Всеки от авторите ни желае да разкаже нещо за света. Всяка дума е продиктувана от някаква емоция – и в поезията, и в прозата. Днешната ни среща обаче е с автор, който преди месец издаде дебютната си книга, в която разказите са съвсем истински, без художествена измислица, и не само – те ни отвеждат в един друг свят, Света на мира. А кой е този свят, кои са вечните истини за безсмъртието и живота отвъд, можете да разберете от книгата „Докосване до Рая“. В нея са описани и успешни контакти с души от отвъдния свят.
Автор на книгата е Алтаир, но това не е истинското му име, а псевдоним, защото той така е решил. Книгата е публикувана под псевдоним, да се избегнат спекулации с името му, подигравателни коментари или нежелани контакти с него. И ние дадохме думата си да не го оповестяваме. Той ще се разкрие пред вас, когато му дойде времето. А ИК „Многоточие“ вярва в разказите на автора, защото срещата със Света на Мира беше и реална.
Ето и разговора ни с Алтаир, който протече в почивния ден след светлия Ивановден.
Добре дошла в „Откровено за вас“, Алтаир! В книгата си ни споделяш, че често ставаш сутрин рано и тишината заран е изключително приятна за теб. Избрах днес да си поговорим в тишината на днешното утро.
Разкажи ни как започна срещата ти с душите от Вечния мир и Светлината, които са наясно и с твоето ежедневие.
Добре заварили!
Книгата е писана в часовете между четири до осем часà. Моите водачи ме будиха, независимо кога си лягах. По това време трябваше да ставам, за да работя наедно с тях. Този навик остана и до днес.
На този въпрос ми е малко трудно да отговоря, ала ще се постарая… Първата среща, която направих пред напълно непознати хора, на напълно непозната жена, беше на една майка, която беше загубила дъщеричката си. Книгата е посветена на нея, защото това дете беше първото. Каза ми, че духовният свят очаква от мен книга. Това е началото ми пред непознатите за мен хора, а срещите ми със света на отвъдното са от най-ранна детска възраст.
Пред духовния свят сме като прочетена книга. Както се казва в Библията, Лука казва:
Хората мислят, че правят нещо скрито, но истината е, че отвъдното зорко наблюдава нашите действия и мисли. Знае какво правим по всяко едно време. Осъзнах това, когато ми споменаваха ситуации, за които би трябвало да зная само аз.
За повечето хора темата смърт е табу. Тя е плашеща и неприятна, свързана с раздяла, миризма на тамян, болка. Как изглежда всичко това обаче от страната на тези, които са преминали през светлината? Защо реши да представиш разказите си пред широката публика?
За душите, преминали отвъд, смъртта не съществува, нито разделите. Душите са изправени пред една безкрайна вечност и осъзнават колко преходен е човешкият живот в тяло. Истинският живот и осъзнаване започва отвъд. По тази причина, за тях смъртта не е нищо повече от една илюзия. Понякога за някоя душа е наложено наказание и тя не може да посещава близките си, но това е за онези души, които в живота си са били егоистични или са пренебрегвали красивото, давали са път на преходното. За душите в Мира и светлината отвъдното е прекрасно място, в което също растат и се развиват.
Реших да разкажа духовните срещи и моя собствен опит с душите отвъд поради няколко причини. Но ако трябва да обобщя накратко, причината да разкажа всичко това е заради живите тук, които имаха своите духовни срещи, и душите отвъд, които често ми напомняха, че тази книга трябва да бъде написана.
Имало ли е моменти в живота ти, които са ти подсказвали, че предстои да се докоснеш до Рая? Задавала ли си въпроса към теб „Защо точно аз?“
Ако бъда честна докрай, както и трябва да е, то още преди да се въплътя, знаех, че ме чака един интересен живот тук долу. Винаги съм знаела, че имам да свърша тук една по-специфична работа, за която съм слязла. Задавала съм си въпроса – защо точно аз. Питала съм и духовете отвъд и от това, което съм разбрала, е, че душите избират медиумите, а Бог е онзи, който дарява дарбите. Макар че от дете съм усещала душите, духовни срещи направих, когато чух гласа на Бога, че това е работата, която трябва да свърша за известен период от време на земята. В книгата това е описано.
Има дни, в които получаваме знаци от мъртвите, нали така? И някак усещаме покой и радост. Ти си медиум и срещаш хора с техните починали близки. Но изборът, с кого да правиш срещите, е този на Небето. Някои описваш и в книгата си. Какво се случва, след като отсрещният е чул предадените от теб думи от Света на мира?
Срещите са дирижирани от Небето, и дали ще има среща, решава първо моят водач. Без него нито дума не бих могла да кажа, а какво остава да позная нещо. След това, ако моят водач разреши тази среща, той води духа при мен и срещата започва. Душите казват своите имена, може да споменат имената на хора от близкото обкръжение на живите или техни приятели, роднини, понякога съседи. Казват ми нещо, което аз предавам, сред това чакат ответна реакция от живия, когато получа отговор, духът казва следващата информация и така може да минат неусетно един или два часа.
Възможно ли е сънищата ни да са духовно преживяване?
Сънищата са много важни. Много често ние сънуваме нашите водачи, понеже те са с нас в съня, сънуваме и души от Мира, понякога помним тези сънища, друг път не. Но сънищата са една реалност за мен, случваща се в други измерения и нива на астралния свят, а понякога и по самата земя. Да, сънищата ни са духовно преживяване. По време на сън нашите водачи наливат мъдрост в душите ни, от там заговаря съвестта ни и интуицията, когато се събудим и работим на земното поле тук, но за душите отвъд, ние спим тук, а там всъщност се случват важните неща.
Всеки ли има определено време кога да умре и кога да се роди?
Да, категорично, на всеки му е дадено кога да се роди и кога да напусне земната си обвивка. Страданията по загубени деца са довели много майки при мен и много от тях станаха толкова духовни днес, че с тях работим духовно и вървим по един светъл път заедно. Страданието от загубата на дете, понякога за съжаление е последното нещо, което може да обърне една душа към Бога. Това става след една среща, когато научат неща, които знаят, че аз няма как да зная, а после, видели толкова срещи, мнозина от тях променят живота си из основи.
ИК „Многоточие“ не един път се докосна до различни истории на хора, споделили срещите си с отвъдния свят. Доказателство за това са сборниците „Отвъд“ и „Отвъд 2 – има още нещо“. Напролет ще отпечатаме и трета част. Ти ни сподели, че ще се включиш в проекта ни. Колко още може да разказва Алтаир и да очакваме ли следващи твои книги?
Да, ще се включа във вашия проект, защото смятам, че тези книги са духовна храна от която българите имат нужда. Много срещи останаха несподелени, много истории също, но ако има следваща книга, то тя ще е една поема на любовта.
А какво казва Небето за новата 2022 г.? Някак сякаш все по-често гледаме в различни посоки, усмивките са все по-малко, думите придобиха и остър връх. Ще се обединим ли или ще се разединяваме още повече като хора?
Ние навлязохме в много динамични времена, предстоят трудни години на човечеството. Трябва да скочим, казват душите, а каквото и да стане, при нас в България ще се усети по-слабо. Следващите седем години ще преминем през много промени и само духовността, вярата и любовта може да помогнат.
А сега нека да се потопим в енергията и посланията ти към хората…
*Книгата може да бъде заявена чрез съобщение в страницата ни във фейсбук. Доставката е за сметка на купувача - Издателство Многоточие: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"
