ИЗДАТЕЛСТВО "МНОГОТОЧИЕ": Корените на щастието

Връщане към миналото, носталгия, спомени, много смях и сълзи… Но и топлина в сърцето…

Как един полет от Лондон до София, а сетне пътуване до гр. Бяла Слатина, с. Муселиево и с. Попица (Врачанско) може да отведе един автор към корените на щастието? С любов в сърцето, разбира се.

Първият ѝ спомен за градската библиотека в гр. Бяла Слатина е, когато е била в четвърти клас. Тогава авторът Руд-Ан Дилю (Румяна Дончева), заедно със свои съученици, са я посещавали и търсели материали за домашните, дадени от учителите.

Днес, когато за няколко дни се отделя от настоящия си адрес в Лондон, тя среща същите усмивки на жените, които са я посрещали тогава, от онова време в света на книгите – Валентина Бобойчева и Светлина Берова. Разликата във времето наподобява мост, по който Руд-Ан Дилю преминава, за да се връща отново, и отново. Но от това време – настоящето, където с двете си авторски книги "Само по женски" и "Корените на щастието" прекрачва прага на храма на думите.

Романът на Руд-Ан Дилю „Само по женски“ излезе от печат през изминалата 2021 г., а една година по-късно, на Велики четвъртък, стихосбирката ѝ „Корените на щастието“ изпълни празниците с много усмивки и пое по своя път. А той започва от гр. Бяла Слатина.

Ето какво сподели Руд за ИК "Многоточие":

„Библиотекарката я познавам още от дете, ходехме да си пишем домашните, после някои си взимаха книги, а аз не, защото у дома имаше огромна библиотека. Няма да забравя как едно лято дядо ми даде „Ямайски марони“. Леле, колко беше дебела, но пък това е и книгата, която препрочетох преди няколко години. После ме запали по Емилио Салгари, а след това започнах да си купувам сама. Обичам да имам книги, да имам… Наскоро дадох няколко за благотворителност (такива дето съм прочела). Щастлива съм, че бяха за добра кауза. От библиотеката последно взех „Мъртвите сибирски полета“ – уникален роман. Но отдавна не живея там. Мъчно ми е за тези места.“

Не е случайно и посещението на авторката и в библиотеката в село Муселиново, защото за това място е чувала разкази със същото страхопочитание, каквото е нейното към книгите и отминалите години. Там я посреща Галя Петкова, заобиколена с книги, говорещи за дълбокото минало.

Но най-дълбоките корени на авторката са в село Попица, където израства. Най-вероятно точно от там, където са детските спомени и приказната природа, е началото за вдъхновение на Руд-Ан Дилю.

„Село Попица е специалното село. Там съм израснала още от бебе. Сестра ми им беше дала само една бройка от романа и когато отидох, им занесох още. Бяха я сложили на една полица отделно от всички други, защото се страхували, ако я вземе някой, да не я повреди или да не би да не я върне. Някак специално се почувствах и ми стана толкова мило. Сякаш им е поверено да пазят живо същество. Толкова ми беше уютно, чувствах се у дома. А с библиотекарката Дарина толкова много си говорехме… Борят се там и оцеляват с хъс заради децата в селото. Стана ѝ приятно на Дарина и съжали, че не е пуснала камерата, за да запише разговора ни. Топлина и уют сред тези стари сгради и книги. Много топлина!“

Всяка дума е продиктувана от някаква емоция в книгите на Руд-Ан Дилю – и в поезията, и в прозата. Но както каза тя преди в интервюто за ИК ‚Многоточие“, всичко започва от детството.

„Като малка, в онези юношески години, по радиото имаше конкурс за разказ и аз тогава изпратих един. Спомням си само името на главния ми герой – Джак. Впоследствие пишех словоизлиянията си, когато ми тежеше нещо на душата, обичам да правя лични подаръци с лични послания и винаги гледах да измисля нещо красиво и трогателно, но всичко спираше дотук…“

А днес може би някой друг слага началото на своето творчество там – в детството…

Тук можете да прочетете интервюто за ИК „Многоточие“, където с автора Руд-Ан Дилю си говорехме само по женски, с чаша мартини и с апетитна шоколадова торта в Лондон:

https://izdatelstvomnogotochie.blogspot.com/2021/07/blog-post_11.html