„Защо избрах това заглавие на стихосбирката си? Ще ви обясня.
Първата част: „Когато си отиваме от любовта“ разказва как на 20 години заедно с любовта идва и свършекът на света. За някои той е толкова непреодолим, че посягат на живота си. Но който го надживее, разбира, че след любовта има пак любов… И така – до свършека на света.
Втората част: „Когато си отиваме от живота“ показва, че в един момент човек осъзнава, че е смъртен. Тогава Бог размахва пръст и намеква, че от него зависи колко още ще гори пламъкът на свещичката му.
За удължаването на живота се приемат горчиви кайсиеви ядки, богати на витамин В17. Надявам се, знаете, за кое заболяване говоря. Когато ми поставиха страшната диагноза, мисълта, която ме крепеше, беше, че искам да живея – да видя пораснало внучето си, да спечеля награди от още конкурси и да издам още книги. Това бе негласното ми споразумение с Господ и досега и двамата го спазваме.
Надявам се да бъда с теб, читателю, до края си. А ако заслужавам – и след него.“, сподели Румяна Пелова
Зад облачната ципа над морето,
денят е уморен и тихо гасне.
И гледката е чудна, общо взето,
извадена от залеза. Прекрасна.
Ветрее над водата топъл бризът,
немирен, от къдриците ти дръпне.
Разперено платно е твойта риза,
нашепва ти за сънища попътни.
Представяш си, че ти си Пенелопа,
на острова на любовта – Итака.
Дали пък Одисей навън не хлопа?
Очакван като дъжд... Но недочакан?
Мечтите са реалност, общо взето,
успееш ли съдбата да прегърнеш.
Аз знам, че ще се гмурна във морето,
вода да стана... Само да се върна.
Това стихотворение е „Завръщане към началото“ и е само една клетка от съвършенството. Бихме нарекли съвършенство най-новата ѝ книга, озаглавена „Стихове с вкус на горчиви кайсиеви ядки“, не само защото в нея са преплетени до болка тъгата и радостта на реалността, в която горчивината оставя дълбокото усещане за живота.
Най-новата стихосбирка „Стихове с вкус на горчиви кайсиеви ядки“ е налична.
