Той е толкова естествен и земен, че разстоянията за него са преодолими само с една подарена усмивка или дума. Той успява да достигне и до звездите чрез своите 18 гласа, които ни връщат често в спомените, а имитирайки гласове на известни личности, те оживяват в настоящето.
В настоящето имитиращият глас и усмивката му не са се променили, а този на Георги Парцалев, прозвуча в ден от отминалия февруари – в ухото ми, от моя телефон. Тогава разбрах, че чрез най-новата му книга „4 х 33 звезди“ Звезделин Минков ще обсипе дните на неговите читатели и почитатели, включително и моите, с нещо наистина красиво, поетично и незабравимо – букет от четирите му стихосбирки „Песни за Мария”, „Усещане за вечност“, „Земни небеса“ и „Поетични междуметия“ , които няма как да останат само в миналото.
„4 х 33 звезди“ е налична за всички ценители на поезията, а в началото на книгата има и автограф от автора. Премиерата ще е съвсем скоро, на празничния 24 май, от 18 ч., когато в уютната обстановка на ШиЗи Импро Клуб в гр. София актьорът, имитаторът, писателят и поетът Звезделин Минков ще дойде с всичките си 18 гласа и ще представи свои стихотворения, ще внесе настроение в деня на присъстващите, а и ще напише лично послание за всички закупили си я.
Когато вече не можах да скрия присъствието си, той стана от стола и заговори с един от всичките си 18 гласа, който звучеше като весела приказка.
А ето и нашия разговор, който направих за последователите на ИК „Многоточие“:
Добре дошъл в „Откровено за вас“!
Със сигурност първият ти глас е бил бебешкият. И какво се случи след това? Как те откриха останалите гласове?
Как ме откриха останалите гласове?!
Бях в 6-ти клас, когато гледах „На всеки километър“ по БНТ. Много се впечатлих от актьора Георги Черкелов в ролята на Велински. Още на следващия ден го имитирах пред съучениците си. Много ме харесаха. После започнах да го имитирам и пред батковците и каките от по-горните класове. И така цяла година.
Една вечер един батко от 11-ти клас дойде до мен, издърпа ми дясното ухо и извика: „Стига с тоя Черкелов, бе?!!! Дай вече друг глас!!!“
Ехааааа!!! Това толкова много ме стимулира, че още същата вечер аз се загледах внимателно в сериала и на другия ден започнах да имитирам големия Григор Вачков. И после... потръгна дългата поредица, докато стигна чак до чужденец. Да, започнах да имитирам Луи дьо Фюнес!!! Всички имитации ги правя с огромно удоволствие!!!
А кое е най-великото актьорско оръжие?
Най-великото актьорско оръжие е П А У З А Т А ! ! !
На това ме научи големият Георги Парцалев. Още преди да ме приемат във ВИТИЗ!
Той ми разказа какво неподозирано оръжие е тази толкова важна актьорска патерица. Той ме научи на много неща. Първото беше това, цитирам го по памет:
"Слушай ся, га излезеш пред хората, трябва да говориш бавно. Трябва да изчакаш думата да отиде до главите на тези, дето та слушат, да са удари в тях и да я изчакаш да са върне обратно при тебе. Щото тая дума ще ти трябва и друг път да ги разсмиваш. И едва кат са върне думата при тебе, тогава ще продължиш. Така ти, все едно, държиш хората като с юзди. И ти решаваш кога да се впуснеш отново в галоп, заедно с тях”.
Говориш нещо, бързаш, украсяваш го, забавляваш публиката и изведнъж, в най-важния момент млъкваш. И всички настръхват. Секунда, две... и изстрелваш разкритието. Велик способ да привлечеш ВНИМАНИЕТО!!! Поклон!
Снимка: Звезделин Минков и Георги Парцалев (личен архив)
Имаме ли нужда от паузи в дните, когато да замълчим, да се огледаме и да продължим? То си е като в театъра…
Да!!! Имаме нужда, разбира се!!! И то задължително!!!
Имаш записани много аудиокниги. Записани и в Съюза на слепите в България около 150 романа от най-различни автори от България и чужбина. Ти си толкова богат с благодарностите на зрящи и незрящи, от хилядите аплодисменти пред малкия екран и театралната сцена. Какво заглавие би сложил на твоя роман - Животът – и как би искал да продължи нататък?
Заглавието на моя живот е:
„ОБИЧАМ ДА РАДВАМ ХОРАТА“
Моят мил баща ми завеща следното: „Сине, ако можеш да направиш добро, направи го! Ако не можеш, не прави нищо!“ Ехааа, какво по-добро пожелание може човек да чуе в Живота си?!!!
Продължавам да го спазвам с Любов към ближния!!!
Стихосбирката ти „4 х 33 звезди“ излезе от печат скоро и вече достига до читателите. В нея гласът на любовта и този на актьора се преплитат. Но главният герой си ти, все така естествено земен. В нея няма звезди, а истински букет от стихотворения, които вълнуват. Отзивите са многобройни. А какво беше вълнението на твоята любима при този пъстър поетичен букет?
Неслучайно, петият ти въпрос е свързан с моята любима! През 1991 година аз сънувах какво означават числата от 1 до 9. И се оказа, че 5 означава Л Ю Б О В ! ! !
Любимата ми е във възторг и често препрочита посветените ѝ стихове! А много често аз я изненадвам вечер, на чаша вино, с нови стихове и попивам с целувки сълзите ѝ…
„Можем ли да живеем само
със спомените...
Уж реторичен въпрос, а в мен напират
толкова възможни по
своему отговори...
Как да забравя примрялата от любов,
подадена ми за първи път в живота ръка –
тази на мама!...“
„Как да забравя на татко прегръдката,
когато разбра, че приет съм да следвам?...“
В книгата ти срещаме майчината и бащината любов, където подсещаш да не забравяме най-ценното – семейството. Ти си от семейство на учители. Баща ти е бил учител по биология и в края на часовете е оставял по 5 минути, за да разкаже на учениците интересен анекдот и да ги разсмее. В днешно време човек трудно някак се усмихва, особено на чужди успехи. Как да привличаме смеха? И можем ли да живеем само със спомените?
Смехът, разбира се, винаги е бил най-доброто лекарство! Който няма чувство за хумор няма шанс да живее дълго. Хуморът убива микробите, разширява мирогледа и допринася за най-целебните усмивки, подпомагащи човешкото здраве!
Разбира се, че не можем да живеем само със спомените. Но най-ценните от тях трябва да помним до последния си дъх! Защото те ще са нашата правилна пътека!
"Театърът – магията на мойто съществуване,
цветът основен от палитрата ми на художник,
картината със позлатена рамка в моя дом,
прекъснатият сън от улов на рибаря,
от злато жилката на иманяр в сърцето,
и чаша мляко за безпаметния състарен миньор…
Кулисите, прахта и жадната ми сцена,
гримьорната, прожекторът и тъмният работник,
декорите, и на лицето тъжният ми грим,
ще бъдат тъй желаната завеса,
която ще се спусне точно начаса...
Но любовта ми няма да прекъсне.
Към Театъра любов. И към една жена."
Това е едно от любимите ми стихотворения от книгата ти „4 х 33 звезди“. Спомняш ли си каква е историята на това стихотворение, което си написал през далечната 1998 година? Има ли такива твои стихове, за които си спомняш времето и мястото на написване. Може би неслучайно си поставил дати като заглавия на тези от цикъла „Усещане за вечност“, където се вижда, че понякога си писал повече от едно стихотворение на ден?
Неслучайно този въпрос е под номер 7. В моя сън от 1991 година, 7 означава:
БОЖЕСТВЕНА ПЪТЕКА!!!
Даа, Театърът е моята Мечта и Любов!!! Няма определени стимули, които са ме накарали да напиша тези вълнуващи стихове! Просто... изведнъж сърцето ми започва да усилва пулса си и аз посягам към химикалката... Това е.
А има ли имитация в поезията?
Има, естествено. И това е унизително, пошло, гадно и жалко. Поезията не е за всекиго. А тези, които си позволяват да крадат и преписват, са отвратителни човечета. Тези, които не я усещат, са наказани от Природата. Защото Поезията е Б О Н У С ! ! ! Това е допълнително удоволствие, неподражаемо Усещане, увлекателно Преживяване, вездесъща Р А Д О С Т ! ! !
Твоят невероятен актьорски талант кара хората да се смеят през сълзи, докато говориш съвсем сериозно. Обещай, че на премиерата на книгата ти „4 х 33 звезди“ на 24 май в гр. София, когато ще представим пред гостите част от твоите стихотворения, няма да забравиш и усмивката си. Надявам се да дойдеш с 18-те си гласа, за да ни подариш от смеха на твоята сцена.
Разбира се, че хората, надарени с чувство за хумор са Щастливци!!! Хуморът е най-доброто, безплатно, хомеопатично лекарство!!! То подпомага спокойствието на Човешкия ден и удължава желанието за Живот!!! Както казваше големият Парцалев:
"Бате, да знаеш, че и други могат да ме имитират като тебе, ама да си гледат работата!!!"
Ето, пак ме разсмиваш с гласа на великия Парцалев... (смеем се)
Благодаря за този разговор!
Пожелай нещо на твоите читатели!
Бъдете здрави, обичани и винаги усмихнати!!! Проблемите са краткотрайни, Усмивката е вечна!!!
„А дните уж едни и същи са.
И слънцето.
И падналият рано сняг.
И детската усмивка.
Кокичето, забравено в съседна стая.
И оня стар шинел, изръфан
от изгладнели плъхове
в мазето...
О, ако нямаше я любовта,
каква измислена
безсмислица
би бил животът...“
(Из "4 х 33 звезди")
Заповядайте на премиерата на "4 х 33 звезди". Можете да прочетете подробности тук:
https://www.facebook.com/events/218735417520432/?acontext=%7B%22event_action_history%22%3A[]%7D
Книгата може да бъде закупена от онлайн книжарницата на Издателство "Многоточие" тук:
https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"
