Очаквайте "Нереално добри времена"!
Стихосбирката е с цветни илюстрации - картини на Петрана Петрова.
До полигона за летене…
Няма по-хубаво от добрите времена. А когато в тях има и жива вода, те със сигурност са нереално добри.
Живата вода е тук! Поезията прелива толкова много и истински, че дебютната стихосбирка на Петрана Петрова „Нереално добри времена“ е реален извор. Бях сигурна в това, още преди да започна работата си по книгата.
Срещнах авторката неотдавна, там, където добрите писма идват винаги сутрин рано и доставят глътката на радостта и надеждата. Вторият международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ на ИК „Многоточие“ донесе доброто писмо и на Петрана, а стихотворението ѝ „Надежда“ се настани удобно в челните места – избрано измежду 235 стихотворения на участници.
Казвам „срещнах“, защото тогава поезията ѝ се настани и в мен, макар че преди това често откривах името ѝ в много литературни конкурси. А дните са пълнили през това време бъдеща книга в гр. Враца с нереално добри времена. Днес е факт и за читателите.
В първата част на стихосбирката ще откриете живота, който на малки дози и с чифт тънкопери крила си е намерил полигон за летене. А там лирическата героиня ни изпраща един сладък дъх, в който звезден копнеж е събрала. Тя ни уверява, че животът ни учи на мечти и че „в този свят, твърде стар и застинал, още тупа младежко сърце“. Метафори, пълни и с жива тишина, обагрят цялото звучене и ни приземяват често, за да усетим дълбоко живота.
Там синьото пътуване ни отвежда и в Родината, която е
„…завет, шевица пъстра,
тракийска песен, грейнала в нощта…“,
а потомка ни подсеща с:
„…Явно нещо дължа към предците си, дали ми всичко,
и постлали загрижено с вълнен килим моя бряг…“
Така е в първия цикъл „Живот на малки дози“. Там се лети без разписания, с очаквания. И без да щете, ще нагазите в дълбокото на много картини от живота.
Вторият е озаглавен „Две парчета небе“. В него лирическата разбърква в алегро планински ноти, житата обещават хляб на строените селски имоти, комините са сгънали в себе си стълби за всички предишни животи, скърца кресло в старата къща, а под мокри покриви чакат тихите хора – да се скъса нощта и да съмне. А там е и песента на дъжда, на Бъдни вечер, на Коледа, но и на пролетната магия, която толкова топло прегръща, че едва ли ще пожелаете да си тръгнете.
Всъщност от поезията на Петрана Петрова трудно се тръгва нанякъде. Тя дълго остава дълбоко и живо предвещава по-добрия ден. А в него със сигурност ще виждате как се подреждат всички бъдещи книги на авторката.
Бих я нарекла любим поет. Не само защото се доближава до моето звучене за красива поезия. Не само защото ритъмът е със сърцето на песен, много от метафорите със силата на гайда, а добре дошлите рими стъпват като в акорд. Тук има жива вода! В нея има жива вода! Не зная още колко може да побере в себе си поезията на Петрана, но със сигурност ще е до тавана, до полигона за летене, където има сладък дъх, в който звезден копнеж е събрала.
Нека тази малка вратичка, построена от мен, ви отведе в „Нереално добри времена“, във време, в което бихте казали със сигурност „Не искам да си тръгвам“. А там Петрана ни заявява толкова искрено от всяка страница:
„Този свят ми харесва, под бяла пътека застлан,
под която тъгата заспива до огъня и спира да чопли…“
Ивелина Цветкова – редактор
Очаквайте скоро "Нереално добри времена" на Петрана Петрова!
