От думите до рисунките – едно вълшебно пътуване между детство и вълшебство
Интервю на Ивелина Цветкова –
гл. редактор в Издателска къща "Многоточие"
Днес имаме удоволствието да се срещнем с една изключително вдъхновяваща личност в света на българската поезия – Виолета Колева. Нейните стихове пленяват със сладкодумие, нежност и цветност, които пренасят читателя в приказни светове, изпълнени с магия, доброта и любов към живота. В последните години авторката успешно съчетава поезията със своето ежедневие, вдъхновявайки както деца, така и възрастни чрез творчеството си.
Открихме я в дома ѝ в гр. Пловдив – с широка усмивка и вдъхновена за нови приказни герои. Нашият разговор продължи със сладкодумни разходки из красивия град, като си обещахме, че срещите ни ще продължат.
Виолета Колева е талантлива българска поетеса, родена в гр. Карлово. По професия е педагог, но успешно развива и семеен бизнес, като живее и работи в Пловдив. Поезията е част от живота ѝ още от 2000 г., когато прави първите си стъпки в света на римите.
През 2022 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Половин дихание“ (изд. „Макрос“), а през есента на 2023 г. – втората ѝ поетична книга „Моята вселена“ (изд. „Многоточие“). Творбите ѝ са публикувани в множество поетични конкурси и алманаси, включително в детски сборници и хумористични издания.
През 2024 г. авторката издава първата си детска книга – стихосбирката „Весели вълшебства“, както и поетичната книга „Госпожо Любов“ (изд. „Многоточие“). Нейните стихове пленяват с нежност, цветност и способността да превръщат обикновените моменти в магия. В тях се усеща любов към природата, към хората и към живота, както и уважение към детското въображение.
Добре сте дошла в „Откровено за вас“! Добре заварили в приказен Пловдив!
Как се роди идеята за „Сладкодумка и Моливко“ и защо избрахте именно тези два образа като главни герои?
Преди всичко искам да Ви приветствам с „добре дошли“ в моя любим Пловдив – град на древност и вечност, на вдъхновение и култура.
Исках да създам запомнящи се образи, които да привличат вниманието на децата. Сладкодумка е телевизионна героиня от моето детство. Тя разказваше приказки за лека нощ. Сега, когато аз имам вече внуци, влизам в нейната роля. Моите приказки се разказват в рими. Безкрайно щастие е, когато влизаш в любимите роли и радваш децата. Моливко е литературен герой, за който се сещам с усмивка. Той ще поведе децата в света на изкуството. Ще ги накара да творят на фона на стиховете, които съм написала с най-голямата си любов и топлина.
Книгата съчетава поезия, любопитни факти за заобикаляшия ни свят и илюстрации за оцветяване. Какво Ви накара да включите интерактивни елементи?
Това е един естествен и забавен начин за опознаване на света. Чрез цветовете детето изразява своя вътрешен свят и така общуването с него става по-достъпно. Можеш да уловиш най-фините струни на душата му, да усетиш всяко настроение и да му помогнеш да бъде щастливо. Можеш да го накараш да си създаде свое стихче, приказка или да си нарисува своя картинка. В тази книжка то ще се старае да покаже най-доброто от себе си. Ще те посреща с усмивка, а ти ще му благодариш. Това ще е един прекрасен спомен от детството на твоето дете, когато и двамата сте имали най-милите моменти за себе си!
Вие често пишете от гледната точка на детето или за детското възприятие на света. Какво е важно според Вас за поддържането на това детско виждане у възрастните?
Важна е емпатията. Да съумееш да погледнеш света през детските очи, да усетиш топлината на слънцето, милувката на вятъра, песента на водата. Да си спомниш твоето детство и щастливите ти мигове. Да се почувстваш приятел на децата и те да могат да ти се доверят. Когато границата между децата и възрастните падне, тогава се ражда приятелството. За него няма възраст.
Вашите стихове са достъпни както за деца, така и за възрастни. Как успявате да балансирате лекотата и дълбочината в тях?
Обичам да пиша на достъпен език. Да съм сигурна, че ще достигна до дълбоките кътчета на душата на всеки. Искам стиховете ми да са запомнящи, емоционални и да рисуват ярки и живописни картини. Искам да разпалват в душата искрици любов, топлина и хармония.
А коя е най-неочакваната реакция от читател, която ви е впечатлила през годините?
Една дама хареса текст от последната ми стихосбирка и ме изненада с песен и аранжимен.
Обичам да пиша по картини на художници. Така ме вдъхновиха Теодора Узунова и д-р Лидия Стоянова. Когато публикуваха техни картини, стиховете ми се раждаха на мига.
Сякаш невидим сила ме караше да описвам с думи всичко, което виждах и усещах. Улавях и тайните послания в магичните картини на Теодора. Така обменяхме нашия творчески заряд. Това е нещо уникално, което те кара винаги да търсиш сродните си души. Теодора нарисува картина по стихотворението ми ,,Стъклено сърце“. А малката Симона Гакова ми подари едно мило сърчице, аз ѝ подарих стихотворения – „Сърчице“ и „Щастие“:
СЪРЧИЦЕ
Пъстро, малко сърце ми нарисува дете.
Със красива усмивка и със чипо носле.
С черни, живи очички, пълни със доброта.
Носи радост на всички, дава ни свобода.
То рисува, не спира – прави слънчев деня.
Любовта му извира… Колко чиста е тя!
Сладкодумка и Моливко правят обикновените моменти магически. Кой от Вашите герои Ви е по-близък в ежедневието и защо?
По-близка ми е Сладкодумка, защото много прилича на мен. Дори се познах на корицата на книгата. С благодарност към екипа ви – издателите, към Вас като редактор на книгата, и към дизайнера на корицата – Даниел Меразчиев!
Надявам се миговете с моите стихове да са магически за всеки, който ги чете. Нека получи своя вълшебен заряд и да повярва в доброто. Нека посреща с усмивка деня и да заспива с мечти.
Илюстрациите в книгата са дело на д-р Лидия Стоянова, включени са рисунки в раздел „Сладкодумка“ дори такива от деца. Читателите ще открият и творчески задачи за създаване на собствени картини. Смятате ли, че включването на детски рисунки може да вдъхнови децата да напишат свои стихове?
Разбира се. Това може да отключи творческия потенциал на децата и да ги накара да повярват в себе си. Вярвам, че всяко дете носи в себе си творец – понякога той говори чрез рисунки, друг път чрез думи или музика. Включването на детски рисунки в „Сладкодумка“ не е случайно, исках децата да усетят, че и техният свят, техният поглед и въображение са част от книгата. Когато едно дете види своя рисунка на страниците или тази на свой връстник, то разбира, че неговите идеи имат стойност, че то самото е значимо.
Именно това вдъхновение може да запали искрата и за поезия, защото думите и картините често вървят ръка за ръка. Децата обичат да разказват истории чрез образи, а после естествено започват да търсят думи за тях. Вярвам, че когато едно дете оцветява, рисува или просто се забавлява с въображението си, в него се раждат и първите рими, първите малки стихове.
Затова и включих в книгата творчески задачи, те са покана към децата да създадат собствена картина, но и да опитат да изразят чувствата си с думи. Моята най-голяма надежда е „Сладкодумка и Моливко“ не само да забавляват, но и да вдъхновяват – да събудят у децата желание да творят, било то чрез рисунка, стих или просто чрез един споделен усмихнат миг.
Има ли стихотворение, което смятате за „сърцето“ на книгата?
Да. Това е ,,Сладкодумка“. Когато го написах, вече знаех, че това ще е заглавието на следващата стихосбирка. Може би и ,,Веселото влакче“ и ,,Кондуктор“, които ще направят весело пътешествие към щастливите летни дни.
Ако героите Ви Сладкодумка и Моливко можеха да излязат от страниците, какво първо щяха да направят?
Интересно. Може би първо биха отишли при своите читатели – в училище, на улицата, дори в киното, за да се усмихнат заедно с тях. А после, разбира се, ще се почерпят с по един голяяям сладолед, защото всяко приключение става по-сладко, когато е споделено. Сладкодумка сигурно би измислила римувана песничка за този миг, а Моливко би нарисувал дъга върху небето. И най-важното – те биха напомнили на децата, че чудесата се случват всеки ден, стига да ги търсим с отворено сърце.
Какви са основните уроци или послания, които искате да оставите чрез Вашата поезия и книги за деца?
Това са простите житейски уроци, които човек учи цял живот. Да се научиш да обичаш, да бъдеш добър, да цениш това, което имаш, да живееш за мига. Да се научиш да чуваш шепота на природата и да я пазиш. Да откриваш красотата във всичките ѝ превъплъщения. Всичко това ще те направи добър и щастлив човек.
Имате ли любима „сценка“ или спомен от детството, който се е превърнал в стих или герой в книгата?
Да. Това са ,,Кондуктор“, ,,Щастие“, ,,Майчин благослов“, ,,Вълшебство“ и други. Голяма част от стиховете са ехо от моето детство, което беще прекрасно и вълнуващо. Имам много мили спомени с моите баба и дядо, и стиховете, които съм им посветила, са в знак на моята безкрайна обич и благодарност към тях.
ЩАСТИЕ
Усмихнато утро ми нарисува дете.
Подари ми картина, ей така – от сърце!
На небето със слънце, на полето с цветя.
Като мъничко зрънце стопли мойта душа.
Колко малко ти трябва да бъдеш щастлив!
Този свят оживява – много пъстър и жив.
Аз във рокля на точки и със руса коса.
То с обувки на токчета, чанта със доброта.
Щедро дава от своето мило, детско сърце,
без да иска отплата... Хвана ме за ръце.
Затанцувах със него, като малко дете,
полетях като вятър, станах леко перце!
Вашите герои Сладкодумка и Моливко имат живописни характери. Смятате ли, че те могат да оживеят на сцена чрез куклен театър?
Да. Това би било чудесно. Представям си премиерата на книгата да бъде на сцената на куклен театър, с многобройна публика от деца и родители. Моите герои да бъдат между тях и да провокират техния талант, като ги накарат да рисуват или да рецитират нещо от книгата.
Ако можехте да поканите героите си и да ги заведете на разходка, къде бихте отишли и какво бихте правили заедно?
Щях да ги заведа в парка да си събираме есенни листа и кестени. Щях да ги заведа на море, за да гледаме заедно залезите и изгревите. Щях да ги заведа на сладкарница и заедно да подаряваме усмивки и книжки на децата. Представих си, че това са моите прекрасни внучки и се забавляваме заедно!
Изпратете малка есенна вълшебна искрица на читателите на „Сладкодумка и Моливко“, какво бихте им пожелали?
Да се разходят под дъжд от есенни листа, а аз ще им изпратя частицата от моята душа, скрита в есента. Нека да отворят сетивата си за красотата, която е навсякъде около нас.
Нека да творят и
създават чудеса! Талантът е скрит дълбоко в нас, само трябва да го събудим с
вълшебна усмивка, а за това може би ще ни помогне СЛАДКОДУМКА!
,,…И думите ти сладки ме омайват,
усмивката ти, как добре стои!
Мечтите ми сега не се спотайват,
ти сбъдваш ги, Вълшебнице, нали?“
Няма как да не отговоря на това предизвикателство (усмихва се)…
Ивелина: Аз сбъдвам на усмивката вълшебството –
то винаги живее вътре в нас.
Обичам да усещам всяко детство,
което оживява с думи, с глас.
Виолета: Посрещай всеки ден с усмивка.
Предава се, заразна е била.
Така ще си една щастливка
и много по-красив ще е света.
Ивелина: Не спирай днес да галиш всеки с думи!
Бъди такава – винаги с мечти.
Те винаги са пътят помежду ни…
Да, този, който сътвори.
Виолета: Дъгата на усмивка ми прилича.
Цветна е. Красива е. Блести.
Думите една след друга тичат.
Рисуват мостчето, което ни сближи.
Ивелина: Моливко, Сладкодумка в теб живеят.
Наричам Детство всяка дума в тях.
Сега, когато заедно сме, аз се смея,
защото сме в един обичащ свят!
Нека да дадем заглавие на това наше дуетно стихотворение: „Между детство и вълшебство“.
Благодаря за тази сладкодумна среща!
Имаме специален подарък за Вас от нашето издателство – „Сладкодумник за гости – кутия с обич и думи за Виолета Колева“, където гостите на предстоящите представяния на книгата и приятели да напишат пожелания, оставят усмивка или рисунка за Вас. Желаем много вълнуващи и незабравими срещи!
Виолета Колева и Ивелина Цветкова
Изненадахте ме с този специален подарък. Благодаря от цялото си сърце!
Най новата книга на Виолета Колева може да заявите с послание и автограф тук:
https://www.facebook.com/violeta.unakova
Нашите разговори продължиха, като се потопихме в уюта на гостоприемен Пловдив. Навярно ще ви разкажем някой ден и за новите проекти на Виолета Колева.
ИК "Многоточие"
