Тя е тук, за да ни разкаже в сянката на обелиска! Авторът на книгите "Кехлибар и надежда", "Цветни водостоци", "Глътка амброзия", "Небесни акведукти", носител и на много литературни награди - Катерина Ненчева!
Лиричната героиня в стихосбирката "В сянката на обелиска" е живяла на пръсти в тишината. Тя изрича топло всички думи, дочува нощем римите в свое очакване. А с егото си - връхче на карфица - смалявала се е. Все още се смалява. Но въпреки всичко, с щастие и без щастие, животът ѝ показва, че доброто най-блести във сянката на обелиска!
Коя е клетвената мисъл за обричане? Дали мъдростта има свое време? Кои са кръстопътните твърдения, есенните трептения и ароматното верую? Отговорите са в стихосбирката "В сянката на обелиска" на Катерина Ненчева!
Очаквайте скоро!
КАКВО СЪМ АЗ
Един обикновен човек съм аз,
тревичка съм поникнала край пътя,
а може би съм капка от роса,
в която е попила много мъка?
Дали не съм калинка със петна,
полазила по ствола на живота,
или съм клонче от една ела
за символ на отминала епоха?
А може би скала съм варовита,
разбивана от звуци на камбана,
със трепет на припяваща молитва,
с копнеж до Бог накрая да застана?
Един обикновен човек съм аз –
днес в шепа полуистини живея.
Аз стръкче съм с победа в пепелта,
в живот, изписал цяла епопея!
(Стихотворение из "В сянката на обелиска")
