Откровено за вас: Анна Шиндарова и историите, които лекуват

Днешната ни среща е с Анна Шиндарова – авторката на сборника с разкази „Дъга“, който ще излезе от печат с логото на ИК „Многоточие“ след броени дни.

Тя е от гр. София. Завършила МИО (УНСС) и магистратура немска филология, както и Медии и комуникации към СУ. Работи като мениджър в ИТ компания. Автор е на личния блог „ПроСтранство“, посветен на пътувания и родителство. В допълнение към професионалните си ангажименти, Анна участва в различни инициативи, свързани с родителството и образованието. Автор на статии, като една от тях е посветена на Музея по палеонтология в София.

Пише разкази, стихотворения, както и приказки за деца.

„Дъга“ е дебютният ѝ сборник с разкази. Текстовете в него се отличават с дълбочина, човечност и рядко срещана способност да разказват не само случки, но и душевни състояния. В тази книга реалността се преплита с вътрешния свят на героите, а историите се преживяват.

 

Добре сте дошла в „Откровено за вас“!

Какво вдъхнови създаването на Вашия първи сборник с разкази „Дъга"?

Всеки разказ е възникнал от нещо, което ми е направило впечатление в реалността – например някоя случка, на която съм била свидетел; текста на една песен; жеста за една съвсем случайна жена…

Когато разказите станаха повече от 10, започнах да се замислям за оформление и споделяне – за книга, а дойде ли ми веднъж идея, не се спирам, докато не се осъществи.

 

Разказите Ви изследват много дълбоко човешката психика и болка. Какво за вас е най-важното в процеса на изобразяване на емоции в литературата?

Не съм се замисляла, реално само два-три от разказите са тъжни и можем да говорим за „болка“. Но ако трябва да отговоря на въпроса – вероятно най-добрия начин да опишеш емоциите, е да ги изпиташ в един или друг етап от живота си… След това след съответното преработване (къде съзнателно, къде не), емоцията излиза под форма на нещо съвсем различно…

Във Вашите разкази често виждам герои, които се лутат между реалността и вътрешния си свят, в търсене на нещо неуловимо. Това отразява ли Ваше лично усещане за живота?

Не, не мисля. Разказите са художествени, затова и има елемент на загадъчност. Възможно е за свръхестественото да  ми е повлиял Стивън Кинг, когото чета от 12 годишна. Наистина аз самата често размишлявам, но в живота търся повече логиката и науката, отколкото нещо мистично.

 

Търсенето на отговори е силен мотив в разказа „Дъга“. Какво означава за вас самото търсене – по-важни ли са въпросите от отговорите?

За съжаление този разказ се оказва много актуален с оглед на случилото се наскоро с 12-годишната Сияна. Момичето беше от училището  на сина ми и още се насълзявам, като стане дума за трагедията…

Самият разказ е писан преди повече от година, идеята ми дойде, докато минавах през една автобусна спирка.

И въпросите, и отговорите са еднакво важни, няма как да отговоря кое повече. Ако няма правилния въпрос, няма да има и добър отговор. Същевременно въпросите без отговор могат да ни побъркат…

 

Стилът Ви е чист и въздействащ, но и с доза лиризъм. Как намирате баланс между емоционалната тежест на темите и красотата на израза?

За съжаление нямам отговор, не е нещо, което правя умишлено. Разказите сами се изливат от мен, без да търся нарочно някакъв ефект. Малко по-системно съм работила единствено над „Боб“, защото се наложи да го довърша съзнателно (бях го започнала и прекъснала преди повече от година).

 

В много от разказите Ви присъства неуловимото търсене на отговори, които остават извън обсега. Смятате ли, че това е характерно за всички хора или е специфично за Вашите герои?

Всички търсим отговори, нали затова сме на тази земя. Обратното би било изключително тъжно…

 

Можете ли да споделите нещо за процеса на писане на разказите си? Как се вдъхновявате и как преминавате през различните етапи на написването им?

Хрумва ми нещо – от някоя случка през деня, или миналия месец, година… и ме гложди като червейче, докато не седна и не го напиша. То след това тръгва в съвсем друга, своя посока, но почти винаги помня прекия повод за всеки разказ…

 

Смятате ли, че блогът е пространство, в което можем да бъдем по-лични и откровени в сравнение с художествената литература?

Определено да. Блогът съм аз самата – такава, каквато съм в реалността.

В разказите се събужда някакво алтернативно „аз“, което не е непременно моето.

Или пък е още по-истинско, кой знае, кой знае…

 

В публикацията ви „Влакови истории“ прозира един спокоен, усмихнат поглед към света. Това типично за Вас ли е – да намирате хумор и лекота в ежедневието?

Абсолютно. Научих го от мъжа ми – той има този поглед и след толкова години общуване прихванах и аз. Не че не се случва да „драматизирам“ понякога, но в повечето пъти търся забавното и гледам „отгоре“ на нещата – определено помага.

 

Бихте ли събрали такива „мини случки“ от пътувания в книга – нещо като пътепис?

Много добър въпрос. Някога си представях първата ми книга да е точно с пътеписи – имам десетки такива със слабо популярни дестинации в България. Но такава книга изисква по-системен подход с описване на много факти и добри снимки – още се колебая дали ще съм добра в това…

 

Какви нови проекти или идеи имате за писателското си бъдеще след сборника „Дъга“?

Освен идеята за пътеписи, имам една почти готова книга с детски приказки, която не видя печат поради липса на илюстрации.  Надявам се да ѝ дойде времето.

Отдавна искам и да напиша роман, но някак не знам дали съм готова за това… Времето ще покаже.

 

Какво си пожелавате да почувства едно дете, когато затвори последната страница на бъдещата Ви книга?

Радост, надежда, размисъл…

 

Какво бихте пожелали на начинаещите писатели, които се опитват да създадат своя собствена уникална вселена в литературата?

Да не се отказват! Няма значение на колко години са – ето, моята първа книга излиза в годината, когато  навършвам 40, но това никак не ме притеснява! Ако е писано, ще има още много…

 

 

Интервюто за вас направи Ивелина Цветкова - гл. редактор в ИК "Многоточие"

 

 

 

 Можете да заявите сборника с разкази "Дъга" чрез формуляра тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSe1QYimr5Mkl-99v9Hg0Y6xz2zlQQASvNIwnso4BHtQ8XEZEQ/viewform?fbclid=IwY2xjawJ-4shleHRuA2FlbQIxMABicmlkETB3RjVKc2J6ZHJNTHA0TXBqAR50OkRrfCLZuL97KrwuXcSAYxgJ4WZpdqHErAgIYH4JmMp3YWJzR36YmHuBMA_aem_zd_Vs5gNLd2-Tcx-Pzc8bA

Откровено за вас: „Споделяния 2“ – своеобразен празник на българската духовност и творческа енергия

Преди броени дни излезе от печат алманах „Споделяния 2“ (изд. „Многоточие“), на Благовещение – един от най-светлите и вдъхновяващи празници в българския календар. Не е случайно това, защото е дълбоко свързан с посланията, които носят творбите в него.

Изданието е посветено на 105-годишнината на НЧ „П.К.Яворов-1920“ гр. София, в знак на признателност към всички, които с талант и вдъхновение продължават мисията на словото – да вдъхновяват, да обединяват, да съхраняват светлината на българския дух.

Вече повече от век НЧ „П. К. Яворов – 1920“ в гр. София е дом на знанието, изкуството и духовността. В неговите стени ехтят гласовете на поколения творци, а перото на талантливи автори изплита нишките на времето в думи, които докосват сърцето.

Настоящият алманах е живо свидетелство за тази неугасваща традиция. Той събира в себе си стихотворения и разкази на творците от Литературен клуб „Калина Малина“ – хора, отдадени на словото, които с всяка своя творба запалват нова искра в пламъка на читалищния дух.

Народно читалище „П. К. Яворов 1920 г.“ е създадено на 18 април 1920 г. и е най-старото на територията на СО-район „Слатина“. Основано е пред къщата на Никола Златарев в софийската махала „Дуняците” (днес квартал „Гео Милев“).

Литературен клуб „Калина Малина” с ръководител Румяна Джапаридзе обединява пишещите творци от различни жанрове: поезия, проза, есе, разказ и други. Редовно участват в национални и международни фестивали и конкурси на литературна тематика. Организират се литературни четения, представяне на книги и участия в различни събития.  

Читалището организира прояви, свързани с традиционни дати и събития от българския национален исторически и културен календар. Работи по краеведски инициативи за историята на квартал „Гео Милев” и район „Слатина”, както и по различни проекти.

Днешната ни среща е със Стилиян Стоименов – секретар на читалището, съставител на алманах „Споделяния 2“ и с Румяна Джапаридзе – ръководител на Литературен клуб „Калина Малина“, редактор на алманаха.

 

Добре дошли в „Откровено за вас“!

Г-н Стоименов, как се роди идеята за издаването на алманах „Споделяния 2“ и какво го прави специален спрямо първото издание?

 

С.С.: Идеята за издаване на сборник с творби на членовете-творци на Литературен клуб „Калина Малина“ при Народно читалище „П. К. Яворов-1920“ се роди през 2022 г., когато читалището кандидатства с проекта „Творчество без граници“ по програмата за възстановяване на организациите на любителското творчество на Национален фонд „Култура“. Това беше времето след пандемията от COVID-19, когато читалището постепенно възстановяваше дейностите си. Многоаспектният проект включваше още школите ни по пеене, китара и рисуване, както и клуба. За наша всеобща радост проектното ни предложение беше одобрено и така на бял свят през 2023 г. се появи Литературният алманах „Споделяния“. В него се публикуваха творби на основателите на клуба: една част от тях продължават творческото си развитие при нас, други за съжаление отидоха в безкрайността, но остават в спомените ни. След издаването на сборника и добрите отзиви, които получихме, решихме, че трябва да стане традиция клубът да издава периодично свое собствено издание, което е и такова на читалището.

 

Какво послание искате да остави „Споделяния – 2“ на своите читатели?

С.С.: Посланието на второто издание на алманаха е едно: творете със сърце и душа, с доброта и красота, независимо дали създавате литература, музика или изобразително изкуство. 

 

Читалището отбелязва 105-годишнината си. Какво според Вас е най-ценното, което то е дало на поколенията през тези години?

С.С.: Най-ценното, което е дало читалището на поколенията назад и на поколенията в момента и в бъдещето е възможността да се запознаят с достиженията на музиката, културата и изкуството, както и с българските национални обичаи и традиции. Под стряхата на читалището творят и образоват малки и големи редица школи и състави под вещото ръководство на професионални педагози. Читалището е място за творческа дейност и изява.

 

Г-жо Джапаридзе, ако думите имаха форма и цвят, как бихте определили „Споделяния 2“ – като пъстра мозайка от гласове, като светлинен лъч през времето или като нещо съвсем различно?

Р.Д.: „Споделяния 2“ е четирилистна детелина, която излъчва и музика за душата.

 

А кое Ви развълнува най-много, докато подготвяхте алманаха?

Р.Д,: Да се докоснеш до най-фините и интимни мисли на редица талантливи хора е отговорно занимание, пълно с очарование.

 

Виждате ли общи послания, мотиви и теми, които обединяват творбите в сборника?

Р.Д.: Посланията на поетите и разказвачите са за любов и мир, и всеки го изразява по неповторим начин.

 

Какви са основните цели и мисията на клуб „Калина Малина“?

Р.Д.: Желанието за самоусъвършенстване е амбициозно чувство, което е съпътствано от ценното качество да можеш да понесеш и критика.

 

Има ли клубът традиции, които се спазват от поколения насам?

Р.Д.: Клуб „Калина Малина“ е млад литературен оазис – само на 7 години. От него започва да се гради традиция в дейностите на Народно читалище „П. К. Яворов-1920“ в областта на писменото слово.

 

А какво според Вас прави едно литературно произведение истински въздействащо?

Р.Д.: Искрената лична изповед, облъчена от таланта, подхранена от жизнено значими общочовешки теми.

 

Г-н Стоименов, какви предизвикателства среща читалището днес и как успява да съхрани и развие своята мисия?

С.С.: Предизвикателствата пред читалището са няколко: да съумее да приобщи към мисията си подрастващото поколение и младите хора, както и да намери път към тях; в същото време на трудности и изпитания в обществото и държавата да съхрани ролята и мисията си на духовно и културно средище и още по-активно да работи за местната общност. Разбира се, стъпвайки на вековните традиции на читалищната мисия до нови форми и дейности, с които да осмисли свободното време на децата и младежите. 

 

Ако можехте да върнете времето назад, има ли момент от историята на читалището, на който бихте искали да станете свидетел?

С.С.: Аз съм свидетел на развитието на читалището вече 20 години. Надявам се и занапред да имам това удоволствие. Вярвам, че няма случайни неща и съдбата е отредила в този момент от развитието на читалището да бъда частица от него, заедно с родолюбивите му дейци от ръководството.

Из 105-годишната читалищна историческа диря има върхови и низходящи  моменти. Бих искал да съм свидетел на основоположниците, които с ентусиазъм и жар са създали нещо уникално, живо и до днес. Искам да съм заедно с онези родолюбци, които издигат от нищото читалищната сграда, за да я изпълнят с живот. Искам да съм свидетел и защитник в онзи преломен момент, когато събарят читалищната сграда.

 

Какво Ви мотивира да се посветите на културната и читалищната дейност?

С.С.: Съвсем случайно попаднах в читалището преди 20 години, т.е. през 2005 г. още ученик в 10 клас станах редови читател на библиотеката. Животът понякога ни предоставя любопитни обрати и изненади. Вече студент, тогавашният председател Надка Николова ме покани да стана член на Настоятелството на читалището и да помагам за развитието на библиотеката. Тогава в читалището работеха две прекрасни дами, отдадени нему: Кина Иванова – секретар и Елена Шойлева – библиотекар. Приех предизвикателството и станах част от читалището. Кипящата ми буйна и млада кръв тръгна с дръзновение по този нелек път, но после улегнах и се вслушвах в думите на по-вещите от мен дългоголетни читалищни дейци и от тях взех мъдростта и опита. Постепенно изминах стълбицата от член на ръководството, после работех като библиотекар и след завършването на висшето си образование бях поканен от прекрасната Румяна Джапаридзе през 2012 г., тогава председател на читалището, да стана секретар. И така вече 13 години.

 

Ако трябва да опишете читалищния дух с три думи, кои биха били те?

С.С.: Мисия, традиция, бъдеще за България.

 

Как си представяте бъдещето на читалището и на литературния клуб след още 100 години?

С.С.: След 100 години и още 100 по 100, читалището и литературният клуб все така да са стожери и разпространители на изконната мисия на човека: творчеството. И една бленувана от редица поколения дейци на читалището: да има своя постоянен и светъл голям дом.

 

Какво е Вашето пожелание към читателите на „Споделяния – 2“?

С.С.: Да са живи, здрави и благословени да се радват на красотата и еуфоирята на света. И да намерят вдъхновение сред страниците на алманаха „Споделяния-2“, да разлистят с плам и удоволствие страниците му и с наслада да четат прекрасните творби на авторите му.

Р.Д.: Разберете ги и ги обичайте – тях – новите талантливи творци от Литературен клуб „Калина Малина“. Защото са искрени и всеотдайни! Защото споделят!

 

 

Интервюто направи за вас Ивелина Цветкова – гл. ред. в ИК „Многоточие“

 

 

 

 

Можете да ни последвате във фейсбук тук: https://www.facebook.com/izdatelstvo.mnogotochie