Българка, живяла в Австралия осем години, закупи книги от ИК „Многоточие“, за да дари на библиотеки в страната ни. Така сборниците за деца „Приключения по пижами“ и „Истински неща“ ще достигнат до още повече читатели, които ще се запознаят чрез стихотворения и приказки с авторите, включили се в тях.
Йоана Георгиева Атанасова обича много да пътува. Завършила е Библиотечно-информационни науки в СУ, а книгите са ѝ страст. Неведнъж е подкрепяла автори от България. Самата тя обича да пише разкази, свързани с лабиринтите на живота, а мечтаната ѝ авторска книга е в плановете ѝ за издаване и с вълнение споделя, че се е насочила именно към ИК „Многоточие“.
„Аз много пътувам. За мен това е животът – пътуване. В настоящето пътешестваме със съпруга ми из Европа и Карибите с каравана.
Мечтата ми е да издам книга и да продължа да сътруднича с Издателство „Многоточие“. Благословени да сте вие, че в тези трудни времена се занимавате да спасите книгите. Ще се опитам от време на време да помагам на вашата кауза и на издателството ви. Така се чувствам част от вашия проект да помагате на млади автори. И ще продължа. Така искам да подкрепя издателството ви, което подкрепя и сбъдвате мечтите. Успех! Ще ми се повече хора да се включат. С пожелания за успех и много сбъднати проекти. За мен е удоволствие и чест да бъда част от това, което правите.“, сподели Йоана Атанасова за ИК „Многоточие“.
„Аз пак с разни коментари. Значи, нали ви се представих как се казвам? Казвам се Йоана Георгиева Стоянова Атанасова Намаджири, госпожата на господин Бесера Байгори Лудетина Първа. Аня накратко. И за коментарите: значи, срам ме било да кажа, че съм живяла на село и му казвам на онова място вила. Ами хич не ме е срам от нищо. Та имам едно за това откъде съм. То, нали, като решиш да напишеш книга, е редно да споменеш как се казваш и откъде си. Та съм се приготвила:
ОТКЪДЕ СЪМ
Често ме питат. Аз обикновено отговарям с: „А ти с колко свободно време разполагаш?“
И ако онзи, дето ме пита, има много време, му казвам: „Айде донеси по една бира, а аз ще придърпам два стола и ще ти разкажа."
И започвам:
Аз се родих в една болница. Втора градска, в София, България. Хич не знам що, учителката като ни питаше къде сме родени, всички казваха я град, я село, само аз казвах в коя болница и всички се смееха. После живях там при баба и при дядо в апартамента им. Те си имаха и вила (къща в някоя вилна зона на някое село, ама не онова, в което живеят или са се родили) и там изкарвах почти цяла година. После пораснах. И реших да обикалям света. И отидох в Испания. Казах на майка, че ще се върна след един месец. Беше някъде преди 22 години. И се омъжих. И станах испанка. От Мадрид. После ни се родиха две испанчета и ги замъкнахме в Австралия. И станахме австралийци. Сега им разправям тази история на дядовците в парка, що те имат опит и ги питам: „Аз хич не знам откъде съм, я, много ви моля да ми кажете вие?" Мислят. Съветват се. И решават единодушно, че съм от Кастейон, Испания, що това било мястото, дето живея в момента. И че като ми знаят историята, един дявол знае откъде ще съм утре.
Има едни такива въпроси, дето изглеждат лесни, ама хич не са.
Аз съм... Ми от планетата Земя.
Аня“
Из „Разни драсканици“, автор Йоана Атанасова
Снимка личен архив: Караваната на Доброто
ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯ, ТРАДИЦИИ И КЪЩИ
Според българската традиция децата живеят с родителите си докато се подготвят да живеят сами. И често на децата не им стига цял един живот. Няма да ви разказвам по-подробно, защото на вас ви е до болка позната.
Сега ще ви разкажа за австралийската традиция. По нея се еманципираха моите синове. Всъщност мъж ми и аз ги еманципирахме. Когато децата навършат пълнолетие, помагате им да си стегнат багажа. Изпращате ги до входната врата, прегръщате ги, целувате ги, пожелавате им приятен път в живота и ги гледате как се отдалечават. Не губите нито миг и веднага продавате къщата. Що вече не ви трябва толкова голяма. За двама човека шест стаи, два хола и не знам още какво е много. Нужно е било преди, що в голяма къща рядко се срещате и няма как да се изпотрепете. То нали първо трябва да се срещнеш и после да се биеш. И за какво да поддържаш басейн целогодишно при положение, че единият от членовете на семейството го ползва само два месеца, а през останалото време крещи по другия член: „Я излизай от басейна, ма! Студено е! Ти кво искаш? Да настинеш и да ме разболееш ли?" Пък и това е важна стъпка в процеса на еманципацията.
След като продадете къщата, бързо си купувате каравана. Що е малка и лесна за чистене. И можете да си я паркирате където си искате. Но по-важно е, че децата не могат да се върнат вкъщи, освен ако не им кажете къде сте я паркирали. Често сменяте местата за всеки случай. И продължавате да си обикаляте, докато сте сигурни, че децата ви са се еманципирали. Или докато ви се обикаля.
Дотук всичко излиза по план. Подробно ще ви разказвам, ама под прикритие и с тридневно закъснение, що съм в онзи етап, де не казваш къде си паркирал къщата.
Аня
Из "Разни драсканици"
