„Да оставиш следа“ – дебютът на Христина Гложенска в Плевен

 

В Художествена галерия „Светлин Русев“ – Плевен се състоя премиерата на дебютната стихосбирка „Да оставиш следа“ от поетесата Христина Гложенска. Събитието събра публика от приятели, колеги и почитатели на словото, които станаха свидетели на първата голяма литературна стъпка на авторката.

Книгата съдържа 49 стихотворения, писани между 2020 и 2024 г., и е своеобразен дневник на преживявания, размисли и впечатления. Поезията е разделена в четири основни тематични посоки: възхищението от природата и нейните сезони; емоционални и философски размишления за живота и трудностите му, поднесени с оптимизъм; стихове, посветени на най-близките хора – майка, баба, приятели; впечатления от пътувания, сред които особено място заема Париж.

„Стихотворението се ражда бързо, на един дъх, когато ме докосне силно чувство или впечатление. Понякога обаче ми трябват часове, за да го завърша,“ сподели Христина за процеса на писане. Поезията е нейният предпочитан жанр, защото чрез нея успява да изрази най-добре емоциите си, макар да има и непубликувани разкази, пътеписи и приказки.

Христина Гложенска е възпитаничка на Езиковата гимназия в Плевен, а по-късно завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Приложна лингвистика с френски и английски език“ и магистратура по конферентен превод. Първите ѝ опити в поезията датират от студентските години, когато основна тема е била любовта.

Тя е носител на годишната награда за поезия „Александър Муратов“ – Плевен, 2025 г. Нейни произведения са публикувани в алманах „Мизия“, списание „Пламък“ и списание „Светофари“ (изд. Многоточие), редица сборници на ИК „Многоточие“. От година е член на Сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен, което според нея е донесло нови контакти, предизвикателства и вдъхновение за положителни промени.

По повод премиерата Издателска къща „Многоточие“ връчи на авторката поздравителен адрес, в който се казва: „Вашата поезия носи особено усещане за вътрешен баланс, за нежност и тихо мъдруване. Тя е път през сезоните на живота – от радостта до тъгата, от спомена до надеждата, от природата до най-дълбоките кътчета на човешката душа.“

Премиерата беше водена от поетесата и литературен критик Лалка Павлова. Стихове четоха Христина Гложенска и младата плевенска поетеса Мирослава Дачева, а музикалното настроение бе допълнено от изпълнения на Шопен, представени от Милчо Ненчев – ученик в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“.

Следващата книга, която Христина подготвя, ще бъде посветена на България – на нашата народопсихология, традиции и празници.

 

                                                                                                               И. Цветкова

 

 

Снимки: мигове от премиерата, личен архив
 

„На нея“ – любовта като последен пристан във Велико Търново

 

Велико Търново стана последната спирка на едно необикновено литературно пътешествие. Стихосбирката „На нея“ премина през Видин, Монтана, Враца и София, за да завърши в сърцето на старопрестолния град – в Пиано бар „Селекто“. Финалът не беше само премиера, а истински празник на словото и музиката, на човешката близост и силата на любовта.

Вечерта носеше мотото „Поезия и музика“. Стиховете оживяха в компанията на китарите на дуо „Секунда“, а червено-черният дрескод придаде на събитието особена символика – цветовете на страстта и болката, на силата и нежността. „Музиката не просто допълни стиховете, тя сътвори цяла отделна вселена около тях,“ сподели авторът, благодарейки на Александър Пеев и Димитър Кърджиев за страстта и енергията им.

Сред публиката имаше много млади хора, които доказаха, че поезията продължава да намира път към нови поколения. Един от тях – победителят в международния поетичен конкурс „Защо пиша това писмо?“ Даниел Петров – каза: „Беше много интересна литературна среща с Димитър Петров – истински вдъхновяваща личност, зад чието творчество стои не просто талант, а много труд. Най-силно впечатление ми направи това, че той разказа за своята история и за това как стихосбирката е посветена на неговата любов – тази, която е преживял най-тежко. Това направи разговора истински човешки, а не просто сбирка на литератори.“

Самият автор сподели откровено: „Тази книга е посветена на момичето, което възприех като своята най-голяма любов. Човекът, който успя да събуди в мен чувства, непознати дотогава. И по ирония на съдбата – човекът, който ме нарани най-дълбоко.“

Така „На нея“ се превърна не само в поетична книга, но и в свидетелство за силата на чувствата – за способността на любовта да вдъхновява, да извисява, но и да оставя белези. Всяко стихотворение е написано с цялото сърце и носи послание за любовта като „онова красиво и неизменно понятие, изпълнено с вяра, нежност и топлина“.

Финалът във Велико Търново беше повече от завършек на литературния тур. Беше доказателство, че думите имат силата да пътуват, да свързват хората и да оставят следи в тяхното ежедневие. „На нея“ вече е част от десетки сърца, а авторът остава вдъхновен да продължи да пише, защото любовта винаги заслужава да бъде разказана.

 

                                                                                         И. Цветкова 

                                              Даниел Петров с Димитър Петров рамо до рамо
 

                                                         Снимки: мигове от премиерата

 

 Снимки: личен архив