От едно писмо до лавина от награди
През зимата на 2023 г. едно писмо с почерк на надежда пристига в Издателска къща „Многоточие“. А в него – стихотворението „(ако) мога“. Никой тогава не подозира, че тези страници ще дадат начало на творческо възраждане.
В Третия международен поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“, организиран от „Многоточие“, стихотворението на Поля Цолова не просто печели Първо място, то развълнува, промени, вдъхнови.
И когато издателството издаде едноименната ѝ книга, „(ако) Мога“, поезията ѝ намери своя дом, а авторката, както сама казва, намери увереността да продължи да вярва, че думите ѝ имат смисъл.
„Многоточие“ ми даде не само сцена, а и увереност“, споделя Цолова. – „Вдъхнови ме да продължа да вярвам, че думите ми имат смисъл.“
Оттогава тя не просто участва в литературни конкурси – тя ги печели. И то не с амбиция, а с искреност.
Само за последната година нейните стихове са на челни места в десетки национални и международни конкурси: „Вяра“, „Истински неща“, „Доброглед“, „Асен Разцветников“, „Шепот на вълни и вяра в Свети Влас“, „Есенни щурци“, „Словото и жената. За силата на езика и духа“, „Забравеният език“, „Олтарите на българския дух“, „Сторих го за Отечеството“ и много други.
Тя получава признания не само за поетичната си дарба, но и за духа, който носи в думите си – светъл, български и човешки.
Когато не пише стихове, Поля Цолова е учител по български език и литература.
„Моите ученици знаят, че поезията не е просто изкуство – тя е начин да разбереш себе си“, казва тя с усмивка.
И може би именно затова нейните стихотворения звучат като уроци по човечност – топли, истински, пълни с живот. Тя учи не само как се пишат изречения, а как се живее красиво. В класната стая, сред шум от тетрадки, тя говори за Вазов и Вапцаров така, сякаш са живи, а в свободното си време пише свои стихове, които продължават тази традиция на светлина.
В поезията ѝ има всичко: родова памет, детство, вяра, обич към България и кротка сила.
„Пиша за простите неща – за силата на българския дух, за дъха на земята, за думата „вяра“. Тя е като пламък – колкото повече я споделяш, толкова по-ярко свети“, споделя авторката на „(ако) мога“.
В нейните стихове има носталгия по детството, уважение към корена, молитва към България и онази тиха увереност, че доброто винаги побеждава, макар и без фанфари.
„Не е нужно да викаш, за да те чуят,
достатъчно е да бъдеш истинен.“
Така звучи нейната философия. И затова хората я четат, споделят и чакат.
Днес, две години след първото си „писмо“, Поля Цолова е сред разпознаваемите имена в съвременната българска поезия, а всяко нейно ново стихотворение носи онова усещане, че поезията все още има сила да променя човека.
„(ако) Мога“ – тогава в думите ѝ е имало съмнение, крехка вяра, начало. Но сега, след всички награди и стихове, този въпрос е вече отговорен. Тя може. И не просто в поезията, а в това да вдъхновява.
„Ако мога – ще бъда светлина.
Ако не мога – ще бъда дума,
която свети.“
(ако) мога
Ако можех да бъда любов,
ще се втурна в сърцето на слепия.
И изпълнена с чист благослов,
като малка звезда ще засветя.
Тихо тя ще изгрее в нощта,
на сираците майка ще стане.
На бездомните – дом, топлина,
тя ще кърпи душевните рани.
Ще изтрие и завист, и мъст.
Ще превърне доброто в присъда.
Ще си спомним Христовия кръст!
Пак човеците братя ще бъдат!
Ако можех да (с)бъд(н)а любов...
И звезда на небето – едничка.
Разтопете го моето сърце...
Искам горе да светя за всички!
