Съвсем наскоро тя сподели, че когато са тъжни поетите
… те също са хора,
но с повече цвят във душите.
Те могат да спорят,
да водят най-трудните битки.
Те могат с палитра от думи
да изобразяват,
рисувайки с чувство –
вълшебни картини създават…
Тя е една от тях – от поетите, които създават най-вълшебните картини чрез римите. Нейната усмивка обаче достигна до ИК „Многоточие“ от далечна Германия заедно с цяла палитра от стихотворения. И тогава се появи на бял свят тя – „Тя е всичко“.
Сега захвърлям в ъгъла метлата.
Разпускам си косата – да се вее.
Усмихва ми се петъчно душата.
По дяволите, как ми се живее…
Неслучайно започна с поезия нашият разговор за „Откровено за вас“, където телефонът извести, че тя е винаги с усмивка на лице, а поезията е в нея всеки ден.
Добре дошла в „Откровено за вас“, Рада! Бързам да те попитам, как се появи другото ти „име“ Поетесата с метлата? Така се казва и творческата ти страница във фейсбук.
Благодаря за този въпрос, Ива! Идеята ми хрумна още съвсем в началото, когато все още не знаех дали и колко дълго ще продължи вдъхновението ми да пиша стихове.
Описах живота на доста голяма част от българите в чужбина, както и перипетиите им, съпътстващи почти неизменно нелекия адаптационен процес, езиковата бариера и трудностите при намиране на работа в чужбина, в едно стихотворение. И понеже и аз, като много други, не знаех език, си намерих работа като чистач. Та някой коментира тогава, че съм написала „Ода за чистачката“, а аз вместо да се засегна, се засмях и след този случай започнах да се подписвам с този ироничен псевдоним – Поетесата с метлата. Който си обичам и до днес, и който казва много за мен, като личност и поглед на света и на живота. Защото за мен е от съществена важност да умее човек да погледне на нещата от живота и откъм смешната им страна. И защото предпочитам да съм открита и честна, и да бъда себе си, а не да се преструвам на някой друг. Впрочем работя по 13 часа на ден, средно. Имам няколко работни места, като само едното е сервитьорка в заведение.
А по-голяма част от стиховете ми са се „родили‘ именно докато чистя с метлата (мопа).
Тогава оставам насаме с мислите си и главата ми се превръща в театрална сцена, на която аз създавам спектаклите си.
Може би повечето читатели са забелязали афинитета ми към стихове, които приличат на монолози. Понякога разказвам цели истории. Описвам моментни емоционални състояния на моите герои. Аз създавам театър. Нямам никаква претенция, че пиша във висша поетична форма. Много често стиховете ми приличат на уличен рап.
На младини мечтаех за театъра, дори съм кандидатствала в НАТФИЗ (тогава беше ВИТИЗ), 2-3 години играх в местния ни самодеен състав. Но животът ме завъртя в друга посока и се примирих, че не ми е било писано.
Сега съм благодарна, че вдъхновението ме намери, макар и 30 години по-късно, и аз с удоволствие разбрах, че много хора харесват и обичат да се забавляват с моите стихотворения.
В псевдонима ти се чете полет, който може да бъде страховит или късметлийски за някого. Вярвам, че твоите последователи са късметлии. Чрез поезията казваш всичко съвсем открито. Пример е стихотворението ти „Непоетично“, в което споделяш: „На тези, които ме смятат за дразнеща – да подминат, предлагам, без да четат!“ Има ли такива хора, които не подминават, а изсипват целия си лош ден под стихотворение? Това ли те провокира да го напишеш?
Макар и рядко, се случва някой да излее своята злъч. Аз не се сърдя на хората, че са такива каквито са. А и на всеки се случва да е в лошо настроение. Винаги съм казвала, че понасям критиката добре. Дори я приветствам, когато е направена от сърце. Но вярвам ще се съгласиш, че много си личи, когато някой критикува с цел да те насочи и защото вижда потенциал в теб и иска да ти помогне да израстеш, и когато просто се опитва да смаже самочувствието ти и да излее някаква своя вътрешна тежест.
Ако трябва да съм честна – става ми мъчно за тези хора и дори си задавам някои въпроси.
Казваш, че светът може да бъде по-красив, когато подхождаме с любов към всичко. Каква е основната движеща сила в стихосбирката ти „Тя е всичко“ и кое друго можем да наречем двигател в живота?
Аз спазвам и вярвам в един основен принцип, именно да правя всичко с отношение.
Независимо какво правя, го правя така, все едно го правя за себе си, все едно е в моя дом, все едно се отнася за мой близък.
Не оставям мръсно след себе си, не само защото мога пак да се върна, а защото ако отида на съвсем друго място, ще разчитам тези преди мен да са имали същото мислене.
Вярвам, че когато човек се старае и дава максимума от себе си, нещата се случват. И вярвам, че Вселената улавя изпратената от нас енергия, мисли, позитивизъм, добри намерения и любов и ни изпраща обратно от същото. А понякога дори още по-хубави неща.
„Тя е всичко“ е първата ти авторска книга. Разкажи ни кога започна твоят творчески път? Имаше ли усещането тогава, че няма да можеш да спреш да пишеш?
Всичко започна в началото на 2020 г. дни преди Ковид-кризата и ограниченията.
Просто написах две послания на децата си, които винаги много са ми липсвали, понеже те си живеят в България.
Първото беше по случай рожден ден на дъщеря ми – разплаках много хора, включително и нея.
Два дни по-късно написах и за сина си с идеята да го публикувам чак след 4 месеца за неговия рожден ден. Обаче размислих, понеже звучеше много драматично, а не исках да го разплаквам на празника му. И реших да го споделя веднага.
Реакциите бяха много емоционални, но големият фурор дойде в края на седмицата, когато се престраших да го публикувам в една голяма група за лично творчество. Няма нужда да се хваля с цифри, но реакциите на хората ме въодушевиха и ме трогнаха много.
Впоследствие до края на въпросната година написах още двайсетина.
Започнаха да ме канят в поетични групи и така попаднах в един различен свят, на хора с различно мислене и започнах все повече да се вдъхновявам и развивам, за което съм им страшно благодарна.
Тихо
Аз все така опитвам да съм тиха,
невидима да мина по кръвта ти.
Неволната ти мисъл да усмихна.
Да изпотя треперещо дланта ти.
Да замечтая мъжкия ти поглед.
Прескачащо, по скулите да мина.
И уморено в късния следобед,
неканена в съня ти да пристигна.
Да ти забавя пулса за минута,
а после изведнъж да го забързам.
Клепачите ти нежно да прихлупя,
при спомена ти – блиц,
със мене свързан...
Под кожата ти като сладка тръпка,
по цялото ти тяло да премина.
Да бъда най-желаната ти глътка –
опиваща, тръпчива,
несравнима...
Има една откровено нежна еротика в книгата ти, която улавя като в капан и примамва още повече да прочетем докрай. В поезията ти обхващаш най-различни теми от живота. Как те улавят те, за да ги напишеш?
Аз мисля, че еротиката е най-красивата част на живота и искам да я усещаме и да се стремим да не я загубим. Моя мечта е да създам перфектните стихове, въпреки че нямам представа дали жена може да се справи по-добре от мъж. Дори не знам дали изобщо ще успея някога, но не спирам да опитвам. Кой знае? Може и да се получи.
А темите си ги черпя от самия живот. Някои са лично преживяни, някои са ми споделяни от близки, имам и теми заимствани от филми или книги, които са ме впечатлили и успели да ме накарат да бъда съпричастна с героите им.
Един-единствен път сънувах –
странно бе.
Ти беше друг – разкаян, жалък, молещ…
Почувствах се щастлива –
зная, срамно е.
Сега и през деня
не вдигам щори...
(Из стихотворението „Единствен път“)
Какъв е пътят на Рада Цонева за бъдещи проекти? Повдигни леко щорите днес и ни разкажи, подготвяш ли нова книга?
Аз дълго отлагах издаването на книга. Някак не се вземах насериозно и ми липсваше подобна амбиция. Сега обаче след първата крачка, видях, че не е толкова страшно. Благодарение на професионалисти като вас, благодарение на искрените симпатии на редактора на стиховете – Румяна Пелова, аз се почувствах един желан за четене автор и сякаш имам желанието да покажа още от себе си на хората. „Тя е всичко“ съдържа почти 80 стихотворения, но това е едва една десета от всичко, което съм написала. И повярвайте, има още много различни теми, които съм засягала и за които също си струва да се говори.
А какви са творческите ти срещи в Германия? Осъществяваш ли такива с други поети в Дрезден, където живееш, а и в други градове на страната? Разбрах, че ще присъстваш на авторския спектакъл на великолепния поет с китара Ивайло Диманов в Берлин, който със сигурност ще те развълнува. Ще представиш ли твоята първа стихосбирка пред публика в Германия?
Поддържам контакти с други творци и се включих в две събития, организирани от Венета Терзиева, която е автор на сборник с разкази. Едното се проведе в Берлин, а другото в Лайпциг.
Предстои следващо такова и в града, в който живея, столицата на провинция Саксония – Дрезден, което ще се състои на 10 юни и на което вече ще мога да представя и реална стихосбирка. С още няколко други автори на поезия и проза се сформирахме като добър екип и опитваме да привлечем и още други такива, и се надяваме да стане една хубава традиция и да се превърне в едно своеобразно турне от подобни събития и в други градове на Германия.
Особено се вълнувам, че ще присъствам на живо на концерт на поета Ивайло Диманов на 19 май.
Вярвам, че ще науча много повече неща от един истински и доказал се творец.
… Ще видите, Мадам, не ви измъчвам –
напротив, за любов ще ви говоря!
И седнал сам
в кварталната ни кръчма,
ще пиша стих, бутилка ще отворя...
... и ще ви любя, там във редовете,
с онази страст и безутешна жажда,
присъща на големите поети…
А ролята на Музата е важна!“
(Из стихотворението „Важни похвати“)
Кое спасява любовта?
Любовта може да я спаси самата любов.
Когато човек иска да обича, той просто обича. И нищо и никой не може да му внуши нищо друго.
Няма правила, които да я подчинят. Няма прегради, които да я спрат. Защото тя е вътре в нас и само ние сме тези, които можем да я подхранваме или заглушим.
Пожелай нещо на твоите читатели!
Пожелавам им да вярват в доброто, дори и когато някой постъпва зле с тях. Защото откликвайки на злото със зло, ние го увеличаваме.
А оставайки добри, това се превръща в една стена, през която злото не успява да премине. Злото е заразно единствено ако му се поддадем.
Същото смятам и за доброто, но то трябва да бъде заразно! Дано да е така, защото много ми се иска да го вярвам!
И нека да завършим нашия разговор с поезия…
Спасителят в дъжда
Разбита след поредната си връзка
се движих като сянка към водата –
отчаяна, почти предсмъртно дръзка,
избрала бях ответната разплата…
Дъждът плющеше остро по гърба ми –
почти като камшичени „целувки“.
Животът взе си сбогом със страха ми.
Бе драматично – липсваха преструвки.
И голи, раменете ми се свиха
под тежкия товар на силна болка...
Тогава... някой ясно ме повика –
турист, дошъл в града на обиколка...
„Госпожице, простете дързостта ми
сама жена така да заговоря“ –
(стоях със гръб, не исках да ме хване
какво опитвах се току да сторя.)
Но той си продължи – съвсем по мъжки:
„Изгубих се, хотелът ми е този...“ –
тук вятърът отнасяше гласа и...
(По дяволите, колко се изложих!)
Но този, който търсеше хотели,
и сякаш се натресе на смъртта ми –
преди вълните да са ме поели,
не спираше да гали с глас гърба ми...
Книгата „Тя е всичко“ може да бъде заявена тук: https://www.facebook.com/PoetesatasMetlata
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. редактор на ИК „Многоточие“
