Май 2026 се превръща в месец на поезията в Община Раковски и в центъра на вниманието стои новата стихосбирка на Петър Хамбарлийски „Липсваща звезда“.
Книгата ще бъде представена на две специални събития, част от „Дни на културата 2026“:
23 май 2026 (събота), 11:00 ч.
Представяне на „Липсваща звезда“
с. Стряма, НЧ „Христо Ботев“
29 май 2026 (петък), 18:30 ч.
Представяне на „Липсваща звезда“
гр. Раковски, НЧ „Св. св. Кирил и Методий“
Вход свободен
След „Апотеоз“ и „Неизпратени писма до моята любима“, Петър Хамбарлийски се обръща към читателите с нова стихосбирка – „Липсваща звезда“, поетично пътуване през тишината на нощите, през морета, които разделят, и през онези невидими разстояния, които само любовта може да преодолее.
Това е книга за липсата – не като празнота, а като светлина, която продължава да свети, дори когато не я виждаме. В нея поетът търси онова, което често остава неизречено: копнежа, тъгата, надеждата, която се ражда в най‑тъмните мигове.
„сред всички звезди над морето,
щом съвсем загубих надежда,
светеше различно само ти.“
Редакторът на книгата, Ивелина Цветкова, определя стихосбирката като „дълбоко емоционално преживяване, в което всяка дума носи тишината на неизказаното.“ Тя подчертава, че в стиховете „се преплитат самота и надежда, но винаги остава онази вътрешна светлина, която не позволява на човека да се изгуби напълно“.
Стиховете в „Липсваща звезда“ са като писма, изпратени към някого, който е едновременно далеч и болезнено близо. Те носят тъгата на самотните пътища и красотата на любовта, която не избледнява, дори когато се превърне в спомен. Това е книга за онези, които са обичали, чакали и вярвали – дори когато надеждата е била едва доловима светлина в мъглата.
Защо „Липсваща звезда“?
Защото всеки човек носи своя липса.
Защото всеки търси своята светлина.
Защото понякога най‑важните отговори идват тихо – като звезда, която се появява точно в мига, в който надеждата започва да се размива.
„Липсваща звезда“ не дава готови решения. Тя оставя отговорите да се родят в теб.
Петър Хамбарлийски споделя:
„Поезията е мястото, където болката и надеждата се срещат – и остават да говорят вместо мен. Тези стихове са за всеки, който някога е търсил своята звезда в тъмното, и е продължил да върви, дори без да я вижда.“
