Нова книга в уюта на септември!
"Наредих ги всичките на рафта в хола, гледах ги, галих ги и се смях със сълзи на очи от вълнение. Това е моето новородено интелектуално бебе...
Слава на Господ Бог, най-сетене ми се осъществи тази няколкодесетилетна мечта! Още не мога да повярвам че се реализира и е истина.
През нощта се събудих и ходих до хола, за да се убедя че книгите са там и не съм сънувал...", сподели с нас авторът на „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“, с който екипът ни имаше честта да се срещне очи в очи, да се смеем заедно на истинските истории от живота му, които сподели с нас. Дори успяхме да видим и докоснем много от реалните герои в книгата, дори снимки, писма и др., които излязоха весело от раницата му, гледайки се очи в очи, там, под липата, в Клуба на архитектите.
Очаквайте скоро интервю с автора.
А „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“ е дебютната книга на Йордан Стоянов, която ще ви развълнува максимално, ще ви накара да се смеете с глас, а дори ще ви предизвика да погледнете през прозореца, за да се уверите, че един от главните герои – чорапът – не е увиснал именно пред вашия поглед.
Авторът сега чете по петдесет романа на година. Намалил ги е диетично, по един на седмица.
Към 2004 г. е доставил едни от най-цените си книги на Народна Библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, на немски професор по литература, на американски колекционери и на много други.
„Казвам се Йордан, в Калифорния ме наричат Джордан, а някои Жодън.
И сега, ако някой каже, че не съм насъбрал достатъчно богат литературен опит, какво повече да направя? Вместо по съвета на мосю Перек да събирам опит 20 години, аз го насъбрах за над 60 години!
Може би съм прочел по моя скромна преценка романи от минимум около 200 автора в около 2000-3000 тома. Не се сетих да ги броя още навремето, като бях на 10 години, та им изпуснах бройката.
Сигурно ще се запитате защо съм избрал такова странно заглавие. Веднага ще ви отговоря. Не се превърнах (надявам се само досега) в световноизвестен класик, или поне минимум в гениален творец, защото съм една прекалено доверчива, наивна и добродушна душичка, свидна жертва на уловката, в която ме хвана един френски автор – полукласик, името на когото ще обявя малко по-късно. Тази моя детинска наивност, не може би, а напълно реално и директно ме лиши (поне засега) от сигурния шанс да се превърна в един солиден световен класик в сферата на литературата.
Откакто се помня, винаги много ме е привличало писането. За последните около 40 години толкова много суров материал съм написал и насъбрал, че не ми стигат два куфара да събера всичките си апокрифни чернови. Водил съм си непрекъснато, буквално като една примерна провинциална девица, ежедневни записки и дневници. Вече имам над 36 дебели тетрадки, някои от които доста солидни, голям формат с по 360 стр., в които съм събрал няколко хиляди страници текстове и сурови материали за разкази, за един голям пътепис, много интересни случки, спомени, идеи, мисли, коментари, свързани с реални и актуални събития от моя живот.
За един световнонеизвестен автор като мен би било суетно и глупаво да се самоописвам. Първият ми разказ от тази книга спокойно може да мине за носталгично-саркастична автобиография. Ако изключим правописа и граматиката, много ми е лесно да пиша. Защото моите разкази са 90% реални случки от живота ми и към 10% художествена козметика. Най-голямата ми цел при писането е от най-дребната и най-маловажна тема да създам нещо докосващо и уникално.
Чели ли сте досега разказ, в който главният герой да е един съдран чорап? Харесвам да извая нещо стойностно от нищото. Бленувам темите ми да са автентични. Да накарам читателя да забрави поне за час мобилния си телефон и да почувства, че все едно му разказвам всичко персонално и само на него. Да не го оставя и за миг безпристрастен. Тук да отрони някоя сълза, там да се засмее от сърце!
Вие ще кажете дали съм успял поне мъничко?
А историята с чорапа ли? Това се случи в началото на юни в София, преди 12 години. След дългогодишен престой в знойна и гореща Южна Калифорния, отново се завърнах във фамилния ми дом. Бях решил да прекарам лятото в България, което, за моя радост, е доста по-прохладно от това в Калифорния…“, споделя авторът Йордан Стоянов.
Защо авторът е бил на осемнадесет, каква одисея може да съществува с 894 полякини, що е то аутизмът и как може да остане завинаги в сърцето с истинско приятелство, как се става върл нумизмат само за един следобед, кои са четирите кучешки урока по вярност, кой е порталът към истинското щастие и още интересни истории, ще разберете от сборника с разкази „Ходенето без долно бельо драстично увеличава продължителността на живота“ от Йордан Стоянов.
Редактор: Ивелина Цветкова
Корица и оформление: Даниел Меразчиев
