Когато съдбата има лице, тя често е неуловима, понякога крехка, друг път безмилостна. В новата си книга „Русокоса съдба“ поетът и психологът Димитър Драганов превръща тази абстракция в живо присъствие, спътник, който ранява и вдъхновява едновременно.
Роден през 1999 г. в Ямбол, с корени в Стралджа, Драганов още в най-ранните си години открива поезията като „пъстроцветна магия“, която му помага да вярва в красотата на света. Първите си стихове пише на десет, а днес вече е автор на шест книги и носител на престижни отличия, сред които Голямата награда в първото издание на международния конкурс на издателство „Многоточие“ „Защо пиша това писмо?“.
Към богатата му биография са десетки национални и международни награди, участието му в над 50 литературни сборника, както и членството в редица писателски организации. Съосновател е на Младежкия литературен форум „Писмо-Четмо“ и на собствена литературна платформа за подкрепа на автори – знак за отдадеността му не само към писането, но и към изграждането на общност около книгите.
Паралелно с това Драганов завършва психология и развива своя професионална практика. За него литературата и психологията са „два свята, които са неразривно свързани“ – едното като изкуство, другото като наука, и двете като път към себепознание.
„Русокоса съдба“ е естествено продължение на този път. В нея съдбата е образ – русокоса, светла, неуловима, превръщаща се в символ на онова невидимо присъствие в живота ни, което понякога носи болка, друг път утеха, но винаги ни подтиква да вървим напред.
Ако съдбата е нишка, която ни води, то новата стихосбирка на Димитър Драганов е онзи споделен възел, който ни събира – читатели, автор и издатели – в общо пътуване. И може би точно в това е силата на тази книга: да напомни, че вървим заедно.
Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
"Впечатляващ е психологическият усет на автора, неслучайно Димитър Драганов е дипломиран психолог. В много от произведенията се открива стремеж към изследване на вътрешния свят на човека. Особено впечатляващо е умението на Драганов да превръща абстрактни категории в плътни художествени образи, които функционират едновременно като лични и общочовешки метафори. Поезията се движи между личния опит и културната памет, включвайки алюзии към философията и изкуството. Сборникът може да се определи като свидетелство за силата на литературата да превръща болката в слово, а словото – в духовно убежище за читателя.", споделя Ивелина Цветкова.
