Той е от гр. Попово и спечели голямата награда в IV Международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от ИК „Многоточие“. Ученик е в осми клас в Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ гр. Велико Търново, и участва в конкурса с подкрепата на ЦПЛР (Общинско ученическо общежитие) „Кольо Фичето”.
256 стихотворения, написани от автори от различни краища на страната и чужбина, участваха в надпреварата, като за кратко се отделиха от социалните мрежи и екраните, за да напишат с химикал своите творби, било то на хартия, картичка или друго, а изпращането до редакцията на издателството беше единствено чрез пощенски плик. Стихотворението „Глас сред тишината“ успя да докосне сърцата на журито сред множеството талантливи творби и грабна голямата награда, която е безплатно издаване на книга, статуетка и грамота.
Той се казва Даниел Петров и неговата първа книга скоро ще е факт.
Открих го в последния ден на зимната ваканция, в първите дни на новата година – вдъхновен, все още развълнуван от наградата и с широка усмивка на лице.
Добре дошъл в „Откровено за вас“ и ИК „Многоточие“! Спомням си гласа ти в тишината, когато в навечерието на Коледа ти съобщих, че ти си големият победител. Какво почувства, когато разбра за Голямата награда?
Благодаря за поканата! Това беше миг, който никога няма да забравя. Почувствах се наистина щастлив и благодарен, че стихотворението ми е докоснало журито. Смесени чувства на изненада, гордост и вълнение ме обгърнаха.
Какви са коледните и новогодишните празници в такъв личен празник като този от конкурса?
Тази година празниците бяха особено светли и вдъхновяващи. Тази награда направи Коледата ми още по-магична, защото осъзнах, че мечтите наистина могат да се сбъдват, когато влагаш сърце и усилия.
Според теб какво направи стихотворението ти специално, за да спечели?
Мисля, че честността в думите и искреността на емоцията го направиха специално. „Глас сред тишината“ говори за моментите, в които се чувстваме загубени, но и за надеждата, която винаги тлее в нас.
„Светът голям бе толкова далечен, а в мен гореше малка светлина…“ Какво символизира „малката светлина“ в теб? Има ли лична история зад стихотворението?
„Малката светлина“ е вярата в себе си и мечтите ми. Стихотворението е вдъхновено от лични моменти на съмнения, но и от убеждението, че въпреки трудностите, можем да се превърнем в най-добрата си версия.
Какви са предимствата на ръчно написаното писмо в сравнение с електронната комуникация?
Ръчно написаното писмо носи топлина и личен почерк. В него има специална енергия – все едно времето спира, за да изразиш мислите и чувствата си.
Какво ти носи работата като журналист – вдъхновение за поезията, нови знания или опит? Как се запали по журналистиката?
Журналистиката ми носи много – от вдъхновение до нови знания и опит. Тя ме учи да наблюдавам света и хората, което неизменно се отразява в поезията ми. Запалих се по журналистиката, защото обичам да разказвам истории и да търся истини.
Смяташ ли, че стихотворението ти говори за универсални преживявания, които всеки може да разбере?
Да, убеден съм. Всеки е имал моменти, когато се е чувствал „един от тях“ – невидим, но с надежда за промяна.
Какво би казал на други хора, които може би се чувстват като „един от тях“?
Бих им казал да вярват в себе си и да не се страхуват да изразят своята индивидуалност. Всеки носи уникална светлина, която заслужава да бъде видяна.
Открехни вратата към дебютната си книга. Разкажи какво ще открият в нея читателите.
„Написано във времето" е поетичен сборник, който докосва най-съкровените кътчета на човешката душа, изследвайки темите за болката, несбъднатите мечти, вечното търсене на смисъла на живота, дори чрез страданието, и още…
През мисълта на всичките стихотворения, които съм подбрал в този цикъл, рисувам картина на дълбока емоционална промяна и вътрешен сблъсък между живота и душата.
Стиховете ми разкриват пътуване през лабиринтите на човешката душа, където всеки ред е като капка дъжд върху напукана от суша земя. Това е книга за онези, които са се осмелили да погледнат в дълбочината на собствената си душа и са открили там както мрак, така и проблясъци светлина. Поезия, която говори на езика на разбитите сърца, но и носи утехата, че в самото страдание може да се крие смисълът на съществуването.
Книгата съдържа и разкази, както и мои интервюта.
В книгата ти са включени и две благодарствени писма към специални хора за теб. Всички ли, които срещаме по пътя, са важни за нас? Учители ли сме един на друг всички ние?
Абсолютно. Вярвам, че всяка среща, дори и най-кратката, носи урок. Благодарността е начин да почетем хората, които са били част от нашето израстване.
Мислиш ли, че писмата имат силата да променят отношенията между хората?
Да, писмата имат магията да създават връзки и да изразяват мисли и чувства, които често остават неизказани.
Напиши твоето писмо към читателите сега и им пожелай нещо.
Скъпи читатели, благодаря ви, че отваряте сърцата си за думите ми! Пожелавам ви смелост, да преследвате мечтите си, светлина в трудните моменти и вдъхновение във всеки един ден. Не спирайте да вярвате в силата на думите и на добротата.
Глас сред тишината
Аз бях един от тях, без име,
в редиците на дългата река,
гласът ми тих, душата – сива,
потънала в безкрайна тишина.
Аз бях един от тях – невидим,
но с поглед жаден, устрем към звезда.
Светът голям бе толкова далечен,
а в мен гореше малка светлина.
Сега съм тук – гласът по-ясен,
лицето топло в слънчевия смях.
Но помня дните, тихо угасени,
когато бях един от тях.
(стихотворението, спечелило голямата награда)
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова
