Тя се казва Христина Колева и е журналист. Завършва средното си образование в ЕГ „Б. Брехт” с профил немски и английски език. Следва журналистика в Университета за национално и световно стопанство, където защитава успешно три магистърски програми – „Политически мениджмънт“ във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, „Публична администрация“ в Академията на МВР и Лайфстайл журналистика в Журналистическия факултет на Софийския университет. Започва кариерата си като спортен журналист в редакцията на Крум Савов в Нова Телевизия и Канал 3, впоследствие работи като главен редактор „Спорт” в Агенция „Фокус” и редактор „Спорт” във в-к „Труд”. През 2016 г. издава първата си книга с научна литература „На Испания с любов – етническа толерантност и национално самочувствие на страниците на испанския спортен печат”.
Съвсем скоро ще излезе от печат новата ѝ книга с разкази и есета „Нашите мои животи“ (изд. „Многоточие“)
Ето част от думите на авторката, които пленяват още с първите страници на книгата:
„Ако всеки от нас си даде времето, от което има нужда, за да „види” отговорите на най-важните свои въпроси, ще се потърси и ще се намери в епохите, в местата, в кътовете, оплетени в неврони, в доверието на ирисите на човека отсреща.
През 2020 г. всички ние в целия свят имахме лукса на времето да се потърсим. Не беше лукс на скуката, а лукс на вдъхновението. Поне за мен. В първия си написан разказ преди години мислех, че музата ми е човек. Но човекът сам по себе си е толкова несъвършен, може би е струвал всички усилия на Бог, изцедил е и последната капка талант и вдъхновение от него и все нещо е липсвало. Човекът е липса. Именно затова избрах за своя муза цяла страна и всичките нейни народи. С всичките и́ трагедии, липси и апокалипсиси…
Във времето, в което забравихме един за друг, моята книга е за хората, които са ме извисявали в моменти на отчаяние от човешките липси. Има ценности, които не умират. Сигурна съм, че изкуството е време и бомбоубежище срещу пошлостта, откровената душевна низост, простотията и безсмисленото съществуване на хора, които се опитват да те правят малък. Изкуството е благословия! И прошка!...
В света на думите има емоции – страх, гняв, любов, умиление, уважение, тъга. Вдъхновена от неукротимия Стоичков, кратките, но дълбоки истории на Георги Господинов, от любовта на Яворов и Лора, до която се докоснах в музея в София, от трепета на актьорите преди съдбовната среща с публиката след една смъртоносна пандемия, от цинизма на моя любим Буковски, от приказката, в която е живял Пикасо, от пълнокръвните образи във филмите на Педро Алмодовар, носталгията по моята Барселона,...до тъгата на възрастните хора по отлетялото неизживяно, радостта в очите на сина ми, както и от своите утешителни малки литературни победи и участия в конкурси, реших да споделя някои мисли, въдворени в есетата и разказите в тази книга…“
Ще ви споделим и една от рецензиите в книгата, която е на Любен Дилов – син (ексцентрик, издател, писател, журналист…):
„Една честна книга!
Точно така, „Нашите мои животи” е една честна книга, а честните книги са рядкост. Не само сега, винаги са били рядкост. Още от Русо насам, даже още от Марк Аврелий, да се изправиш и да кажеш какво наистина мислиш, особено пък за себе си, си е подвиг. Христина Колева няма да Ви смае със сюжети, нито пък ще се опитва да впечатли със стилови екстравагантности. „Нашите мои животи” е жанрово изчистена и чиста като замисъл книга. Директна, удря право там, където се цели, като пусната стрела, като сръчно и вдъхновено изпълнен пряк свободен удар. Дали ще извикате „гол!” след едно или друго нейно есе, зависи от това колко са успоредни мислите Ви с нейните. Но едно е сигурно – няма да Ви остави безразлични. Нещо повече – често вашите нагласи ще се ударят челно в нейните разсъждения. А това е почти всичко, за което мечтае някой, тръгнал с думи да търси и проправя път. Пред „Нашите мои животи” има дълъг път!
03.2021 г., София“
„Журналистиката е едно от функционалните съвременни изкуства, а журналистът е артист. В това вярвам след 10-годишния си стаж в медиите. Този необятен свят е малък прототип на Вселената. В него Бог е отредил място и начин на живот и на лъвове, и на динозаври, и на мишки и бръмбари. Въпросът тук е кой е Бог? Не, не онзи, чийто син умира, опрощавайки греховете ни. Богът на журналистиката кой е?...“ (из есето „Аз съм фалшив журналист“)
Очаквайте скоро в ИК „Многоточие“!
