Една въздишка може да укроти непокорните ни ветрове. Дали ще е след усмивка или след тъжни мисли, тя успява да прошепне изречение на живота – така, че около нас да се изпълни с хубави спомени, с тихо изречени думи, дори с докосване. И сякаш всичко се слива като в книга и примамва да прочетем – с цветовете на миналото и настоящето.
„Колкото въздишка“ на Десислава Петрова идва в днешния ден като прясно окосена трева – с уханието на слънце, розови пъпки, капки роса. Ухае на любов и докосване, които се сливат в омагьосване. А там танцуват и думите, с които авторката магично ни дарява вдъхновения си ден.
Очаквайте скоро стихосбирката "Колкото въздишка"!