
подправено с лед и самота.
Налей си! Разрови жаравата
на тлеещата буря в пепелта!
Аз съм атома в бисерна сълза,
танцуващ в чувствата на милиони хора.
Времето съм, спряло в любовта,
за
да отпие сладката отрова!
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК 'Многоточие"
