Издателството ни винаги е било не просто дом за книги, а средище на вдъхновение, култура и споделени мигове. Вярваме, че литературата има силата да прекрачва граници и да обединява души. В последните дни на февруари доказахме това по най-прекрасния начин – като направихме истинско литературно пътешествие до Венеция, Мурано, Бурано, Верона, Лидо ди Йезоло, където две от нашите книги намериха нов дом.
Сборникът „Стъпки по етажите“, съдържащ разкази и стихотворения, събрала в себе си гласовете на автори, издали в „Многоточие“, които пътуваха чрез книгата заедно с нас, беше специална част от това приключение. Всяка стъпка из улиците на Венеция, всеки поглед към каналите, всеки полъх на вятъра край островите на лагуната сякаш нашепваше истории, които резонираха с текстовете в книгата. И не само това – с нас беше и книгата с поезия „Картичка от зимата“, която добави поетичен щрих към това незабравимо преживяване.
Част от нашата мисия беше да оставим следа не само в сърцата си, но и на мястото, което ни прие с отворени обятия. Хотел „Марина“ в Лидо ди Йезоло стана дом на двете книги, които надписахме специално за собствениците и гостите, които ще идват занапред. Сърдечната Александра, работеща там, прие с радост този малък, но значим дар. Благодарение на нашия екскурзовод Мария, която с усмивка превеждаше посланията ни на италиански, успяхме да предадем искрената си обич към книгите и към културния обмен между народите. Запечатахме този момент с фотографии, изпълнени с радост и топлина.
Разходките ни с книгите из Венеция бяха истинска приказка – площад Сан Марко ни посрещна с величествена красота, каналите на града се превърнаха в живописна сцена на безброй спомени, а островите Мурано и Бурано ни разкриха своите магични цветове и традиции. Няма да забравим и романтичната Верона, която ни разказа своите любовни легенди, за Ромео и Жулиета, за Данте, както и Лидо ди Йезоло – морският оазис, в който намерихме уют и вдъхновение.
Туристическата ни обиколка беше и културна мисия, мост между литературата и реалността, между вдъхновението и споделеното изживяване. Вярваме, че всяка дума, написана с любов, намира своя път, а ние, Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев, като издатели и писатели, сме част от този вечен кръговрат на изкуството.
Това пътуване ни показа, че литературата може да бъде не само четена, но и преживяна. Че думите имат силата да свързват хора, места и истории. И че стъпките по етажите на изкуството никога не свършват – те само водят към нови хоризонти.
Венеция – градът, който носи уханието на морски бриз и аромат на пица, където сенките на миналото се сливат с днешния ден в мистична хармония. В този вълшебен свят двете книги пътуваха с нас – „Стъпки по етажите“ и „Картичка от зимата“, нашите верни спътници.
Когато пристигнахме, въздухът трептеше от очакване, а в далечината вече се чуваха звуците на улични музиканти. Бяхме на мястото, където мечтите стават реалност.
Взехме гондола и се плъзнахме по тихите води. Водата отразяваше града. Мистериозна фигура с карнавална маска ни заговори с глас, напомнящ мелодия. Държахме книгите в ръце, усещайки как историите в тях се сливат с пулса на града. Плавахме по Канал Гранде, а мостът Риалто сякаш прегръщаше не само водата, извисяваше се над нас, сякаш шепнещ: „Venezia è un poema scritto sull'acqua. Венеция е поема, написана върху водата.“
По площад Сан Марко карнавалът кипеше. Беше не само там. Навсякъде. Разкошни маски, блестящи костюми, смях и звън на чаши с аперол, просеко, белини преливаха във въздуха. Мирисът на прясно изпечена пица ни примами в ресторант на площада, където топящата се моцарела и златистата коричка ни напомниха, че Венеция събужда не само духа, но и сетивата. „Mangiate, bevete, amate! Яжте, пийте, обичайте!“ – каза сервитьорът с усмивка, поднасяйки още една чаша със слънчев цвят.
После мостът на въздишките ни примами със своето мълчаливо обещание за вечност…
А там някъде в тишината оставихме катинарче – за любовта, и за тази към литературата. Хвърлихме ключето му, то образува кръгове по повърхността на водата, а те заприличаха на нарисувано ехо.
Животът е пътешествие, а Венеция е една от най-красивите му спирки. Изгубвахме се сред тесните улички, пренасяйки със себе си не само спомени, но и усещането, че сме били част от нещо вечно. И колкото и да искаш да се изгубиш, високите колони напомняха, че изходът е точно там.
Но магията не свърши с приказната Венеция. На следващия ден ни очакваше Мурано – островът на стъклото, където древните майстори ваят чудеса от пясък и огън. Гледахме как огнените пламъци в пещите разтапят стъклото, докато сръчните ръце на майстор с 56-годишен стаж оформяше изящна фигурка, ваза, изящни орнаменти... Изкуството на стъклото е като поезията – ражда се от огъня на душата.
Разходката из малките улички на Мурано ни отведе до магазинчета, пълни с разноцветни творения, където всяко носеше частица от историята на този остров.
Следващата ни спирка беше Бурано – островът на цветовете и дантелата. Още с първата крачка там се озовахме в приказка, където къщите блестяха в ярки нюанси на жълто, розово, синьо, зелено. Тук цветовете разказват истории.
Бурано е жива картина. Всеки дом носеше своя уникален оттенък, сякаш морето и небето са оставили своите палитри върху стените на сградите. Разхождахме се по тесните улички, наслаждавайки се на ръчно изработените дантели, които разказваха за векове традиция и изящество. Още едно наше катинарче се озова на един от мостовете, а ключето хвърлихме във водата под нас.
На малкия площад седнахме на дървена пейка и опитахме традиционните бисквити „Bussolà“, сладки и ароматни, сякаш попили слънчевата светлина на острова. С всяка хапка усещахме гостоприемството на Бурано, този малък, но изпълнен с живот свят.
Последва спирка Верона – градът на вечната любов. Под балкона на Жулиета се смесиха шепот и целувки на влюбени, които вярваха в магията на Шекспировата история. Докоснахме дясната гърда на статуята на Жулиета – традиция, която носи късмет в любовта. В този миг се почувствахме част от история, по-стара от времето. Разходката ни продължи покрай крепостните стени, откри се и величествена гледка към река Адидже. Амфитеатърът тук е третият по големина в света, запазил величието на римските времена. Разходката ни по тесните търговски улици на Верона завърши с аромат на капучино и сладостта на тирамису, пица и една много искрена прегръдка с Jasmine, работеща в един от ресторантите на площада Piazza Bra с изглед към Арена ди Верона, и с Мария, разбира се, която толкова много ни разказа. Камбаните на древните катедрали звъняха като музика от друга епоха. Беше дошло време да кажем Arrivederci, Ciao…
Хотел „Марина“ в Лидо ди Йезоло беше нашият пристан в дните, изпълнени с приключения. Балконът ни разкриваше безкрайната синева на Адриатическо море, а сутрешната мъгла бързо се плъзгаше по брега, за да открие нови картини. В този спокоен миг, с чаша ароматно кафе в ръка, знаехме, че това пътуване ще остане завинаги в сърцата ни.
А пък Тревизо ни изпрати с последен отблясък на вечерното слънце, с нежен дъжд, който сложи сякаш красива дантела на Италия, за да се връщаме мислено там, но и с капучино и с обещанието, че някой ден ще се върнем. Баба Марта ни очакваше в България, за да ни закичи в бяло и червено за празника на 1 март. А книгите? Те останаха там, разказвайки своите истории, за да вдъхновяват нови мечтатели.
Повече за приказната туристическа обиколка Венеция ще прочетете в нова книга на Ивелина Цветкова, която подготвя вече за читателите, сбъднала своя мечта.
Към островите в Адриатическо море
Arrivederci, Ciao…
Passi sui piani dell'arte – un viaggio letterario della casa editrice "Mnogotochie" a Venezia
La nostra casa editrice è sempre stata non solo una casa per i libri, ma un centro di ispirazione, cultura e momenti condivisi. Crediamo che la letteratura abbia il potere di oltrepassare i confini e unire le anime. Negli ultimi giorni di febbraio abbiamo dimostrato questo nel modo più bello – facendo un vero e proprio viaggio letterario verso Venezia, Murano, Burano, Verona, Lido di Jesolo, dove due dei nostri libri hanno trovato una nuova casa.
La raccolta "Passi sui piani", che contiene racconti e poesie raccolte dalle voci degli autori pubblicati da "Multitudini", che hanno viaggiato attraverso il libro insieme a noi, è stata una parte speciale di questa avventura. Ogni passo per le strade di Venezia, ogni sguardo sui canali, ogni brezza vicino alle isole della laguna sembrava sussurrare storie che risuonavano con i testi nel libro. E non solo questo – con noi c'era anche il libro di poesie "Cartolina dall'inverno", che ha aggiunto una sfumatura poetica a questa esperienza indimenticabile.
Una parte della nostra missione era lasciare un segno non solo nei nostri cuori, ma anche nel luogo che ci ha accolto a braccia aperte. L'Hotel "Marina" a Lido di Jesolo è diventato la casa dei due libri che abbiamo firmato specialmente per i proprietari e gli ospiti che arriveranno in futuro. La calorosa Alessandra, che lavora lì, ha accolto con gioia questo piccolo ma significativo dono. Grazie alla nostra guida Maria, che con un sorriso traduceva i nostri messaggi in italiano, siamo riusciti a trasmettere il nostro sincero amore per i libri e per lo scambio culturale tra i popoli. Abbiamo catturato questo momento con fotografie piene di gioia e calore.
Le nostre passeggiate con i libri per Venezia sono state una vera favola – Piazza San Marco ci ha accolto con una bellezza maestosa, i canali della città sono diventati una scena pittoresca di innumerevoli ricordi, e le isole di Murano e Burano ci hanno rivelato i loro colori magici e tradizioni. Non dimenticheremo neanche la romantica Verona, che ci ha raccontato le sue leggende d'amore, su Romeo e Giulietta, su Dante, così come Lido di Jesolo – l'oasi marittima dove abbiamo trovato comfort e ispirazione.
Il nostro tour turistico è stato anche una missione culturale, un ponte tra la letteratura e la realtà, tra l'ispirazione e l'esperienza condivisa. Crediamo che ogni parola scritta con amore trovi la sua strada, e noi, Ivelina Tsvetkova e Daniel Merazchiev, come editori e scrittori, siamo parte di questo eterno ciclo dell'arte.
Questo viaggio ci ha mostrato che la letteratura non è solo da leggere, ma da vivere. Che le parole hanno il potere di unire persone, luoghi e storie. E che i passi sui piani dell'arte non finiscono mai – portano solo a nuovi orizzonti.
Venezia – la città che porta il profumo della brezza marina e l'aroma della pizza, dove le ombre del passato si mescolano con il giorno presente in una misteriosa armonia. In questo mondo incantato, i due libri viaggiavano con noi – "Passi sui piani" e "Cartolina dall'inverno", i nostri fedeli compagni.
Quando siamo arrivati, l'aria vibrava di attesa, e in lontananza si sentivano già i suoni dei musicisti di strada. Eravamo nel posto dove i sogni diventano realtà.
Abbiamo preso una gondola e ci siamo scivolati sulle acque tranquille. L'acqua rifletteva la città. Una figura misteriosa con una maschera carnevalesca ci ha parlato con una voce che ricordava una melodia. Tenevamo i libri in mano, sentendo come le storie in essi si fondevano con il battito della città. Navigavamo sul Canal Grande, e il ponte di Rialto sembrava abbracciare non solo l'acqua, ma sollevarsi sopra di noi, sussurrando: "Venezia è una poesia scritta sull'acqua."
In Piazza San Marco il carnevale era in pieno svolgimento. Non era solo lì. Ovunque. Maschere splendide, costumi scintillanti, risate e il suono dei bicchieri con aperol, prosecco, bellini riempivano l'aria. L'odore della pizza appena sfornata ci ha attirato in un ristorante in piazza, dove la mozzarella che si scioglieva e la crosta dorata ci ricordavano che Venezia risveglia non solo lo spirito, ma anche i sensi. "Mangiate, bevete, amate!" ci ha detto il cameriere con un sorriso, portandoci un altro bicchiere dal colore solare.
Poi il Ponte dei Sospiri ci ha attirato con la sua silenziosa promessa di eternità…
E lì, nel silenzio, abbiamo lasciato un lucchetto – per l'amore e per quello per la letteratura. Abbiamo lanciato la chiave, che ha formato cerchi sulla superficie dell'acqua, che sono diventati un'eco dipinta.
La vita è un viaggio, e Venezia è una delle sue fermate più belle. Ci perdevamo tra le strette vie, portando con noi non solo ricordi, ma anche la sensazione di essere stati parte di qualcosa di eterno. E per quanto tu voglia perderti, le alte colonne ci ricordavano che l'uscita è proprio lì.
Ma la magia non è finita con la favolosa Venezia. Il giorno dopo ci aspettava Murano – l'isola del vetro, dove i maestri antichi scolpiscono meraviglie di sabbia e fuoco. Guardavamo le fiamme nei forni fondere il vetro, mentre le mani esperte di un maestro con 56 anni di esperienza modellavano una figura delicata, un vaso, ornamenti raffinati… L'arte del vetro è come la poesia – nasce dal fuoco dell'anima.
La passeggiata tra le strette vie di Murano ci ha portato a piccoli negozi pieni di creazioni multicolori, dove ognuna portava un frammento della storia di quest'isola.
La nostra prossima fermata è stata Burano – l'isola dei colori e del merletto. Già al primo passo lì ci siamo trovati in una fiaba, dove le case brillavano in sfumature vivaci di giallo, rosa, blu, verde. Qui i colori raccontano storie.
Burano è un quadro vivente. Ogni casa portava la sua tonalità unica, come se il mare e il cielo avessero lasciato le loro palette sulle pareti degli edifici. Passeggiavamo tra le strette vie, godendo dei merletti fatti a mano, che raccontavano di secoli di tradizione ed eleganza. Un altro nostro lucchetto è finito su uno dei ponti, e abbiamo lanciato la chiave nell'acqua sotto di noi.
In una piccola piazza ci siamo seduti su una panchina di legno e abbiamo provato i biscotti tradizionali "Bussolà", dolci e aromatici, come se avessero assorbito la luce solare dell'isola. Con ogni morso sentivamo l'ospitalità di Burano, questo piccolo, ma vivo mondo.
La nostra tappa successiva è stata Verona – la città dell'amore eterno. Sotto il balcone di Giulietta si mescolavano sussurri e baci degli innamorati che credevano nella magia della storia di Shakespeare. Abbiamo toccato il seno destro della statua di Giulietta – una tradizione che porta fortuna in amore. In quel momento ci siamo sentiti parte di una storia più vecchia del tempo. La nostra passeggiata è proseguita lungo le mura medievali, con una vista maestosa sul fiume Adige. L'anfiteatro qui è il terzo più grande del mondo, che ha conservato la grandezza dei tempi romani. La nostra passeggiata per le strette vie commerciali di Verona è terminata con l'aroma di cappuccino e la dolcezza di tiramisù, pizza e un sincero abbraccio con Jasmine, che lavorava in uno dei ristoranti di Piazza Bra con vista sull'Arena di Verona, e con Maria, naturalmente, che ci ha raccontato tanto. Le campane delle antiche cattedrali suonavano come musica di un'altra epoca. Era giunto il momento di dire Arrivederci, Ciao…
L'Hotel "Marina" a Lido di Jesolo è stato il nostro porto nei giorni pieni di avventure. Il nostro balcone ci ha mostrato l'infinita azzurrità del Mare Adriatico, e la nebbia mattutina scivolava rapidamente lungo la costa per rivelare nuove immagini. In quel momento tranquillo, con una tazza di caffè aromatico in mano, sapevamo che questo viaggio sarebbe rimasto per sempre nei nostri cuori.
E Treviso ci ha salutato con l'ultimo riflesso del sole serale, con una pioggia leggera che sembrava mettere una bella merletto sull'Italia, per farci tornare con la mente lì, con cappuccino e con la promessa che un giorno saremmo tornati. Nonna Marta ci aspettava in Bulgaria, pronta a vestirci di bianco e rosso per la festa del 1° marzo. E i libri? Sono rimasti là, raccontando le loro storie, per ispirare nuovi sognatori.
Leggerete di più sulla favolosa tour turistica di Venezia nel nuovo libro di Ivelina Tsvetkova, che sta già preparando per i lettori, avverando il suo sogno.
