Когато преди Коледа четях писмата на участниците в Международния поетичен конкурс „Защо пиша това писмо“, си мислех колко много са творците, които са усещали размаха на злонамереност от други хора. Писмата пристигаха в редакцията ни, пристигаха едно след друго, по няколко наведнъж, а в последните дни по много. И си казвах, че винаги мога да разчета почерка „под мастилото“. А там той е с друго име, не Творец, а Човек.
Всяко мастило беше с различен цвят синьо, всяко стихотворение беше с различен цвят на човешкия живот, всяко писмо беше залепено по различен начин, а марката в ъгълчето встрани подсказваше как то е летяло до някого, за да говори. Но крилатият въпрос „Защо пиша това писмо?“ долиташе с отговорите в рими. Така ефирно и поглъщащо…
Споменах за размаха на злонамерените, защото и аз самата съм усещала това движение на човека, било то с егото на нечовека или просто ей така, за да поеме друг вампирската същност. Странно е, че когато някой е щастлив, добронамерен, успешен в неговите цели или удовлетвореност, все има някой, който не е съгласен с неговата усмивка.
И тогава реших да проверя какво отговаря тълковният речник за думата „човек“.
„Та как какво – си казах – ето…“:
Човек:
1.Живо същество, което е способно да мисли и говори и
води обществен живот.
2. Лице с положителни качества.
3. Лице, приближено на някого, в добри отношения с някого.
И продължих мисълта си „Да, в конкурса участват човеци!“.
И конкурсът се превърна в „като един човек“ – задружно, заедно. Така продължи и до края си, когато в навечерието на Коледа Димитър Драганов бе отличен с Голямата награда на издателството ни.
Трудно се взима решение кой да е пръв. В поезията няма първи и последен, защото поезията е докосване – онова докосване, което, ако преглътнеш или прегърнеш, може да те държи над всичко много дълго. А какво да прегърне читателят, избира той.
Малко преди края на конкурса се потвърдиха моите кратки мисли. Дойде „Моето добро писмо“ на Димитър Драганов. Но не за стихотворението искам да ви споделя сега, защото красотата му говори достатъчно. А за отговора, придружаващ стихотворението в плик – думите на 22-годишния мъж, написани на лист хартия.
И всичко се потвърди. Замахът на злонамереното пристигна в плик със марка. Така се случва, за жалост, с много от творците, още от минали далечни времена. Но това е портретът на живота, а всички ние сме цветовете в картината.
Днес, когато стихосбирката „Портрет на живота“ е факт, съм щастлива, че мога да споделя за силата на мъжкото сърце, което може да оцвети така картината на живота, че тя да е истинска, земна, човешка. И красива, защото доброто може да стигне далече, много далече…
Можете да подкрепите един млад поет, който не е имал насока от никого, преглътнал думите „това не е за теб“, но продължил с цялата си човешка същност да пристъпва с ритъма на стиховете, не за да си вири носа, а за да продължи да живее то, доброто.
Ако все по-рядко го срещате, замислете се на кого дарихте добро днес… Светът е общ – човек до човека.
*Подкрепете доброто, както и красотата
на поезията, като си закупите втората стихосбирка на Димитър Драганов „Портрет
на живота“ - чрез лично съобщение тук: https://www.facebook.com/%D0%9F%D0%BE%D1%80%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-104311931966354
А ако желаете да издадете вашата мечтана книга, или просто желаете съвет, ние сме тук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie
Ето и едно от най-новите стихотворения на Димитър:
По пътя на истината
Много истини разбирам, но пропускам май една:
хората при теб не спират, ако нямат мисълта:
„Как изгода аз да имам? Как на мен да е добре?“.
Някой днес краде и взима, без дори да разбере,
че животът ще го ступа, че животът е везна.
Той понякога под лупа мери всяка добрина.
Вчера слънцето залезе и делата ни приспа.
Докога да съм железен в разнебѝтена земя?
Някой днес обича силно и сърцето му бумти –
друг расте в среда стерилна: без усмивки и мечти.
Някой мъката възпява и тъгува през нощта,
друг от юг се появява със семейна топлина.
Много истини разбирам и прозирам аз една...
Днес животът ще вибрира, ако имаш ти мечта.
Всеки ден блести в очите и в сълзите на мига.
Ако трябва да летите, го правете от душа!
Ивелина Цветкова - гл. редактор на ИК "Многоточие"
