Само след броени дни, в навечерието на 24 май, ще се появи една книга, която носи със себе си не само рими и приключения, а топлина, светлина и онзи особен трепет, който само детската поезия може да събуди.
„Врабчово сърчице“ е стихосбирка, съчетаваща приключения в рими, загадки, илюстрации и любопитни факти за врабчетата. Дебютната книга на Румяна Рангелова пристига точно в най‑светлия български празник, за да напомни, че любовта към думите започва от детството, а добротата е първият език, който всяко дете научава.
Стихотворенията следват естествения ритъм на порастването – от първото излюпване в топлото гнездо, през игрите и приятелствата, ученето и мечтите, до смелите постъпки и добрините, които оформят характера. Сезоните се сменят като страници от живота: пролетни открития, летни приключения, есенни размисли, зимни чудеса. Така книгата се превръща в цялостна история – животът на Врабчо, разказан в стихове.
Илюстрациите и предизвикателствата разширяват света на малкия герой, дават му форма, движение и настроение. Детето вижда това, което стихът подсказва – думите оживяват пред очите му, насърчават наблюдателност, мислене, творчество и съпричастност. Това е книга, в която детето участва, открива, създава.
„Врабчово сърчице“ ще расте заедно с децата, ще се препрочита. Книга, която ще стопли много детски ръчички и много родителски сърца. Тя е доказателство, че когато една история е написана с любов, тя намира своя път – и своя читател.
Открихме авторката така, както се открива малко врабче в клоните – неочаквано и светло. Интервюто проведохме сред пролетната зеленина, където буквите, думите и птиците сякаш празнуваха заедно с нас.
Как се роди Врабчо – като образ, като характер, като малък герой?
Когато очаквахме раждането на първата ми внучка през 2022 г., от щастие сякаш се носех из облаците. В главата ми сами започнаха да се появяват детски стихчета, като че ли бързаха да бъдат записани. Тогава се появи и Врабчо – гледаше ме едновременно невинно, смело и уверено, сякаш настояваше неговите истории да бъдат първи разказани. Така се събраха приключенията в книгата „Врабчово сърчице“.
Кое е най‑важното качество на Врабчо, и защо именно то?
Най‑важното му качество е добротата. Той е състрадателен, отзивчив и мисли повече за другите, отколкото за себе си. Понякога е по детски смешен и предизвиква усмивки, но намеренията му винаги са чисти – да помогне, да зарадва, да направи добро.
Коя добродетел стои в основата на книгата – смелост, доброта, любопитство или нещо друго?
В книгата присъстват много добродетели. Добротата върви редом със смелостта, защото често, за да бъдеш добър, трябва да бъдеш и смел – да защитиш по‑слабия, да помогнеш на нуждаещия се, да преодолееш собствените си страхове.
Говори се за обич и грижовност към близките, към семейството, към всичко, което ни заобикаля.
А с любопитство Врабчо открива света, не се страхува от непознатото и винаги е добронамерен.
Има ли момент, вдъхновен пряко от Вашето детство?
Може да се каже, че съм израснала заедно с врабчетата.
Родена съм във високопланинското родопско село Мугла, където зимите бяха дълги и тежки. Снегът се задържаше с месеци. Всяка зима слагахме хранилка за птиците. Сутрин майка първо нея разчистваше и зареждаше с храна.
Освен врабчета идваха синигери и чинки. Седях зад заскрежения прозорец, не смеех да мръдна, за да не ги изплаша. Помня боричкането им, врявата, онова бойно, но радостно чуруликане, което се е запечатало в сърцето ми.
И до днес, когато в големия град видя врабче, спирам, за да му се порадвам.
Какво дете бяхте, и има ли нещо от Вас във Врабчо?
Да, и аз като Врабчо бях отгледана с много обич от мама и татко. Имах и кака, и батко.
Като най‑малка в семейството бях много специална, всички се грижеха за мен и участваха в игрите ми. Бях палава, но и любознателна. Постоянно карах близките си да ми четат приказки. Знаех цели книги наизуст и се преструвах, че ги чета, дори знаех на коя страница се сменя текстът.
Също като Врабчо исках да покажа, че макар да съм малка, знам и мога много.
Имах прекрасно детство – с приятели, с които бяхме като врабчово ято. Играехме от сутрин до вечер, измисляхме приключения, правехме представления, дори издавахме ръкописен вестник.
Играехме, мечтаехме и вярвахме в чудеса – както всички деца.
Ако Врабчо беше истинско дете, какво бихте му казали?
Да бъде себе си. Макар че времето не е за врабци, да пази смелото и добро сърчице – то е най‑голямата му защита.
А какво е най‑трудното в писането за деца?
Всяка дума трябва да бъде премерена. Писането за деца е огромна отговорност – детските сърца са открити и чисти, приемат всичко за истина.
Какво Ви вдъхновява най‑много – природата, децата, спомените, ежедневието?
Децата. Всяка детска усмивка, всеки поглед.
Всяко дете е една вселена. И трябва да направим така, че когато пораснат, да запазят в себе си детското и чистото, за да живеем в по‑добър свят.
Какво искате да развият децата чрез загадките в книгата?
Чрез загадките децата не просто мислят, а започват да мечтаят активно – да търсят решения, да създават свои светове, да вярват, че добрите постъпки могат да променят реалността. Така играта се превръща в първа стъпка към съпричастност и творчество.
Ако Врабчо трябваше да измисли загадка за 24 май, каква щеше да бъде тя?
„Мили деца, може ли да познаете колко букви има моята врабчова азбука?
С нея се изписват: чик‑чирик, чурулик, а също и джив‑джив, джив.“
Какво Ви кара да пишете за деца – нужда, радост, мисия?
Започнах от радост, но вече го приемам като мисия.
Децата са нашето бъдеще – казваме го често, но трябва и да вложим сили, за да изградим в тях добродетелите, които искаме да видим в света. Да изградиш човек е мисия.
Кой сезон от книгата е най‑близък до сърцето Ви?
В книгата не мога да избера, но в живота – зимата. Тогава врабчетата имат най‑голяма нужда от помощ. Нека не ги забравяме в студените дни, всеки от нас може да се погрижи за тях. Иначе ще ги изгубим.
Какво е „врабчово сърчице“ за Вас – като символ, чувство, послание?
Малко сърчице, което обича целия свят.
То е символ на чистата доброта – онази, която не се нуждае от големи думи, а се проявява в малките жестове. Врабчовото сърчице е топло, смело и живо, то тупти във всеки, който вярва, че доброто може да промени света, дори когато е съвсем малко.
То е напомняне, че сърцето има криле и че с тях можем да достигнем до другите, както Врабчо достига до всяко дете със своето чик‑чирик добро утро.
Ако Врабчо можеше да измисли свой празник, какъв щеше да бъде той?
Първа пролет – когато става топло, има повече храна и започват приключенията, а не борбата за оцеляване.
Това е денят, в който светът се събужда, а малките криле отново се осмеляват да мечтаят. За Врабчо това би бил празник на новото начало – на надеждата, на смелостта да разпериш криле след трудна зима и да полетиш към всичко, което предстои. Празник, в който всяко дете да си спомни, че и най‑малките сърца могат да носят големи пролетни чудеса.
Ако можехте да подарите една дума на всяко дете за 24 май и Деня на детето, коя би била тя?
Усмивка.
Усмивката е малка дума, но носи огромна сила – тя отваря сърца, стопля дни и прави света по‑светъл. Подарена на дете, тя се превръща в кураж, вяра и надежда. Усмивката е първият език, който всички разбираме, и най‑красивият подарък, който можем да дадем – без повод, без условия, просто от сърце.
Коя буква от азбуката най‑много прилича на Врабчо и защо?
Буквата Ч – с нея започват чик‑чирик и чурулик, най‑красивият за него език. Това е буквата на неговите първи думи, на първите му песни, на първите му чудеса. В нея се крият чуруликане, чудо, чистота, чувство, честност – все думи, които описват Врабчо и неговия свят.
Какво „врабчово“ пожелание бихте отправили към малките читатели?
Да имат криле за големи мечти и сърца, пълни с доброта – като Врабчо.
И още – да не се страхуват да полетят, дори когато изглеждат малки. Да вярват, че всяко добро дело е като перце, което прави крилете им по‑силни. Да пазят любопитството си, да слушат песните на света и да добавят към тях своя собствен чик‑чирик – смел, светъл и истински.
И понеже всяко дете има своя собствен език на чудесата, а Врабчо своя чик‑чирик свят, нека да завършим с едно стихотворение, което най‑добре събира в себе си духа на празника. „Читанка“ е малка песен за буквите, за първите думи и за радостта да откриваш света чрез езика. Послание, което звучи особено светло в дните около 24 май и Деня на детето – празници на усмивките, на любопитството и на малките сърца, които учат най‑красивия език: езика на добротата.
Читанка
Врабчо си читанка има,
буква Ч му е любима.
Няма как да чик-чирика,
ако няма Ч в езика.
С чик-чирик той вика мама.
С чик-чирик той вдига врява.
По разцъфналите клони
с чик-чирик другари гони.
А как сладко чурулика,
ятото като го вика.
Чик-чирик и чурулик –
най-красивият език!
Интервю на Ивелина Цветкова
Може да заявите книгата с послание и автограф тук:
